Муджадид — ислямски реформатор: определение, роля и история

Открийте ролята и историята на муджадид — ислямски реформатор: определение, традиции, значими личности и влиянието им върху възраждането на исляма.

Муджадид (на арабски: مجدد) в исляма е реформатор или обновител — човек, който се стреми да премахне религиозни и обществени отклонения, да възстанови практиката и учението на исляма и да съживи религиозния живот на мюсюлманската общност. В популярната традиция муджадидът се смята за личност, която се появява в началото на всеки век от ислямския календар, за да „възроди“ исляма и да го изчисти от чужди и вредни елементи, връщайки го към неговата основна чистота и изворно послание. В модерния дискурс понякога муджадидът се разглежда като най-влиятелният или най-видният мюсюлманин на своя век.

Източник и хадис

Понятието за таджид (обновяване, възраждане) и названието „муджадид“ са свързани с един известен хадис, предаден от Абу Дауд в неговия Сунан — един от шестте авторитетни сунитски сборника (сунитски). В превод хадисът гласи:

"Истина е, че Аллах (Бог) изпраща (или ще издигне) тази умма (ислямската нация) начело (в началото или в края) на всеки сто години някой (или хора), който ще поднови (или съживи) за нея нейната религия."

Тълкувания и спорове

Сред хадисовите учени съществуват различни тълкувания по въпроса кой или какво представлява муджадидът. Някои класически автори като Ал-Дахаби и Ибн Хаджар ал-Аскалани посочват, че думата „муджадид“ може да се разбира и в множествено число — т.е. обновители могат да бъдат повече от един в рамките на един век. Други дискусии засягат автентичността и значението на хадиса: дали промяната е буквално изпращане на един човек, или по-скоро периодично възраждане, дело на групи учени и водачи. Някои учени подчертават, че акцентът е върху подновяване на същността и практиката на религията, а не върху личната слава.

Роля и функции на муджадида

Ролята на муджадида е многопластова. Сред основните функции са:

• Религиозно и теологично изчистване: премахване на отклонения (бид'а) и покриване на религиозни практики, които са в противоречие с Корана и Сунната.
• Юридическо и правно обновяване: развиване или преразглеждане на фетви и правни интерпретации така, че да отговарят на променящите се обстоятелства, като същевременно се запази верността към традицията.
• Просветителска и образователна дейност: възраждане на знанието, откриване на училища, преводи и коментари, които правят религиозните науки по-достъпни.
• Социални и морални реформи: справяне с обществените пороци, корупция и неправди чрез религиозно утвърдени норми и етични практики.
• Адаптация към съвремието: разглеждане на нови социални и технологични предизвикателства чрез рамката на ислямското право и етика.

Критерии и признаци

Няма единен формален критерий кой може да бъде признат за муджадид. Обикновено последователите и историческите оценки вземат предвид:

• дълбочина и широта на религиозното познание;
• морална почтеност и личен пример;
• видим и устойчив обществен или духовен ефект;
• способност да обедини и вдъхновява общността към възраждане и реформа;
• съобразяване с основните източници — Коран и Сунна.

Исторически примери и различни мнения

В историята са посочвани различни личности като примери за муджадиди в различни епохи. Тъй като категоризацията често зависи от гледната точка на различни традиции и школи, списъците са многобройни и често противоречиви. Някои фигури, които често са споменавани от различни историци или общности, включват държавници, учени, мислители и реформатори, които са имали значителен принос за религиозното и социално обновление. В повечето случаи признанието като муджадид идва ретроспективно и е предмет на дискусия.

Съвременен контекст и предизвикателства

В съвременната епоха идеята за муджадида често се разширява: днес това могат да бъдат движими интелектуални лидери, реформатори в образованието, активисти за социална справедливост или богослови, които успяват да свържат традиционното учение с нови реалности. Важно е да се подчертае, че обновлението в исляма не означава автоматично радикални промени; за мнозина това е процес на пречистване и адаптация, запазващ основните вероучения и етични норми. Примери за теми, в които се търси адаптация, са отношението към модерните технологии, правата на човека, образованието, както и въпроси като преминалите някога широко практикувани институции — например робството — които в повечето съвременни общества вече не са приемливи.

Заключение

Концепцията за муджадид подчертава идеята, че ислямът е жива религия, която изисква постоянно внимание, научно изследване и духовно възраждане. Въпреки разногласията относно точната природа и идентичност на тези обновители, идеята насърчава усилията за изчистване от вредни практики, за възраждане на знанието и за социално-етичното утвърждаване на религията в съвременния свят.

Реформаторите в исляма

Няма официален механизъм за определяне на муджадид. За лицата от този списък се твърди, че са муджадиди.

Макар че в сунитския ислям няма официален механизъм за определяне на муджадид, често се стига до общ консенсус.

1 век от н.е.

• Ал-Хасан ал-Басри (21-110 г. сл. Хр./642-728 г. сл. Хр.)
• Умар ибн Абд ал-Азиз (63-101 г. сл. Хр./682-720 г. сл. Хр.)
• Абу Ханифа (80-150 г. сл. Хр./702-772 г. сл. Хр.)
• Малик ибн Анас (93-179 г. сл. Хр./711-795 г. сл. Хр.)

2 век от н.е.

• Мохамед ибн Идрис ал-Шафи'и (150-204 г. сл. Хр./767-820 г. сл. Хр.)
• Ахмад ибн Ханбал (164-241 г. сл. Хр./781-855 г. сл. Хр.)

3-ти век от н.е.

