Охлюв: определение, биология и еволюция на безчерупчестите гастроподи
Открийте света на безчерупчестите охлюви: биология, еволюция, адаптации и разнообразие на сухоземните гастроподи — ключови факти и изненадващи открития.
Охлюв е общ термин за мекотели от семейство гастроподи, които нямат черупка или имат само малка вътрешна черупка.
Охлювите принадлежат към няколко различни семейства, които включват и охлюви с черупки. Охлювите са коремоноги с навита черупка, която е достатъчно голяма, за да може животното да се прибере вътре. Семействата на сухоземните охлюви не са много близкородствени, въпреки че си приличат на външен вид. Типът охлюв без черупка е пример за конвергентна еволюция и затова категорията "охлюв" не е таксономична категория.
Названието "охлюв" се използва за дишащите въздух сухоземни охлюви, докато морските форми обикновено се наричат морски охлюви. Сухоземните охлюви с черупка, която е твърде малка, за да скрие тялото, понякога се наричат полуохлюви.
Бележка за класификацията: Въпреки че в първоначалния текст се посочва "семейство гастроподи", в научната класификация Gastropoda е клас (не семейство). Понятието "охлюв" е общо описателно и включва несвързани таксономично групи, при които настъпило загубване или редукция на външната черупка.
Анатомия и физиология
Охлювите имат типична гастроподна структура: мантия, мускулест стъпалец за придвижване, и радулa — „език“ с множество малки зъбчета, използван за захранване. При много сухоземни охлюви дишането се извършва чрез газообмен през специализиран орган — белодробна кухина (псевдопалателен дроб), докато при морските форми присъстват хриле.
Кожата е богата на жлези, които отделят слуз — важна за задържане на вода, защита от хищници и улесняване на движението. Някои видове имат вътрешни или частично редуцирани черупки, други са напълно безчерупчести.
Поведение и придвижване
Охлювите се движат чрез ритмични вълнообразни контракции на стъпалото върху тънък слой слуз, който намалява триенето. Темпът на движение е бавен, но слузният слой им позволява да преминават по вертикални повърхности и дори по остри ръбове. Много видове проявяват нощна активност или са най-активни при висока влажност, за да избегнат изсъхване.
Хранене
Диетата на охлювите е разнообразна: повечето сухоземни видове са растителноядни (ядат листа, гниеща растителност, гъби и водорасли), но има и детритофаги и хищни видове, които ловят други безгръбначни. Морските охлюви включват както пасивни причинители, така и активни хищници и паразити.
Възпроизводство
Много сухоземни охлюви са гермафродити — притежават както мъжки, така и женски полови органи, което позволява обмяна на гаметите между два индивида. Някои видове снасят яйца в почвата или под растителни остатъци. При определени видове се наблюдават любопитни ритуали на ухажване, например използване на „стрели на любовта“ (love darts), които се инжектират преди оплождането при някои сухоземни охлюви.
Екология и местообитания
Охлювите обитават широк спектър от местообитания — от гори и пасища до градини, влажни скали, пещери и морски крайбрежия. Те играят важна роля в разграждането на органична материя и като хранителен ресурс за птици, бозайници, земноводни, насекоми и други безгръбначни.
Еволюция и конвергенция
Загубата или редукцията на черупката са се появявали многократно в еволюционната история на гастроподите — явление, известно като конвергентна еволюция. Поради това „охлюв“ описва обособени морфологични групи, които не винаги са тясно родствени. Таксономичното разделение се основава на по-широки морфологични и генетични признаци, а не само на наличието или липсата на външна черупка.
Заплахи и човешко влияние
Някои видове охлюви са важни вредители за селското стопанство и градинарството, тъй като нападат зеленчуци и декоративни растения. В същото време редица видове са застрашени от загуба на местообитания, замърсяване и интродукция на чужди видове. В научните изследвания охлювите служат като моделни организми за изучаване на развитие, невробиология и еволюция.
Защитни мерки и управление
- За опазване на редки и ендемични видове е важна защита на естествените местообитания и контрол на инвазивни видове.
- В градини и земеделие се прилагат екологични методи за ограничаване на вредителите — бариери, ръчни събирания, биологични контролни агенти.
- Едновременно с борбата с вредителите, много страни предприемат мониторинг и изследвания за оценка на статуса на популациите.
Охлювите са интересни и разнообразни организми, чиято морфология и начин на живот демонстрират колко пластична може да бъде еволюцията при една голяма и стара група като гастроподите.
Части на тялото и поведение
Подобно на сухоземните охлюви, повечето охлюви имат четири "пипала" на главата си. Горните две ("оптичните пипала") виждат светлината и имат очни точки в краищата, а долните две ("сетивните пипала") се използват за усещане на миризми. Пипалата се прибират и могат да израснат отново, ако бъдат изгубени.
В горната част на охлюва, зад главата, се намира част от тялото, наречена мантия, а под нея са разположени половият отвор и анусът. От едната страна (почти винаги отдясно) на мантията се намира дихателен отвор, който се вижда лесно, когато е отворен, но трудно се вижда, когато е затворен. При някои видове вътре в мантията се намира много малка, плоска черупка.
Дъното на охлюва се нарича "краче". Подобно на другите охлюви, охлювът се движи чрез ритмични вълни от мускулни съкращения на долната част на стъпалото. В същото време той отделя слой слуз, по който се придвижва, което помага да се предотврати увреждането на стъпалото. Около ръба на стъпалото е разположена "ресницата на стъпалото".
Някои видове охлюви зимуват под земята през зимата в места със студени зими, но при други видове възрастните умират през есента.
Части на тялото на охлюв
обискирам