Дъбене на кожа: процес, методи и екологични въздействия

Дъбене на кожа: процес, методи и екологични въздействия — научете за хром и танини, замърсяване, пречистване на води и устойчиви технологии за по-чиста кожарска индустрия.

Автор: Leandro Alegsa

18-10-2025 20:36

Дъбенето е процесът на превръщане на животинската кожа в здрава и устойчива кожа, подходяща за производство на дрехи, обувки, чанти, колани и други изделия. Процесът стабилизира колагеновите влакна в кожата, прави я по-гъвкава и устойчива на разпад и бактериална атака, както и често променя нейния цвят и повърхностни свойства.

Етапи на дъбенето

Подготовка на кожите: След заколването животното се одрава и кожата се отделя от тялото. Важно е това да се направи бързо, за да се предотврати разлагане.
Консервиране и посоляване: За да се предотврати разграждането при транспортиране и съхранение, кожите се посоляват или сушат.
Накисване и обезсоляване: Солта се отмива чрез накисване във вода; това може да отнеме от няколко часа до няколко дни в зависимост от посоляването.
Обезкосмяване и отстраняване на подлежащи тъкани: Космите и излишните месести тъкани се премахват механично или чрез химически средства (варене/еданните процеси).
Дъбене: Собственият процес на стабилизиране на колагена чрез химични или растителни вещества (виж по-долу методите).
Финишни обработки: Оцветяване, мазане, полиране, пресоване и други процеси за придаване на краен вид и функционалност.

Основни методи на дъбене

Хромово дъбене (най-разпространено): Извършва се с разтвори на хром(III) — хром — обикновено представян като комплекс [Cr(H₂O)₆]₂(SO₄)₃. Хромовото дъбене е бързо, осигурява мека и водоустойчива кожа и се прилага масово в индустрията.
Растително дъбене (танин): Използва екстракти от дървесна кора и растения, богати на танини — танин. Традиционно се добиват от кора на дъбови и елови дървета. Растителното дъбене е по-бавно, но дава твърда, добре изразена текстура и се смята за по-екологично при правилно управление на отпадъците.
Азотни и алдехидни методи: Използват се алуминиеви соли (алум), глутаров алдехид и други агенти за специални обработки (например за „без-хром“ дъбене или получаване на т.нар. wet-white кожи).
Комбинирани технологии: Често се прилагат комбинации (частично хромово, след това растително или обратно) за постигане на специфични качества.

Частични технологични бележки

Контролът на pH, температурата, съотношението реагенти/кожа и времето на накисване са критични за качеството на крайния продукт. Някои модерни производства използват ензими за по-щадящо обезкосмяване и по-ниска употреба на агресивни химикали.

Екологични въздействия и отпадъци

Кожарските предприятия могат да окажат значително въздействие върху околната среда, особено когато отпадните води и твърдите отпадъци не се управляват правилно. Отпадъците от този сектор са честа причина за замърсяване на реки и почви:

Отпадни води: Съдържат високи стойности на BOD/COD (органично натоварване), соли, остатъчен хром (особено ако не са обработени), сулфиди и други химикали. Силният неприятен мирис често се дължи на сулфидни съединения (H₂S).
Твърди отпадъци: Триминги, подлежащи тъкани и дървесна кора от растително дъбене; тези отпадъци могат да съдържат остатъчен хром и други химикали и изискват специално третиране.
Хром и токсичност: В повечето съвременни технологии се използва Cr(III), който е значително по-малко токсичен от хексавалентния Cr(VI). Въпреки това неконтролирани условия (окисляване, неправилно третиране) могат да доведат до образуване на Cr(VI), който е силно токсичен и канцерогенен.

