Шах Джахан — моголски император (1592–1666), строител на Тадж Махал
Шах Джахан — моголски император и строител на Тадж Махал; златен век на архитектурата, грандиозни паметници и легендарна любовна история, вдъхновила света.
Шахаб-уд-дин Мохамед Хурам (5 януари 1592 г. - 22 януари 1666 г.), по-известен с регентското си име Шах Джахан (на персийски: "Цар на света"), е моголски император в Индия от 1628 до 1658 г. Той е петият владетел от династията на Моголите
Периодът на неговото управление се смята за златния век на моголското изкуство и архитектура. Шах Джахан е най-известен с издигането на много великолепни паметници, най-известният от които в целия свят е Тадж Махал в Агра, построен през 1632-1648 г. като гробница за любимата му съпруга Мумтаз Махал.
Ранен живот и възкачване на престола
Шахаб-уд-дин Мохамед Хурам е роден в моголското владетелско семейство и получава традиционно военно и административно възпитание. Баща му става император под името Джахангир, което поставя младия принц в центъра на политическите интриги при двора. През 1627–1628 г., след смъртта на Джахангир и сложна борба за власт с други претенденти, Хурам се възкачва на трона под името Шах Джахан.
Вътрешна политика и военни кампании
По време на управлението му империята запазва своята териториална мощ и относителна вътрешна стабилност. Шах Джахан провежда кампании в различни региони, сред които Декан и северозападните предели на Империята, и укрепва централизираната администрация. Неговите правителствени разпоредби и данъчни практики подпомагат финансите за големите строителни проекти, които той възлага.
Строителна дейност и културно наследство
Архитектура: Епохата на Шах Джахан е известна с разцвета на монументалната моголска архитектура — характерни са хармоничните пропорции, използването на бял мрамор, богата инкрустация (pietra dura), калиграфия и градинско оформление по персийски модел. Освен Тадж Махал, той поръчва или разширява редица значими сгради: части от Агра форт, червения замък (Шахджаханабад) и големи джамии и дворци в Делхи и други градове. Работите по Тадж Махал започват през 1632 г.; основната му част е завършена в средата на XVII в., като различните източници посочват завършване между около 1648 и 1653–1654 г., а детайлите и пейзажните пространства са доизпипвани след това.
Изкуства и занаяти: Под неговото покровителство процъфтяват миниатюрната живопис, скулптурата, каменните инкрустации и керамиката. Имперският двор събира майстори и учени от различни краища, което води до синтез на персийски, тюркски и индийски влияния в изкуството.
Личен живот и Мумтаз Махал
Мумтаз Махал, чиято смърт през 1631 г. по време на раждане силно въздейства на императора, остава най-известната му спътница и вдъхновение за Тадж Махал — величествена гробница, посветена на нея. Тази загуба е връхна точка в личната история на Шах Джахан и също така обяснява огромните ресурси, насочени към изграждането и украсяването на мемориала.
Спад и последни години
В края на управлението си Шах Джахан е засегнат от вътрешни борби за наследство между неговите синове. След като боледува и отслабва, през 1658 г. е свален от власт от по-младия си син Аурангзеб (Aurangzeb), който печели гражданската война за трона. Шах Джахан е хвърлен в продължително заточение — обикновено се посочва, че последните му години преминават под стриктна охрана в крепостта в Агра, където умира на 22 януари 1666 г.
Наследство
Шах Джахан остава в историята предимно като велик строител и покровител на изкуствата. Неговите архитектурни творения, особено Тадж Махал, са символи на моголската културна мощ и естетическа чувствителност и привличат внимание и поклонение през вековете. Той също така оставя сложна политическа и икономическа реликва — периодът на разцвет, последван от кървави междуособици, които променят хода на моголската династия през следващите десетилетия.
Съвременните исторически оценки подчертават както впечатляващите му постижения в областта на изкуството и архитектурата, така и негативните последствия от големите разходи и междуособните конфликти в края на неговото управление.
Император Шах Джахан
Семейство
Акбарабади Махал, Кандахари Махал, (най-любимата съпруга) Мумтаз Махал, Хасина Бегум Сахиба, Мути Бегум Сахиба, Кудсия Бегум Сахиба, Фатехпури Махал Сахиба, Сархинди Бегум Сахиба и Шримати Манбхавати Байджи Лал Сахиба са били съпругите на Шах Джахан.
Раждане
Шах Джахан (известен също като принц Хурам) е роден на 5 януари 1592 г. в Лахор, Пакистан, и е третият син на принц Салим (по-късно известен като Джахангир след възкачването си). Майка му е раджпутска принцеса от Марвар, наречена принцеса Джагат Гозайни (официалното ѝ име в моголските хроники е Билкис Макани). Името "Хуррам" (радостен) е избрано за младия принц от неговия дядо, император Акбар, с когото младият принц бил в близки отношения.
Непосредствено преди раждането на Шах Джахан един прорицател предсказал на бездетната императрица Рукая Султан Бегум, първата съпруга на Акбар, че все още нероденото дете е обречено на императорско величие. Затова, когато Шах Джахан се ражда през 1592 г. и е само на шест дни, Акбар нарежда принцът да бъде взет от майка му и го предава на Рукая, за да може да расте под нейните грижи, а Акбар да изпълни желанието на съпругата си да отгледа моголски император. Рукая поема основната отговорност за възпитанието на Шах Джахан и той израства под нейните грижи. Двамата споделят близки отношения помежду си, като Салим отбелязва в мемоарите си, че Рукая е обичала сина му [Шах Джахан ], "хиляди пъти повече, отколкото ако той беше неин собствен [син]".
Шах Джахан остава с нея [Рукая], докато навърши почти 14 години. След смъртта на Акбар през 1605 г. на младия принц [Хурам] е позволено да се върне в дома на баща си и по този начин да бъде по-близо до биологичната си майка.
Образование
Като дете Шах Джахан получава широкообхватно образование, подобаващо на статута му на моголски принц, което включва военно обучение и запознаване с голямо разнообразие от културни изкуства, като поезия и музика, повечето от които според придворните хроникьори са насадени от Акбар и Рукая. През 1605 г., когато Акбар лежи на смъртния си одър, Шах Джахан, който по това време е на 13 години, остава до леглото му и отказва да се помръдне дори след като майка му се опитва да го прибере. Като се има предвид политически несигурното време, непосредствено предшестващо смъртта на Акбар, Шах Джахан е бил изложен на доста голяма физическа опасност от нараняване от страна на политическите противници на баща му и поведението му по това време може да се разбира като предвестник на храбростта, с която по-късно ще бъде известен,той също така е бил добре известен с интелигентния си ум и творческите си идеи.
Губернаторство
Декан 1611-1612 г., Бихар 1613-1614 г., Гуджарат 1614-1618 г., Делхи 1623-1627 г., Бенгал 1624-1625 г., Бихар 1625-1627 г.
Религиозно отношение
Шах Джахан начело на моголската армия, в горния ляв ъгъл Военни слонове с емблемите на легендарния Зулфикар. Шах Джахан бил по-радикален в мисленето си от баща си и дядо си. При възкачването си той приема нови политики, които променят отношението на Акбар към немюсюлманите. През 1633 г., неговата шеста владетелска година, Шах Джахан започва да налага своето тълкуване на разпоредбите на шериата срещу строежа или ремонта на църкви и храмове и впоследствие нарежда разрушаването на новопостроени индуистки храмове. Той празнува ислямските празници с голяма помпозност и величие и с ентусиазъм, непознат на предшествениците му. По време на управлението му се съживява и дългогодишният кралски интерес към Светите градове.
обискирам