Първи Никейски събор

Програма

Дневният ред на синода включваше:

1. Арианският въпрос;
2. Празнуването на Пасха;
3. Мелетийската схизма;
4. Отец и Син са едно по цел или по лице;
5. Кръщението на еретиците;
6. Статутът на отпадналите по време на гоненията при Лициний.

Основни точки

Целта на събора е да разреши разногласията в Александрийската църква относно природата на Исус във връзка с Отца; по-специално дали Исус е от същата субстанция като Бог Отец или само от подобна субстанция. Свети Александър Александрийски и Атанасий застават на първата позиция; популярният презвитер Арий, от когото произлиза терминът "ариански спор", застава на втората. Съборът взема решение срещу арианите (от приблизително 250-318 присъстващи всички, с изключение на двама, гласуват срещу Арий). Но много от източните епископи, които са били проариански настроени, са били възпрепятствани да стигнат до събора до момента на гласуването.

Друг резултат от събора е споразумението за датата на християнската Пасха (Пасха на гръцки; Великден на съвременен английски), най-важният празник в църковния календар. Съборът решава да празнува Възкресение Христово в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, независимо от библейския еврейски календар, и упълномощава епископа на Александрия да обявява ежегодно точната дата на своите събратя епископи.

Никейският събор е исторически значим, тъй като е първият опит за постигане на консенсус в църквата чрез събрание, представляващо целия християнски свят. "Това е първият повод за разработване на техническа христология". Освен това "Константин, свиквайки и председателствайки събора, сигнализира за известна степен на имперски контрол над църквата". Със създаването на Никейския символ на вярата се създава прецедент за следващите общи събори да създадат изложение на вярата и канони, които трябвало да се превърнат в насоки за доктринално православие и източник на единство за целия християнски свят - съдбоносно събитие в историята на Църквата и последвалата история на Европа.

Характер и цел

Първият Никейски събор е свикан от Константин I по препоръка на синода, ръководен от Хосий от Кордоба, през Великден 325 г. За повечето епископи учението на Арий е било еретично и е представлявало опасност за спасението на душите. През лятото на 325 г. епископите от всички провинции се събрали в Никея (днес известен като Изник, в днешна Турция) - място, лесно достъпно за повечето от тях, особено за тези от Мала Азия, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Тракия.

Присъстват около 300 епископи от всички региони на империята с изключение на Великобритания. Това е първият общ събор в историята на Църквата след Апостолския събор в Йерусалим. На Никейския събор "Църквата е направила първата си голяма стъпка за по-точно определяне на доктрината в отговор на предизвикателството на едно еретично богословие". Решенията на събора, бидейки икуменически, са били предназначени за цялата Църква.

Присъстващи

Константин е поканил всички 1800 епископи на християнската църква (около 1000 на изток и 800 на запад), но в действителност са участвали само 250-320 епископи. Евсевий Кесарийски наброява 250, Атанасий Александрийски - 318, а Евстатий Антиохийски - 270 (и тримата са присъствали на събора). По-късно Сократ Схоластик отчита повече от 300, а Евагрий, Хиларий, Йероним и Руфин - 318.

На епископите е осигурено безплатно пътуване до събора, както и настаняване. Епископите не пътуват сами; всеки от тях има разрешение да вземе със себе си двама свещеници и трима дякони; така че общият брой на присъстващите е над 1500 души. Евсевий говори за почти неизброимо множество от придружаващи свещеници, дякони и аклити.

Този събор е особено важен и поради факта, че преследването на християните току-що е приключило с Миланския едикт от февруари 313 г., издаден от императорите Константин и Лициний.

Източните епископи съставляват голямото мнозинство. От тях първо място заемат тримата патриарси: Александър Александрийски, Евстатий Антиохийски и Макарий Йерусалимски. Латиноезичните провинции изпратиха поне петима представители: Марк Калабрийски от Италия, Сесилиан Картагенски от Африка, Хосий Кордобски от Испания, Никасий Дионски от Галия и Домн Стридонски от Дунавската провинция. Папа Силвестър I не присъстваше, тъй като беше болен, но беше представен от двама свещеници.

Атанасий Александрийски, млад дякон и спътник на Александрийския епископ Александър, е сред помощниците. В крайна сметка Атанасий прекарва по-голямата част от живота си в борба срещу арианството. Александър от Константинопол, тогава презвитер, също присъства като представител на своя престарял епископ.