Пролетно обредно хоро (Le Sacre du Printemps) — балет от 1913 на Игор Стравински
Пролетно обредно хоро (Le Sacre du Printemps) — революционен балет на Игор Стравински от 1913: скандална премиера, примитивни ритуали и музикална иновация.
"Пролетно обредно хоро" (Le Sacre du Printemps) е влиятелен балет в две части, създаден през 1913 г. Автор на музиката е Игор Стравински, а творбата е написана за парижкия сезон на трупата Ballets Russes на Сергей Дягилев. Първото изпълнение се състоя на 29 май 1913 г. в Театър Шанз-Елизе в Париж.
Контекст и създаване
Стравински работи върху музиката в тясно сътрудничество с Дягилев и с художника и сценографа Николай Рьорих, който проектира сценографията и костюмите. Хореографията за премиерата е дело на Вацлав Нижински. Нижински отказва да използва традиционните грациозни балетни позиции и създава суров, „примитивен“ стил на движение, който търси да пресъздаде древен ритуал на жертвоприношение.
Музика и структура
Балетът е разделен на две големи части, обикновено превеждани като Поклонението на Земята и Жертвоприношението. Музиката е с продължителност около 30–40 минути и се отличава със силно развита ритмика, сложни метрични схеми, полиритмия и необичайна хармония за своето време. Оркестровката е богата и пластична; едно от най-познатите моменти е откриващото соло на фагота в много висок регистър — звук, който веднага заявява нов език в оркестровата писменост. Мотивите често се повтарят като остинатни фигури, а звученето и дисонансите оказват голямо влияние върху музиката на XX век.
Премиера и прием
Премиерата на 29 май 1913 г. предизвиква бурни вълнения в публиката: докато генералната репетиция е приета по-спокойно, самото представление води до спорни реакции и описвано от съвременници като истинско „въстание“ в залата. Случилото се е смятано за скандал — почитатели и противници водят гласни пререкания, а според някои свидетелства част от публиката напуска салона, докато полиция и служители се намесват, за да възстановят реда. Въпреки това изпълнението на Мари Пилц в ролята на жертвената девойка успява да притихне част от залата и след първоначалния шок последващите представления получават по-голямо признание. Поради трудността на изпълнението балетът е представен само шест пъти през този първи сезон.
Възстановявания и по-нататъшна история
Хореографията на Нижински е загубена — тя не е систематично ноти-рана и най-известната оригинална постановка не е запазена в пълнота. През 1920 г. Балет Русе възобновява спектакъла, но тъй като танците на Нижински са забравени, Леонид Масин (който не е наблюдавал оригиналните представления) създава нова хореография за възраждането; тази интерпретация получава одобрението на Стравински. Оттогава насам множество хореографи и балетни трупи предлагат свои версии на произведението и то заема постоянно място в репертоара на световните театри.
Влияние и популярна култура
„Пролетно обредно хоро“ се счита за едно от най-важните произведения на музиката от началото на XX век — то променя представите за ритъм, хармония и оркестрация в композицията. Музиката е използвана и в популярната култура; например през 1940 г. Уолт Дисни включва части от нея в анимационния филм Фантазия, където музиката придружава сцени с динозаври и праисторически пейзажи.
Защо творбата е важна днес
„Пролетно обредно хоро“ продължава да предизвиква интерес сради своята революционна смелост — както в музикално, така и в сценично отношение. Днес то се изпълнява и изучава често както на концертни сцени, така и в балетни постановки, като всяка нова интерпретация допринася за богатата история и многопластовото възприятие на това ключово произведение.
Костюм, използван в постановката на балета в Париж през 1991 г., по дизайн на Никола Рьорих.
Музиката на Стравински
Музиката е с продължителност около 40 минути и е разделена на две части. Подзаглавието й е "Картини от езическа Русия". Стравински има идеята да композира музика, която да разказва за селски хора от стари времена в Русия, които танцуват обред за плодородие. Това означава: церемония, която трябва да донесе късмет на реколтата през следващата година. В този древен руски танц се избира едно младо момиче, което танцува и танцува, докато умре. Тя е жертвата. Тя се принася в жертва на бога на пролетта.
Как Стравински пише партитурата
През 1910 г. художникът Николай Рьорих разговаря със Стравински за идеята за този балет. Стравински започва да записва музикални идеи, докато все още работи върху балета си "Жар птица". След това работи върху "Петрушка". През 1912 г. успява да се съсредоточи върху "Пролетно обредно хоро". Всички тези балети са композирани за балета на Сергей Дягилев "Балет Русе".
