Шах Джахан

Семейство

Акбарабади Махал, Кандахари Махал, (най-любимата съпруга) Мумтаз Махал, Хасина Бегум Сахиба, Мути Бегум Сахиба, Кудсия Бегум Сахиба, Фатехпури Махал Сахиба, Сархинди Бегум Сахиба и Шримати Манбхавати Байджи Лал Сахиба са били съпругите на Шах Джахан.

Раждане

Шах Джахан (известен също като принц Хурам) е роден на 5 януари 1592 г. в Лахор, Пакистан, и е третият син на принц Салим (по-късно известен като Джахангир след възкачването си). Майка му е раджпутска принцеса от Марвар, наречена принцеса Джагат Гозайни (официалното ѝ име в моголските хроники е Билкис Макани). Името "Хуррам" (радостен) е избрано за младия принц от неговия дядо, император Акбар, с когото младият принц бил в близки отношения.

Непосредствено преди раждането на Шах Джахан един прорицател предсказал на бездетната императрица Рукая Султан Бегум, първата съпруга на Акбар, че все още нероденото дете е обречено на императорско величие. Затова, когато Шах Джахан се ражда през 1592 г. и е само на шест дни, Акбар нарежда принцът да бъде взет от майка му и го предава на Рукая, за да може да расте под нейните грижи, а Акбар да изпълни желанието на съпругата си да отгледа моголски император. Рукая поема основната отговорност за възпитанието на Шах Джахан и той израства под нейните грижи. Двамата споделят близки отношения помежду си, като Салим отбелязва в мемоарите си, че Рукая е обичала сина му [Шах Джахан ], "хиляди пъти повече, отколкото ако той беше неин собствен [син]".

Шах Джахан остава с нея [Рукая], докато навърши почти 14 години. След смъртта на Акбар през 1605 г. на младия принц [Хурам] е позволено да се върне в дома на баща си и по този начин да бъде по-близо до биологичната си майка.

Образование

Като дете Шах Джахан получава широкообхватно образование, подобаващо на статута му на моголски принц, което включва военно обучение и запознаване с голямо разнообразие от културни изкуства, като поезия и музика, повечето от които според придворните хроникьори са насадени от Акбар и Рукая. През 1605 г., когато Акбар лежи на смъртния си одър, Шах Джахан, който по това време е на 13 години, остава до леглото му и отказва да се помръдне дори след като майка му се опитва да го прибере. Като се има предвид политически несигурното време, непосредствено предшестващо смъртта на Акбар, Шах Джахан е бил изложен на доста голяма физическа опасност от нараняване от страна на политическите противници на баща му и поведението му по това време може да се разбира като предвестник на храбростта, с която по-късно ще бъде известен,той също така е бил добре известен с интелигентния си ум и творческите си идеи.

Губернаторство

Декан 1611-1612 г., Бихар 1613-1614 г., Гуджарат 1614-1618 г., Делхи 1623-1627 г., Бенгал 1624-1625 г., Бихар 1625-1627 г.

Религиозно отношение

Шах Джахан начело на моголската армия, в горния ляв ъгъл Военни слонове с емблемите на легендарния Зулфикар. Шах Джахан бил по-радикален в мисленето си от баща си и дядо си. При възкачването си той приема нови политики, които променят отношението на Акбар към немюсюлманите. През 1633 г., неговата шеста владетелска година, Шах Джахан започва да налага своето тълкуване на разпоредбите на шериата срещу строежа или ремонта на църкви и храмове и впоследствие нарежда разрушаването на новопостроени индуистки храмове. Той празнува ислямските празници с голяма помпозност и величие и с ентусиазъм, непознат на предшествениците му. По време на управлението му се съживява и дългогодишният кралски интерес към Светите градове.