Жизел | романтичен балет в две действия

История

Акт 1

Балетът започва в една есенна сутрин в Германия. Жизел и Албрехт са влюбени. Иларион също е влюбен в Жизел. Тя обаче не го обича. Той започва да ревнува. Той обещава да си отмъсти. Нежните маниери на Албрехт предизвикват подозренията на Иларион. Албрехт всъщност е херцог. Той се преструва на селянин. Селските момчета и момичета започват да танцуват валс. Жизел моли Албрехт да танцува с нея. Майката на Жизел казва, че дъщеря ѝ има слабо сърце. Тя ще умре, ако не се откаже от танците. Тя се страхува, че Жизел ще се превърне в една от вилите. Вилите са призрачни женски духове. Те танцуват мъжете до смърт.

В далечината се чува ловен рог. Албрехт става нервен. Той бърза да се отдалечи със селяните. Влизат принцът на Курландия, дъщеря му Батилда и придворните им. Те търсят място за почивка след лова. Жизел и майка ѝ им носят храна и напитки. Батилда проявява интерес към Жизел. Двамата казват, че са влюбени и скоро ще се оженят. Албрехт се връща със селяните. Батилда казва, че той е нейният бъдещ съпруг. Жизел е шокирана. Тя полудява и умира в ръцете на майка си. Албрехт е прогонен от селяните.

Акт 2

В тъмната гора е полунощ. В далечината се вижда воден басейн. Влизат ловци. Иларион ги предупреждава, че мястото е обитавано от вили. Ловците се разбягват. Кралицата на вилите се надига от тревата, за да свика вилите заедно. Жизел е на път да стане една от тях. Тя се надига от гроба си. Тя танцува. Албрехт влиза, за да се помоли на гроба на Жизел. Той вижда Жизел. Те танцуват. Вилите хващат Иларион в капан. Те го принуждават да танцува. Хвърлят го в басейна, за да го убият. Кралицата на вилите иска Албрехт също да умре. Жизел не иска това. Тя иска да спаси живота му. Денят преваля. Вилите изчезват. Жизел се връща в гроба си. Батилда и придворните влизат. Те търсят Албрехт. Той пада в ръцете им изтощен.

 
Гризи като Жизел, 1841 г.  

Фон

Френската революция (1789-1799 г.) създава френска средна класа. Тези хора не харесват вкусовете и ценностите на аристокрацията. Тези вкусове и ценности са оказали влияние върху френското изкуство и литература още от времето на Луи XIV. Властта на аристокрацията е приключила с Революцията. Хиляди аристократи са загинали на гилотината или в масови кланета. Много от тях са починали в затворите или са избягали от Франция, за да се спасят в други страни.

След Революцията френските балетни режисьори и дизайнери насочват вниманието си към сюжети, базирани на гръцката и римската митология. Аристокрацията харесва тези истории. Вместо това обаче режисьорите и дизайнерите се насочват към историите, които се харесват на средната класа. Тези истории се основават на реалния живот, реални места, минали времена, обикновени хора и свръхестественото.

Два балета с такива сюжети предизвикват голямо вълнение в Париж през 30-те години на XIX век. През ноември 1831 г. операта на Майербер "Robert le diable" е представена за първи път. Тя включва кратък балет, наречен "Балетът на монахините". В този малък балет мъртви монахини се надигат от гробовете си. Те танцуват на лунна светлина. Публиката хареса този балет. През март 1832 г. е представен балетът "Силфида". Този балет разказва за една красива фея (силфа). Тя обича Джеймс, млад шотландец. Настъпва трагедия. Джеймс случайно убива силфата.

Този балет представя Мари Талиони пред френската публика. Тя е първата, която танцува ан пойнт. Тя прави това по-скоро по артистични причини, отколкото за спектакъл. Тя е и първата, която облича бяла балетна пола с форма на камбана и дължина до прасеца. Тази пола днес се смята за основен елемент на романтичния балет. Поетът и критик Теофил Готие присъства на първото представление на "Силфида". Десет години по-късно в идеите му за "Жизел" се появяват примери от "Силфида". Действието ще се развива на реално място и в миналото, например, и ще разказва за обикновени хора и свръхестествени жени.

