Артерията е кръвоносен съд, който отвежда кръвта от сърцето към други части на тялото. Почти всички артерии пренасят кръв с много кислород. Единствените артерии, които не пренасят богата на кислород кръв, са белодробната артерия и (при плода) пъпната артерия.

Всяка артерия има три слоя. Външният слой е дебела обвивка, направена от еластична тъкан. Средният слой е изграден от мускули, така че артерията може да се разширява или да се смалява, когато тялото има нужда от това. Вътрешната обвивка е изградена от същите клетки, които изграждат сърцето.

Артериите се намират дълбоко под кожата. Те нямат клапи, които да предпазват кръвта от обратен поток. Вместо това при всеки удар на сърцето артериите се разтягат, за да може кръвта да премине през тях. След като стените се разтегнат напълно, мускулите в артериите ги карат да се свият до нормалния си размер. Това изтласква кръвта през тях.

Артериите се разделят на малки съдове, наречени артериоли.

Анатомия — по-подробно

Всеки от трите слоя на артериалната стена има специфична структура и функция:

  • Вътрешна обвивка (интима): тънък слой, покрит с ендотелни клетки, които образуват гладка повърхност за преминаване на кръвта. Ендотелът участва в регулирането на съдовия тонус и освобождава вещества като азотен оксид (NO), които предизвикват разширение на съда.
  • Среден слой (медия): съставен основно от гладкомускулни клетки и еластични влакна. Тук се извършва съкращението и отпускането на съдовата стена (вазоконстрикция и вазодилатация), което променя диаметъра и влияе на притока на кръв и артериалното налягане.
  • Външна обвивка (адвентиция): съдържа съединителна тъкан, колаген и понякога собствено кръвообръщение за стената на големите артерии (vasa vasorum). Външната обвивка осигурява механична защита и прикрепване към околните тъкани.

Функции на артериите

  • Транспорт на кръв от сърцето към тъканите — основно богата на кислород кръв (с изключенията, вече посочени).
  • Поддържане и разпределение на артериалното налягане — стените на големите артерии действат като еластични резервуари, които заглаждат пулсовите промени.
  • Регулация на кръвния поток — чрез свиване и отпускане на гладкомускулните клетки артериите контролират колко кръв достига до отделните органи в зависимост от нуждите им (напр. при физическо натоварване, храносмилане и др.).
  • Участие в терморегулацията — промяна на кръвоснабдяването на кожата помага за отдаване или задържане на топлина.

Видове артерии

Според големината и функциите си артериите се делят на:

  • Еластични (проводящи) артерии: големи съдове като аортата и общите каротидни артерии. Богати са на еластични влакна, които поемат удара от сърдечните контракции и поддържат постоянен поток.
  • Мускулни (разпределящи) артерии: средни и по-малки, с повече гладкомускулни клетки. Те разпределят кръвта към органите и участват активно в регулирането на притока.
  • Артериоли: най-малките артериални съдове — основен регулатор на периферното съпротивление и кръвното налягане. Артериолите разклоняват кръвта към капилярите.

Пулс и кръвно налягане

Пулсът е ритмичното разширяване и свиване на артериалната стена при всеки сърдечен удар. Често се палпира на места, където артерията е близо до кожата (напр. каротидна, радиална или феморална артерия). Кръвното налягане се измерва като две стойности — систолично (на върха на сърдечната контракция) и диастолично (в паузата между съкращенията), обикновено в ммHg.

Клинично значение и заболявания

Артериите могат да бъдат засегнати от различни заболявания, които имат сериозни последици за здравето:

  • Атеросклероза: отлагане на мастни плаки в артериалната стена, което води до стеснение и втвърдяване. Това може да причини исхемия на органи, инфаркт, инсулт или периферна артериална болест.
  • Аневризма: патологично разширение на артериалната стена (най-често на аортата), което може да се скъса и да доведе до животозастрашаващо кървене.
  • Артериални тромбози и емболии: образуване на съсиреци, които блокират кръвния поток към тъканите.
  • Хипертония: продължително повишено артериално налягане, което уврежда артериите и органите.

Диагнозата на артериални заболявания включва клиничен преглед, ултразвуково доплерово изследване, ангиография, КТ или МР ангиография. Лечението може да бъде консервативно (диета, упражнения, медикаменти като статини, антихипертензивни средства, антикоагуланти) или инвазивно (ангиопластика, поставяне на стент, хирургична реконструкция).

Специални случаи

Както е споменато, белодробната артерия пренася венозна (по-нискооксигенирана) кръв от сърцето към белите дробове за оксигенация. При плода пъпната артерия също носи кръв от плода към плацентата — това е изключение от общото правило за артериите.

Профилактика и здравословни навици

За да се поддържат артериите здрави и да се намали рискът от сърдечно-съдови заболявания, се препоръчват:

  • здравословна диета с ниско съдържание на наситени мазнини и сол;
  • редовна физическа активност;
  • поддържане на нормално телесно тегло;
  • контрол на кръвното налягане, нивата на холестерол и кръвната захар;
  • спиране на тютюнопушенето.

Ако имате симптоми като болка в гърдите, внезапна слабост, загуба на чувствителност, затруднено дишане или болка в краката при ходене (клодукация), потърсете незабавна медицинска помощ — това могат да са признаци на сериозно артериално заболяване.