Стриптийз — дефиниция, история, видове и място в културата

Стриптийзът е забавление, обикновено от жени, пред публика. Често се включва в театралната форма, наречена бурлеска. Под звуците на музика и танци стриптизьорката постепенно сваля дрехите си. Това е много древна танцова форма и се среща в много общества.

Събличането се прави по закачлив начин, но без да е неприлично (например като се забави свалянето на даден предмет). Стриптийзьорката танцува, докато прикрива определени части на тялото с ръце или части от дрехите. Понякога се организират спектакли, в които стриптийозорките са маскирани като арабски танцьорки, Саломе, Лолита или други известни личности. Понякога зрителят се отъждествява със стриптийзьорката. В стриптийза могат да се проектират еротични сънища и ексхибиционистични фантазии.

Кратка историческа справка

Елементите на церемониално или ритуално събличане присъстват в много култури още от античността — в религиозни обреди, театрални представления и народни обичаи. Съвременният стриптийз като сценично развлечение се оформя в края на 19. и началото на 20. век в Европа и Съединените щати, когато бурлеската и вариеетето включват кокетно и театрално събличане като част от програмата. През 20. век стриптийзът се комерсиализира с появата на нощни клубове и специализирани заведения, а през късния 20. и началото на 21. век се разшириха и формите на изява — от големи сцени до частни партита и видеоформати.

Основни видове и стилове

• Бурлесков стриптийз: по-театрален, често с ретро атмосфера, сложни костюми и акцент върху иронията и хумора.
• Клубен/комерсиален стриптийз: изпълнява се в нощни клубове и стриптийз клубове, с цел забавление и взаимодействие с публиката.
• Еротичен/индивидуален стриптийз: акцент върху сексуалното привличане, по-интимна атмосфера.
• Актьорски/перформанс стриптийз: част от сценични спектакли, модерни художествени представления или съвременно изкуство.
• Тематични шоута: представяния, базирани на образи (напр. филмови герои, исторически фигури) или конкретни епохи.

Места и формати

Стриптийзът може да се изпълнява в различни формати:

• Професионални клубове и барове — стандартното място за платени представления.
• Театрални сцени и фестивали — показват бурлеска и артистични форми на стриптийза.
• Частни партита и рожденни дни — по-индивидуални и интимни изпълнения.
• Видео и онлайн платформи — стрийминг и записани изпълнения, включително за възрастни.

Роля в културата и изкуството

Стриптийзът е част от попкултурата и изкуството: от филми и музикални клипове до салонни представления и висша сцена. Той често се използва като символ — за сексуалност, освобождаване, протест или като коментар върху моралните норми. В някои случаи стриптийзът е и форма на самоутвърждаване за изпълнителите, които чрез артистичност и умение контролират своя образ и сцена.

Правен статут, етика и безопасност

Правото, което регулира стриптийза, варира според държавата и общината. Някои места имат строги правила за лицензиране, възрастови ограничения, дистанция между сцена и публика и възможности за обслужване на напитки. Етичните въпроси включват съгласието на изпълнителя, възможността за експлоатация и рисковете от сексуализирана дискриминация. В практиката на професионалните клубове често има следните мерки за безопасност:

• Ясни договори и правила за работното място.
• Политика за безопасност и охрана на изпълнителите.
• Контрол на възрастта на посетителите и ограничения за фотографиране/видео.

Професионализъм и подготовка

Професионалните стриптийзьорки и стриптийзьори тренират танц, сценично поведение, поддръжка на форма и умения за общуване с публиката. Хореографията, изборът на музика, костюми и реквизит (перушина, чаршафи, столове и др.) са важни елементи за успешното представление. Много изпълнители комбинират стриптийза с танцови стилове като джаз, балет, съвременен танц или pole dance.

Възприятие и социални нагласи

Възприятието на стриптийза се променя през десетилетията и зависи от културния контекст. За някои това е форма на развлечение или изкуство, за други — стигма или експлоатация. Съвременните движения за права на работещите в сферата на развлеченията се стремят към подобряване на условията на труд, защита от насилие и признаване на професията като форма на артистично изражение и икономическа дейност.

Заключение

Стриптийзът е разнообразно явление с многобройни форми — от театрална бурлеска до комерсиални клубни шоута. Той съчетава танц, театър, костюми и музика, като поставя въпроси за етика, закони, права и обществена приемливост. Когато се практикува професионално и с уважение към изпълнителя и публиката, стриптийзът може да бъде и форма на изкуство, и средство за забавление.

Съвременни

Париж

През 80-те и 90-те години на XIX в. в парижките спектакли, като Moulin Rouge и Folies Bergère, танцуват привлекателни, оскъдно облечени жени и се представят в tableaux vivants (статични пози). През 90-те години на XIX в. в представленията се появява жена, която бавно сваля дрехите си в напразно търсене на пълзяща по тялото ѝ бълха. Алманахът на народа смята, че това е началото на съвременния стриптийз.

От 1905 г. на сцената се появява Мата Хари. По покана на Емил Гиме тя танцува пред внимателно подбрана публика. Сцената в края на представлението, в която тя е гола, предизвиква сензация. Следват подобни изпълнения по молба на барон фон Ротшилд, Сесил Сорел, Гастон Мение и Натали Клифърд Барни. Мата Хари никога не се е учила да танцува и не е изучавала индийски и ориенталски танци. Нейните танци са плод на въображението ѝ. През 1917 г. Мата Хари е обвинена в шпионаж и осъдена на смърт. Тя е разстреляна на 15 октомври 1917 г. във Винсен, близо до Париж.

Друг забележителен спектакъл е появата в "Мулен Руж" през 1907 г. на актриса на име Жермен Аймос, която влиза, облечена само в три много малки черупки. През 30-те години на ХХ в. известната Жозефин Бейкър танцува полугола в danse sauvage в Folies, а други подобни изпълнения са осигурени в Tabarin. Тези спектакли се отличавали с изтънчена хореография и често обличане на момичетата в блестящи пайети и пера. Към 60-те години на ХХ в. "напълно голи" представления се предоставят на места като Le Crazy Horse Saloon.

След Втората световна война

След войната, през 50-те години на ХХ век, стриптийзът се превръща в двигател на новопоявилата се сексуална индустрия (основно фокусирана върху издания като Playboy). В Париж се откриват стриптийз клубове от висшето общество, като "Alcazar" или "Crazy Horse".

В днешно време изкуството на стриптийза се губи все повече. През 90-те години на миналия век един германски частен телевизионен канал (наречен RTL) прави стриптийз шоу, наречено Tutti Frutti. Оттогава насам през нощта по много телевизионни канали се появяват жени, които се опитват да се отърват от дрехите си (без дори да танцуват), докато рекламират някакви телефонни номера за секс (или други номера за прайм-рейт).

Има и филм, наречен "Стриптийз". Той се играе в американски стриптийз клубове, без да дава много информация.

Първоначално стриптийзът се е практикувал само от жени. Днес има много малък брой стриптийзьори мъже. Сред най-забележителните от тях са Chippendales.

Мата Хари. Най-известният сегмент от сценичната ѝ изява е постепенното сваляне на дрехите, докато тя не носи само сутиен със скъпоценни камъни и няколко орнамента по ръцете и главата си.

Търсене по буква