Миафизитство – дефиниция и христологическо значение
Миафизитство – дефиниция и христологическо значение, единство на божественото и човешкото в Исус Христос, исторически контекст и съвременни богословски дебати
Миафизитизмът (или хенофизитизмът) е идея за природата на Христос. Според нея Исус Христос притежава едновременно пълна божественост и пълна човешкост, но тези две реалности се разбират като обединени в една единна природа. В тази формула божественото и човешкото не са две отделни личности или дуализирани начала, а съставляват едно единство в лицето на Словото (Логос), въплътило се заради човеците.
Исторически контекст и основни формулировки
Миафизитската позиция черпи вдъхновение от трудовете на св. Кирил Александрийски и от някои ранни източни патристи. Класическата формула, използвана в ориенталната традиция, може да бъде обобщена като „μία φύσις τοῦ θεοῦ λόγου σεσαρκωμένη“ — „една природа на Словото Божие, въплътена“. Това разграничение става особено важно след Петия вселенски събор в Халкидон (451 г.), който формулира халкедонския израз: Христос е „в две природи, несмесени, неизменни, неразделни, неотделими“. Халкедонската формула бе приета от Източната и Западната църква, но повечето Ориентално православни църкви я възприемат като несъвместима с начина, по който те разбират единството на личността на Христа.
Миафизитизъм и монофизитизъм — в какво е разликата?
Често халкедонците описват позицията на Ориенталните православни като форма на монофизитизъм, но това е опростяване, което не отразява нюансите. За да се изясни разликата:
- Монофизитизм (в по-екстремалния смисъл, известен като еутихиево учение) твърди, че в Христос има само една природа, в която човешката природа е „погълната“ или претопена от божествената — с риск да се отрече истинската човешка природа на Иисус.
- Миафизитизмът акцентира, че има една обединена природа, но в нея остават реално присъстващи и запазени както божествените, така и човешките свойства. С други думи, не се говори за поглъщане или пълно сливане, а за единство на лицето и единство на природата, което пази и двете реалности.
Кой изповядва миафизитската позиция?
Тази Христология е характерна за т.нар. Ориентални (или Предхалкидонски) православни християнски църкви — например Коптската, Арменската апостолическа, Сирийската (антиохийска) православна, Етиопската и Еритрейската църкви, както и някои индийски църкви. Тези общности отказват да бъдат определяни просто като „монофизитски“, защото с години са защитавали собственото си понятие за единството на Христовата природа.
Съвременни диалози и христологично значение
През XX и XXI век теологични диалози между Ориенталните православни, Източноправославната и Римокатолическата църква доведоха до значително помирение и до по-добро разбиране на терминологичните разлики. Много съвременни богослови и официални документи подчертават, че голяма част от спора след Халкидон е бил по формулировки и език, а не по основни догматични истини — и в резултат на диалозите се наблюдава по-голяма готовност да се признаят взаимни изповеди на вярност към пълнотата на божествената и човешката природа в Христос.
Теологическо и пастирско значение
Миафизитизмът има за цел да запази съюза между божественото и човешкото в Христа така, че спасителното дело да остане достоверно: ако Христос не е тяло и истински човек, Неговото дело за опрощение и Въплъщението губи смисъл; ако не е истински Бог, само човешкото не би имало сила да спаси. Затова учението подчертава едновременното присъствие и истинската реалност на двете природи в едно лице — ключова тема за христологията и за църковната вяра и литургична практика.
Накратко, миафизитизмът е опит да се изрази мистерията на Въплъщението чрез акцент върху единството на Христовата природа, без да се заличават или омаловажават нито божествените, нито човешките характеристики на Личността на Христос.
Въпроси и отговори
В: Какво е миафизитизъм?
О: Миафизитизмът е идея за природата на Христос, според която Той е имал два различни аспекта - божествен и човешки, които са обединени в една природа и съществуват съвместно.
В: Как миафизитизмът се сравнява с дуализма?
О: Миафизитизмът прилича на дуализма по това, че предполага съчетаването на два отделни елемента, в този случай божествените и човешките черти на Исус.
В: Какво представлява понятието монофизитизъм?
О: Монофизитизмът е идеята, че Исус Христос е имал само една божествена природа и никаква човешка природа.
В: Защо миафизитизмът често се смята за форма на монофизитизма?
О: Миафизитизмът често се смята за форма на монофизитизъм, защото споделя вярата в единството на Христовата природа, но Източните православни църкви отхвърлят тази характеристика.
В: Кой отхвърля характеризирането на миафизитството като форма на монофизитство?
О: Източните православни църкви отхвърлят характеризирането на миафизитизма като форма на монофизитизъм.
Въпрос: Кои религиозни групи започват да се отнасят по-сериозно към миафизитизма?
О: Източноправославната и Римокатолическата църква започват да приемат по-сериозно миафизитизма.
Въпрос: Какви са двата аспекта на Христос според миафизитизма?
О: Двата аспекта на Христос според миафизитизма са Неговите божествени и човешки черти, които са обединени в една неразличима природа.
обискирам