Круцибъл (The Crucible) — пиесата на Артър Милър: Салем и маккартизъм
Круцибъл (The Crucible) — пиесата на Артър Милър: алегория на маккартизма, Салем, страх, фалшиви обвинения и морален избор. Четете анализ и исторически контекст.
"Круцибъл" е пиеса на Артър Милър от 50-те години на миналия век, посветена на процеса срещу вещиците в Салем.
Милър пише тази пиеса в годините на маккартизма в Съединените щати. Много хора се страхуваха, че комунизмът заплашва американския начин на живот, а общественият натиск и политическите разследвания често довеждаха до фалшиви обвинения и очерняне на невинни хора. В "Круцибъл" Милър разглежда идеите за страх, паника и лъжливи обвинения и показва как те разрушават общности и човешки съдби.
"Тигел" (англ. The Crucible) означава както съд за топене, така и тежко изпитание или критичен тест — именно това е метафората зад заглавието. Милър използва салемските процеси като алегория на своя собствен век: събитията от 1692 г. в Нова Англия наподобяват механиката на лова на комунисти през 50-те години, затова той дава на пиесата това име.
Сюжет (кратко)
Действието се развива в пуританското градче Салем през 1692 г. Група млади жени, водени от Абигейл Уилямс, започват да твърдят, че са жертви на магия и посочват като виновни различни жители на града. Паниката бързо се разраства: срещу обвинените започват процеси и екзекуции, а обществената заповед и страхът от срама играят важна роля. Главният герой, Джон Проктър, се опитва да спре безобразията и да разкрие лъжите на Абигейл, но сам бива обвинен в вещерство. В решаващ момент Проктър отказва да подпише фалшиво признание, предпочитайки да запази честта си — цената е смъртта му.
Основни герои
- Джон Проктър — земевладелец, морален централен герой, чиято вътрешна борба и стремеж към чест са в центъра на трагедията.
- Абигейл Уилямс — млада жена, която започва обвиненията и манипулира страха в общността.
- Елизабет Проктър — съпругата на Джон, символ на достойнството и прошката.
- Рев. Джон Хейл — първоначално уверен в способностите си да разпознава вещери, по-късно започва да се съмнява в правотата на процесите.
- Рев. Пърис, съдии Данфорт и Пътнъм — представят религиозната и съдебна власт в общността.
Тематики и символика
Сред водещите теми на пиесата са:
- Масова истерия и паника — как страхът може да зарази общество и да заличи рационалното мислене.
- Репутация и власт — стремежът към запазване на добро име и използването на институциите за лични цели.
- Истина и съвест — решението да се остане верен на собствената съвест, дори когато то води до лична загуба.
- Религия и правосъдие — критика към смесването на религиозни догми с процедурите на правосъдието.
Исторически контекст и връзка с маккартизма
Милър използва историческия разказ за салемските процеси, за да направи явна паралелите с антикомунистическите разследвания в САЩ през 40-те и 50-те години. И двата периода са белязани от публични обвинения, липса на надеждни доказателства и използване на страха за политически и лични цели. Пиесата не е хронологична историческа хроника, а драматична препратка, която осветлява механиките на омразата и неразумното следване на властта.
Приемане и адаптации
"Круцибъл" е сред класиките на американския театър и често се поставя на сцена по целия свят. Пиесата е преведена и изучавана в училища и университети като пример за социална и политическа алегория. По нея има и филмова адаптация от 1996 г., с главни роли на Daniel Day-Lewis и Winona Ryder и сценарий, написан от самия Милър.
Значение и съвременна релевантност
"Круцибъл" остава актуална, защото показва как страхът, предразсъдъците и злоупотребата с власт могат да доведат до масови несправедливости. Пиесата подтиква към размисъл за личната отговорност, ролята на обществените институции и необходимостта от критично мислене в моменти на криза.
Символи
Много от героите в "Круцибъл" са базирани на реални хора, които са участвали в Салемските процеси срещу вещици. Някои от тях са базирани и на хора от "червения страх" през 50-те години на ХХ век, като Джоузеф Маккарти и Юлиус Розенберг.
- Джон Проктор - фермер в града, има връзка с Абигейл Уилямс, има трима сина, обвинен е, че е вещица, отказва да каже, че е сгрешил, и умира заради достойнството си.
- Абигейл Уилямс - племенница на Самюъл Парис, бивш слуга на Джон и Елизабет Проктор. Използва процесите, за да придобие статут в града и да отмъсти на Елизабет.
- Преподобният Парис - местният конгрешански свещеник, който започва проблема с вещиците, като довежда преподобна Хейл. Чичо на Абигейл
- Бети Парис - дъщеря му, която се разболява след танц в гората
- Елизабет Проктор - съпруга на Джон Проктор, обвинена в това, че е вещица от Абигейл Уилямс, след като тя я уволнява за това, че спи със съпруга ѝ.