Управление и намаляване на въздействията

Пречистване на отпадъчни води: Биологична пречиствателна стъпка за органичното съдържание, химична обработка (утайване/флокулация) за премахване на метали и утаяване на сулфиди, допълнителни физико-химични процеси при необходимост.
Възстановяване на хром: Технологии за възстановяване и рециклиране на хром от отпадни води и утайки (напр. чрез електролиза, йонообмен или химическо утаяване), намаляват нуждата от нови суровини и риска от замърсяване.
Чисти технологии: Ензимни обработки, механични методи за обезкосмяване, оптимизация на процеса за намаляване на потреблението на вода и химикали, затворени водни цикли (zero liquid discharge).
Смаслено третиране на твърди отпадъци: Утилизация на триминги чрез преработка за колбасни или кожени странични продукти, компостиране на растителни отпадъци, безопасно обезвреждане на утайки, съдържащи хром.
Регулации и финансиране: Липсата на подходящи съоръжения е проблем в някои държави; развиващите се страни често се нуждаят от инвестиции и техническа помощ. Заедно с това Световната банка и други международни институции предоставят средства и проекти за изграждане на пречиствателни станции и въвеждане на по-чисти технологии.

Здравето и безопасността на работниците

Кожарството включва рискове за здравето: контакт с химикали (риск от дерматити, алергии — особено към хром), вдишване на летливи вещества и прах, физическо натоварване и шум. Задължителни са лични предпазни средства, правилна вентилация, обучение и мониторинг на нивата на експозиция.

Алтернативи и бъдещи тенденции

Нарастващ интерес към безхромови и растителни дъбения за производство на "еко-кожа" и нишови продукти.
Развитие на методи за възстановяване и рециклиране на използвания хром и други химикали.
Прилагане на промишлени добри практики и интегрирани системи за управление на отпадъците и ресурсите, които намаляват въздействието върху околната среда и хората.

Кой работи и къде се извършва дъбенето

Кожарят е човекът, който професионално обработва кожите и извършва дъбене, а кожарницата е ателието или фабриката, където това се прави. Поради характерния мирис и потенциалните емисии, кожарски предприятия често се разполагат в покрайнините на градовете или в промишлени зони.

Съвременното кожарство съчетава традиционни занаяти с индустриални технологии и изисква баланс между качество на продукта, рентабилност и опазване на околната среда. При добро управление и модерни методи въздействията могат значително да бъдат намалени, като се запази икономическото значение на сектора за местни и световни пазари.

Кожарят, илюстрация от 1880 г., от книга, описваща различни професии

Илюстрация на дъбене от книга, публикувана през XVII в.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява тенът?

О: Дъбенето е процесът на превръщане на животинската кожа в кожа, като тя става по-твърда и често променя цвета си.

В: Как дъбенето помага за защитата на животинската кожа?

О: Дъбенето помага на животинската кожа да стане по-гъвкава и по-малко уязвима към увреждане от бактерии.

В: Какви стъпки се предприемат преди дъбенето на животинска кожа?

О.: Преди да се направи дъбене на животинска кожа, животното трябва да се убие и да се одере, преди топлината на тялото му да напусне тялото. След това се отстраняват тъканите от вътрешната страна на кожата и космите от външната страна. Солта в кожата се отстранява и след това кожата се накисва във вода за шест часа до два дни.

Въпрос: Кое вещество се е използвало за дъбене през миналите векове?

О: През миналите векове се е използвало естествено вещество, наречено танин, което се е получавало от дъбови или елови дървета.

В: Къде обикновено се намират дъбилните фабрики?

О: Дъбилните фабрики обикновено се намират в покрайнините на градовете поради миризливия им характер.

В: Какви екологични проблеми могат да възникнат от дъбилните фабрики? О: Оттичането на водата от кожарските заводи в реките може да доведе до голямо замърсяване, ако не се третира правилно с методи за пречистване на водата, пригодени за изтичане на течности от тези заводи. Развиващите се страни може да не разполагат с такава методология, въпреки че Световната банка отпуска безвъзмездни средства за съоръжения за пречистване на водата.

Въпрос: Кой е работникът в кожарските предприятия? О: Работата на кожаря е да работи с животински кожи в кожарска фабрика, за да ги превърне в кожа чрез процеси като накисване в сулфат на хром III ([Cr(H2O)6]2(SO4)3).

обискирам