Метафизика: какво представлява, основни понятия и онтология

Метафизиката е основен клон на философията. Тя се занимава със съществуването и природата на съществуващите неща. Като цяло тя е теория на реалността.

Онтологията е онази част от метафизиката, която обсъжда това, което съществува: категориите на битието. Отделно от онтологията метафизиката се занимава с природата на съществуващите неща и отношенията между тях.

Темите, които се обсъждат в метафизиката, включват съществуването, обектите и техните характеристики, пространството и времето, причините и следствията, както и какво е възможно.

Какво изучава метафизиката

Метафизиката се стреми да опише най-общите черти на света и да отговори на въпроса какво има и как то е такова, каквото е. Тя се различава от емпиричните науки по това, че използва предимно концептуален анализ, аргументация и мисловни експерименти, а не лабораторни наблюдения. Въпросите са формулирани на високо ниво на абстракция, но целят яснота и последователност в разбирането на действителността.

Исторически бележки

Терминът „метафизика“ идва от подредбата на трактати след „Физика“-та на Аристотел. Средновековната мисъл развива метафизиката през понятието за битие и божествена причина. Ранното ново време поставя акцент върху субстанция, причинност и идентичност (Декарт, Лайбниц, Хюм), а Кант критикува традиционната метафизика, като изследва границите на познанието. През XX век логическият позитивизъм поставя под въпрос смислеността на метафизичните твърдения, но по-късно настъпва възраждане на аналитичната метафизика с прецизни понятия, логика и диалог с науката.

Основни понятия и проблеми

• Битие и съществуване: Какво означава да кажем, че нещо „съществува“? Има ли разлика между конкретни и абстрактни същности (например маси и числа)?
• Субстанции и свойства: Субстанцията често се разбира като това, което „има“ свойства. Дебатът е дали съществуват универсалии (общи свойства като „червено“) или само индивидуални неща.
• Есенциални и случайни характеристики: Кои черти са необходими за идентичността на даден обект (например, видът му), и кои са променливи без загуба на идентичност?
• Отношения: Как обектите се отнасят един към друг – пространствено, времево, причинно, логически.
• Абстрактни обекти: Съществуват ли числа, множества, възможности? Реализъм срещу номинализъм за абстрактното.
• Мереология (част–цяло): Кога множество части образуват цяло? Съществуват ли „случайни събрани“ обекти?
• Идентичност и изменение: Как нещо остава „същото“ през промяна (класически пример е Корабът на Тезей)?
• Модалност: Възможност, необходимост, случайност; какво би могло да бъде различно и как знаем това. Полезна е идеята за „възможни светове“ като инструмент за анализ.
• Причинност и закони на природата: Какво прави нещо причина на друго? Дали законите описват само редовности или имат необходим характер?
• Пространство и време: Абсолютни или релационни са? Какво е настоящето – „тече“ ли времето или всички моменти са еднакво реални?
• Ум и тяло: Какъв е онтологичният статус на съзнанието? Материализъм, дуализъм и междинни позиции.
• Свобода на волята и детерминизъм: Съвместими ли са свободните избори с детерминистични закони на природата?

Онтология

Онтологията систематизира видовете съществуващи неща и техните най-общи категории. Тя пита:

• Какви видове същности има: физически обекти, събития, процеси, свойства, абстракции, числа, възможности.
• Монізъм, дуализъм, плурализъм: Съществува ли един основен вид реалност (например само материалното), или множество равноправни вида.
• Реализъм срещу антиреализъм: Дали категориите и законите съществуват независимо от умове и теории.
• Онтологична икономия: Принципът да не множим същностите без нужда, за да изградим непротиворечива и ефективна картина на света.

Пространство и време

Два влиятелни възгледа са:

• Абсолютизъм: Пространството и времето са самостоятелни „контейнери“, в които се намират обектите и събитията.
• Релационизъм: Те са системи от отношения между обекти и събития, без самостоятелно съществуване.

Причинност и закономерности

Метафизиката изследва дали причинността е необходима връзка или просто устойчива редовност. Дискутират се:

• Хюмиански редовности: Законите описват модели на съвместна поява.
• Диспозиции и сили: Свойствата имат вътрешни тенденции да предизвикват ефекти (например крехкостта води до чупене).
• Контрафактуални зависимости: „Ако X не беше настъпило, Y нямаше да настъпи“ като критерий за причинност.

Идентичност през време и промяна

Критериите за идентичност отговарят кога един и същ обект остава същият при промени. Разглеждат се пердурaнтизъм (обектите имат времеви части) и ендурантизъм (обектите са цели във всеки момент). Мисловни експерименти като Кораба на Тезей и замяна на всички части на предмети илюстрират проблема.