 

Развитие на историята

В статия от 1841 г., в която се съобщава за първото представление на "Жизел", Теофил Готие отбелязва участието си в създаването на балета. Той е прочел описанието на Вили в "De l'Allemagne" на Хайнрих Хайне и е смятал, че тези зли духове ще създадат "хубав балет". Той планира историята им за второ действие и се спира на стих от Виктор Юго, наречен "Фантоми", за да послужи като вдъхновение за първо действие. В този стих се разказва за красиво 15-годишно испанско момиче, което обича да танцува. На един бал ѝ става прекалено топло и тя умира от студ в хладната сутрин.

Откъсът от прозата на Хайне в De l'Allemagne разказва за свръхестествени млади жени, наречени Вили. Те са починали преди сватбения си ден и се надигат от гробовете си посред нощ, за да танцуват. Всеки младеж, който се изпречи на пътя им, е принуден да танцува до смъртта си. В друга книга се казва, че Wilis са изоставени млади жени, които са умрели и са се превърнали във вампири. Предполага се, че това е причината те да мразят мъжете.

Готие смята, че Вилис на Хайне и петнайсетгодишното испанско момиче на Юго биха били добра балетна история. Първата му идея е да представи празна бална зала, блестяща от кристал и светлина на свещи. Вили щеше да хвърли чар върху пода. Жизел и другите танцьори ще влязат и ще се вихрят из залата, без да могат да устоят на заклинанието, което ги кара да танцуват. Жизел се опитваше да предпази любовника си от това да партнира на други момичета. Кралицата на Вили влизала, слагала студената си ръка върху сърцето на Жизел и момичето падало мъртво.

Готие не беше доволен от тази история. В основата си тя е поредица от танци с един драматичен момент в края. Той няма опит в писането на балетни истории, затова се обръща към Верньой дьо Сен Жорж, човек, който е написал много истории за балет. Сен Жорж харесва основната идея на Готие за крехкото младо момиче и Вилис. Той написва историята на Жизел, известна днес, за три дни и я изпраща на Леон Пиле, директор на Парижката опера.

Пиле иска да представи на публиката красива млада италианска танцьорка на име Карлота Гризи. Той обмислял "Силфида", но Адел Дюмилатр му напомнила, че ролята е обещана на нея. Предложен е балет в процес на подготовка - La Rosière de Gand, но Гризи се противопоставя. Ролята била твърде дълга, а историята не била подходяща за танц. Пиле се нуждае от добра история и я намира в Жизел. Гризи харесва историята също толкова, колкото и Пиле, така че "Жизел" започва да се разработва веднага.

 
Vernoy de St. Georges, неизвестна дата  

Музика

Адолф Адам е популярен автор на балетна и оперна музика в началото на XIX в. във Франция. Пише с голяма бързина. Завършва "Жизел" за около два месеца. Музиката е написана в тогавашния плавен, песенен стил, наречен кантилена. Този стил е добре познат на меломаните от операта "Норма" на Белини и "Лучия ди Ламермур" на Доницети.

Адам използва няколко лайтмотива в балета. Лейтмотивът е кратка музикална фраза, която се свързва с определен герой, събитие или идея. Лейтмотивите на Адам се чуват няколко пъти в целия балет. Един лайтмотив е свързан с Жизел, а друг - с Албрехт. Мотивът на Иларион бележи всяко негово влизане. Той подсказва темата за съдбата в Петата симфония на Бетовен. Друг лайтмотив е свързан с теста с цветя "той ме обича, той не ме обича" в първо действие. Този лайтмотив се чува отново в сцената с лудостта и във второ действие, когато Жизел предлага цветя на Албрехт. Вилите имат свой собствен мотив. Той се чува в увертюрата, в първо действие, когато Берте разказва историята на Вилис, и в лудата сцена. Той се чува отново във второ действие, когато Вили влиза за първи път. Мотивът на ловния рог отбелязва внезапните изненади. Този мотив се чува, когато Албрехт е разкрит като благородник.

