Пеещ дрозд (Turdus philomelos) — описание, песен и разпространение

Пеещ дрозд (Turdus philomelos) — характерна мелодична песен, разпространение в Евразия, гнездене в гори и градини, навици (наковалня за охлюви), състояние и заплахи за популацията.

Пойният дрозд (обикновено дрозд, Turdus philomelos) е представител на семейство пойни птици Turdidae. Размножава се в голяма част от Евразия. В английските диалекти е известен също като throstle или mavis. Пеещият дрозд има кафява горна част на тялото и характерни тъмни петна по светлите части на корема и гърдите; пола и млада птица са подобни по оцветяване, но млади индивиди могат да имат по-изразени петна. Обикновено се признават три подвида с леки регионални различия в размер и нюанс на перата. Характерната му песен съдържа ясни, мелодични фрази, които често се повтарят няколко пъти еднакво — особеност, която е споменавана многократно в поезията и литературата.

Описание

Дължината на тялото е около 20–23 см, размахът на крилете 33–36 см. Горната част на тялото е предимно кафява, с по-тъмни крилни пера; коремът е жълтеникав до кремав с редове от тъмни, подковообразни петна, които са по-плътни по гърдите. Клюнът е тъмен, краката – розовокафяви. Гласът е отличителен: мелодичен, често структуриран от кратки мотива, повтаряни 2–4 пъти, последвани от нова фраза.

Песен и поведение

Песента на пеещия дрозд е богата и ритмична. Птицата предпочита да пее от заметнато място — клон, покрив или открит телевизионен антена — в зори и привечер. Част от репертоара ѝ включва и имитации на други видове. Повествователната структура на песента (повтаряне на кратки фрази) я прави лесно разпознаваема дори за непрофесионален наблюдател.

Разпространение и местообитание

Пеещият дрозд гнезди в гори, градини и паркове и предпочита местообитания с плътна храстова растителност или жив плет за гнездене. Видът е частично прелетен, като много птици зимуват в Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток. Пеещият дрозд е бил пренесен и установен в Нова Зеландия и Австралия, където понякога се среща извън естествения си ареал. Въпреки че глобално не е застрашен, в някои части на Европа се наблюдава значително намаление на популациите поради промяна в земеделските практики и загуба на подходящи хабитати.

Размножаване

Гнездото е оформено като чашка, често поставено във храст или ниско дърво. Външната част може да бъде изградена от трева и коренчета, а вътрешната често е облицована с кал, която придава твърдост на чашката. Обикновено се слагат 4 или 5 яйца, които са светлосиньо до зеленовато-синьо с тъмнокафяви петна. Инкубацията продължава около 12–14 дни, а младите напускат гнездото (отлитат) след още приблизително 12–15 дни, макар да остават зависими от родителите за известно време след това.

Хранене и поведение

Дроздът е всеяден — в храната му влизат земни червеи, насекоми, охлюви, мекотели и различни плодове и зрели плодчета през късното лято и есента. Известен е с навика да използва твърд предмет — камък или друг твърд „анвил“ — като „наковалня“, на която разбива черупките на охлюви, за да стигне до съдържанието им. Този поведенчески трик е характерен и често се наблюдава в райони с много охлюви.

Паразити, хищници и заплахи

Подобно на други кацащи птици (врабчоподобни), тя страда от външни и вътрешни паразити, които могат да намалят жизнеспособността и грижите за потомството. Значими хищници са диви хищни птици, а в обитаемите от хора райони — и домашни котки, които често ловуват гнездящи и тичащи по земята индивиди. Основните причини за упадък на локални популации са интензивното земеделие, премахването на хеджове и ограничаването на разнообразието на градинската растителност, както и употребата на пестициди, които намаляват наличността на безгръбначни като храна.

Опазване и препоръки

Видът е оценен като нисък риск на глобално ниво, но локалните спадове наложиха различни мерки за опазване: запазване и възстановяване на хеджовете и горските ръбове, ограничаване на пестицида и агрохимикалите, поддържане на паркове и градини с богата храстова структура. За любителите на птиците практики като осигуряване на естествени места за хранене и гнездене, както и ограничаване на достъпа на свободно разхождащи се котки до места за гнездене, могат да подпомогнат местните популации.

Културно значение

Песента на пеещия дрозд е обичана от хората и често присъства в народна и авторска поезия, където повтарящите се мотиви и ярката мелодия се свързват с представи за пролет, пробуждане и естествена красота.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е научното име на пойния дрозд?

В: Какви са някои други имена на песенния дрозд?

В: Къде се размножава пеещият дрозд?

Въпрос: Колко подвида има певческият дрозд?

В: Какъв тип гнездо строи пощенският дрозд?

В: Какъв вид яйца снася женската?

В: С каква храна се храни?

Търсене по буква