"Жизел, или Вилис" е класически романтичен балет в две действия, създаден през 1841 г. Либретото е дело на Жул-Анри Верньой дьо Сен Жорж и Теофил Готие, които за основа използват кратък прозаичен откъс от "De l'Allemagne" на Хайнрих Хайне и стихотворението "Фантоми" на Виктор Юго. Музиката е написана от изтъкнатия френски композитор Адолф Адам. Танцовия дизайн е разработен от Жан Корали и Жул Перо, а в първото изпълнение главната роля е танцувана от Карлота Гризи. Сценографията за премиерата е на Пиер Сисери.

Сюжет

Действието се развива в немско селце — традиционно поставяне е в района на Рейн — в краищата на късното средновековие. Главната героиня е Жизел, просто селско момиче, което обича да танцува. Тя се залюбва с младия Албрехт — благородник, който умишлено се представя за прост селски момък, за да победи удара на своето самолюбие и да спечели сърцето ѝ. Когато Жизел научава, че Албрехт е сгоден за принцеса Батилда, светът ѝ се срутва. Разкъсана между любов и разочарование, тя полудява и умира.

Във второто действие се появяват Вилите (вилис) — призрачни духове на млади жени, умрели преди брака си и озлобени от предателството на мъжете. Те заставят мъжете да танцуват до изнемога и смърт. Жизел, вече част от тези духове, обаче съхранява остатък от човешка нежност и съчувствие: тя се връща от гроба, за да защити Албрехт от гнева на Вилите и да спаси живота му с цената на собственото си спасение.

Музика и хореография

Музиката на Адолф Адам комбинира лирични мелодии и танцувални номера, които отговарят както на пасторалния първи акт, така и на зловещата, ефирна атмосфера на втория. Адам използва характерни теми и колоритна оркестрация за да отличи героите и да подчертaе настроенията — от невинността и радостта до трагизма и свръхестественото. Дебютната партитура е приета с възторг от публиката и постепенно става неизменна част от канона на романтичния балет.

Жан Корали и Жул Перо са допринесли за сценичната пластика и автомобилността на балета; исторически е прието, че Перо е работил особено тясно с Карлота Гризи, създавайки някои от соловите й вариации, докато Корали е отговорен за общата хореографска конструкция и корепертоара на трупата.

Премиера, посрещане и сценична история

Балетът е представен за пръв път в Париж в понеделник, 28 юни 1841 г., в Театъра на Кралската музикална академия (Théâtre de l'Académie Royale de Musique). Представлението има голям успех и скоро след това постановката се разпространява в балетните репертоари на цяла Европа, Русия и САЩ. Карлота Гризи е възприета като централна фигура в премиерния успех и е наречена от съвременниците „втората“ Талиони, референция към знаменитата балерина на романтичната епоха.

Оттогава "Жизел" остава в постоянния репертоар на водещите оперни и балетни сцени. Руският балет — особено Мариинският и Болшой — развити и запазват свой отличителен сценичен език за това заглавие, което допринася за световната му известност. Множество хореографски редакции и версии на втория акт, както и съвременни прочити, демонстрират богатството и гъвкавостта на произведението.

Значение и влияние

Жизел се смята за архетип на балетите от романтичната епоха — творба, която съчетава фолклорно-пасторалните мотиви с мотиви на свръхестественото, любовта и саможертвата. Историкът на балета Грейс Робърт пише: "Жизел ... е архетип на балетите от романтичната епоха", подчертавайки естетическата и драматургичната роля на това произведение.

Днес балетът продължава да вълнува публика и изпълнители със своята емоционална дълбочина, технически предизвикателни солови партии и впечатляващи корепертоари за ансамбъл. "Жизел" е мост между XIX-вековната романтика и съвременните сценични тълкувания — пример за това как музика, хореография и сценография могат да създадат завладяващ театрален свят.