• Абу ал-Хасан ал-Аш'ари (260-324 г. сл. Хр./873-935 г. сл. Хр.)
• Абу Мансур ал-Матуриди (238-333 г. сл. Хр./852-944 г. сл. Хр.)
• Абу Джафар ал-Тахауи (239-321 г. сл. Хр./853-933 г. сл. Хр.)
• Ибн Сурайдж (249-306 г. сл. Хр./864-918 г. сл. Хр.)

4-ти век от н.е.

• Абу Бакр ал-Бакилани (338-403 г. сл. Хр./950-1013 г. сл. Хр.)
• Ибн Фурак (330-406 г. сл. Хр./941-1015 г. сл. Хр.)
• Ал-Хаким ал-Нишапури (321-405 г. сл. Хр./933-1014 г. сл. Хр.)
• Абу Хамид ал-Исфараини (344-406 г. сл. Хр./955-1015 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Тайиб Сахл ал-Са'луки (000-404 г. сл. Хр./000-1013/14 г. сл. Хр.)
• Ибн Хазм ал-Андалуси (384-456 г. сл. Хр./994-1064 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Маали ал-Джууейни (419-478 г. сл. Хр./1028-1085 г. сл. Хр.)

5-ти век от н.е.

• Абу Хамид ал-Газали (450-505 г. сл. Хр./1058-1111 г. сл. Хр.)
• Ибн ал-Джаузи (509/510-597 г. сл. Хр./1116-1201 г. сл. Хр.)
• Ахмад ал-Рифаи (512-578 г. сл. Хр./1118-1182 г. сл. Хр.)

6-ти век от н.е.

• Фахр ад-Дин ал-Рази (543/44-606 г. сл. Хр./1149-1209 г. сл. Хр.)
• Абу ал-Касим ал-Рафи'и (555-623 г. сл. Хр./1160-1226 г. сл. Хр.)
• Ал-Байдауи (000-685 г. сл. Хр./000-1286 г. сл. Хр.)
• Ал-Изз ибн 'Абд ал-Салам (577-660 г. сл. Хр./1181/82-1262 г. сл. Хр.)

VII в. от н.е.

• Ибн Дакик ал-'лд (625-702 г. сл. Хр./1228-1302 г. сл. Хр.)
• Ибн 'Ата' Аллах ас-Сакандари (658-709 г. сл. Хр./1259-1309 г. сл. Хр.)
• Ибн Баттута (703-779 г. сл. Хр./1304-1377 г. сл. Хр.)
• Абу Исхак ал-Шатиби (720-790 г. сл. Хр./1320-1388 г. сл. Хр.)
• Ал-Тафтазани (722-793 г. сл. Хр./1322-1390 г. сл. Хр.)

8-и век от н.е.

• Сирадж ал-Дин ал-Булкини (724-805 г. сл. Хр./1324-1403 г. сл. Хр.)
• Заин ал-Дин ал-Ираки (725-806 г. сл. Хр./1325-1404 г. сл. Хр.)
• Ибн Халдун (732-808 г. сл. Хр./1332-1406 г. сл. Хр.)

9-ти век от н.е.

• Джалал ал-Дин ал-Суюти (849-911 г. сл. Хр./1445-1505 г. сл. Хр.)
• Закария ал-Ансари (823-926 г. сл. Хр./1420-1520 г. сл. Хр.)
•  

10 век от н.е.

• Шамс ал-Дин ал-Рамли (919-1004 г. сл. Хр./1513-1596 г. сл. Хр.)
• Хайр ал-Дин ал-Рамли (993-1081 г. сл. Хр./1585-1671 г. сл. Хр.)
• Ахмад Сирхинди (971-1034 г. сл. Хр./1564-1624 г. сл. Хр.)

11-ти век от н.е.

• Аурангзеб (1068-1118 г. сл. Хр./1658-1707 г. сл. Хр.)
• 'Абдаллах ибн 'Алауи ал-Хадад (1044-1132 г. сл. Хр./1634-1719 г. сл. Хр.)
• Шах Валиуллах Дехлауи (1114-1176 г. по Хиджра/1703-1762 г. по Хиджра)

12-ти век от н.е.

• Муртада ал-Забиди (1145-1205 г. сл. Хр./1732-1791 г. сл. Хр.)
• Ахмад ибн 'Аджиба (1160-1224 г. по Хиджра/1747-1809 г.)
• Шах Абдул Азиз Дехлави (1159-1239 г. по Хиджра/1746-1824 г.)

Тринадесети век (14 ноември 1882 г.)

• Мохамед Абдух (1849-1905)
• Саид Нурси (1878-1960)

 

Четиринадесети век (21 ноември 1979 г.)

• Ахмед Раза Хан ( 1865 - 1921)
• Мохамед Насируддин ал-Албани (1914-1999)

 
Шейх Махмуд Шалтут  

Владетели и завоеватели като Саладин, Тамерлан, Шах Рух, Мехмет II, Селим I, Сюлейман, Аурангзеб и Типу Султан често са били наричани муджадиди заради ролята им в политическия ислям (Саладин, османските владетели Селим I и Сюлейман I са имали титлата пазител на двете свещени джамии).

 

Въпроси и отговори

В: Какво е муджадид?

В: Какво означава терминът муджадид?

Въпрос: Как се е появило понятието таджидид (обновяване или възраждане)?

Въпрос: Кои са най-великите мюсюлмани в днешно време?

Въпрос: Има ли разногласия между различните специалисти по хадиси по този въпрос?

Въпрос: Призовава ли ислямът към реформи?

Търсене по буква