Първата еврейско-римска война е първата и най-голямата от еврейско-римските войни в провинция Юдея. Често е наричана Голямото въстание. Протича през 66–73 г. и завършва с победа на Римската империя и дълбоки политически, демографски и религиозни промени в еврейската общност.

Причините за въстанието са сложни и включват политическо, икономическо и религиозно напрежение. Пряко начало дават събитията през 66 г. в Кесария, където има остри сблъсъци между гръцко и еврейско население. В града възникват улични конфликти и пренебрежение към еврейските чувства от страна на римският администрация, включително спорни данъчни практики и епизоди на провокация от страна на заселници с гръцки обичаи. Конкретно спорът в Кесария ескалира, когато гърците принасят животни в жертва пред еврейска синагога, което довежда до масови демонстрации и отказ от ритуални почитания към римския император.

Началните сблъсъци прерастват в по-широк бунт срещу римската власт и данъчното бреме. Римската армия първоначално реагира под ръководството на легата Кестий Гал, но в решаващата битка при Бет Хорон през 66 г. той е победен от еврейските сили. Това поражение засилва възстанието и кара Рим да предприеме по-голяма военна намеса.

Императорът Нерон назначава като командващ за намесата във Юдея римския генерал Веспасиан, който получава по-широки пълномощия. Под негово ръководство римските легиони водят мащабни операции срещу въстаналите, потушават местни лидери и постепенно връщат контрол върху северната и южната част на провинцията. Ходът на военните действия е повлиян и от политическата криза в Рим през 68–69 г. (годината на четиримата императори), когато личните амбиции и смяната на трон оказват влияние върху кампаниите в провинцията.

През 70 г. римските сили под командването на Тит, син на Веспасиан, обсаждат Йерусалим. Обсадата е продължителна и жестока: в града бушуват вътрешни борби между различни еврейски фракции (включително йезуити/зелоти и радикални групи като сикариите), възниква глад и социален колапс. След продължителни операции римляните успяват да пробият южните стени и влизат в града. Римските войници опожаряват и разграбват голяма част от града, като в хода на боевете е разрушен и Вторият храм, централният религиозен и национален символ на еврейския народ.

Последните остатъци от въстанието са разбити по-късно: последната еврейска крепост Масада е обсадена и превзета през 73 г. В момента на проникване римските войници откриват, че защитниците са се самоубили, предпочитайки смърт пред плен. След потушаването на въстанието голям брой евреи са убити, продадени в робство или разпръснати. Според Йосиф Флавий, който е основният античен източник за събитията (и чиито данни често са спорни и възможно преувеличени), крайният брой на жертвите надхвърля един милион; съвременните исторически оценки са по-умерени, но всички признават големите човешки загуби и разрушения.

Последствията от войната са дълбоки и многостранни:

  • Политически: Юдейската автономия като политическа реалност е окончателно разрушена — провинцията остава под строг римски контрол и няма независима еврейска държава до XX век.
  • Социално-демографски: значителна част от населението е загинало, пленено или пръснато; много общини и селски райони са обезлюдени.
  • Религиозно и културно: падането на Втория храм води до трансформация на юдаизма — центърът на религиозния живот се измества от храмовите ритуали към изучаването на Тора и синагогалните/рабинските институции, което ускорява развитието на равиническата традиция.
  • Икономически и символни: разграбването на храма и изнесените в Рим свещени реликви (изобразени по-късно на Архът на Тит в Рим) са дълбок символичен удар.

Историята на войната се опира основно на разказа на Йосиф Флавий, както и на частични археологически находки — слоеве на унищожение в урбанизираните центрове, монети, надписи и др. Историците използват тези източници критично, защото древните описания често съдържат противоречия и преувеличения. Модерните изследвания комбинират текстови, археологически и нумизматични данни, за да реконструират хода на конфликта и неговото въздействие.

Голямото въстание остава ключов момент в историята на Юдея и юдаизма: то бележи преход от храмово към равиническо религиозно устройство, значително променя демографската карта на региона и оставя трайни политически и културни белези, които се усещат и в по-късни векове.