- Преподобният Джон Хейл - аутсайдер, който знае много за вещиците и дявола. Преподобният Парис го привлича. Макар че отначало се опитва да открие колкото се може повече вещици, по-късно се отказва от процесите срещу вещици, защото открива, че няма дявол, а че неизказано отмъщение си проправя път през процесите
- Джайлс Кори - възрастен мъж, който притежава много земя и често спори със съседите си. Случайно намеква, че съпругата му е вещица, защото чете книги и когато го прави, той не може да се моли. Арестуван е за това, че не назовава имена, след което е убит, като е смазан от големи камъни
- Заместник-губернатор Данфорт - един от съдиите по време на процесите срещу вещиците, който иска да сложи край на всички лоши практики в Салем, в началото е сигурен, че в Салем има дявол, но в края също се съмнява.
- Томас Пътнам - притежава много земи, за да обясни смъртта на децата си и да купи чужди земи, след като ги обесят.
- Ан Пътнам - съпруга на Томас Пътнам
- Титуба - слуга на преподобния Парис от Барбадоските острови. Практикува някакъв вид вуду. корава брада
- Марта Кори - съпруга на Джайлс Кори, за която се твърди, че е вещица, защото чете.
- Сестра Ребека - стара и религиозна жена, която е убита, защото не смята, че процесите с вещици са добра идея, обвинена, защото г-жа Пътнам й завижда, че има толкова много деца, когато всички бебета Пътнам умират, с изключение на едно.
- Чийвър - регистратор на процесите, записва случващото се и му е наредено да арестува хора.
Сюжет (театрална версия)
В началото на историята преподобният Парис гледа дъщеря си Бети, докато плаче и се моли. Тя е заспала на леглото си и не може да се събуди. Те знаят, че тя не е мъртва, но не се движи и не говори. Тя просто лежи там. Парис чува, че Бети и други момичета са танцували в гората. (По онова време това е било много лошо, защото е означавало, че те познават дявола.)
Робката на преподобния Парис, Титуба, е от Барбадос. Абигейл казва, че е направила заклинание на Бети, за да не се събуди. Парис е ядосан на Титуба. Той я кара да каже, че е била вещица и дяволът я е накарал да прокълне Бети. Изведнъж и Абигейл, и Бети казват, че и те са били с дявола, за да се измъкнат от неприятностите. Те казват, че и други хора като Гуди Осбърн и Гуди Гуд също са вещици.
Отношенията на Джон Проктор с жена му са доста напрегнати, защото той ѝ изневерява с Абигейл. Двамата се опитват да се преструват, че нищо не е наред, но в крайна сметка се стига до напрегнат спор по този въпрос. Докато спорят, влиза Мери Уорън. Проктор ѝ се сърди, че е излязла от къщата, когато той е поискал тя да не излиза. Тя е арогантна и казва, че е служител на съда и че услугите ѝ са необходими. Мери съобщава на Джон и Елизабет, че ще бъдат екзекутирани много повече от 39 души вместо 19-те, за които са чули. Тя също така твърди, че е спасила живота на Елизабет, защото Елизабет е била "донякъде спомената" в съда. След като Мери си ляга, Чийвър идва да арестува Елизабет. Джон не приема това добре и разкъсва заповедта за арест. След емоционална размяна на реплики Елизабет е отведена и тя дава на Мери кратки указания за следващия ден.
В съда Джон се опитва да помогне на съпругата си, като обвинява "вещиците" в съда с показанията на Мери. Той казва на съда колко добре познава тези хора и че те не могат да бъдат вещици. Той признава, че е спал с Абигейл и че тя желае да види Елизабет мъртва. Абигейл е разгневена и заплашва съдията. Той се опитва да накара Мери да каже истината и тя първоначално го прави, но след това отново се реформира в действията на Абигейл, след като е обвинена, че работи с дявола. Тогава Мери нарича Джон вещица и казва, че той има работа с дявола. Това е проблем, защото Джон е много уважаван в града, затова съдиите го молят да признае, че работи с дявола. Той ще може да остане жив, ако излъже.
Накрая той подписва изповед, в която заявява, че работи с дявола. След това унищожава писмото, вместо да излъже. Той иска да живее, за да може да се грижи за семейството си, но вместо това избира да запази уважението и честта си. Той е съден и съдът го убива чрез обесване. Съдът обаче оставя Елизабет да живее, защото е бременна. Абигейл бяга в Бостън с Мърси Люис, след като е откраднала парите на чичо си, защото смята, че хората знаят, че е лъгала.
обискирам