Първият Никейски събор се провежда в Никея, Витиния, през 325 г. Никея е град Изник в Турция. Римският император Константин I свиква епископите на Римската империя на първата вселенска конференция на раннохристиянската църква. Най-важният резултат от нея е първото единно християнско учение, наречено Никейски символ на вярата.

Със създаването на Символа на вярата се създава прецедент за последващите "общи (икуменически) събори на епископите" (синоди), които създават декларации за вярата и църковното право. Целта е била да се определи единството на вярванията за целия християнски свят.

Контекст и причина за свикването

Съборът е свикан главно за разрешаване на богословския спор, известен като арианство, породен от проповедите на свещеника Ариus от Александрия. Ариус твърдял, че Синът (Иисус Христос) е тварно или създадено същество и не е вечен по същия начин като Отец. Това предизвиква силно разделение сред епископите и застрашава църковното единство. Император Константин I, който вижда стабилността на империята и единството на вярата като взаимосвързани, призовава събора, за да постигне общо решение.

Участници и ход на събора

Традиционните извори сочат, че на събора са присъствали около 318 епископи; съвременните оценки варират и посочват между няколкостотин участници, включително делегати от различни провинции на империята. Сред водещите фигури са Александър, епископ на Александрия, неговият диакон Атанасий (по-късно велик защитник на православната позиция), Евсевий Кесарийски, Хозий от Кордова и други. Императорът е бил налице в Никея и е оказвал влияние, но не е имал духовни правомощия на епископ.

Главни решения и документи

  • Никейски символ на вярата (325 г.) — формулирано е учението за божествеността на Сина: в текста се използва понятието homoousios (от една същност с Отца), като се осъжда учението на Ариус и се издават анатеми срещу него.
  • Дисциплинарни решения и канони — съборът приема поредица от църковни наредби (известни като канони), които уреждат дисциплината, правомощията на епископите и реда при хиротонии и взаимни отношения между клира и миряните. Тези канони стават част от църковното право в Източната и Западната църква.
  • Определяне на датата за Пасха — съборът взема решение за единен начин на изчисляване на датата на Великден, за да се избегне различието между отделните християнски общности и връзката с еврейския Пасхален календар.

Последствия и историческо значение

Решенията на Никейския събор имат дълготрайно въздействие върху историята на християнството:

  • Символът на вярата става ключов ориентир за християнската догматика; по-късно, през 381 г., текстът е преработен и разширен на Първия вселенски събор в Константинопол, което дава т.нар. Никейско-Константинополски символ.
  • Антиарианските решения оформят границите на „ортодоксалното“ християнско възприятие за природата на Христос и подготвят терена за по-нататъшните теологични дискусии през следващите векове.
  • Включването на императора в организацията и свикването на събора поставя началото на по-интензивни отношения между държавната власт и църковната институция в рамките на Римската империя — явление, което ще има както положителни, така и спорни последици в бъдеще.

Никейският събор остава ключов момент в историята на християнството — като първата опитност за формулиране на общо догматично изповедание и като събитие със значение както в духовно-богословски, така и в политически план.