Франкенщайн — роман на Мери Шели („Съвременният Прометей“, 1818)

Франкенщайн — романът на Мери Шели: трагична история за създаване на живот, етика и ужас, която разкрива самотата и чудовището в класическия „Съвременният Прометей“.

"Франкенщайн, или съвременният Прометей" е роман на Мери Шели. В него се разказва за същество, създадено в резултат на странен научен експеримент. Шели започва да пише историята, когато е на деветнадесет години. Публикува го, когато е на двадесет и една години. Първото издание е публикувано анонимно в Лондон през 1818 г. Името на Шели се появява във второто издание, публикувано във Франция през 1823 г.

Шели е пътувал в района на Женева, Швейцария, където се развива голяма част от историята. Идеите за окултизма са били тема на разговор между спътниците ѝ, особено между бъдещия ѝ съпруг Пърси Бийш Шели. Мери, Пърси, лорд Байрон и неговият лекар Джон Полидори решават да проведат състезание, за да видят кой може да напише най-добрата история на ужасите. След като в продължение на седмици обмисля какъв би могъл да бъде евентуалният ѝ сюжет, Шели сънува учен, който създава живот и е ужасен от резултата. Тогава тя написва "Франкенщайн".

След публикуването на романа името "Франкенщайн" често се използва за обозначаване на самото чудовище. Тази употреба понякога се смята за погрешна, но коментаторите на употребата смятат, че смисълът на "Франкенщайн" за чудовище е утвърден и приемлив. В романа обаче чудовището е наричано "създание", "чудовище", "дявол", "нещастник", "гнусно насекомо", "демон", "същество" и "то". Говорейки на Виктор Франкенщайн, чудовището нарича себе си "Адам на твоите трудове", а на други места - някой, който "би бил" "твоят Адам", но вместо това е "твоят паднал ангел".

Кратко съдържание

Романът е изграден като рамков разказ. Пътуващият капитан Робърт Уолтън изпраща писма до сестра си, в които описва как е намерил умиращ Виктор Франкенщайн в арктическите морета. Виктор разказва своята история: от детството си и ученето по естествени науки до обсебващото му желание да създаде живот. Той успява да сътвори същество от части от трупове, но, изплашен от резултата, го изоставя. Създанието бяга, учи се да говори и мисли, но е отхвърлено от хората заради своята външност. В отговор на отхвърлянето започва да търси Виктор и да му отмъщава, причинявайки смъртта на близки на Франкенщайн, включително на жена му. Историята завършва с преследване до Арктика, смъртта на Виктор и последвалите размисли на самото създание, което заявява, че ще изчезне и умре далече от човечеството.

Исторически и творчески контекст

Мери Шели започва романа по време на прочутото лято на 1816 г. в околностите на Женева (понякога наричано "годината без лято" заради вулканични климатични промени след изригването на Тоба). Дебатите за електрични експерименти (галванизъм), границите на науката, религиозните и окултните идеи, както и личните трагедии в живота на Шели и нейните спътници допринасят за формирането на темите в романа. Лорд Байрон и Джон Полидори също са свързани с идеята за написване на истории на ужасите; Полидори ще напише разказа, който ражда легендата за вампира в Европа.

Стил и структура

Романът съчетава елементи на Готическата литература и на романтизма: впечатляващи природни описания, емоционална интензивност и критика на рационализма, когато е лишен от етика. Разказът е многостепенен и използва рамкови истории — писмата на Уолтън, разказът на Виктор и на самото създание — което позволява представянето на събитията от различни гледни точки и поставя въпроса за достоверността и моралната отговорност.

Основни теми

• Отговорност към творението: въпросът кой носи отговорност за сътворения живот — създателят, обществото или самото създание.
• Научна хъбрис и ограничения: предупреждение за опасностите от преследване на знанието без етични граници — рефлексия над митологичния Прометей.
• Изолация и отчуждение: илюстрира как социалното отхвърляне формира враждебността и желанието за отмъщение.
• Природа срещу възпитание: дебатът дали злото в създанието е вродено или резултат от отношението на хората към него.
• Идентичност и език: търсенето на име, самосъзнание и право на съществуване.

Версии и редакции

Първото издание от 1818 г. остава най-близко до оригиналната визия на Шели, но тя по-късно прави значителни редакции — най-известната е ревизията от 1831 г., в която добавя нова предисловие и променя някои детайли и тон на повествованието. Тези промени отразяват и промяната в собствените ѝ възгледи и общественото възприятие през годините.

Прием и влияние

От публикуването си романът привлича внимание и предизвиква разгорещени дискусии. С времето "Франкенщайн" става класика, влиза в учебни програми и вдъхновява многобройни адаптации — сценични постановки, филми, радиопиеси, комикси и съвременни интерпретации. Най-широко разпространените образи идват от киното — особено от филма на Universal през 1931 г., в който ролята на чудовището изпълнява Борис Карлоф; този визуален шаблон често отклонява от описанието в оригиналния роман.

Нередности в популярната употреба на името

В популярната култура името "Франкенщайн" често се използва за обозначение на чудовището, въпреки че в романа това е фамилното име на ученя Виктор Франкенщайн. Тази употреба е станала толкова разпространена, че много съвременни коментатори я приемат като установена. В оригиналния текст обаче създанието остава именувано главно чрез описателни и унизителни названия — "създание", "чудовище", "демон" и пр. Самото създание използва метафори като "Адам на твоите трудове" и "паднал ангел", с които изразява своята самосъзнателност и травма от отчуждението.

Съвременна значимост

Романът продължава да бъде релевантен поради въпросите, които повдига: какво означава да създаваме живот, каква е отговорността ни към интелигентните същества, които пораждаме, и какво се случва, когато технологичният напредък изпревари етичните рамки. В контекста на съвременни дебати за генно инженерство, клониране и изкуствен интелект "Франкенщайн" служи като богат източник на мислене и предупреждение.

Парцел

Виктор Франкенщайн е учен, който иска да създаде самия живот. Той зашива части от мъртвите тела на престъпници, екзекутирани на бесилото. Той вдъхва живот на своето творение по време на електрическа буря. Чудовището плаши Франкенщайн. То започва да убива без причина или повод. Франкенщайн преследва чудовището до Арктика и умира, преследвайки създанието. Чудовището изчезва в мъглата.

Различни издания на книгата

Въпроси и отговори

В: Какво представлява "Франкенщайн или съвременният Прометей"?

В: Кога е публикувано първото издание на романа?

В: Кой е автор на историята?

В: Къде е пътувала Шели, което я е вдъхновило да напише този разказ?

В: Какви теми са били обсъждани сред спътниците на Шели, които са повлияли на писането ѝ?

В: Как на Мери ѝ хрумва идеята за нейната история на ужасите?

Търсене по буква