Mujaddid | реформатор, на когото е възложена задачата да отстранява грешки, възникнали сред мюсюлманите

Понятието таджид в ислямската мисъл

В ислямската мисъл таджид (обновяване) означава обновяване на идеологията, представляваща интелектуалния продукт на мюсюлманите в областта на науката, знанието и иджтихада за тълкуване на исляма и за разбиране и разясняване на неговите постановления.

Ал-Суюти споменава в книгата си Al-Jami' al-Sagheer: "Обновяването на религията означава обновяване на нейното ръководство, изясняване на нейната истина и предимство, опровергаване на нововъведенията и екстремизма, представени на нейните последователи, или на тяхното нежелание да я поддържат, и следване на нейните правила при управлението на интересите на хората и закона на обществото и цивилизацията."

Сред най-ярките аспекти на тадждид (обновяването) в ислямската мисъл е обновяването на ислямските науки, както следва:

1. Науката за ислямската доктрина.
2. Принципите на ислямската юриспруденция.
3. Науката юриспруденция.
4. Науката за сунната.
5. Науката за екзегезата на Корана (тафсир).
6. Наука за пречистването и кодекс на поведение (суфизъм).
7. Биографията на Пророка и ислямската история.

Сред муджадидите могат да бъдат видни учени, благочестиви владетели и военни командири.

 

Реформаторите в исляма

Няма официален механизъм за определяне на муджадид. За лицата от този списък се твърди, че са муджадиди.

Макар че в сунитския ислям няма официален механизъм за определяне на муджадид, често се стига до общ консенсус.

1 век от н.е.

• Ал-Хасан ал-Басри (21-110 г. сл. Хр./642-728 г. сл. Хр.)
• Умар ибн Абд ал-Азиз (63-101 г. сл. Хр./682-720 г. сл. Хр.)
• Абу Ханифа (80-150 г. сл. Хр./702-772 г. сл. Хр.)
• Малик ибн Анас (93-179 г. сл. Хр./711-795 г. сл. Хр.)

2 век от н.е.

• Мохамед ибн Идрис ал-Шафи'и (150-204 г. сл. Хр./767-820 г. сл. Хр.)
• Ахмад ибн Ханбал (164-241 г. сл. Хр./781-855 г. сл. Хр.)

3-ти век от н.е.

• Абу ал-Хасан ал-Аш'ари (260-324 г. сл. Хр./873-935 г. сл. Хр.)
• Абу Мансур ал-Матуриди (238-333 г. сл. Хр./852-944 г. сл. Хр.)
• Абу Джафар ал-Тахауи (239-321 г. сл. Хр./853-933 г. сл. Хр.)
• Ибн Сурайдж (249-306 г. сл. Хр./864-918 г. сл. Хр.)

4-ти век от н.е.

• Абу Бакр ал-Бакилани (338-403 г. сл. Хр./950-1013 г. сл. Хр.)
• Ибн Фурак (330-406 г. сл. Хр./941-1015 г. сл. Хр.)
• Ал-Хаким ал-Нишапури (321-405 г. сл. Хр./933-1014 г. сл. Хр.)
• Абу Хамид ал-Исфараини (344-406 г. сл. Хр./955-1015 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Тайиб Сахл ал-Са'луки (000-404 г. сл. Хр./000-1013/14 г. сл. Хр.)
• Ибн Хазм ал-Андалуси (384-456 г. сл. Хр./994-1064 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Маали ал-Джууейни (419-478 г. сл. Хр./1028-1085 г. сл. Хр.)

5-ти век от н.е.

• Абу Хамид ал-Газали (450-505 г. сл. Хр./1058-1111 г. сл. Хр.)
• Ибн ал-Джаузи (509/510-597 г. сл. Хр./1116-1201 г. сл. Хр.)
• Ахмад ал-Рифаи (512-578 г. сл. Хр./1118-1182 г. сл. Хр.)

6-ти век от н.е.

• Фахр ад-Дин ал-Рази (543/44-606 г. сл. Хр./1149-1209 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Касим ал-Рафи'и (555-623 г. сл. Хр./1160-1226 г. сл. Хр.)
• Ал-Байдауи (000-685 г. сл. Хр./000-1286 г. сл. Хр.)
• Ал-Изз ибн 'Абд ал-Салам (577-660 г. сл. Хр./1181/82-1262 г. сл. Хр.)

VII в. от н.е.

• Ибн Дакик ал-'лд (625-702 г. сл. Хр./1228-1302 г. сл. Хр.)
• Ибн 'Ата' Аллах ас-Сакандари (658-709 г. сл. Хр./1259-1309 г. сл. Хр.)
• Ибн Баттута (703-779 г. сл. Хр./1304-1377 г. сл. Хр.)
• Абу Исхак ал-Шатиби (720-790 г. сл. Хр./1320-1388 г. сл. Хр.)
• Ал-Тафтазани (722-793 г. сл. Хр./1322-1390 г. сл. Хр.)

8-и век от н.е.

• Сирадж ал-Дин ал-Булкини (724-805 г. сл. Хр./1324-1403 г. сл. Хр.)
• Заин ал-Дин ал-Ираки (725-806 г. сл. Хр./1325-1404 г. сл. Хр.)
• Ибн Халдун (732-808 г. сл. Хр./1332-1406 г. сл. Хр.)

9-ти век от н.е.

• Джалал ал-Дин ал-Суюти (849-911 г. сл. Хр./1445-1505 г. сл. Хр.)
• Закария ал-Ансари (823-926 г. сл. Хр./1420-1520 г. сл. Хр.)
•  

10 век от н.е.

• Шамс ал-Дин ал-Рамли (919-1004 г. сл. Хр./1513-1596 г. сл. Хр.)
• Хайр ал-Дин ал-Рамли (993-1081 г. сл. Хр./1585-1671 г. сл. Хр.)
• Ахмад Сирхинди (971-1034 г. сл. Хр./1564-1624 г. сл. Хр.)

11-ти век от н.е.

• Аурангзеб (1068-1118 г. сл. Хр./1658-1707 г. сл. Хр.)
• 'Абдаллах ибн 'Алауи ал-Хадад (1044-1132 г. сл. Хр./1634-1719 г. сл. Хр.)
• Шах Валиуллах Дехлауи (1114-1176 г. по Хиджра/1703-1762 г. по Хиджра)

12-ти век от н.е.

• Муртада ал-Забиди (1145-1205 г. сл. Хр./1732-1791 г. сл. Хр.)
• Ахмад ибн 'Аджиба (1160-1224 г. по Хиджра/1747-1809 г.)
• Шах Абдул Азиз Дехлави (1159-1239 г. по Хиджра/1746-1824 г.)

Тринадесети век (14 ноември 1882 г.)

• Мохамед Абдух (1849-1905)
• Саид Нурси (1878-1960)

 

Четиринадесети век (21 ноември 1979 г.)

• Ахмед Раза Хан ( 1865 - 1921)
• Мохамед Насируддин ал-Албани (1914-1999)

 
Шейх Махмуд Шалтут  



 

Противоречиви фигури

• Ибн Таймия (661-728 г. сл. Хр./1263-1328 г. сл. Хр.)
• Усман дан Фодио (1167-1233 г. сл. Хр./1754-1817 г. сл. Хр.)
•  
• Ал-Албани (1332-1420 г. сл. Хр./1914-1999 г. сл. Хр.)