Чудовището на Франкенщайн — персонаж от романа на Мери Шели (1818)

Чудовището на Франкенщайн е измислен герой от романа на Мери Шели от 1818 г. "Франкенщайн или съвременният Прометей". Той е създаден от друг герой в романа, наречен Виктор Франкенщайн. В популярната култура съществото няма име, но понякога е наричано "създание", "чудовище", "дявол", "нещастник", "гнусно насекомо", "демон", "същество" и "то".

В романа Виктор създава човекоподобното чудовище в горната стая на апартамента си в университета в Инголщат. Създава го, като сглобява части от тела от гробища и месарски магазини. Използва метод, който не е ясно обяснен, включващ химия и галванизъм, за да накара съществото да оживее. Виктор оставя създанието в ужас в момента, в който то се събужда. То напуска апартамента му посред нощ.

Външен вид и интелект

В романа самата Мери Шели дава детайлно описание на външността на съществото: кожата му е жълтеникава и опъната над мускулите и вените, очите — понякога описвани като тъмни и блестящи, зъбите — бели, а косите — тъмни и лъскави. Той е с гигантски ръст — приблизително около 2,4 м (близо осем фута) — и силно телосложение, което допълнително прави впечатление на околните и предизвиква страх. Важно е да се отбележи, че много от популярните към днешна дата визуални детайли (зелен цвят на кожата, плоска глава, болтове в шията) идват от ранни филмови и сценични интерпретации, а не от текста на Шели.

Въпреки ужасяващата си външност, създанието демонстрира високо ниво на интелект и емоционална чувствителност. То самò се учи да говори и чете, наблюдавайки едно селяческо семейство (семейството на де Ла̀йси) и заемайки книги като Плутарх, Paradise Lost (Библията и по-специално творбата на Милтън оказват силно влияние върху неговите мисли) и други съчинения. В диалозите си то прилага философски разсъждения за своята участ, човешкото общество и моралната отговорност на своя създател.

Отношение със създателя и действия в романа

Основният конфликт в романа е между Виктор и неговото създание. Чудовището изпитва самота, отхвърляне и болка заради това, че е изоставено от своя създател и не може да намери място в обществото. В отговор на тези страдания то извършва няколко убийства — сред които детето Уилям, за което е отговорно, и приятелят на Виктор Хенри Клервал. Създанието също така подтиква съдбата на Жюстина Моро, която е погрешно обвинена и осъдена за убийството на Уилям. В крайния вид на романа създанието убива и съпругата на Виктор, Елизабет.

Чудовището поиска от Виктор да му създаде спътница — подобна на неговата — за да не бъде сам. След като Виктор, след много колебания, се отказва и разрушава работата си, създанието кълне отмъщение. Виждането на двамата в крайна контрастност и трагедия води до преследване, което завършва в Арктика, където Виктор умира, а създанието се явява при следователя Уолтън, за да разкаже своята история. В края на романа то заявява, че ще сложи край на живота си — заминава да си възпламени тялото и изчезва в мъглата.

Теми и символика

Романът разглежда множество важни теми: отговорността на твореца към творението, границите на научното знание, последиците от социалното отхвърляне, конфликтите между природата и възпитанието, и търсенето на идентичност. Подзаглавието "съвременният Прометей" подчертава паралела с мита за Прометей — стремежа за познание и наказанието за пренебрегването на моралните ограничения. Чудовището е не само страховит образ, но и символ на страданието, изолацията и несправедливостта, причинена от човешката предразсъдъчност.

Влияние и популярна култура

От 19. век насам образът на чудовището на Франкенщайн е адаптиран множество пъти във филми, театър, опера, комикси и телевизия. Най-известната филмова визия вероятно е тази от продукциите на Universal през 1930-те с актьора Борис Карлоф, чиято външност създава множество иконични елементи, които се свързват с героя в популярната представа. В резултат много хора погрешно наричат самото създание "Франкенщайн" — името на неговия създател се използва за целия мит.

Културно наследство и значение

Чудовището остава мощен литературен и културен символ, използван за разсъждение върху етиката на науката, съчетаването на технология и морал, както и за критика на обществото, което отхвърля различните. Произведението на Мери Шели продължава да вдъхновява дебати, адаптации и изследвания в областта на литературата, философията, историята на науката и етиката.

Забележка: В оригиналния роман съществото никъде не получава лично име; всички горепосочени епитети и представи идват от текста, от интерпретации на персонажите в романа и от по-късните адаптации.

Външен вид

В романа чудовището изглежда така:

"Жълтата му кожа едва прикриваше работата на мускулите и артериите под нея; косата му беше лъскаво черна и разрошена; зъбите му бяха перлено бели; но този разкош само създаваше още по-ужасен контраст със сълзящите му очи, които изглеждаха почти със същия цвят като тъмнобелите гнезда, в които бяха поставени, със съсухреното му лице и правите черни устни."

Той е висок 8 фута, защото Виктор вярва, че ще е по-лесно да се направи човешко тяло, ако всички части на тялото са по-големи. В популярните медии и култура той е изобразяван със зелена кожа. В романа кожата му всъщност е по-скоро жълта. Зеленото изображение на съществото с електрически болтове в шията му идва от филмовия образ на чудовището на Борис Карлоф.

Филмовата адаптация на чудовището на Франкенщайн от Борис Карлоф

Въпроси и отговори

В: Кое е чудовището на Франкенщайн и откъде произлиза?

В: Кой създава чудовището на Франкенщайн в романа?

Въпрос: Как се нарича чудовището в популярната култура и как понякога го наричат?

Въпрос: Къде Виктор Франкенщайн създава съществото?

В: Как Виктор Франкенщайн създава съществото?

В: Каква е реакцията на Виктор Франкенщайн, след като създанието оживява?

В: Какво се случва със създанието, след като оживява?

Търсене по буква