Азали (Азали Бабизъм) — персийска монотеистична религия: произход и учение

Открийте историята и учението на азали (Азали Бабизъм) — персийска монотеистична традиция: произход, вярвания и връзки със зороастризъм, будизъм и бахайство.

Религията на Азали Персийски: ازلي или Азали Бабизъм (накратко:Азали) е иранска монотеистична религия, която възниква в средата на XIX век. Движението се формира след смъртта на основателя на бабизма — Баб (Siyyid ʻAlí Muḥammad Ширази) и официално придобива своята организация през 60-те години на XIX в. под водачеството на Мирза Яхя Нури, известен като Суб-и-Азал (Subh-i-Azal). Суб-и-Азал е провъзгласен от част от последователите на Баба за пазител на неговото учение и ръководител на общността.

Азали е монотеистична религия, която твърдо вярва в един Бог и черпи вдъхновение и елементи от различни религиозни традиции. В нейното богословие се усеща влияние както от авраамическите и от старите ирански религии като зороастризма, така и от индийските течения като будизма, индуизма и сикхизма. В практиката и догматиката си азалите запазват и наследството на Баб — особено текстовете и постановленията, съдържащи се в Персийския и Арабския Байан.

След екзекуцията на Баба през 1850 г. общността на бабите се разкъсва от борба за лидерство. Едната клонка следва учението на Суб-и-Азал (азалите), а другата — последователите на Мириа Бахаʼуʼллаh, по-късно провъзгласил себе си пророк и основател на бахайската вяра. И двете течения имат корени в религията баян (бабизъм), поради което някои изследователи продължават да разглеждат азалите като едно от подразделенията на бабизма, докато други ги третират като отделна религиозна общност.

Основни черти на учението

• Монотеизъм — вярност в един всемогъщ Бог и отхвърляне на многобожие.
• Привързаност към текстовете на Баба — особено към Персийския Байан, който за азалите остава ключов религиозен и нормативен сборник.
• Синкретични влияния — контакт и взаимно проникване с идеи от зороастризъм, ислям, индуизъм и други религиозни традиции.
• Отношение към прогресивното откровение — докато бахайците приемат идеята за поредица от божествени учители (прогресивно откровение) и последващото откровение на Бахаʼуʼллаh, азалите обикновено отказват легитимността на претенциите на Бахаʼуʼллаh и смятат за централно и довършено учението на Баба.

Практики и институции

В ежедневието азалите съчетават религиозни практики за набожност, ритуали и нравствени предписания, запазени от бабизма. В общи линии те следват предписания, произтичащи от Байана, но поради липса на централизирана йерархия и поради историческите преследвания практиките са често локално разнообразни. Суб-и-Азал прекарва голяма част от живота си в изгнание в Багдад (под османска защита), където азали развиват свои общности.

Разделението с бахайската вяра и последици

Разколът между азалите и бахайците през втората половина на XIX в. е един от решаващите фактори за по-нататъшната съдба на двете общности. Бахаʼуʼллаh получава все по-голяма следа и международно внимание; много бивши азали или по-неутрални баби се присъединяват към новата бахайска общност. След смъртта на Суб-и-Азал движението на азалите започва бързо да отслабва — част поради постоянни репресии в Персия/Иран, част поради относителната изолация и липсата на силна институционална структура.

Демография и съвременно състояние

Днес азалите са малка и разпокъсана общност — исторически концентрирани в райони на Иран и Ирак (особено Багдад) и в определени диаспорни групи. Поради преследване, асимилация и присъединяване към бахайската вяра много от първоначалните последователи са изчезнали като отделна група. Точни статистически данни липсват, тъй като много азали предпочитат анонимност поради страх от дискриминация.

Значение за историята на религиите

Азализмът остава важен исторически пласт в историята на религиозните движения в иранския регион през XIX век. Той илюстрира процесите на религиозна реформа, разцепление и взаимодействие между местни и международни религиозни идеи в една бурна епоха. За изследователите на бабизма и бахайството изучаването на азалите дава ценни сведения за ранните дебати, текстовите традиции и социалните условия, при които се формират нови религиозни общности.

За повече детайли и източници на информация за азалите и техните текстове централно място заемат оригиналните писания на Баба (включително Персийския Байан) и архивните материали от периода на живота на Суб-и-Азал, както и съвременни исторически и религиозни изследвания на бабизма и бахайската вяра.

Въпроси и отговори

В: Каква е религията на Азали?

Въпрос: Кой основава религията Azali?

В: В какво вярва религията Азали?

В: На какво се основават ученията на религията Азали?

В: Как религията на Азали е свързана с бабизма?

В: Азали е подразделение на бабизма?

В: Кога е основана религията Азали?

Търсене по буква