Македонска фаланга
Македонската фаланга е пехотна формация, създадена от Филип II. Тя е използвана от сина му Александър Велики за завладяването на Персийската империя. Формацията е съставена от копиеносци, носещи дълги от 18 до 20 фута (5,5-6 м) копия. Те се наричали сариси. Те били двуръки; по-малките щитове били преметнати през лявото рамо.
Македонската фаланга е непревземаема отпред, но уязвима отстрани и отзад, където може да бъде атакувана от вражеската кавалерия. Затова системата се нуждаеше от защита, която получаваше от македонската конница, която беше най-гъвкавата сила. В началото на битката Александър използва фалангата, за да притисне врага. Тежката му конница изтласквала вражеската конница от полето, а след това атакувала избрани противници или открити флангове на вражески части. След това фалангата се придвижвала срещу центъра.
Ранните гръцки градове-държави често воювали по тесните дъна на долините, където кавалерията не била толкова важна. Често е имало малко или никаква кавалерия. Но по време на Гръко-персийските войни битките се водели на по-открити пространства, където кавалерията била голяма сила. Пример за това е битката при Гагамела. Там Александър маневрира надясно, за да предотврати двойно обкръжаване от страна на персийската армия. Дарий заповядал на кавалерията си на левия фланг да провери косото движение на гърците, като атакува тяхната конница. След това спътниковата кавалерия на Александър атакува отслабения вражески център, където бе разположен Дарий, и бе последвана от формацията на фалангата.
Македонска бойна формация. Хипаспистите, елитна тежка пехота, са неправилно обозначени като елитна тежка кавалерия.
Македонската фаланга: щитовете са по-малки и по-леки, отколкото при традиционната хоплитска фаланга, а сарисите са два пъти по-дълги от традиционните копия.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше македонската фаланга?
О: Македонската фаланга е пехотна формация, разработена от Филип II и използвана от сина му Александър Велики за завладяване на Персийската империя. Тя се състояла от копиеносци, носещи дълги копия, наречени сариси, които били двуръчни и имали по-малки щитове, преметнати през лявото рамо.
Въпрос: Как Александър използвал фалангата в битка?
О: В началото на битката Александър използвал фалангата, за да притисне врага, докато тежката му кавалерия прогонвала конете му от полето. След това атакуваше с кавалерията си избрани противници или открити флангове на вражески единици, преди фалангата да се насочи към центъра им.
Въпрос: Защо ранните гръцки градски държави не са разчитали на кавалерия?
О: Ранните гръцки градски държави често са се сражавали по тесните дъна на долините, където кавалерията не е била толкова важна или дори не е съществувала. В битки като тези между Гърция и Персия обаче те се водят на по-открити пространства, където кавалерията се превръща в голяма сила.
Въпрос: Какво се е случило при Гагамела?
О: При Гагамела Александър предприел маневра, за да предотврати двойно обкръжаване на персийската армия на Дарий, като накарал конницата си да атакува отслабения център на Дарий, следвана от неговата фаланга.
Въпрос: Какво прави македонските фаланги непревземаеми отпред?
О: Македонската фаланга е била непревземаема отпред благодарение на формацията от копиеносци, носещи дълги копия, наречени сариси, които могат да се използват едновременно за защита и нападение.
В: Как Македония е защитавала своите фаланги по време на битките?
О: Системата се нуждаеше от защита, която получаваше от македонската конница, която беше достатъчно гъвкава, за да осигури защита срещу атаки, идващи от страни и отзад, където можеше да бъде атакувана от вражески конни сили.
В: Какви оръжия са носили копиеносците в тази формация?
О: Копиеносците носели дълги от 18 до 20 фута (5,5-6 м) копия, наречени сариси, които били двуръчни, и имали по-малки щитове, преметнати през лявото рамо за допълнителна защита по време на битка.
