Джон Лок (на английски: John Locke, произнася се /ˈlɒk/; 29 август 1632 - 28 октомври 1704), известен като бащата на либерализма, е английски философ и лекар. Неговите трудове върху теорията за обществения договор оказват влияние върху Волтер и Русо, много шотландски мислители от Просвещението и американските революционери. Идеите му са споменати в американската Декларация за независимост.

Теориите на Лок обикновено са свързани с идентичността и "Аз"-а. Лок смята, че се раждаме без мисли и че вместо това знанието се определя само от опита.



Биография

Джон Лок е роден в семейство на пуритани в село Урингтън (Wrington), графство Съмърсет. Образован е в училището Уестминстър и в колежа Christ Church на Оксфордския университет, където получава магистърска степен и се занимава и с медицина. Като лекар става близък сътрудник и приятел на политическия водач Антъни Ашли Купър (по‑късно първи граф на Шафтсбъри), чиято покровителство оказва значително влияние върху кариерата му. В бурните години на края на 17 век Лок живее известно време на континента, особено в Нидерландия, и се завръща в Англия при промяна в политическата обстановка. Умира на 28 октомври 1704 г.; последните му години преминават в имението "Oates" в графство Есекс, където прекарва време в писане и консултации.

Основни трудове и философски възгледи

An Essay Concerning Human Understanding (Есето за човешкото разсъждение) е едно от ключовите произведения на Лок. В него той излага своята емпиристична теория за познанието и формулира идеята за tabula rasa — че умът при раждането е „празна дъска“, а знанието се формира чрез опита (чрез сетивата и чрез вътрешна рефлексия). Лок разграничва прости и сложни идеи, както и т.нар. първични и вторични качества, опитвайки се да обясни как възприятията ни се свързват с външния свят.

Two Treatises of Government (Два трактата за управлението) съдържат политическата теория, с която Лок е най-познат: концепции за естественото право, собствеността (идеята, че собствеността възниква чрез смесване на труда с природата), обществен договор, правителство по съгласие и право на революция срещу тиранична власт. Според Лок основната цел на законодателната и изпълнителната власт е защита на живота, свободата и имуществото на гражданите.

В Letter Concerning Toleration (Писмо за търпимостта) Лок защитава религиозната толерантност като принцип на общественото съжителство, макар да поставя и известни изключения (напр. по отношение на политически подвеждащи религиозни доктрини). В труда Some Thoughts Concerning Education (Някои мисли за образованието) той акцентира върху практическото обучение, възпитанието на морални навици и значението на здравето и характера при формиране на личността.

Възгледи за личността и идентичността

Лок развива теория за личността, според която индивидуалната идентичност се запазва чрез продължаващото съзнание и паметта. Той разглежда „аз“-а не като неизменна субстанция, а като съвкупност от преживявания и самосъзнание, което се пази във спомените и свързва различните моменти на животa.

Политическо и културно влияние

Идеите на Лок са основа за класическия либерализъм и за развитието на модерната демократична теория. Той влияе върху мислители от Просвещението, като Волтер и Русо, върху шотландската философска школа и върху водачите на американската революция — идеи на Лок се отразяват в документи като Декларацията за независимост и в по‑късни конституционни конструкции, които ценят ограничената власт, разделението на функциите и правата на личността.

Критики и спорни въпроси

Въпреки широкото си влияние, Лок е обект на критики. Някои коментатори поставят под въпрос несъответствия между универсалните му принципи за права и историческите реалности (напр. въпроси, свързани с робството и колониализма през епохата). Неговите изключения в учението за търпимостта (например относно католицизма и атеизма) предизвикват дебат сред по‑късните привърженици на по‑широка религиозна свобода. Философски, емпиризмът на Лок е подложен на критика от теорията на познанието, развита от Хюм и Кант, които поставят други въпроси за природата и границите на разума.

Основни публикации

  • An Essay Concerning Human Understanding (1689)
  • Two Treatises of Government (1689)
  • A Letter Concerning Toleration (1689)
  • Some Thoughts Concerning Education (1693)
  • The Reasonableness of Christianity (1695)
  • Други писма и политически трактати, както и множество есета и бележки, публикувани по време на живота му и след смъртта му.

Наследство: Джон Лок остава една от централните фигури в западната философия: основоположник на модерния емпиризъм, влиятелен мислител на политическата теория и автор, чиито идеи за права, управление и образоване продължават да формират съвременните дебати за свобода и демокрация.