Християнската църква — универсална религиозна институция

Открийте историята, ученията и ролята на Християнската църква като универсално духовно тяло — вяра, деноминации и влияние върху културата и обществото.

Тази статия е посветена на универсалната религиозна институция. За обща информация за християнството или информация за конкретни християнски деноминации вижте съответната страница. За други употреби вижте Church (disambiguation).

Терминът "християнска църква", "католическа църква" или "една свята, католическа и апостолска църква", както се е наричала уже в ранните векове (ок. II век), се отнася до универсалното общество на всички, които изповядват християнската вяра. В този смисъл "Църквата" означава общност от вярващи, която е едновременно духовна и общностна реалност — не просто човешка организация, а общение на хора, повикани да живеят според учението на Исус Христос. Според християнското учение Църквата е основана от Исус през I век и носи името "християнска", защото Исус е наречен Христос (от гр. "Помазаник").

В настоящето има множество организирани църкви, които често се наричат християнски деноминации. Въпреки различията, повечето основни деноминации споделят редица централни вярвания, които се формулират в общи символи на вярата.

Основни вярвания

Сред общопризнатите християнски догмати са:

• Вярата в един Бог — Творец и Отец на всички неща.
• Исус Христос — Синът на Бога, който чрез своя живот, смърт и възкресение принася спасение на човечеството.
• Светият Дух — Божи дар, утешител и сила, присъстваща в живота на вярващите.
• Троичността — убеждението, че Бог е един, но съществува във три лица: Отец, Син и Свети Дух (троичен Бог).
• Свещените тайнства (в различни традиции наричани сакраменти) — например кръщение и Евхаристия (Причастие) имат централно място в християнската практика, но броят и значението им се различават между деноминациите.

Символи на вярата и изповедания

Много християни изразяват основните си вярвания чрез кратки формули (символи на вярата), като най-известните са Никейско-Константинополският символ и Апостолският символ. Те служат за обща изповед и за обединение около основните доктрини.

Структура, служение и служби

Организацията на църквите варира значително:

• Клирици и духовенство: в много традиции има ясно разграничение между свещеници/епископи и миряни; в други има по-плоска структура.
• Литургия и богослужение: обредите, молитвите и формите на службата (литургии, миса, службата на словото) се различават — от строго формализирани до опростени и съвременни форми.
• Апостолско преемство: някои църкви (например римокатолическата и източноправославните) поставят акцент върху непрекъснатото предаване на свещенството от апостолите насам.

Деноминации и исторически разделения

Християнството е разделено на множество традиции и деноминации. Някои от големите семейства са:

• Римокатолическата
• източноправославната
• ориенталноправославната
• лютеранската
• англиканската общност
• множество протестантски и евангелски общности и свободни църкви.

Главните исторически разделения включват Великата схизма между Западната (католическа) и Източната (православна) църква (1054 г.) и Реформацията през XVI век, която довежда до появата на множество протестантски движения. Някои различия са доктринални, други — литургични, институционални или исторически.

Културна и обществена роля

През вековете църквите са играли централна роля в образованието, здравеопазването, социалната грижа и изкуството. Монашески и църковни институции са основали университети, болници и благотворителни организации. В различни исторически периоди и региони църквата е имала значително политическо и обществено влияние.

Екуменизъм и диалог

От XX век насам много християнски общности участват в екуменически движения, които целят по-добро взаимно разбиране, сътрудничество и, където е възможно, помирение и единство между християните. Екуменизмът обхваща диалог по богословски въпроси, общи социални дейности и съвместни молитвени инициативи.

Съвременни предизвикателства и критика

В наши дни християнските църкви се сблъскват с множество въпроси:

• светскизация и намаляване на религиозната практика в някои части на света;
• бърз ръст на християнството в други региони (например в Африка и Азия);
• вътрешни дебати по етични и обществени въпроси — ролята на жените в служението, отношението към ЛГБТ хората, медицинска етика и др.;
• скандали и злоупотреби, например злоупотреби от духовници, които доведоха до искания за прозрачност и реформи;
• необходимостта от диалог с други религии и с неверници в плуралистичното съвременно общество.

Кои са "църквата" и "църквите"?

В богословски план се прави разграничение между:

• Универсалната (или видима/невидима) Църква — всички, които принадлежат на тялото на Христос в духовен смисъл;
• Локални и институционални църкви — конкретни общности, епархии, деноминации и паралелни организации, които имат своя структура, служение и практики.

Заключение

Християнската църква, в нейния универсален смисъл, представлява многопластова общност от вярващи с богата историческа традиция, разнообразни богословски тълкувания и значително обществено влияние. В същото време тя е и пространство на дебат, промяна и търсене на отговори на съвременните предизвикателства, като продължава да играе важна роля в живота на милиони хора по целия свят.

История

 
Опростена схема на историческите клонове на християнската църква.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява християнската църква?

Въпрос: Кой основава християнската църква?

В: Кои са някои вярвания, които се споделят от всички големи деноминации?

Въпрос: Какво представляват противоречията?

Въпрос: Как християнството се превръща в организация, която преследва хората по време на Късната античност?

В: Каква друга информация може да се намери на определени страници за християнството?

Търсене по буква