Mujaddid | реформатор, на когото е възложена задачата да отстранява грешки, възникнали сред мюсюлманите

Муджадид (на арабски: مجدد) в исляма е реформатор, който има за задача да отстрани грешките, възникнали сред мюсюлманите. Тяхната задача е да покажат на хората великите религиозни истини, с които мюсюлманската общност ще трябва да се сблъска. Според популярната мюсюлманска традиция това се отнася за човек, който се появява в началото на всеки век от ислямския календар, за да възроди исляма, да го изчисти от чужди елементи и да го възстанови в неговата девствена чистота. В съвременността на муджадида се гледа като на най-великия мюсюлманин на века.

Сред специалистите по ватикански хадиси съществуват разногласия (Ikhtilaf). Учени и историци като Ал-Дахаби и Ибн Хаджар ал-Аскалани тълкуват, че терминът "муджадид" може да се разбира и в множествено число, като по този начин се отнася за група хора.

Арабската дума муджадид означава "реформатор", "обновяващ", "съживяващ", "обновяващ" или "регенериращ". Това е човек, който възражда и обновява религията. Понятието таджид (обновяване или възраждане) и терминът муджаддид идват по-скоро от един хадис - изказване на Пророка Мохамед. Този хадис е записан от Абу Дауд в неговия Сунан, един от шестте авторитетни сунитски сборника с изказвания на Пророка. В този хадис Пророкът казва:

"Истина е, че Аллах (Бог) изпраща (или ще издигне) тази умма (ислямската нация) начело (в началото или в края) на всеки сто години някой (или хора), който ще поднови (или съживи) за нея нейната религия."

Това означава, че реформата е в същността на исляма и мюсюлманите са призовани постоянно да работят усилено, за да накарат новите идеи да се справят с традицията. Това също така означава, че не всичко в мюсюлманската традиция е полезно и добро за тази модерна епоха; има някои неща, които са били възможни в миналото, но днес вече не са актуални. Пример за това е робството.


 

Понятието таджид в ислямската мисъл

В ислямската мисъл таджид (обновяване) означава обновяване на идеологията, представляваща интелектуалния продукт на мюсюлманите в областта на науката, знанието и иджтихада за тълкуване на исляма и за разбиране и разясняване на неговите постановления.

Ал-Суюти споменава в книгата си Al-Jami' al-Sagheer: "Обновяването на религията означава обновяване на нейното ръководство, изясняване на нейната истина и предимство, опровергаване на нововъведенията и екстремизма, представени на нейните последователи, или на тяхното нежелание да я поддържат, и следване на нейните правила при управлението на интересите на хората и закона на обществото и цивилизацията."

Сред най-ярките аспекти на тадждид (обновяването) в ислямската мисъл е обновяването на ислямските науки, както следва:

  1. Науката за ислямската доктрина.
  2. Принципите на ислямската юриспруденция.
  3. Науката юриспруденция.
  4. Науката за сунната.
  5. Науката за екзегезата на Корана (тафсир).
  6. Наука за пречистването и кодекс на поведение (суфизъм).
  7. Биографията на Пророка и ислямската история.

Сред муджадидите могат да бъдат видни учени, благочестиви владетели и военни командири.



 

Реформаторите в исляма

Няма официален механизъм за определяне на муджадид. За лицата от този списък се твърди, че са муджадиди.

Макар че в сунитския ислям няма официален механизъм за определяне на муджадид, често се стига до общ консенсус.

1 век от н.е.

  • Ал-Хасан ал-Басри (21-110 г. сл. Хр./642-728 г. сл. Хр.)
  • Умар ибн Абд ал-Азиз (63-101 г. сл. Хр./682-720 г. сл. Хр.)
  • Абу Ханифа (80-150 г. сл. Хр./702-772 г. сл. Хр.)
  • Малик ибн Анас (93-179 г. сл. Хр./711-795 г. сл. Хр.)