Модалност и възможни светове

За да се анализира възможно и необходимо, често се използват „възможни светове“ като начин за говорене за различни начини, по които нещата биха могли да бъдат. Това позволява ясно формулиране на твърдения за необходима истина, контингентност и есенциални свойства.

Свобода на волята

Съществуват три основни позиции:

• Съвместимост: Свободата е съвместима с детерминизъм, ако разбираме свободата като действие от собствени мотиви без външна принуда.
• Либертаризъм: Свободата изисква реална алтернативна възможност и не-детерминираност на някои решения.
• Хард детерминизъм: Свободата е илюзия, ако всичко е причинно предопределено.

Ум и тяло

Проблемът за съзнанието включва въпроса дали менталните състояния са редуцируеми до физически или имат самостоятелен статус. Разглеждат се материализъм, дуализъм и междинни подходи (например емерджентизъм). Мисловни експерименти като „мозък в съд“ или „знанието на Мария“ изпитват интуициите ни за опита и физическите факти.

Методи и аргументи

• Концептуален анализ: изясняване на ключови понятия и техните логически връзки.
• Мисловни експерименти: контролирани хипотетични ситуации за тестване на интуиции и принципи.
• Онтологична икономия: предпочитане на по-прости, обяснително силни теории.
• Съгласуваност с науката: диалог с физика, биология и когнитивни науки, без редукция на философските въпроси до чисто емпирични.

Критики и граници

Скептиците твърдят, че метафизиката формулира нерешими или безсмислени въпроси. Отговорът на съвременните метафизици е, че тя допринася за ясно мислене, концептуална яснота и рамки за научна интерпретация. Влиянието ѝ се вижда в логика, език, наука и технологии.

Практическо значение

• Научни концепции: интерпретации на пространство-време, квантова онтология, причинно обяснение.
• Технологии и данни: „онтологии“ в информатиката структурират знания и улесняват обмена на информация.
• Етика и право: идентичност през време, отговорност и намерение.
• Ежедневен език: уточняване на понятия като „съществувам“, „възможно“, „необходимо“, „събитие“.

В обобщение, метафизиката предоставя обща карта на реалността, а Онтологията указва кои са „обитателите“ на тази карта. Тя се стреми да бъде едновременно ясна, аргументирана и полезна за разбирането на света и нашето място в него, като разглежда както природата на нещата, така и отношенията между тях в рамките на цялостен възглед.

Основни въпроси

Онтология

Изследването на онтологията е широкообхватно, докато другите клонове на метафизиката са по-конкретни. Един от основните въпроси в онтологията са кои са най-основните категории на битието. Например представете си едно дърво. Дървото е част от по-голяма категория, например растение. Растенията също са част от по-голяма категория: живи същества. В крайна сметка стигаме до една много голяма категория: субстанция. Философите, които изучават онтологията, искат да открият и разберат основни категории като субстанцията. Аристотел например се опитва да разбере реалността чрез много други категории, които е открил, като например количество, качество, отношение, място и време, наред с други.

През XV в. Рене Декарт смята, че може да има две различни субстанции - разум и материя. Това е възглед, наречен дуализъм. Други мислители, като Имануел Кант, смятат, че не можем да кажем нищо за субстанцията, тъй като единственият начин, по който можем да говорим за субстанцията, е чрез връзки. За да докаже това, Кант използва изречението "Това е къща". Кант смятал, че значението на думата къща зависи от това как другите хора използват къщите или как изглеждат другите къщи. Това означава, че значението е свързано с връзки и че няма самостоятелно значение на думата "къща". Така Кант заменя категорията на субстанцията с връзка в своите метафизични убеждения.

През 20-ти век някои западни философи смятат, че тези въпроси всъщност са просто въпроси за дефиницията на думите. Лудвиг Витгенщайн смята, че думите нямат ясни дефиниции. Вместо това определенията са неясни. За някои философи това означава, че метафизиката няма смисъл. За други философи това ги е вдъхновило да мислят за метафизиката по нов начин.

Идентичност и промяна

Идентичността е важна метафизична тема. Всички обекти в света сякаш винаги се променят. Хераклит, древногръцки философ, е казал: "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река." Реката винаги тече, така че да се говори за реката така, сякаш тя си е останала същата, е невъзможно. Хераклит стига до заключението, че идентичността не е реална, а само промяната. Друг философ, Парменид, смятал точно обратното: промяната не е реална и е илюзия. За него всичко винаги е било един и същ обект. Това е възглед, наречен монизъм.

