Войната в Босна и Херцеговина (1992–1995): причини, ход и последици

Войната в Босна и Херцеговина или Босненската война е международен въоръжен конфликт на територията на Босна и Херцеговина, продължил от 6 април 1992 г. до 14 декември 1995 г., между Сърбия и Черна гора, Република Босна и Херцеговина и Хърватия. Употребяват се и названията Агресията срещу Босна и Херцеговина и Гражданската война в Босна и Херцеговина, отразяващи както вътрешните междуетнически сблъсъци, така и външната намеса. По делото, заведено от Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора в Международния съд, на 21 февруари 2007 г. е постановено, че конфликтът има международен характер; установено е извършването на геноцид в Сребреница и че Сърбия не е предотвратила и не е наказала виновните.

Смята се, че в продължилата близо четири години война са загинали между 100 000 и 200 000 души, а над два милиона са напуснали домовете си. По-детайлни преброявания сочат около 94 000 убити и приблизително 1,8 милиона разселени. Причините за войната са сложна комбинация от разпадането на федералната държава, икономическа и политическа криза, ескалация на националистически политики и конкуриращи се териториални претенции след края на Студената война и краха на социалистическата система в Югославия. Конфликтът приключва след договарянето на мирното споразумение в Дейтън, Охайо, на 21 ноември 1995 г., което е официално подписано на 14 декември 1995 г.

Причини и предистория

Разпадането на СФРЮ (1991–1992) и войната в Хърватия създават условия за дестабилизация в многонационалната Босна и Херцеговина. След референдум за независимост (29 февруари – 1 март 1992 г.), бойкотиран от голяма част от босненските сърби, държавата е призната от Европейската общност и САЩ на 6 април 1992 г. На този фон босненските сърби провъзгласяват собствена политическа структура (по-късно Република Сръбска), подкрепена и въоръжена от части на бившата ЮНА; паралелно босненските хървати организират свои политически и военни структури (ХВО). Така се оформят три основни въоръжени сили: Армията на Република Босна и Херцеговина (АРБиХ), Армията на Република Сръбска (ВРС) и Хърватският отбранителен съвет (ХВО).

Ход на войната (1992–1995)

През 1992 г. ВРС бързо установява контрол над големи части от територията, включително в долината на Дрина и северозападна Босна, последвано от масови депортации и насилствени премествания на население. Започва продължилата 44 месеца обсада на Сараево – най-дългата в съвременната европейска история, с обстрел и снайперски огън срещу цивилни. В районите на Приедор и Фоча са документирани масови нарушения на човешките права, включително функционирането на лагери като Омарска и Кератерм.

През 1993–1994 г. избухва отделен конфликт между части на АРБиХ и ХВО, особено в Херцеговина и Централна Босна (обсадата на Мостар и разрушаването на Стария мост). Вашингтонското споразумение (март 1994 г.) слага край на този сблъсък и създава Федерация Босна и Херцеговина като обща политическа рамка на бошняци и хървати.

ООН обявява „безопасни зони“ (Сараево, Горажде, Сребреница, Жепа, Тузла и Бихач), охранявани от UNPROFOR. Въпреки това през юли 1995 г. пада Сребреница, където се извършва масовото убийство на над 8 000 босненски мюсюлмани – определено като геноцид от международното правосъдие. След втория обстрел на пазара „Маркале“ (август 1995 г.) НАТО започва операция Deliberate Force срещу позиции на ВРС. Едновременно с това съвместни операции на АРБиХ и ХВО, както и настъпления от хърватска територия, променят баланса на силите на терен и отварят пътя към преговори.

Международна намеса

Съветът за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго, разгръща UNPROFOR за хуманитарни конвои и защита на „безопасни зони“, а НАТО въвежда забранена за полети зона (Deny Flight) и извършва ограничени въздушни удари, ескалирали през 1995 г. Дипломатически инициативи (плановете Ванс–Оуен, Оуен–Столтенберг и т.нар. План на Контактната група) предшестват Дейтънските преговори.

Дейтънското споразумение и политическо устройство

Споразумението, договорено в Дейтън, Охайо, на 21 ноември 1995 г. и подписано на 14 декември 1995 г., прекратява военните действия и установява държавна рамка от две основни единици – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – с общи държавни институции и колективно председателство. Конституцията на страната е приложена като Анекс 4 на споразумението, предвидени са механизми за завръщане на бежанци и разселените (Анекс 7), както и международно присъствие за изпълнение и наблюдение (IFOR/SFOR, по-късно EUFOR; Служба на Върховния представител). По-късно чрез арбитраж е оформен и Дистрикт Бръчко със специален статут.

Жертви, хуманитарни последствия и възстановяване

• Около 94 000 убити (военни и цивилни) и близо 1,8 милиона разселени; стотици хиляди стават бежанци в чужбина.
• Широкомащабни разрушения на жилища, инфраструктура и културно наследство (вкл. Стария мост в Мостар, по-късно възстановен).
• Минна замърсеност на значителни територии, продължаваща да причинява инциденти години след войната.
• Дълготрайни социални последствия: травма, демографски промени, предизвикателства пред завръщането и помирението.

Правосъдие и отговорност

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) осъжда редица висши военни и политически ръководители за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Сред тях са осъдителни присъди срещу Радован Караджич и Ратко Младич за геноцид, престъпления в Сребреница и по време на обсадата на Сараево; дела са водени и срещу представители на босненските хървати и босненските мюсюлмани за престъпления в контекста на конфликта. Национални съдилища в региона също произнасят присъди. Решението на Международния съд от 2007 г. потвърждава международния характер на конфликта и правната квалификация на събитията в Сребреница като геноцид.

Оценки и наследство

В научния и обществен дебат се използват различни термини – от „агресия“ до „гражданска война“ – отразяващи многопластовата природа на конфликта. Дейтънският модел осигурява мир, но и сложна институционална архитектура, предизвикваща периодични политически блокажи. Страната продължава процеса на възстановяване, реформи и европейска интеграция, като въпросите за справедливост, памет и помирение остават централни за дългосрочната стабилност.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Босненската война?

В: Кои бяха страните, участващи в Босненската война?

В: Какви други имена се използват за Босненската война?

В: Какъв беше резултатът от обвинението на Международния съд срещу Сърбия и Черна гора в геноцид в Босна и Херцеговина?

Въпрос: Колко души са били убити и разселени по време на Босненската война?

Въпрос: Какво предизвика Босненската война?

В: Кога и как приключи Босненската война?

Търсене по буква