Музиката е напълно оригинална и е дело на Адам. Един критик обаче отбелязва, че Адам е заимствал осем такта от романс на мис Пуже и три такта от хор на ловеца в операта "Еврианте" на Карл Мария фон Вебер. Освен това в балета са включени две пиеси на Фридрих Бургмюлер. Едната е валс, наречен "Souvenir de Ratisbonne". Другата музика е група от танци, изпълнявани от приятелите на Жизел. Не е известно кой е поставил тези пиеси в балета.

Един историк на танца пише:

В никакъв случай не може да се каже, че партитурата на "Жизел" е велика музика, но не може да се отрече, че тя е напълно подходяща за целта си. Тя е танцувална, има цвят и настроение, съобразени с различните драматични ситуации ... Когато днес слушаме тези завладяващи мелодии, композирани преди повече от век, бързо осъзнаваме тяхната силна носталгия, не по-различна от тази при отварянето на викториански албум, между чиито страници се намира чудесно запазена валентинка - в цялото си великолепие на сложни хартиени дантели и символични флорални мотиви - която нашепва за една безгрижна епоха, която вече е отминала завинаги. За кратко време въздухът изглежда слабо парфюмиран с парма виолетка и гардения. Музиката на Жизел все още упражнява своята магия.

- Cyril W. Beaumont, A Ballet Called Giselle (1996 г.), стр. 58

 
Адолф Адам около 1835 г.  

Танц и пантомима

Жан Корали и Жул Перо създават танцовите композиции за "Жизел". Перо и Карлота Гризи са били любовници и Перо проектира всички танци на Гризи и цялата ѝ пантомима. Всички в парижкия танцов свят знаят, че Перо е проектирал танците на Гризи, и Корали казва това, но Перо не получава официално признание в печатните материали, като плакати и програми. Това най-вероятно е направено, за да се попречи на Перо да получи хонорар (пари, печалба) за балета. Перо обичал смелите похвати и планирал няколко бързи въздушни скока по жици във второ действие на "Жизел". Гризи се страхувал от тези скокове. За да изпробва скоковете, е привлечен сценичен работник. Той се блъснал с лице напред в декорите. Скоковете са изоставени.

Сирил Бомон пише, че "Жизел" се състои от два елемента - танц и пантомима. Той посочва, че в първо действие има кратки сцени с пантомима и епизоди на танц, които се сливат с пантомима. Във второ действие пантомимата се слива изцяло с танца. Той пише, че хореографската лексика се състои от малък брой прости стъпки:

• Движения: developpe, grand rond de jambe
• Пози: арабеска, позиция
• Плъзгащи се стъпки: chasse, glissade, pas de basque, pas de bouree
• Стъпки за скачане: ballone, temps leve
• Стъпки на обръщане: пирует, petit tour, tour en l'air
• Скачащи стъпки: (вертикални) ballotte, entrechat, sisonne, rond de jambe en l'air saute, (хоризонтални) cabriole, jete, grande jete, soubresaut

Бомон предполага, че простите стъпки са били умишлено планирани, за да позволят "максимална експресивност".

Части от "Жизел" са изрязани или променени след премиерата на балета. Сцената с пантомимата на Жизел от първо действие, в която тя разказва на Албрехт за странния си сън, е изрязана. Селското па де дьо в първо действие е съкратено малко. Принцът на Курландия и дъщеря му Батилда са влизали на кон, но днес вървят пеша. В оригиналната постановка принцът и Батилда присъстват на смъртта на Жизел, но сега те напускат сцената преди тя да умре. Машините, използвани за каране на Жизел да лети и да изчезва, вече не се използват. Понякога се използва капак, който кара Жизел да се издигне от гроба си, а след това я кара да потъне в него в края на второ действие.

В края на Второ действие Батилда преди това влиза с придворните да търси Албрехт. Той прави няколко несигурни крачки към тях и се срива в ръцете им. Този момент е художествен паралел с финала на първо действие, когато селяните се събират около мъртвата Жизел. Сега Батилда и придворните са отрязани, а Албрехт бавно напуска сцената сам.

 
Джоселин Волмар в ролята на Мирта позира в арабеска в рокля, типична за "белия" балет (1947 г.)  

