"Микадо" или "Градът Титипу" е оперета в две действия. Книгата и текстовете на песните са написани от У. С. Гилбърт, а музиката — от Артър Съливан. Премиерата на оперетата е на 14 март 1885 г. в Савойския театър, Лондон, с оперната трупа на Д'Ойли Карт. Поставянето беше голям успех и в първоначалния си тираж творбата имаше 672 представления — най-дългият първоначален тираж сред оперетите на Гилбърт и Съливан.

"Микадо" е деветата от четиринайсетте оперети, създадени в прочутия тандем Гилбърт и Съливан. Творбата съчетава характерния „topsy-turvy“ хумор на Гилбърт — абсурдни, юридически и обществено-политически парадокси — с мелодичната, цветна и театрално разнообразна музика на Съливан. По време на създаването на оперетата в Лондон имаше силен интерес към всичко японско — магазини за чай, кимона, ветрила и т.н. Гилбърт разказва, че идеята за "Микадо" му хрумнала, когато от стената на кабинета му паднал японски меч; това е типичен пример как тогавашната мода към „японизма“ (Japonisme) проправя път към екзотична, но сатирична сценография и атмосфера.

Действие и персонажи

Действието се развива в измисления японски град Титипу. Основните персонажи са:

  • Микадо — императорът;
  • Нанки-Пу — неговият син, който се прикрива като подвизаващ се певец;
  • Юм-Юм — млада девойка, една от „трите малки ученички“;
  • Ко-Ко — „Lord High Executioner“ (владетелят на екзекуциите) — комична фигура, назначена на поста въпреки своята некомпетентност;
  • Пу-Бах — държавник, който държи множество длъжности („Lord High Everything Else“);
  • Пиш-Туш — уважаем стар чиновник;
  • Катиша — възрастна дама с претенции, която има претенции към Нанки-Пу.

Кратък сюжет: Нанки-Пу е влюбен в Юм-Юм, но тя е обвързана според местните правила с Ко-Ко. За да бъде близо до любимата си, Нанки-Пу се прикрива като странстващ менестрел. В града съществува закон, според който сватбите трябва да бъдат съпроводени от екзекуция — това води до поредица от фарсови интриги, опити да се избегне изпълнението на смъртни присъди, симулирани екзекуции и неочаквани разкрития. В крайна сметка, чрез комична верига от недоразумения и маневри, противоположностите се помиряват и интимните въпроси се решават по начин, типичен за оперетния жанр.

Музика и известни номера

Музиката на Съливан за "Микадо" включва както лирични арии и дуети, така и бързи патерни и ансамбли, в които акуратно се вплитат театралността и музикалният хумор. Някои от най-разпознаваемите номера, които често остават в репертоара на оперетата и извън нея, са:

  • "A Wand'ring Minstrel" (песня на Нанки-Пу);
  • "Three Little Maids from School" (изпълнявана от Юм-Юм и нейните приятелки);
  • "I've Got a Little List" (популярен патер-песенно парче на Ко-Ко, сатирично към „неуместните“ обществени фигури);
  • "On a Tree by a River" (т.нар. "Tit-Willow") — меланхолична, но комична песен, често изпълнявана самостоятелно в концерти.

Оперетата използва характерните за Съливан богати оркестрации, хорови ефекти и остроумни музикално-драматични контрасти, които подчертават смеха и иронията в либретото на Гилбърт.

Премиера, приемане и постановки

Премиерата през 1885 г. беше посрещната с ентусиазъм и „Микадо“ бързо се превърна в международен успех — поставяна е многократно в Англия, САЩ и по света, както от професионални трупи, така и от аматьорски компании. Деликатната комбинация от политическа сатира, жанрова пародия и привлекателна музика гарантира дълъг сценичен живот.

Влияние, критика и съвременни тълкувания

В исторически план оперетата е пример за викторианската склонност към „екзотично“ сценично оформление и едновременно с това за способността на Гилбърт да сатиризира нравите и бюрокрацията. През XX и XXI век "Микадо" продължи да бъде популярна, но също така предизвика обсъждания относно въпросите за културна репрезентация и стереотипи: някои постановки са критикувани за използване на „yellowface“ или за карикатурно представяне на японската култура. В отговор съвременни режисьори и трупи често преразглеждат сценографията и костюмите, пренасят действието в условна, несвързана версия на японската естетика или работят с адаптации, които избягват обидни стереотипи.

Наследство

Днес "Микадо" остава едно от най-разпознаваемите произведения на Гилбърт и Съливан: не само заради своите популярни мелодии, но и заради умелата си сатирична конструкция и сценична жизненост. Оперетата продължава да бъде в репертоара на театри по целия свят — в класически постановки и в съвременни интерпретации — и е важна както за историята на англоезичната оперета, така и за изучаването на взаимодействието между музика, театър и обществена критика.