Изпълнителни функции | когнитивни процеси
Висшите животни, включително хората, използват мозъка си, за да контролират поведението си. Когнитивните процеси, които те използват, са известни като изпълнителни функции (наричани още когнитивен контрол): Те се използват, за да се избере какво да се прави и какво да се контролира, както и дали избраните цели са постигнати. Някои изпълнителни функции са основни когнитивни процеси, като например контрол на вниманието, когнитивна инхибиция, инхибиторен контрол, работна памет и когнитивна гъвкавост. Изпълнителните функции от по-висок порядък изискват използването на няколко основни изпълнителни функции и включват планиране и флуидна интелигентност (например разсъждаване и решаване на проблеми).
Изпълнителните функции се развиват с течение на времето. Те се променят през целия живот на човека и могат да бъдат подобрени по всяко време. По същия начин тези когнитивни процеси могат да бъдат неблагоприятно повлияни от различни събития.
Разработени са тестове за оценка на нивото на тези функции. Могат да се използват оценъчни скали. Обикновено тези тестове се извършват като част от по-голяма серия от тестове за установяване на неврологични и психиатрични разстройства. Пример за такъв тест е тестът на Строоп. Пример за такава скала е нареченият "Инвентар за оценка на поведението на изпълнителните функции".
Пример за това са оперантното и класическото обуславяне: При тези процеси хората се "научават" да реагират по определен начин на даден стимул. В такава ситуация индивидът трябва да отмени реакцията на даден стимул, като използва изпълнителните функции. Това се нарича инхибиторен контрол. Префронталният кортекс е необходим, но не е достатъчен единствено за изпълнителните функции; други части на мозъка също имат роля в опосредстването на инхибиторния контрол.
Някои състояния засягат когнитивния контрол. Те включват пристрастяване, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм и други нарушения на централната нервна система. При пристрастяването поведенческите реакции, основани на стимули, които са свързани с определен възнаграждаващ стимул, са склонни да доминират в поведението на човека.
Хипотетична роля
Смята се, че изпълнителната система е силно ангажирана в справянето с нови ситуации извън сферата на някои от нашите "автоматични" психологически процеси, които могат да бъдат обяснени с възпроизвеждането на заучени схеми или определени поведения. Психолозите Дон Норман и Тим Шалис са очертали пет вида ситуации, в които рутинното активиране на поведението не би било достатъчно за оптимално представяне:
- Тези, които включват планиране или вземане на решения.
- Тези, които включват коригиране на грешки или отстраняване на неизправности.
- Ситуации, в които отговорите не са добре репетирани или съдържат нови последователности от действия.
- Опасни или технически трудни ситуации
- Ситуации, които изискват преодоляване на силна привична реакция или устояване на изкушението.
Препотентната реакция е реакция, за която е налично незабавно подкрепление (положително или отрицателно) или която преди това е била свързана с тази реакция.
Екзекутивните функции често се задействат, когато е необходимо да се преодолеят препотентните реакции, които иначе биха могли да бъдат автоматично задействани от стимулите в околната среда. Например, когато човек получи потенциално възнаграждаващ стимул, като например вкусно парче шоколадова торта, той може да реагира автоматично и да отхапе. Когато обаче такова поведение противоречи на вътрешните планове (например, когато човек е решил да не яде шоколадова торта, докато е на диета), изпълнителните функции могат да се задействат, за да потиснат тази реакция.
Макар че потискането на тези препотентни реакции обикновено се смята за адаптивно, проблеми за развитието на индивида и културата възникват, когато чувството за правилно и неправилно е изместено от културните очаквания или когато творческите импулси са изместени от изпълнителните задръжки.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват изпълнителните функции?
О: Изпълнителните функции са когнитивни процеси, използвани от висшите животни, включително хората, за да контролират поведението си. Те включват избор на това какво да се прави и какво да се контролира, както и дали избраните цели са постигнати.
В: Какви са някои примери за изпълнителни функции?
О: Примерите за изпълнителни функции включват контрол на вниманието, когнитивна инхибиция, инхибиторен контрол, работна памет и когнитивна гъвкавост. Изпълнителните функции от по-висок порядък изискват използването на няколко основни изпълнителни функции и включват планиране и флуидна интелигентност (например разсъждаване и решаване на проблеми).
Въпрос: Как се развиват изпълнителните функции с течение на времето?
О: Изпълнителните функции се променят през целия живот на индивида и могат да бъдат подобрени по всяко време.
В: Какъв тип тестове се използват за оценка на нивото на тези функции?
О: Разработени са тестове за оценка на нивото на тези функции, като например тестът на Строоп или скалата за оценяване на поведението на изпълнителните функции (Behaviour Rating Inventory of Executive Functions).
В: По какво се различава оперантното обуславяне от използването на изпълнителните функции?
О: При оперантното обуславяне индивидите се "научават" да реагират по определен начин на даден стимул, докато при използването на изпълнителните функции индивидът трябва да отмени реакцията на стимула, като използва същите умения. Това се нарича инхибиторен контрол.
В: Коя част от мозъка е необходима за изпълнителната функция?
О: Префронталният кортекс е необходим, но не само достатъчен за изпълнителната функция; други части на мозъка също имат роля в осъществяването на инхибиторния контрол.
В: Кои условия влияят върху когнитивния контрол?
О: Състоянията, които засягат когнитивния контрол, включват пристрастяване, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм и други нарушения на централната нервна система.