Етническа музика, танци и костюми

Етническата музика, танците и костюмите са голяма част от романтичния балет. По времето, когато е написана Жизел, хората си мислят за Германия, когато чуят валс, защото валсът е с немски произход. Жизел прави първото си влизане под музиката на валс и публиката веднага е щяла да разбере, че действието на балета се развива в Германия. Адам пише три валса за Жизел: два за Жизел и един за Вили. Адам пише, че "валсът на Жизел" в първо действие има "целия немски колорит, посочен от местността". Хората са съгласни. Един критик пише: "Прекрасен валс... в германския дух на темата".

Първоначално Готие смята, че някои от танцьорите във валса от второ действие за Вили трябва да се облекат в етнически костюми и да танцуват етнически стъпки. За тази цел Адам поставя във валса части от френска, испанска, немска и индианска музика. "Етническата" идея на Готие обаче е изоставена с развитието на балета и не е възприета от съвременните продуценти. Днес Второ действие е ballet blanc - "бял" балет, в който всички балерини и балетният корпус са облечени в пълни, бели, камбановидни поли, а танците са с геометричен дизайн.

 
Гризи и Петипа в "Любимото валс на Жизел", нотна обложка  

Оригинални дизайни

Костюми

Историческият период на Жизел не е посочен в историята. Пол Лормие, главният художник по костюмите в Парижката опера, вероятно се е консултирал с Готие по този въпрос. Възможно е също така Пиле да е имал предвид бюджета на балета и да е решил да използва за Жизел многобройните костюми в ренесансов стил в гардероба на Операта. Твърди се, че това са били костюмите от "Уилям Тел" (1829) на Росини и "Бенвенуто Челини" (1838) на Берлиоз. Лормие със сигурност е проектирал костюмите за главните герои. Костюмите му са използвани в Операта до отпадането на балета от репертоара през 1853 г.

През 1863 г. "Жизел" е възстановена с нови костюми, дело на помощника на Лормие, Алфред Алберт. Костюмите на Алберт са по-близки до тези на съвременните постановки, отколкото до тези на Лормие, и се използват в операта до 1868 г. Балетът е възобновен отново през 1924 г. със сценография и костюми на Александър Беноа. Той иска да възроди костюмите от оригиналната постановка, но се отказва от идеята, тъй като смята, че критиката ще го обвини в липса на творческо въображение.

Задава

Пиер Люк Шарл Сисери е главен сценограф на Парижката опера от 1815 до 1847 г. Той проектира декорите за първата постановка на "Жизел". Готие не уточнява мястото на балета, но го поставя в "някакво тайнствено кътче на Германия... от другата страна на Рейн". Това е била източната страна.

Репетициите на "Жизел" продължиха два месеца. Това е много дълго време за репетиции за този период. Въпреки това Чичери не е имал достатъчно време да проектира декори и за двете действия и се е съсредоточил върху второто действие. Декорите за първото действие всъщност са тези, които са проектирани за балета "Дунавска любов" на Адам от 1838 г. Илюстрация от Les Beautés de l'Opera от 1845 г. показва вляво къщичката на Жизел с покрив от слама, а вдясно - къщичката на Албрехт. Двете къщички са обрамчени от клоните на две големи дървета от двете страни на сцената. В далечината, между двете къщички, се вижда замък и склонове, покрити с лозя. Въпреки че тази сцена не е създадена за "Жизел", тя е останала модел за повечето съвременни постановки. Сценографията на Чичери се използва до отпадането на балета от репертоара през 1853 г. По това време Готие забелязва, че декорите се разпадат: "Къщичката на Жизел има едва три-четири сламки на покрива си."

Илюстрацията от второ действие на Les Beautés показва тъмна гора с воден басейн в далечината. Клоните на вековни дървета образуват арка над главата. Под тези клони вляво е поставен мраморен кръст с надпис "Жизел". От едно от рамената му виси короната от гроздови листа, която Жизел е носила като кралица на гроздобера. На сцената гъстите плевели и дивите цветя (200 бръшляна и 120 цветни клонки) са подраста. Газовите струи на стъпалата и тези над главите, окачени в мушамите, бяха намалени, за да създадат настроение на мистерия и ужас.

Във фона е изрязан кръгъл отвор, който е покрит с прозрачен материал. Силна светлина зад този отвор представляваше луната. От време на време светлината се манипулираше, за да подскаже преминаването на облаци. Готие и Сен Жорж искали басейнът да бъде направен от големи огледала. Пиле отхвърлил тази идея поради нейната цена. При възраждането през 1868 г. обаче огледалата са закупени за тази сцена.

