Метафизика | тя се отнася до съществуването и природата на съществуващите неща

Основни въпроси

Онтология

Изследването на онтологията е широкообхватно, докато другите клонове на метафизиката са по-конкретни. Един от основните въпроси в онтологията са кои са най-основните категории на битието. Например представете си едно дърво. Дървото е част от по-голяма категория, например растение. Растенията също са част от по-голяма категория: живи същества. В крайна сметка стигаме до една много голяма категория: субстанция. Философите, които изучават онтологията, искат да открият и разберат основни категории като субстанцията. Аристотел например се опитва да разбере реалността чрез много други категории, които е открил, като например количество, качество, отношение, място и време, наред с други.

През XV в. Рене Декарт смята, че може да има две различни субстанции - разум и материя. Това е възглед, наречен дуализъм. Други мислители, като Имануел Кант, смятат, че не можем да кажем нищо за субстанцията, тъй като единственият начин, по който можем да говорим за субстанцията, е чрез връзки. За да докаже това, Кант използва изречението "Това е къща". Кант смятал, че значението на думата къща зависи от това как другите хора използват къщите или как изглеждат другите къщи. Това означава, че значението е свързано с връзки и че няма самостоятелно значение на думата "къща". Така Кант заменя категорията на субстанцията с връзка в своите метафизични убеждения.

През 20-ти век някои западни философи смятат, че тези въпроси всъщност са просто въпроси за дефиницията на думите. Лудвиг Витгенщайн смята, че думите нямат ясни дефиниции. Вместо това определенията са неясни. За някои философи това означава, че метафизиката няма смисъл. За други философи това ги е вдъхновило да мислят за метафизиката по нов начин.

Идентичност и промяна

Идентичността е важна метафизична тема. Всички обекти в света сякаш винаги се променят. Хераклит, древногръцки философ, е казал: "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река." Реката винаги тече, така че да се говори за реката така, сякаш тя си е останала същата, е невъзможно. Хераклит стига до заключението, че идентичността не е реална, а само промяната. Друг философ, Парменид, смятал точно обратното: промяната не е реална и е илюзия. За него всичко винаги е било един и същ обект. Това е възглед, наречен монизъм.

През XVII в. Лайбниц открива закона за тъждеството на неделимите величини. Законът гласи, че ако някакъв обект X е идентичен с някакъв обект Y, то обектът X и обектът Y трябва да имат всички еднакви характеристики. Философите смятат, че може да има два вида черти: вътрешни и външни. Вътрешните черти са чертите, които правят обекта такъв, какъвто е в действителност. Външните черти са черти, които се отнасят до връзката му с други неща. Така че, за да решат проблема с промяната, някои философи твърдят, че това, което се променя, са външните черти, но вътрешните черти остават същите. Така например, въпреки че тялото ви се е променило през годините, може да има вътрешни черти за вас, които не са се променили и ви правят това, което наистина сте. Това може да е душата, психологическата последователност или нещо друго.

Пространство и време

Обектите се появяват в пространството и времето и затова представляват голям интерес за метафизиката. Някои метафизични въпроси за пространството и времето са:

• Съществуват ли пространството и времето независимо от ума?
• Съществуват ли пространството и времето независимо едно от друго?
• Съществуват ли времена, различни от настоящето?

През XVII в. Лайбниц и Нютон водят известен дебат за това дали пространството и времето са реални обекти, или са само метод за подреждане на обектите. Нютон смята, че пространството и времето са реални и абсолютни. Лайбниц е смятал, че то трябва да е относително. Въпросът не е бил решен в продължение на векове, докато Алберт Айнщайн не предложил законите на физиката да се основават на принципа на относителността и че пространството и времето не могат да бъдат абсолютни.

През XVIII в. Кант твърди, че пространството и времето не са субстанции или нещо, което научаваме от съзнателния си опит. Вместо това Кант смята, че пространството и времето са част от системата на нашия ум и ни позволяват да организираме опита си за света. Макар това да означава, че пространството и времето зависят от съзнанието, Кант все пак вярва, че те са емпирично реални.

Причинно-следствена връзка

Какво имаме предвид, когато казваме, че нещо е причинено от нещо друго? Това е важен въпрос както за учените, така и за философите. Причината е вид влияние, при което едно събитие спомага за създаването на друго събитие. Аристотел смята, че причинността означава "обяснение", и разделя причинността на четири причини: материална, формална, ефективна и крайна. Материалната причина е това, от което е направен даден обект. Формалната причина е моделът или формата, които организират материята в обекта. Ефективната причина е кой или какво променя и създава обекта. Крайната причина е причината, поради която този обект е създаден. Повечето философи днес се интересуват от това да говорят за ефикасната причина.

Съществуват много теории за причинно-следствената връзка. През 1973 г. Дейвид Луис смята, че причинността е като верига от неща, които зависят едно от друго. Така че, за да може някакво събитие В да причини някакво събитие Д, това означава, че има верига от други събития, които ги свързват. Други теории използват вероятността. Например тютюнопушенето невинаги причинява рак, но увеличава вероятността това да се случи. В резултат на това е по-полезно да се обърнем към определение за причинност, което използва вероятност.

 
Един от въпросите в метафизиката е как обектите могат да бъдат идентични със самите себе си, дори когато се променят.  

Свързани въпроси

Космология и космогония

Метафизичната космология и космогонията се опитват да отговорят на въпроси като:

• Какъв е произходът на Вселената? Коя е нейната първопричина?
• Кои са основните материални компоненти на Вселената?
• Каква е крайната причина за съществуването на Вселената? Има ли Вселената някаква цел?

Разум и материя

Обяснението на нашите умове в свят, изграден от материя, е особен метафизичен проблем. В модерната епоха философите и учените започват да отхвърлят нефизическите идеи за реалността. Така се създава възглед, наречен материализъм, който твърди, че материята е по-основна от ума. Но изглежда, че нашите мисли и възприятия не са материални. Това прави съзнанието трудно обяснимо при материалистическия възглед.

Това мотивира някои философи да изследват други идеи, като дуализъм, идеализъм или панпсихизъм. Дуализмът твърди, че умът и материята са две отделни неща. Според дуализма умът може да е като душата. Дуалистите обаче трябва да обяснят как душата взаимодейства с тялото. Идеализмът твърди, че умът е по-основен от материята и че обектите не съществуват, докато не ги усетим. Панпсихизмът твърди, че всичко има умствен аспект, така че с помощта на теория, наречена неутрален монизъм, може да се твърди, че умът и материята всъщност са едно и също нещо.

 
Диаграма, изобразяваща четири позиции по проблема ум-тяло.