Римското кралство (753–509 пр.н.е.) — монархията и легендите
Римското кралство (753–509 пр.н.е.) — монархията, митове и легенди за основаването на Рим, царете и съдбоносния преход към Републиката.
Римското кралство (на латински: Regnum Romanum) е монархическото управление на град Рим и неговите територии. Не са запазени писмени документи от това време. Историите за него са написани по време на Републиката и Империята и до голяма степен се основават на легенди. Поради това не е много сигурно за историята на Римското кралство.
Историята на Римското кралство обаче започва с основаването на града, което традиционно се датира от 753 г. пр.н.е., и завършва със свалянето на царете и създаването на Републиката около 509 г. пр.н.е.
Легенди и основатели
Най-известната основна легенда разказва за Ромул и Рем — близнаци, отгледани от вълчица, които впоследствие се скарали за мястото и формата на новия град. Ромул убива Рем и става първият цар на Рим. Тези разкази (включително отвличането на сабинянките и други митови епизоди) са предадени от по-късни автори и служат като основа за римската традиция за произход и идентичност.
Седемте традиционни царе
Римската традиция изброява седем крале, които управляват последователно и чиито подвизи обобщават ранното развитие на града. Като цяло сведенията за тях са смес от мит, народна памет и политически интерпретации от по-късни епохи:
- Ромул — според легендата основател на града, организирал първите институции (сенаtът, поделенията по курии), създал войската и приютил бежанци, за да увеличи населението.
- Нума Помпилий — приписван като миролюбив законодател и религиозен реорганизатор; според преданията въвежда повечето религиозни институции и системата от жреци.
- Тул Хостилий — традиционно военен и експанзионистки цар, свързан с унищожаването на албанската общност и укрепване на римската власт в региона.
- Анкус Марций — приписват му укрепления, основаването на Ostia (пристанище) и водещи инфраструктурни проекти.
- Тарквиний Прасик (Тарквиний Първий) — етруски по произход според някои предания; свързва се с построяването на канализацията (Cloaca Maxima) и други обществени строежи.
- Сервий Тулий — за него се говори, че е извършил важни социални и административни реформи (например реформа на населението по класи и триба), както и че е организирал първоначалната стена на града, известна като "Сервиева стена".
- Тарквиний Горди (Тарквиний Суперб) — последният цар, чиято тиранична власт, според преданието, довежда до бунта, изгонването на царското семейство и създаването на Републиката.
Власт и институции при краля
Царят (rex) в римската традиция е съчетавал изпълнителна, религиозна и военна власт: той е бил върховен военачалник, главен жрец и върховен съдия. Неговата власт (imperium) се подкрепяла от съвета на старейшините (сенатът) и от народните събрания (особено Comitia Curiata) — макар че тези органи често са описвани като по-скоро консултиращи, отколкото самостоятелни. Царят назначавал висши служители, водел религиозни ритуали и определял външнополитическите и военни решения.
Източници и археологически данни
За Римското кралство няма запазени съвременни писмени източници; основната писмена информация идва от по-късни автори като Тит Ливий, Дионисий Халикарнасски и Плутарх, които писали няколко века след събитията. Тези произведения съчетават исторически сведения, устни предания и митологични елементи, затова историците днес ги използват с внимание.
Археологията допринася съществено за разбирането на ранния Рим: открития в Палатин, Форум и на Хиллите показват бавен, но устойчив растеж на поселението през VIII–VI в. пр.н.е., наличието на обществени сгради, гробници и следи от взаимодействие с етруските и други италийски култури. Тези материали подкрепят идеята за трансформация от малко селище към град-държава в периода, който традицията свързва с кралството.
Краят на монархията и преходът към Републиката
Според традицията преходът настъпва около 509 г. пр.н.е., след скандала с опозоряването и самоубийството на Лукреция — съпруга на римски благородник, изнасилена от Секст Тарквиний, син на последния цар. Това предизвиква въстание, водено от Луций Юний Брут, което завършва с изгонването на Тарквиний Горди и с установяването на двама консули като нови върховни магистрати. Историческата точност на конкретните личности и отделни събития остава предмет на дебат, но като процес се смята, че властта в Рим преминава към по-колективни институции и повече контрол върху ръководството от страна на аристокрацията и гражданите.
Заключение
Римското кралство е период, в който традицията, религията и началните политически практики оформят рамката на по-късната римска държавност. Въпреки че много от разказите са легендарни и трудни за потвърждаване, те отразяват ранните опити за организиране на обществения живот, за изграждане на институции и за оправдание на социални и политически порядки, които ще останат важни през Римската република и империя.
Раждане
Това, което в крайна сметка се превръща в Римска империя, започва като селища около хълма Палатин по поречието на река Тибър в Централна Италия. До това място реката е била плавателна. На това място имало и брод, през който можело да се премине през Тибър. Палатинският хълм и хълмовете около него представлявали лесно защитими позиции в широката плодородна равнина около тях. Всички тези характеристики допринесли за успеха на града.
Традиционният разказ за римската история гласи, че през първите векове на Рим той е управляван от поредица от седем царе. Традиционната хронология се отхвърля от съвременната наука. Галите унищожават всички исторически документи на Рим, когато разграбват града след битката при Алия през 390 г. пр.н.е. или 387/6 г., така че не съществуват съвременни документи за царството. Всички разкази за царете трябва да бъдат поставени под въпрос.