Адам смята, че декорът на Ciceri за първо действие "не е толкова добър ... целият е слаб и блед", но му харесва декорът за второ действие: "[Ciceri] второто действие е възхитително, тъмна влажна гора, пълна с бръшляни и диви цветя, и завършва с изгрев на слънцето, който се вижда отначало през дърветата в края на произведението и има много магически ефект." Изгревът възхищава и критиците.

 
Акт 2 от Les Beautés de l'Opéra  


Албрехт от Пол Лормие  

Първо изпълнение

Балетистите в Париж се вълнуват от наближаващата премиера на "Жизел". Новинарските репортажи поддържаха интереса им жив. Някои от тях гласяха, че Гризи е претърпял инцидент. Според някои съобщения диригентът бил болен от тумор. В други се казваше, че сценичните работници се страхуват за своята безопасност.

Надеждите, че балетът ще бъде готов през май, са попарени. Премиерата се отлага няколко пъти. Гризи отсъства за няколко дни и завръщането ѝ се отлага, за да се предпази здравето ѝ. Осветлението, капандурите и промените в сцената се нуждаели от допълнителни репетиции. Направени са съкращения в ролята на Гризи, за да се опази здравето на танцьорката. Вместо да се върне в гробницата си в края на балета, е решено Жизел да бъде поставена върху легло от цветя и да потъне бавно в земята. Този щрих запазва романтичното настроение на финала на второ действие.

Най-накрая, в понеделник, 28 юни 1841 г., завесата за "Жизел" се вдига в Salle Le Peletier. Гризи играе Жизел с Люсиен Петипа в ролята на нейния любовник Албрехт, М. Симон в ролята на пазача Иларион и Адел Дюмилатр в ролята на Мирта, кралицата на вилите. Типично за театралните практики от онова време, "Жизел" е предшествана от откъс от друга постановка - в случая третото действие на операта "Мойсей" на Росини.

Въпреки че главният машинист крещял заповеди на екипажа си, които се чували от публиката, "Жизел" имала голям успех. Гризи е сензация. Посетителите на балета я смятат за друга Талиони, най-великата балерина на периода.

 
Балет в Salle Le Peletier през 1864 г.  


Оригинален плакат  

Символи в първото изпълнение

• Херцог Алберт Силезийски в облекло на селянин
• Принцът на Курландия
• Уилфрид, оръженосец на херцога
• Иларион, пазачът на дивеч
• Един стар селянин
• Батилда, годеницата на херцога
• Жизел, селско момиче
• Берте, майката на Жизел
• Мирта, кралица на Вили
• Zulmé, a Wili
• Moyne, а Wili

 
Жизел е коронована за кралица на реколтата в илюстрация от 1845 г.  

Съвременни отзиви и коментари

"Жизел" има голям художествен и търговски успех. Le Constitutionnel хвали Акт 2 за неговите "поетични ефекти". Moniteur des théâtres пише, че Гризи "тича [и] лети по сцената като влюбена газела". Един критик прави подробен анализ на музиката в La France Musicale. Той смята валса от първо действие за "възхитителен" и отбелязва, че сцената с разказа на Берте е изпълнена със "съвсем нови" хармонични модулации. Похвалил е и други моменти от първо действие (особено сцената с лудостта) и е бил във възторг от музиката на второ действие, като е откроил влизането на Вили и солото на виола, изсвирено през последните мигове на Жизел. Той смята, че музиката на флейта и арфа, придружаваща Жизел, когато тя изчезва в гроба в края на балета, е "пълна с трагична красота".

Корали беше похвален за селското па де дьо от първо действие и за "елегантността" на второ действие. Корали следва предложението на Готие и избира най-красивите момичета в трупата за ролите на селяните и Вили. Един наблюдател смята, че процесът на подбор е бил жесток: почти красивите момичета са били отхвърляни без да се замислят.

