В юдаизма Бог е известен с много имена и епитети, които отразяват различни аспекти на божественото. Най-важното от тези имена е Тетраграматон — четирибуквеното слово, записано на иврит като יהוה и транслитерирано като YHWH или YHVH. На практикуващите евреи не е позволено да произнасят това име в ежедневната реч; в молитвите то се чете като Адонай, а извън богослужението и при обикновен разговор повечето евреи използват Хашем (буквално „Името“), за да не произнасят или да не изписват божественото име. Сред учените и в немонастичната литература се прави опит да се реконструира произношението като „Yahweh“, но това е предмет на научна дискусия и не е традиционно еврейско произношение.

Според еврейската религиозна традиция и халаха (равинско право) има специално отношение към имената на Бог: някои от тях са считани за свещени до степен, че не бива да се заличават или унищожават. Поради това Тетраграматонът и други свещени имена се изписват внимателно и най-често се срещат само в религиозни текстове като Тората и синагогалните книги. В ежедневните документи и в популярната литература често се използват евфемизми или съкращения (например „ה׳“ — буквата хей с апостроф или писане на името с пропусната буква), за да се избегне по-нататъшно третиране на пълната форма като предмет на изтриване.

Другите често срещани имена и епитети включват:

  • Елохим (אלוהים) — често превеждано като „Бог“; граматически форма множествено число, използвана за изразяване на величие и власт.
  • Ел (אל) — кратка форма за „Бог“, употребявана и в съставни имена (напр. Ели-яху).
  • Шадай (שדי) — обикновено превеждано „Всемогъщият“ (Shaddai/Шаддай), среща се и в благословението „Эл Шадай“.
  • Цева-от (צבאות) — „Господ на воинствата/лоджите“, често в съчетание с Адонай: „Адонай Цева-от“ (Господ на воинствата).
  • Елион (עליון) — „Висшият“, „Най-високият“.
  • Ехиех-Ашер-Ехиех (אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה) — „Аз Съм, Който Съм/Ще бъда Онзи, Който ще бъда“; отговора на Бог на Моисей при храста и често превеждано като „I AM (that) I AM“.
Тези имена носят различни значения и се използват в различни контексти — литургически, библейски, богословски и в лична молитва. В зависимост от еврейската общност (ашкеназки, сефарадски и т.н.) и от степента на религиозност произношението и употребата могат да варират: например в ашкеназката традиция някои форми звучат малко по-различно (Елохим → Елоким, Шаддай → Шадей и т.н.).

Има и практически правила при записването на божествените имена: за да се избегне случайно унищожение на свещено име, хората често не го изписват изцяло в бележки, непублични документи или върху предмети, които могат да бъдат изхвърлени. В съвременен английски някои евреи и неевреи пишат „G‑d“ вместо „God“ по същата причина на уважение. Когато се чете свещен текст, традицията изисква да се използват установените заместващи изрази (напр. Адонай при четене на Тетраграматона).

Накратко: в юдаизма имената на Бога са множество и всеки от тях подчертава различни качества на божеството — сила, съд, милосърдие, върховност, вечно битие. Поради дълбоко уважение към тези имена традицията е развила строги указания за тяхната употреба, произнасяне и записване, а в ежедневието и в светската реч мнозина предпочитат да използват заместващи форми като Хашем или общия термин „Бог“.