Мери Уолстънкрафт (1759–1797) — британска писателка и феминистка

Мери Уолстънкрафт — британска писателка и ранна феминистка, защитничка на равни права и образование за жените; влиятелен мислител в епохата на Френската революция.

Мери Уолстънкрафт (27 април 1759 – 10 септември 1797) е британска писателка, философ и една от ранните фигури в идеята за правата на жените. Нейните трудове и идеи имат дълготраен ефект върху развитието на феминистката мисъл и модерните дебати за равенство, образование и социална справедливост.

Ранни години

Мери Уолстънкрафт е родена през 1759 г. в Лондон като дъщеря в семейство с труден финансов и семей­но‑социален живот. Баща ѝ често е бил конфликтен и е проявявал насилие спрямо семейството, което оставя трайни следи в детството ѝ. Тя е второто по големина дете в семейството и най‑старото момиче. На 19 години напуска дома си, за да работи като гувернантка и учителка — професии, които ѝ дават независимост и практичен опит с образованието на момичетата.

Писателска и философска дейност

Преживяванията ѝ, личните загуби и финансовите затруднения насочват Мери към писането като източник на приходи и средство за обществено изразяване. Работейки в градове като Бат, Съмърсет, тя наблюдава и критикува нравите на висшата класа и социалните ограничения за жените. След смъртта на близки приятелки — включително сестра ѝ Елиза и приятелката ѝ Фани Блъд — Уолстънкрафт изпада в тежка депресия, която допълнително оформя нейната чувствителност към съдбата и положението на жените.

Първите ѝ публикувани опити включват съвети и образователни текстове за възпитанието на момичетата. По‑късно тя става известна с две от най‑влиятелните си творби:

• "Защита на правата на човека" (A Vindication of the Rights of Men, 1790) — отклик към политическите дебати, породени от Френската революция и отзвука на консервативните критики.
• "Защита на правата на жената" (A Vindication of the Rights of Woman, 1792) — в която тя защитава равенството на жените пред закона и в образованието, настоява за еднакво възможности за обучение на момчетата и момичетата и разглежда икономическата независимост като ключ към тяхната свобода.

Уолстънкрафт черпи вдъхновение и споредва идеите си с трудове на мислители като Катрин Маколи, Томас Пейн и Джон Лок. Тя критикува някои от господстващите възгледи за женската роля — например идеята, че жените трябва да се ограничат до домашния свят — и предлага практически промени в образователните практики и в институциите, които поддържат неравенствата.

Произведения и теми

Освен вече споменатите, Мери пише детски книги, политически есета, пътеписи и романтични хроники. Сред другите ѝ важни произведения са:

• “Мисли за възпитателите на дъщерите” (в ранните ѝ писания — идеи за обучение и възпитание)
• “Исторически и морален поглед върху произхода и развитието на Френската революция” (1794) — аналитичен труд за революционните събития и техните нравствени последици;
• “Грешките на жените” (романален разказ) — разглежда ограниченията на брака и социалните илюзии за щастието, налагани върху жените.

Личен живот

През 1792 г. Уолстънкрафт пътува до Париж, за да си води записки за революцията. По време на пътуванията и в последвалия период тя развива бурни лични връзки — сред тях и с американеца Гилбърт Имлей, с когото има дъщеря, Фани Имлей (родена 1794). След разпада на тази връзка тя преживява тежък личен срив и дори опит за самоубийство — опит, при който е спасена от Темза, след което продължава да пише.

По‑късно се запознава с философа Уилям Годуин, за когото се омъжва. На 30 август 1797 г. ражда млада дъщеря — Мери Уолстънкрафт Годуин, която по‑късно става известна като Мери Шели, авторката на "Франкенщайн".

Смърт и наследство

По време на раждането на втората си дъщеря Мери Уолстънкрафт развива усложнения и умира на 10 септември 1797 г. в Лондон от последици на инфекция (постпартален сепсис), породена от кръвен съсирек и лоши медицински практики. Съдбата ѝ напомня трагично загубата на много от близките ѝ приятелки, чиято смърт е оказала силно влияние върху писателката и активистката.

През 1798 г. съпругът ѝ Уилям Годуин публикува в памет на жена си "Спомени за авторката на "Отстояване на правата на жените"", в които подробно описва живота ѝ — включително и личните ѝ отношения и проб­леми. Тази биография предизвиква скандал, защото разкрива интимни подробности, но също привлича внимание към идеите ѝ и засилва интереса към нейните произведения.

Влияние и значение

Мери Уолстънкрафт е смятана за една от първите интелектуални фигури, които поставят въпроса за равноправието на жените в центъра на политическите и философските дебати. Нейните аргументи за правото на образование, за икономическа и социална независимост, както и за моралната автономия на жената, са отправна точка за по‑късни движения за женски права и за развитието на феминистката мисъл през XIX и XX век.

На нейна памет са посветени множество изследвания, биографии и критични издания, а идеите ѝ продължават да се цитират в дискусии за образованието, гражданските права и равенството между половете.

Основни произведения (избор)

• A Vindication of the Rights of Men (1790) — в български превод често като „Защита на правата на човека/мъжа“
• A Vindication of the Rights of Woman (1792) — „Защита на правата на жената“
• Letters Written during a Short Residence in Sweden, Norway, and Denmark (1796)
• Original Stories from Real Life (1788) — детски разкази и поуки
• Други есета, романи и политически трактати, публикувани през 1780‑те и 1790‑те години.

Мери Уолстънкрафт остава ключова фигура в историята на идеите за правата на жените: писателка, която съчетава рационален подход, лична страст и политическа ангажираност, за да постави въпроса за равенството на жените пред обществото и бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Коя е била Мери Уолстънкрафт?

В: С какво се занимава баща ѝ?

В: Какво се случва със сестрата на Мери - Елиза?

В: Коя е Фани Блъд?

Въпрос: За какво се бори в "Защита на правата на жената" (A Vindication Of The Rights Of Woman)?

В: За кого се е омъжила?

В: Как умира?

Търсене по буква