Първо представяне
"Пролетно обръщение" е изпълнено за първи път от Балет Русе на 29 май 1913 г. в Театъра на Елисейските полета в Париж. Диригент е Пиер Монто. Публиката е шокирана от примитивния вид танци и нередовните ритми, както и от странните оркестрови звуци и необичайни акорди. Хореографията на Нижински беше толкова различна от класическия балет. На Нижински му е било трудно да работи със Стравински и трудно да работи с музиката.
Карл Ван Вехтен описва сцената по следния начин:
"Определена част от публиката беше развълнувана от това, което смяташе за богохулен опит да се унищожи музиката като изкуство, и обхваната от гняв, започна много скоро след вдигането на завесата да вика и да предлага звучни предложения как да продължи представлението. Оркестърът свиреше без да се чува, освен от време на време, когато настъпваше леко затишие. Младият мъж, който седеше зад мен в ложата, се изправи по време на балета, за да може да вижда по-добре. Силното вълнение, което изпитваше, се прояви скоро, когато започна да удря ритмично с юмруци по главата ми. Емоцията ми беше толкова силна, че известно време не усещах ударите".
Мари Рамбер чу, че някой в галерията извика: "Un docteur ... un dentiste ... deux docteurs...". Второто изпълнение (4 юни) за щастие е по-малко бурно и според Морис Равел цялата творба действително може да се чуе.
Сложната музика и жестоките танцови стъпки накараха някои да освиркат. Те започнаха да викат и да свирят. Спореха, а други хора, които харесваха това, отвръщаха на спора. Тогава някои хора започнаха да се бият. Накрая беше извикана полиция. Стравинкси беше много разстроен и избяга от театъра. Представлението било скандално, но всъщност това накарало хората да проявят любопитство и скоро балетът станал много известен. През същия сезон той бил представен шест пъти, а по време на другите представления вече нямало прекъсвания.
Теми
"Пролетен ритуал" е разделен на две части, като всяка част има няколко раздела:
- Част 1: Поклонението на Земята
Във Въведението чуваме настъпването на пролетта. Фаготът започва сам по себе си с много висока нота. Постепенно се присъединяват и други инструменти, докато се стигне до звучене, наподобяващо роене на насекоми и други пролетни звуци.
В The Auguries of Spring - Dances of the Young Girls чуваме два акорда, изпълнени заедно, като всеки акорд е в различна тоналност. Този акорд, който е в две тоналности едновременно, се изтъква от струнните инструменти и осемте рога. На cor anglais се чува люлееща се мелодия.
Това води до "Играта на завладяване", в която чуваме тромпет пиколо (малък вид тромпет) да свири бърза мелодия с трептящ език.
"Хороводни танци на пролетта" е кънтри мелодия за високи и ниски кларинети, последвана от бавен танц за струнни и дървени духови инструменти. След това музиката се повтаря с огромна сила на звука, скоро последвана от тихи трели за флейта.
В "Игрите на съперничещите си племена" се използват тимпани, ниски духови инструменти и рогове, за да се опишат разярените племена.
Шествието на мъдреца е влизането на мъдреца (на мъдреца). То се развива в голяма кулминация.
Поклонението на Земята - Мъдрецът е кратък фрагмент от много тиха музика, който води до
"Танцът на Земята", който води първата част към див край.
- Част 2: Жертвата
Във въведението е описана нощта. Множество акорди в няколко тоналности едновременно водят до мелодия в струните.
Мистериозните кръгове на младите момичета. Това е мястото, където едно момиче е избрано да умре. Шест солови виоли изпълняват мелодията, чува се и алтова флейта. Тромпети и рогове с музики прекъсват кръговете. След това единадесет тежки удара по струните и барабаните водят до...
Прослава на Избрания. Това е голям, вълнуващ танц с шумни рогове, тимпани и басов барабан.
Призоваване на предците. Старейшините (мъдрите старци) пристигат под величествените акорди на духови и медни инструменти.
Ритуално действие на предците. Чуваме тихи, тихи акорди и дует за cor anglais и алтова флейта. След това тромпети и рогове, а накрая кларинети.
Жертвен танц на избрания. "Избраницата" танцува до смърт. Музиката е много енергична, с много неравномерни ритми и времеви сигнатури, които се променят почти на всеки такт. Творбата завършва с огромна кулминация.
