Стриптийз

Древен

Саломе

Шумерите имат мит за богинята Инана, която слиза в подземния свят. При всяка от седемте врати тя сваляла по една дреха или бижу. Докато тя оставала в ада, земята била безплодна. Когато се върнала, плодородието било в изобилие.

Танцът на Саломе за цар Ирод се споменава в Новия завет (Матей 14:6 и Марк 6:21-22). Първото споменаване за свалянето на седемте воала от нея обаче е в пиесата на Оскар Уайлд "Саломе" от 1893 г. Някои твърдят, че това е произходът на съвременния стриптийз. След пиесата на Уайлд и операта "Саломе" на Рихард Щраус, представена за първи път през 1905 г., еротичният "танц на седемте воала" се превръща в стандартна рутина в операта, водевила, киното и бурлеската. Известна ранна изпълнителка е Мод Алън, която през 1907 г. изпълнява танца насаме пред Едуард VII.

Гърция и Рим

В Древна Гърция законодателят Солон създава няколко класа проститутки в края на VI в. пр. Сред тях са били и аулетридите: танцьорки, акробатки и музиканти, известни с това, че танцували голи и съблазнителни пред публика от мъже. В Древен Рим танцът с разсъбличане е бил част от априлския фестивал Флоралия.

Императрица Теодора, съпруга на византийския император Юстиниан от VI в., според няколко древни източника е започнала живота си като куртизанка и актриса, която се е изявявала в представления, вдъхновени от митологични сюжети, и в които се е разсъбличала "доколкото са позволявали тогавашните закони". Известна е със стриптийз изпълнението си на "Леда и лебедът". От тези разкази става ясно, че тази практика не е била изключителна или нова. Въпреки това християнската църква активно се противопоставяла на тази практика и през следващия век приела закони, които я забраняват. Степента, в която тези закони са били прилагани, е под въпрос. В текстовете от Европейското средновековие не се съобщава за подобна практика.

Съвременни

Париж

През 80-те и 90-те години на XIX в. в парижките спектакли, като Moulin Rouge и Folies Bergère, танцуват привлекателни, оскъдно облечени жени и се представят в tableaux vivants (статични пози). През 90-те години на XIX в. в представленията се появява жена, която бавно сваля дрехите си в напразно търсене на пълзяща по тялото ѝ бълха. Алманахът на народа смята, че това е началото на съвременния стриптийз.

От 1905 г. на сцената се появява Мата Хари. По покана на Емил Гиме тя танцува пред внимателно подбрана публика. Сцената в края на представлението, в която тя е гола, предизвиква сензация. Следват подобни изпълнения по молба на барон фон Ротшилд, Сесил Сорел, Гастон Мение и Натали Клифърд Барни. Мата Хари никога не се е учила да танцува и не е изучавала индийски и ориенталски танци. Нейните танци са плод на въображението ѝ. През 1917 г. Мата Хари е обвинена в шпионаж и осъдена на смърт. Тя е разстреляна на 15 октомври 1917 г. във Винсен, близо до Париж.

Друг забележителен спектакъл е появата в "Мулен Руж" през 1907 г. на актриса на име Жермен Аймос, която влиза, облечена само в три много малки черупки. През 30-те години на ХХ в. известната Жозефин Бейкър танцува полугола в danse sauvage в Folies, а други подобни изпълнения са осигурени в Tabarin. Тези спектакли се отличавали с изтънчена хореография и често обличане на момичетата в блестящи пайети и пера. Към 60-те години на ХХ в. "напълно голи" представления се предоставят на места като Le Crazy Horse Saloon.

След Втората световна война

След войната, през 50-те години на ХХ век, стриптийзът се превръща в двигател на новопоявилата се сексуална индустрия (основно фокусирана върху издания като Playboy). В Париж се откриват стриптийз клубове от висшето общество, като "Alcazar" или "Crazy Horse".

В днешно време изкуството на стриптийза се губи все повече. През 90-те години на миналия век един германски частен телевизионен канал (наречен RTL) прави стриптийз шоу, наречено Tutti Frutti. Оттогава насам през нощта по много телевизионни канали се появяват жени, които се опитват да се отърват от дрехите си (без дори да танцуват), докато рекламират някакви телефонни номера за секс (или други номера за прайм-рейт).

Има и филм, наречен "Стриптийз". Той се играе в американски стриптийз клубове, без да дава много информация.

Първоначално стриптийзът се е практикувал само от жени. Днес има много малък брой стриптийзьори мъже. Сред най-забележителните от тях са Chippendales.

Мата Хари. Най-известният сегмент от сценичната ѝ изява е постепенното сваляне на дрехите, докато тя не носи само сутиен със скъпоценни камъни и няколко орнамента по ръцете и главата си.