Д-р Фу Манчу — герой на Сакс Ромер и архетип на злия гений

Авторът го описва така:

"Представете си човек, висок, слаб и котешки, с високи рамене, с вежди като на Шекспир и лице като на Сатаната, ... един гигантски интелект, с всички ресурси на науката от миналото и настоящето ... Представете си това ужасно същество и ще имате мисловната представа за д-р Фу-Манчу, жълтата опасност, въплътена в един човек". Коварният д-р Фу Манчу

Майстор престъпник, в убийствените си заговори Фу Манчу използва биологично оръжие. Обикновено избягва оръжия и експлозиви, а за свои агенти предпочита дакоти, бандити и членове на други тайни общества. Те използват ножове или "питони и кобри ... гъбички и моите малки съюзници, бацилите ... моите черни паяци" и други особени животни или естествени химически оръжия.

В първите книги Фу Манчу е агент на тайното общество "Си-Фан" и стои в основата на вълна от убийства на западни империалисти. В по-късните книги той се опитва да контролира Си-Фан. Си-Фан се финансира до голяма степен чрез престъпни дейности, по-специално търговия с наркотици и бяло робство. Д-р Фу Манчу удължава и без това значителната си продължителност на живота с помощта на еликсира витае (еликсир на живота) - формула, която десетилетия наред се опитва да усъвършенства.

На Фу Манчу се противопоставя типичен английски детектив от типа на Шерлок Холмс: Денис Нейланд Смит. Дъщерята на Фу Манчу, Фа Ло Сюи, сама по себе си е коварен мозък, който крои планове да узурпира позицията на баща си в Си-Фан и да помага на враговете му в организацията и извън нея. Истинското ѝ име не е известно; Фах ло Суи е бил термин от детството ѝ. Играна е от Анна Мей Уонг, Мирна Лой и няколко други актриси.

Д-р Фу Манчу е критикуван като откровено расистко творение. В рецензия в "Индипендънт" се казва, че "тези великолепно абсурдни книги, бликащи от безумна екзотика, всъщност са много по-малко полярни, по-малко черно-бели, по-малко бяло-жълти, отколкото изглеждат на пръв поглед".

Сред актьорите, които са играли Фу Манчу във филми, са Борис Карлоф (веднъж), Уорнър Оланд (четири пъти) и Кристофър Лий (пет пъти).

Сред актрисите, изиграли дъщеря му Фа Ло Суе, са Мирна Лой и Анна Мей Уонг, но най-вече Цай Чин, която изиграва ролята пет пъти през 60-те години на ХХ век. Персонажът на Фа Ло Суи обикновено е преименуван на форма, която може да се произнесе по-лесно.

Другият женски персонаж, който се появява в няколко от разказите, а оттам и в някои от филмите, е Карамане, наричана "Kâramanèh". Историята разказва, че тя е продадена на Си-Фан от египетски търговци на роби, докато е била още дете. Тя се появява в пет романа от поредицата като любовен интерес.

1. The Mystery of Dr. Fu-Manchu (1913) (заглавие в САЩ: The Insidious Dr. Fu-Manchu).
2. The Devil Doctor (1916) (заглавие в САЩ: The Return of Dr Fu-Manchu)
3. The Si-Fan Mysteries) (1917) (Заглавие в САЩ: The Hand of Fu Manchu}
4. Дъщерята на Фу Манчу (1931)
5. Маската на Фу Манчу (1932)
6. The Bride of Fu Manchu (1933) (Заглавие в САЩ: Fu Manchu's Bride)
7. Следите на Фу Манчу (1934)
8. Президент Фу Манчу (1936)
9. Барабаните на Фу Манчу (1939)
10. Островът на Фу Манчу (1941)
11. Сянката на Фу Манчу (1958)
12. Влезте отново: Fu Manchu (1957) (заглавие в САЩ: Re-Enter Fu Manchu)
13. Император Фу Манчу (1959) е последният роман на Ромер.

• The Wrath of Fu Manchu (1973) е посмъртна антология. Тя съдържа заглавната новела, публикувана за първи път през 1952 г., и три по-късни разказа: Очите на Фу Манчу (1957), Словото на Фу Манчу (1958) и Умът на Фу Манчу (1959).
• Алисън и Бъзби преиздават всички романи и "Гневът на Фу Манчу" в пет тома на омнибусно издание от 1995 до 2000 г.