Музикални характеристики
В музиката на Стравински има много сложни хармонии с дисонантни звуци. Има пасажи с полиритми (няколко ритъма едновременно), както и политоналност (музика в няколко тоналности едновременно). Времевите сигнатури постоянно се променят и той често използва остинати (повтарящи се модели).
Стравински иска музиката му да описва освобождаването на много енергия. Повечето композитори биха постигнали това, като използват много ударни инструменти. Въпреки че за тимпаните са необходими двама играчи, няма много други ударни инструменти. Вместо това целият оркестър се превръща в своеобразен перкусионен инструмент. Освен това музиката често звучи като руска народна музика.
Инструментална екипировка
В "Пролетен ритуал" е използван много голям оркестър с някои необичайни инструменти. В него свирят почти 100 души. Ето списък на използваните инструменти:
- дървени духови инструменти: пиколо, 3 флейти (3-та дублираща пиколо 2), алтова флейта, 4 обоя (4-та дублираща кор англе 2), кор англе, кларинет в ми-бемол и ре, 3 кларинета в си-бемол, А (3-та дублираща бас кларинет 2), бас кларинет, 4 фагота (4-та дублираща контрафагот 2), контрафагот
- медни духови инструменти: 8 рога във фа (7-и и 8-и дублират Вагнерови туби в си-бемол), тромпет в ре, 4 тромпета в до (4-и дублира басовия тромпет в ми-бемол), 3 тромбона, 2 туби
- ударни инструменти: тимпани (2 играчи, с минимум 5 барабана, включително тимпан пиколо), басов барабан, чинели, там-там, кроталес (старинни чинели) в ми бемол и си бемол, триъгълник, тамбура, гуиро
- струнни инструменти: цигулки i, ii (16), (14), виоли (12), виолончела (10), контрабаси (8)
Танцът
| Следобедът на един фавн (1912) |
Хореографията на Нижински е смятана за почти толкова шокираща, колкото и музиката. Идеята е следната: всяка година през пролетта едно племе принася в жертва млада девойка, за да угоди на боговете си и да се увери, че реколтата расте добре. Танцьорите заемат стойка (позиция) с гълъбови пръсти; движенията им са тежки. Те се движат заедно на групи; движенията им са като ритуал. Приличат на примитивно племе, което изпълнява ритуал. Ритуалът се движи към жертвоприношението на момичето. Обредът на пролетта е връзка между класическия балет и модерния танц.p395
Реконструкция на балета
Хореографията на Нижински не е запазена много добре, но през последните години се полагат усилия за реконструиране на изпълнението му, като се използват костюми и декори, които изглеждат като оригиналните от 1912 г. Кралският балет в Лондон разполага с компактен диск, в който се обсъждат указанията на Бронислава Нижинска за танца в една съвременна (след Втората световна война) постановка на балета.
Фантазия
Пролетният ритуал става още по-популярен, когато през 1940 г. Уолт Дисни използва част от музиката в своя анимационен филм "Фантазия". Тя е използвана във филма, за да опише ранния живот на планетата Земя с бродещи наоколо динозаври.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Обредът на пролетта"?
О: "Обредът на пролетта" (Le Sacre du Printemps) е балет в две части, написан за парижкия сезон през 1913 г. на трупата на Сергей Дягилев Ballets Russes.
В: Кой пише музиката за балета?
О: Музиката за балета е написана от Игор Стравински.
В: Кой е хореографът на балета?
О: Хореографията е дело на Вацлав Нижински, който използва стил, който не е традиционна балетна форма, а това, което си представя като примитивен ритуал.
В: Кой е проектирал сценографията и костюмите?
О: Николай Рьорих е автор на сценографията и костюмите.
В: Кога е представена за първи път?
О: За първи път е представен от Ballets Russes на Дягилев в Theatre du Champs-ةlysées в Париж на 29 май 1913 г.
В: Как реагираха хората на премиерното представление?
О: Премиерното представление е посрещнато с бунт и размирици, които се потушават едва след изпълнението на Мари Пилц в ролята на жертвената девойка. Следващите изпълнения се приемат с нарастващо одобрение, но поради големите трудности, които представлява, може да бъде представена само шест пъти.
В: Имало ли е някога възраждане на този балет?
О: Да, има възраждане през 1920 г. от Ballets Russes, където Леонид Масин преработва танците на Нижински, които след това са одобрени от Стравински, тъй като са били забравени. През 1940 г. Уолт Дисни използва част от музиката му, за да съпровожда анимационен филм, в който са изобразени динозаври и тлеещи вулкани в "Фантазия".
обискирам