Гризи и Петипа имат голям успех в ролята на трагичните влюбени. Готие дава висока оценка на изпълнението им във второ действие, като пише, че двамата танцьори са превърнали действието в "истинска поема, хореографска елегия, изпълнена с очарование и нежност... Не едно и две очи, които мислеха, че виждат само [танц], се изненадваха, когато откриваха, че зрението им е затъмнено от сълза - нещо, което не се случва често в балет ... Гризи танцуваше със съвършенство ... което я поставя в редиците между Елслер и Тальони ... Нейната мимика надмина всички очаквания ... Тя е олицетворение на природата и безхитростността."

Адам смята, че Петипа е "очарователен" и като танцьор, и като актьор, и че с изпълнението си е "реабилитирал" мъжките танци. За Дюмилатр той пише: "... въпреки студенината си, [Дюмилатр] заслужаваше успеха, който постигна, благодарение на правилността и "митологичността" на позите си: може би тази дума може да изглежда малко претенциозна, но не мога да се сетя за друга, която да изрази такъв студен и благороден танц, какъвто би подхождал на Минерва във весело настроение, и в това отношение [Дюмилатр] изглежда силно прилича на тази богиня."

Между юни и септември 1841 г. "Жизел" печели 6500 франка. Това е два пъти повече, отколкото за същия период през 1839 г. Заплатата на Гризи е увеличена, за да стане тя най-добре печелещата сред танцьорите в Операта. Продават се сувенири. Отпечатани са снимки на Гризи в ролята на Жизел и са направени нотни записи за социални танци. Скулпторът Емил Томас изработва статуетка на Жизел в костюма ѝ от второ действие. Изработва се копринен плат, наречен фасоне "Жизел", а мелничарката мадам Лайни продава изкуствено цвете, наречено "Жизел". Балетът е пародиран в Théâtre du Palais-Royal през октомври 1841 г.

 

Ранни продукции

Романтични балети

Балетът на монахините (1831) Силфида (1832) Жизел (1841) Наполи (1842) Pas de Quatre (1845) Пакита (1846) Копелия (1870 г.)

От дебюта си през 1841 г. до 1849 г. "Жизел" се играе в Париж. След това отпада от репертоара. Гризи винаги танцува главната роля. Балетът е възобновен през 1852 и 1853 г., но без Гризи. След 1853 г. творбата е извадена от репертоара. Възобновена е през 1863 г. за руска балерина, след което отпада през 1868 г. Възобновена е почти 50 години по-късно през 1924 г. за дебюта на Олга Спесивцева. Тази постановка е възобновена през 1932 и 1938 г.

Почти веднага след премиерата "Жизел" е поставена от други балетни трупи в Европа и Америка. Британците за пръв път се запознават с Жизел - не с балета, а с драма, базирана на балета, наречена "Жизел, или Призрачните нощни танцьорки" от Уилям Монкрийф. Той е гледал балета в Париж през същата година. Пиесата е представена на 23 август 1841 г. в Кралския театър в Садлърс Уелс.

Балетът е поставен за първи път в Лондон в Театъра на Нейно Величество на 12 март 1842 г. с Гризи в ролята на Жизел и Перо в ролята на Албрехт. Танците са дело на Перо и Дешайе. Възраждан е многократно, веднъж през 1884 г. с г-жа Сизмонди в ролята на Албрехт. Тази постановка е приета без особен ентусиазъм. Преди нея е поставена оперетата "Покахонтас".

Балетът е поставен от "Балет Русе" на Дягилев през 1911 г. в Кралската опера в Ковънт Гардън с Тамара Карсавина и Нижински в ролите на Жизел и Албрехт. Анна Павлова танцува Жизел със собствената си трупа през 1913 г. Алисия Маркова танцува ролята с балета на Вик Уелс през 1934 г., а Марго Фонтейн поема ролята през 1937 г., когато Маркова напуска трупата. Англичаните обичат Жизел. През 1942 г. например три различни трупи танцуват балета в Лондон.

За първи път "Жизел" е представена в Русия на 18 декември 1842 г. в Болшой театър в Санкт Петербург. Директорът на Императорския театър в Санкт Петербург Гедеонов изпраща своя балетмайстор Тит в Париж, за да намери нов балет за балерината Елена Андреянова. Тит избира Жизел. След това балетмайсторът поставя произведението изцяло по памет в Санкт Петербург. Перо поставя "Жизел" в Санкт Петербург през 1851 г. През годините на службата си в Императорския балет той прави много промени в балета. През 80-те години на XIX в. балетмайсторът Мариус Петипа внася много промени в постановката на Перо.

