Сале Льо Пелетие — парижкият оперен театър (1821–1873)

Сале Льо Пелетие — историческият дом на Парижката опера (1821–1873): архитектура от Франсоа Дебре, драматична история, пожарът през 1873 г. и променящи се официални имена.

Сале Льо Пелетие (понякога наричана Сале на улица Льо Пелетие или Опера Льо Пелетие) е била домът на Парижката опера от 1821 г. до пожара през 1873 г. Театърът е проектиран и построен от архитекта Франсоа Дебре на мястото на бившия Hôtel de Choiseul. Поради многобройните промени в управлението и ръководството по време на съществуването на театъра, той има няколко различни официални имена, най-важните от които са: Théâtre de l'Académie Royale de Musique (1821-1848), Opéra-Théâtre de la Nation (1848-1850), Théâtre de l'Académie Nationale de Musique (1850-1852), Théâtre de l'Académie Impériale de Musique (1852-1854), Théâtre Impérial de l'Opéra (1854-1870) и Théâtre National de l'Opéra (1870-1873).

Кратка история

Сале Льо Пелетие е открит през 1821 г. и бързо става основният дом на Парижката опера и балет през втората половина на XIX век. През целия си живот залата служи като сцена за развитието на френската "голяма опера" (opéra grandiose) и класическия балет. Поради политическите промени във Франция (монархия, република, империя) администрацията и името на институцията често се променят, но залата остава център на музикалния и сценичен живот в Париж до своята гибел през 1873 г.

Архитектура и сцена

Проектът на Франсоа Дебре комбинира класически фасадни елементи с богато интериорно декориране в духа на епохата. Залата разполагаше с голяма аудитория, балкони и ложи, централен полилей и разчупена сценична механика, която позволяваше сложни сценични смени и грандиозни декори — необходимост за представяне на големите опери и балети от периода. Вместимостта на залата се оценява приблизително на около 2 000–2 500 зрители, в зависимост от подредбата и реконструкциите през годините. Техническите нововъведения на сцената и използването на газово осветление в средата на XIX век подпомагат реализирането на впечатляващи сценични ефекти.

Културно значение и забележителни постановки

Сале Льо Пелетие е било средище на значими художествени събития в XIX век. На нейната сцена се развиват и утвърждават стилове, съвместяващи музика, сценография и балет, и тук са звучали произведения, които оформили европейската оперна традиция. Театърът е бил дом и за големите балетни премиери от романтичната школа: сред най-известните постановки, свързани със залата, са La Sylphide (1832) с Мария Талони и класическата балетна драма Giselle (1841), която остава една от ключовите сцени в историята на балета.

Освен балета, в Salle Le Peletier се поставят множество оперни творби и големи спектакли на композитори и сценографи от XIX век; залата полага основите на професионалните традиции на Парижката опера, които ще продължат в по-новите и по-просторни сгради.

Пожарът и последици

На 29 октомври 1873 г. залата е напълно унищожена при пожар. Разрушението се оказва окончателно и ускорява преместването на Парижката опера в новата, специално проектирана сграда — Palais Garnier, по проект на Шарл Гарние, който вече е бил в процес на строеж. Загубата на Сале Льо Пелетие е голям обрат за парижкия културен пейзаж, но също така дава тласък за създаване на една по-голяма и модерна оперна къща, отговаряща на нуждите и амбициите на града в края на XIX век.

Наследство

Въпреки че физическата сграда вече не съществува, значението на Сале Льо Пелетие за развитието на оперната и балетната сцена остава непреходно. Много от сценичните и артистични решения, утвърдени тук, продължават да влияят върху изпълнителските практики и репертоара на Парижката опера и в по-късните й домове.

Търсене по буква