Материализъм: определение, физикализъм, история и основни идеи

Материализъм: дефиниция, физикализъм, историческо развитие и ключови идеи. Разберете как материята и науката формират съвременната философия.

Материализмът е философското убеждение, че светът е изграден предимно от материал и че не съществуват независими, нефизични субстанции или същности, които да обясняват явленията в света. Според този възглед явления, които понякога се описват с нефизични термини — като съзнанието, мислите, чувствата или душата — в основата си произлизат от физични процеси и структури. С други думи, материята (или физичната реалност) се счита за основната или единствената реална субстанция. Физикализмът е близък и често синонимен термин в съвременната философия: той настоява, че всичко, което съществува, е физично или зависи от физичното.

В конкретни исторически и популярни версии материалистите често отхвърлят вярата в богове или други свръхестествени същности, тъй като такива предлагащи се обяснения не са нужни за физическо описание на света. Много материалисти са атеисти, но това не е логичното следствие на самия материализъм: възможни са и мислители, които приемат физикалистка онтология и в същото време поддържат агностични или по-рядко религиозни позиции. Материализмът предимно е натуралистичен подход, който търси обяснения чрез методите на науката.

Съвременните философски форми на материализма разширяват класическото понятие на „материя“ и включват други основни категории, открити и формулирани от науката — като енергията, полета, силите и структурата на пространството-времето. Материя и енергия в рамките на съвременната физика са взаимосвързани (еквивалентността маса-енергия), а явления като гравитацията, според общата теория на относителността, могат да се описват чрез кривината на пространството-време. Самото понятие „материя“ обаче остава предмет на философски дебат: дали материалното трябва да се разбира строго като класическита „веществото“, или по-широко като всяка физична или реална структура, която науката описва.

Основни идеи и характеристики

• Онтолoгичен монотизъм: светът има една основна категория на съществуване — физичното/материалното.
• Казуална затвореност на физическото: твърдението, че физичните процеси имат физични причини и не се нуждаят от нефизични вмешателства.
• Редукционизъм: идеята, че по-висши феномени (напр. психични състояния) могат да бъдат сведени до по-ниски физични описания; в практиката съществуват различни степени на редукционизъм.
• Емпирична основа: материализмът разчита на наблюдение и научен метод като главни начини за придобиване на знание за природата.
• Емерджентност: възможността сложни свойства да възникват от взаимодействия на по-прости физични части, без непременно да бъдат лесно предсказуеми от описанието на тези части.

Видове и направления

• Класически материализъм: древните атомисти (като Демокрит) и по-късните натуралисти, които разглеждат света като съставен от материя и празнота.
• Редуктивен материализъм / идентификационна теория: психичните състояния са идентични с мозъчни състояния (напр. теорията на типа/токена в философията на ума).
• Елиминационизъм: радикална теза, че някои обичайни психични понятия (напр. „вяра“, „желание“) са погрешни научни теории и ще бъдат елиминирани от напредъка на науката.
• Нередуктивен физикализъм: признава, че психични нивa може да имат автономни закони и обяснения, но те все пак зависят от физическото; запазва физикалистката онтология, но отказва силен редукционизъм.
• Диа лектически материализъм: форма, развита в рамките на марксистката мисъл (Маркс, Енгелс), която свързва материалистката онтология с историческа анализ и социални процеси.
• Физикализъм в аналитната философия: включва съвременни концепции като супервенция (психическото супервенирува на физическото), токен-физикализъм и др.

Кратка историческа ретроспекция

Материалистическите идеи имат дълга и многопластова история. Корени могат да се проследят до древни философски школи:

• В древна Гърция естествена форма на материализъм представят атомистите като Демокрит и по-късно мислители като Талес (който смята водата за първо начало), Епикур (атомистичен натурализъм) и Лукреций, който популяризира епикурейските възгледи.
• Подобни възгледи се появяват и в други култури: в индийската философска традиция има материалистични школи като Чарвака/Локаята, които отхвърлят задгробния живот и религиозните авторитети.
• През Новото време (XVII–XVIII в.) мислители като Томас Хобс, Julien de La Mettrie и Paul-Henri Thiry d'Holbach развиват силен научен и скептичен материализъм.
• През XIX в. материализмът получава и политическо-историческа интерпретация чрез труда на Карл Маркс и Фридрих Енгелс (диалектическо-материалистичен подход към историята и обществото).
• През XX век философията на ума и развитието на науките (психология, невронаука, квантова физика) довеждат до нови форми на физикализъм, но и до интензивни дебати относно природата на съзнанието и отношението между научното описание и субективния опит.

Аргументи в полза и критики

Често цитираните аргументи в полза на материализма включват:

• Успехът на науката: физическите и биологичните обяснения дават мощни и предсказуеми модели за природни процеси.
• Казуалната затвореност: ако физичната причинност е достатъчна за физичните явления, нефизичните каузи изглеждат излишни.
• Принцип на парсимония (Окамова бръснач): материалистичните обяснения използват по-малко допълнителни допущения от дуалистичните.

Главните критики и предизвикателства включват:

• Проблемът на качествения опит (qualia) и „твърдият проблем“ на съзнанието (David Chalmers): как и защо физичните процеси да породят субективно преживяване?
• Мисловни експерименти като „Мери в черно-бялата стая“ и концепцията за философски зомбита се използват за предизвикване на идентификационните теории.
• Теза за множествената реализируемост: едни и същи психични състояния могат да бъдат реализирани чрез различни физични структури, което усложнява простата идентификация тип-за-тип.
• Някои философи и учени предлагат алтернативи като дуализъм, панпсихизъм или неутрален монизъм, които опитват да запълнят „пропуските“ в материалистичните обяснения.

Съвременно състояние и дискусии

Физикализмът остава доминираща позиция в много философски и научни среди, особено в психологията, невронауката и философията на науката. В същото време дебатите са активни: въпросите за съзнанието, свободната воля, моралната отговорност и значението на субективния опит продължават да поставят предизвикателства пред редуктивните и простите форми на материализъм. Нарастват и интересът към междудисциплинарни подходи, които съчетават философски анализи с емпирични изследвания в невронауката, когнитивната наука и компютърните науки.

В обобщение, материализмът е широк и многопластов набор от възгледи, които поставят физичното в центъра на онтологията и научното обяснение. Докато той предлага силна рамка за разбиране на природата чрез научния метод, неговите вариации и критики показват, че въпросите за същността на съзнанието и отношенията между различните нива на обяснение все още са предмет на живи философски и научни дискусии.

Въпроси и отговори

В: Какво е материализъм?

Въпрос: Какво представлява физикализмът?

В: Вярват ли материалистите в свръхестествени същности?

В: Всички атеисти ли са също материалисти?

В: Какво включва съвременният философски материализъм?

Въпрос: Кои други видове философия споделят някои цели с материализма?

В: Кои са първите философи материалисти?

Търсене по буква