За първи път "Жизел" е поставена в Италия в Teatro alla Scala в Милано на 17 януари 1843 г. Музиката обаче не е дело на Адам, а на Н. Байети. Танците също не са оригинални, а са дело на А. Кортези. Възможно е, но не е известно дали балетът е бил поставен за първи път в провинциалните театри.

През 1844 г. американската балерина Мери Ан Лий пристига в Париж, за да учи при Корали в продължение на една година. Тя се завръща в САЩ през 1841 г. с инструкциите за "Жизел" и други балети. Лий е първата, която представя "Жизел" в Съединените щати. Тя прави това на 1 януари 1846 г. в Бостън в Howard Athenæum. В ролята на Албрехт е Джордж Вашингтон Смит. Лий танцува Жизел (отново със Смит) на 13 април 1846 г. в Park Theatre в Ню Йорк.

 

Съвременни продукции

Нижински ще танцува Албрехт за първи път в Санкт Петербург през януари 1911 г. Царят и семейството му ще присъстват. Дягилев иска Нижински да облече костюма в ренесансов стил, който е носил в Париж през същия месец. Той е по-лесен за танцуване от дебелите панталони на традиционните руски албрехти, но гениталиите му (макар и покрити) могат да бъдат открити. Той получава заповед да не го носи. Нижински казал, че иска само да танцува добре. Според Стравински Нижински е носил не повече от най-тесния чорапогащник и подплатена спортна подпора (джокстрап). На следващия ден разгневеният директор на Имперските театри нарежда на Нижински да се извини. Оплаквания за танцьора се събирали тук и там. Нижински знаел, че Дягилев ще му даде работа, затова подал оставка. На 24 януари 1911 г. той е официално уволнен от Имперските театри.

 
Нижински в ролята на Албрехт, Париж, 1911 г.  

Структура

Акт I

• no.1 Въведение
• no.2 Scène première
• no.3 Entrée d'Albrecht
• no.4 Entrée de Giselle
• no.5 Scène dansante
• интерполация - Па дьо дьо за госпожа Мария Горшенкова (Лудвиг Минкус; 1884 г.; това произведение е включено само в постановки от императорската епоха)
• no.6 Scène de Hilarion
• no.7 Retour de la vendange
• интерполация - Pas de cinq pour Mlle. Carlotta Grisi (Cesare Pugni; 1850; включен само за изпълнението на Grisi)
• no.8 Valse
• no.9 Scène dansante
• no.10 Le récit de Berthe
• no.11 Scène: Le chasse royale
• no.12 Scène de Hilarion
• no.13 Marche des vignerons
• интерполация - Variation pour Mlle. Elena Cornalba (известна още като Pas seul) (вероятно композирана от Riccardo Drigo, ок. 1888 г.)
• интерполация - Pas de deux pour Mlle. Nathalie Fitzjames (известен още като Peasant pas de deux)

Изработено по Souvenirs de Ratisbonne от Johann Friedrich Franz Burgmüller, ок. 1841 г. -

a. Entrée

b. Andante

c. Вариация

d. Вариация

интерполация - допълнителна женска вариация (постановка на Мариинския театър) (Рикардо Дриго?; от балета "Шегата на Купидон"; 1890 г.)

e. Вариация

f. Coda

• no.14 Galop générale
• no.15 Grand scène dramatique: La folie de Giselle

Второ действие

• no.16 Introduction et scène
• no.17 Entrée et danse de Myrthe
• no.18 Entrée des Wilis
• no.19 Grand pas des Wilis
• no.20 Entrée de Giselle
• no.21 Entrée d'Albrecht
• no.22 L'apparition de Giselle
• no.23 La mort de Hilarion
• no.24 Scène des Wilis
• no.25 Grand pas d'action -

a. Голяма поговорка

b. Variation de Giselle

c. Вариация d'Albert

интерполация - Вариация за госпожа Адел Гранцов (вероятно композирана от Чезаре Пуни; 1867 г.)

d. Coda

• no.26 Scène finale