Римско кралство

Раждане

Това, което в крайна сметка се превръща в Римска империя, започва като селища около хълма Палатин по поречието на река Тибър в Централна Италия. До това място реката е била плавателна. На това място имало и брод, през който можело да се премине през Тибър. Палатинският хълм и хълмовете около него представлявали лесно защитими позиции в широката плодородна равнина около тях. Всички тези характеристики допринесли за успеха на града.

Традиционният разказ за римската история гласи, че през първите векове на Рим той е управляван от поредица от седем царе. Традиционната хронология се отхвърля от съвременната наука. Галите унищожават всички исторически документи на Рим, когато разграбват града след битката при Алия през 390 г. пр.н.е. или 387/6 г., така че не съществуват съвременни документи за царството. Всички разкази за царете трябва да бъдат поставени под въпрос.

Крале

След Ромул, който, освен всичко друго, създал сената, според легендата имало още шестима царе: Нума Помпилий, Туло Остилио, Анко Марцио, Тарквиний Приск, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. След смъртта на Ромул римският сенат не успява да избере нов цар и след дълги дебати между римляни и сабини те се съгласяват да позволят на Куриатското събрание да гласува за нов цар на Рим. Те избират Нума Помпилий. Нума, за разлика от Ромул, е против войната и смята, че най-добрият курс за Рим е мирът.Нума има заслуга за въвеждането на религията в ежедневието на средния римлянин.

Властта на кралете била почти абсолютна, макар че Сенатът имал известно влияние. Имало едно голямо изключение: кралската власт не била наследствена.

Избор на кралете

Когато някой цар умира, в Рим настъпва период на междуцарствие. Върховната власт в държавата преминавала в ръцете на Сената, който отговарял за намирането на нов цар. Сенатът се събираше и назначаваше един от своите членове - интеррекс - за период от пет дни с единствената цел да номинира следващия цар на Рим.

След изтичането на петдневния срок интеррексът назначава (със съгласието на Сената) друг сенатор за нов петдневен срок. Този процес продължава до избирането на нов крал. След като интеррексът намери подходящ кандидат за кралския пост, той ще го представи пред Сената и Сенатът ще го разгледа. Ако Сенатът приемеше кандидата, интеррекс свикваше Асамблеята и я председателстваше по време на избора на крал.

След като бъде предложен на Асамблеята, народът на Рим може да го приеме или отхвърли. Ако бъде приет, новоизбраният крал не встъпва веднага в длъжност. Трябваше да се извършат още два акта, преди той да получи пълната царска власт и сила.

Първо, било необходимо да се получи божествената воля на боговете за назначаването му чрез покровителство, тъй като кралят щял да служи като върховен жрец на Рим. Тази церемония била извършена от авгура, който отвел новоизбрания цар в цитаделата, където той бил поставен на каменна седалка, докато народът чакал долу. Ако се окаже, че е достоен за царската власт, авгурът обявява, че боговете са дали благоприятни знаци, като по този начин потвърждават свещеническия характер на царя.

Вторият акт, който трябваше да бъде извършен, беше предоставянето на императорския престол на краля. Предишното гласуване на Асамблеята само определяше кой да бъде крал, но с този акт не му беше предоставила необходимата власт на крал. Съответно кралят сам предлагаше на Асамблеята закон, с който да му бъде предоставен империум, и Асамблеята, като гласуваше в полза на закона, щеше да го предостави.

На теория народът на Рим избирал своя лидер, но сенатът имал по-голямата част от контрола върху този процес.

Romulus

Ромул е първият цар на Рим и основател на града - двете имена са ясно свързани. През 753 г. пр.н.е. Ромул започва да строи града на хълма Палатин. След като основал и нарекъл (както гласи историята) Рим, той разрешил на хора от всички класи да дойдат в Рим като граждани, включително роби и свободни хора без разлика. За да осигури на гражданите си съпруги, Ромул поканил съседните племена на фестивал в Рим, където отвлякъл младите жени измежду тях (известно като "Изнасилването на сабините"). След последвалата война със сабините Ромул си поделя царската власт със сабинския цар Тит Таций.

Ромул избрал 100 от най-добрите мъже, за да сформират римския сенат като консултативен съвет към царя. Тези мъже той нарекъл патриции, а техните потомци станали патриции. Той също така разделил общото население на тридесет курии, наречени на тридесетте сабински жени, които се намесили, за да прекратят войната между Ромул и Татия. Куриите образували избирателните единици в римските събрания: Comitia Curiata.

В допълнение към войната със сабините и други племена след изнасилването на сабините Ромул води война срещу фидентите и вейентите. След смъртта му на 54-годишна възраст Ромул е обожествен като бога на войната Квирин и служи не само като един от тримата главни богове на Рим, но и като обожествено подобие на град Рим.

Tarquinius Superbus

Седмият и последен цар на Рим е Луций Тарквиний Суперб. Тарквиний е роден от етруски произход. По време на неговото управление етруските достигат своя връх на могъщество. Повече от другите царе преди него Тарквиний използва насилие, убийства и тероризъм, за да запази контрола си над Рим. Той отменя много от по-ранните конституционни реформи на своите предшественици.

Сексуален скандал сваля краля. Твърди се, че Тарквиний е позволил на сина си Секст Тарквиний да изнасили Лукреция, римска патриция. Секст е заплашил Лукреция, че ако откаже да се съвкупи с него, ще убие роб, след това ще убие нея и телата ще бъдат открити заедно, като по този начин ще предизвика гигантски скандал. Лукреция разказала на роднините си за заплахата, а след това се самоубила, за да избегне подобен скандал. Родственикът на Лукреция, Луций Юний Брут (родоначалник на Марк Брут), свиква сената и през 510 г. пр.н.е. Тарквиний и монархията са изгонени от Рим.

По този начин етруското управление в Рим приключва драматично през 510 г. пр.н.е., което означава и упадък на етруската власт в Лациум.

Луций Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин, член на фамилията Тарквини и вдовец на Лукреция, стават първите консули на новото правителство на Рим. Това ново управление ще доведе римляните до завладяване на по-голямата част от средиземноморския свят и ще просъществува през следващите 500 години до възхода на Юлий Цезар и Октавиан.

Много години по-късно, по време на републиканския период, тази силна римска опозиция срещу царете е използвана от Сената като оправдание за убийството на аграрния реформатор Тиберий Гракх.

Растеж на градския регион по време на кралството