2 век от н.е.

  • Мохамед ибн Идрис ал-Шафи'и (150-204 г. сл. Хр./767-820 г. сл. Хр.)
  • Ахмад ибн Ханбал (164-241 г. сл. Хр./781-855 г. сл. Хр.)

3-ти век от н.е.

  • Абу ал-Хасан ал-Аш'ари (260-324 г. сл. Хр./873-935 г. сл. Хр.)
  • Абу Мансур ал-Матуриди (238-333 г. сл. Хр./852-944 г. сл. Хр.)
  • Абу Джафар ал-Тахауи (239-321 г. сл. Хр./853-933 г. сл. Хр.)
  • Ибн Сурайдж (249-306 г. сл. Хр./864-918 г. сл. Хр.)

4-ти век от н.е.

  • Абу Бакр ал-Бакилани (338-403 г. сл. Хр./950-1013 г. сл. Хр.)
  • Ибн Фурак (330-406 г. сл. Хр./941-1015 г. сл. Хр.)
  • Ал-Хаким ал-Нишапури (321-405 г. сл. Хр./933-1014 г. сл. Хр.)
  • Абу Хамид ал-Исфараини (344-406 г. сл. Хр./955-1015 г. сл. Хр.)
  • Абу ал-Тайиб Сахл ал-Са'луки (000-404 г. сл. Хр./000-1013/14 г. сл. Хр.)
  • Ибн Хазм ал-Андалуси (384-456 г. сл. Хр./994-1064 г. сл. Хр.)
  • Абу ал-Маали ал-Джууейни (419-478 г. сл. Хр./1028-1085 г. сл. Хр.)

5-ти век от н.е.

  • Абу Хамид ал-Газали (450-505 г. сл. Хр./1058-1111 г. сл. Хр.)
  • Ибн ал-Джаузи (509/510-597 г. сл. Хр./1116-1201 г. сл. Хр.)
  • Ахмад ал-Рифаи (512-578 г. сл. Хр./1118-1182 г. сл. Хр.)

6-ти век от н.е.

  • Фахр ад-Дин ал-Рази (543/44-606 г. сл. Хр./1149-1209 г. сл. Хр.)
  • Абу ал-Касим ал-Рафи'и (555-623 г. сл. Хр./1160-1226 г. сл. Хр.)
  • Ал-Байдауи (000-685 г. сл. Хр./000-1286 г. сл. Хр.)
  • Ал-Изз ибн 'Абд ал-Салам (577-660 г. сл. Хр./1181/82-1262 г. сл. Хр.)

VII в. от н.е.

  • Ибн Дакик ал-'лд (625-702 г. сл. Хр./1228-1302 г. сл. Хр.)
  • Ибн 'Ата' Аллах ас-Сакандари (658-709 г. сл. Хр./1259-1309 г. сл. Хр.)
  • Ибн Баттута (703-779 г. сл. Хр./1304-1377 г. сл. Хр.)
  • Абу Исхак ал-Шатиби (720-790 г. сл. Хр./1320-1388 г. сл. Хр.)
  • Ал-Тафтазани (722-793 г. сл. Хр./1322-1390 г. сл. Хр.)

8-и век от н.е.

  • Сирадж ал-Дин ал-Булкини (724-805 г. сл. Хр./1324-1403 г. сл. Хр.)
  • Заин ал-Дин ал-Ираки (725-806 г. сл. Хр./1325-1404 г. сл. Хр.)
  • Ибн Халдун (732-808 г. сл. Хр./1332-1406 г. сл. Хр.)

9-ти век от н.е.

  • Джалал ал-Дин ал-Суюти (849-911 г. сл. Хр./1445-1505 г. сл. Хр.)
  • Закария ал-Ансари (823-926 г. сл. Хр./1420-1520 г. сл. Хр.)
  •  

10 век от н.е.