Крале
След Ромул, който, освен всичко друго, създал сената, според легендата имало още шестима царе: Нума Помпилий, Туло Остилио, Анко Марцио, Тарквиний Приск, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. След смъртта на Ромул римският сенат не успява да избере нов цар и след дълги дебати между римляни и сабини те се съгласяват да позволят на Куриатското събрание да гласува за нов цар на Рим. Те избират Нума Помпилий. Нума, за разлика от Ромул, е против войната и смята, че най-добрият курс за Рим е мирът.Нума има заслуга за въвеждането на религията в ежедневието на средния римлянин.
Властта на кралете била почти абсолютна, макар че Сенатът имал известно влияние. Имало едно голямо изключение: кралската власт не била наследствена.
Избор на кралете
Когато някой цар умира, в Рим настъпва период на междуцарствие. Върховната власт в държавата преминавала в ръцете на Сената, който отговарял за намирането на нов цар. Сенатът се събираше и назначаваше един от своите членове - интеррекс - за период от пет дни с единствената цел да номинира следващия цар на Рим.
След изтичането на петдневния срок интеррексът назначава (със съгласието на Сената) друг сенатор за нов петдневен срок. Този процес продължава до избирането на нов крал. След като интеррексът намери подходящ кандидат за кралския пост, той ще го представи пред Сената и Сенатът ще го разгледа. Ако Сенатът приемеше кандидата, интеррекс свикваше Асамблеята и я председателстваше по време на избора на крал.
След като бъде предложен на Асамблеята, народът на Рим може да го приеме или отхвърли. Ако бъде приет, новоизбраният крал не встъпва веднага в длъжност. Трябваше да се извършат още два акта, преди той да получи пълната царска власт и сила.
Първо, било необходимо да се получи божествената воля на боговете за назначаването му чрез покровителство, тъй като кралят щял да служи като върховен жрец на Рим. Тази церемония била извършена от авгура, който отвел новоизбрания цар в цитаделата, където той бил поставен на каменна седалка, докато народът чакал долу. Ако се окаже, че е достоен за царската власт, авгурът обявява, че боговете са дали благоприятни знаци, като по този начин потвърждават свещеническия характер на царя.
Вторият акт, който трябваше да бъде извършен, беше предоставянето на императорския престол на краля. Предишното гласуване на Асамблеята само определяше кой да бъде крал, но с този акт не му беше предоставила необходимата власт на крал. Съответно кралят сам предлагаше на Асамблеята закон, с който да му бъде предоставен империум, и Асамблеята, като гласуваше в полза на закона, щеше да го предостави.
На теория народът на Рим избирал своя лидер, но сенатът имал по-голямата част от контрола върху този процес.
Romulus
Ромул е първият цар на Рим и основател на града - двете имена са ясно свързани. През 753 г. пр.н.е. Ромул започва да строи града на хълма Палатин. След като основал и нарекъл (както гласи историята) Рим, той разрешил на хора от всички класи да дойдат в Рим като граждани, включително роби и свободни хора без разлика. За да осигури на гражданите си съпруги, Ромул поканил съседните племена на фестивал в Рим, където отвлякъл младите жени измежду тях (известно като "Изнасилването на сабините"). След последвалата война със сабините Ромул си поделя царската власт със сабинския цар Тит Таций.
Ромул избрал 100 от най-добрите мъже, за да сформират римския сенат като консултативен съвет към царя. Тези мъже той нарекъл патриции, а техните потомци станали патриции. Той също така разделил общото население на тридесет курии, наречени на тридесетте сабински жени, които се намесили, за да прекратят войната между Ромул и Татия. Куриите образували избирателните единици в римските събрания: Comitia Curiata.
В допълнение към войната със сабините и други племена след изнасилването на сабините Ромул води война срещу фидентите и вейентите. След смъртта му на 54-годишна възраст Ромул е обожествен като бога на войната Квирин и служи не само като един от тримата главни богове на Рим, но и като обожествено подобие на град Рим.
Tarquinius Superbus
Седмият и последен цар на Рим е Луций Тарквиний Суперб. Тарквиний е роден от етруски произход. По време на неговото управление етруските достигат своя връх на могъщество. Повече от другите царе преди него Тарквиний използва насилие, убийства и тероризъм, за да запази контрола си над Рим. Той отменя много от по-ранните конституционни реформи на своите предшественици.
Сексуален скандал сваля краля. Твърди се, че Тарквиний е позволил на сина си Секст Тарквиний да изнасили Лукреция, римска патриция. Секст е заплашил Лукреция, че ако откаже да се съвкупи с него, ще убие роб, след това ще убие нея и телата ще бъдат открити заедно, като по този начин ще предизвика гигантски скандал. Лукреция разказала на роднините си за заплахата, а след това се самоубила, за да избегне подобен скандал. Родственикът на Лукреция, Луций Юний Брут (родоначалник на Марк Брут), свиква сената и през 510 г. пр.н.е. Тарквиний и монархията са изгонени от Рим.
По този начин етруското управление в Рим приключва драматично през 510 г. пр.н.е., което означава и упадък на етруската власт в Лациум.
Луций Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин, член на фамилията Тарквини и вдовец на Лукреция, стават първите консули на новото правителство на Рим. Това ново управление ще доведе римляните до завладяване на по-голямата част от средиземноморския свят и ще просъществува през следващите 500 години до възхода на Юлий Цезар и Октавиан.
Много години по-късно, по време на републиканския период, тази силна римска опозиция срещу царете е използвана от Сената като оправдание за убийството на аграрния реформатор Тиберий Гракх.
Растеж на градския регион по време на кралството
обискирам