През XVII в. Лайбниц открива закона за тъждеството на неделимите величини. Законът гласи, че ако някакъв обект X е идентичен с някакъв обект Y, то обектът X и обектът Y трябва да имат всички еднакви характеристики. Философите смятат, че може да има два вида черти: вътрешни и външни. Вътрешните черти са чертите, които правят обекта такъв, какъвто е в действителност. Външните черти са черти, които се отнасят до връзката му с други неща. Така че, за да решат проблема с промяната, някои философи твърдят, че това, което се променя, са външните черти, но вътрешните черти остават същите. Така например, въпреки че тялото ви се е променило през годините, може да има вътрешни черти за вас, които не са се променили и ви правят това, което наистина сте. Това може да е душата, психологическата последователност или нещо друго.

Пространство и време

Обектите се появяват в пространството и времето и затова представляват голям интерес за метафизиката. Някои метафизични въпроси за пространството и времето са:

• Съществуват ли пространството и времето независимо от ума?
• Съществуват ли пространството и времето независимо едно от друго?
• Съществуват ли времена, различни от настоящето?

През XVII в. Лайбниц и Нютон водят известен дебат за това дали пространството и времето са реални обекти, или са само метод за подреждане на обектите. Нютон смята, че пространството и времето са реални и абсолютни. Лайбниц е смятал, че то трябва да е относително. Въпросът не е бил решен в продължение на векове, докато Алберт Айнщайн не предложил законите на физиката да се основават на принципа на относителността и че пространството и времето не могат да бъдат абсолютни.

През XVIII в. Кант твърди, че пространството и времето не са субстанции или нещо, което научаваме от съзнателния си опит. Вместо това Кант смята, че пространството и времето са част от системата на нашия ум и ни позволяват да организираме опита си за света. Макар това да означава, че пространството и времето зависят от съзнанието, Кант все пак вярва, че те са емпирично реални.

Причинно-следствена връзка

Какво имаме предвид, когато казваме, че нещо е причинено от нещо друго? Това е важен въпрос както за учените, така и за философите. Причината е вид влияние, при което едно събитие спомага за създаването на друго събитие. Аристотел смята, че причинността означава "обяснение", и разделя причинността на четири причини: материална, формална, ефективна и крайна. Материалната причина е това, от което е направен даден обект. Формалната причина е моделът или формата, които организират материята в обекта. Ефективната причина е кой или какво променя и създава обекта. Крайната причина е причината, поради която този обект е създаден. Повечето философи днес се интересуват от това да говорят за ефикасната причина.

Съществуват много теории за причинно-следствената връзка. През 1973 г. Дейвид Луис смята, че причинността е като верига от неща, които зависят едно от друго. Така че, за да може някакво събитие В да причини някакво събитие Д, това означава, че има верига от други събития, които ги свързват. Други теории използват вероятността. Например тютюнопушенето невинаги причинява рак, но увеличава вероятността това да се случи. В резултат на това е по-полезно да се обърнем към определение за причинност, което използва вероятност.

 
Един от въпросите в метафизиката е как обектите могат да бъдат идентични със самите себе си, дори когато се променят.  

Свързани въпроси

Космология и космогония

Метафизичната космология и космогонията се опитват да отговорят на въпроси като:

• Какъв е произходът на Вселената? Коя е нейната първопричина?
• Кои са основните материални компоненти на Вселената?
• Каква е крайната причина за съществуването на Вселената? Има ли Вселената някаква цел?

Разум и материя

Обяснението на нашите умове в свят, изграден от материя, е особен метафизичен проблем. В модерната епоха философите и учените започват да отхвърлят нефизическите идеи за реалността. Така се създава възглед, наречен материализъм, който твърди, че материята е по-основна от ума. Но изглежда, че нашите мисли и възприятия не са материални. Това прави съзнанието трудно обяснимо при материалистическия възглед.

Това мотивира някои философи да изследват други идеи, като дуализъм, идеализъм или панпсихизъм. Дуализмът твърди, че умът и материята са две отделни неща. Според дуализма умът може да е като душата. Дуалистите обаче трябва да обяснят как душата взаимодейства с тялото. Идеализмът твърди, че умът е по-основен от материята и че обектите не съществуват, докато не ги усетим. Панпсихизмът твърди, че всичко има умствен аспект, така че с помощта на теория, наречена неутрален монизъм, може да се твърди, че умът и материята всъщност са едно и също нещо.

 
Диаграма, изобразяваща четири позиции по проблема ум-тяло.  

Въпроси и отговори

В: Какво е метафизика?

В: Какво обсъжда онтологията?

В: Какви други теми се обсъждат в метафизиката?

В: Как метафизиката се отнася към реалността?

В: Онтологията обхваща ли всички аспекти на метафизиката?

В: Има ли припокриване между онтологията и други клонове на философията?

Търсене по буква