  • Шамс ал-Дин ал-Рамли (919-1004 г. сл. Хр./1513-1596 г. сл. Хр.)
  • Хайр ал-Дин ал-Рамли (993-1081 г. сл. Хр./1585-1671 г. сл. Хр.)
  • Ахмад Сирхинди (971-1034 г. сл. Хр./1564-1624 г. сл. Хр.)

11-ти век от н.е.

  • Аурангзеб (1068-1118 г. сл. Хр./1658-1707 г. сл. Хр.)
  • 'Абдаллах ибн 'Алауи ал-Хадад (1044-1132 г. сл. Хр./1634-1719 г. сл. Хр.)
  • Шах Валиуллах Дехлауи (1114-1176 г. по Хиджра/1703-1762 г. по Хиджра)

12-ти век от н.е.

  • Муртада ал-Забиди (1145-1205 г. сл. Хр./1732-1791 г. сл. Хр.)
  • Ахмад ибн 'Аджиба (1160-1224 г. по Хиджра/1747-1809 г.)
  • Шах Абдул Азиз Дехлави (1159-1239 г. по Хиджра/1746-1824 г.)

Тринадесети век (14 ноември 1882 г.)

  • Мохамед Абдух (1849-1905)
  • Саид Нурси (1878-1960)

 

Четиринадесети век (21 ноември 1979 г.)

  • Ахмед Раза Хан ( 1865 - 1921)
  • Мохамед Насируддин ал-Албани (1914-1999)


 Шейх Махмуд Шалтут  Zoom
Шейх Махмуд Шалтут  

Zoom

Zoom

Zoom

Zoom

Zoom

Zoom

Zoom

Zoom

Владетели и завоеватели като Саладин, Тамерлан, Шах Рух, Мехмет II, Селим I, Сюлейман, Аурангзеб и Типу Султан често са били наричани муджадиди заради ролята им в политическия ислям (Саладин, османските владетели Селим I и Сюлейман I са имали титлата пазител на двете свещени джамии).



 

Противоречиви фигури

  • Ибн Таймия (661-728 г. сл. Хр./1263-1328 г. сл. Хр.)
  • Усман дан Фодио (1167-1233 г. сл. Хр./1754-1817 г. сл. Хр.)
  •  
  • Ал-Албани (1332-1420 г. сл. Хр./1914-1999 г. сл. Хр.)
 

Въпроси и отговори

В: Какво е муджадид?


Отговор: Муджадид е ислямски реформатор, който има за задача да отстрани грешките, възникнали сред мюсюлманите, и да покаже на хората големите религиозни истини, с които ще трябва да се сблъска мюсюлманската общност.

В: Какво означава терминът муджадид?


Отговор: Арабската дума муджаддид означава "реформатор", "обновяващ", "възраждащ", "обновяващ" или "регенериращ". Това е човек, който възражда и обновява религията.

Въпрос: Как се е появило понятието таджидид (обновяване или възраждане)?


О: Концепцията за таджид (обновяване или съживяване) и терминът муджаджид идват от един хадис - изказване на Пророка Мохамед, записано от Абу Дауд в неговия Сунан, един от шестте авторитетни сунитски сборника с изказвания на Пророка.

Въпрос: Кои са най-великите мюсюлмани в днешно време?


О: В днешно време на муджадида се гледа като на най-великия мюсюлманин на века.

Въпрос: Има ли разногласия между различните специалисти по хадиси по този въпрос?


О: Да, сред различните специалисти по хадиси има разногласия по тази тема. Учени и историци като Ал-Дахаби и Ибн Хаджар ал-Аскалани тълкуват, че терминът "муджадид" може да се разбира и в множествено число, като по този начин се отнася за група хора.

Въпрос: Призовава ли ислямът към реформи?


О: Да, ислямът призовава към реформи, тъй като те са част от неговата същност и мюсюлманите са призовани постоянно да работят усилено, за да накарат новите идеи да се справят с традицията.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3