Смилодон — саблезъби котки: видове, размери и характеристики

Smilodon е род изчезнали саблезъби котки (подсемейство Machairodontinae, семейство Felidae). Включва три признати вида, които са населявали предимно Северна и Южна Америка през плезйтоцена и са изчезнали преди около 10 000 години. Костните им останки и типичните дълги, плоски горни кучешки зъби правят Smilodon едни от най-разпознаваемите вкаменелости сред хищните бозайници.

Трите вида са:

• Smilodon gracilis (или S. fragilis) — най-ранният и по-малък вид, живял преди приблизително 2,5 до 0,5 милиона години. Смята се, че е прародителят на по-големите видове и е бил по-лек и по-грациозен в сравнение със „класическите“ саблезъби форми.
• Smilodon populator — голям и масивен вид, срещан главно в Източна Южна Америка, от преди около 1 000 000 до 10 000 години. Височината му в раменете е била около 1,2 м, дължината — средно около 2,1 м (≈83 инча). С приблизително тегло от 220 до 400 kg, S. populator е бил сред най-тежките познати фелиди. Горните му кучешки зъби са достигали до 28 cm, от които около 17 cm са стърчали извън горната челюст, което му давало впечатляваща „сабленовидна“ визия.
• Smilodon fatalis (понякога наричан S. californicus) — добре познатият вид от катранените ями Rancho La Brea в Лос Анджелис, живял от преди около 1,6 милиона до 10 000 години. Откритите там материали показват, че котката е била с размери, сравними с женски лъв, но по-мускулеста и тежка — вероятно до около 200 kg. Височината ѝ в областта на раменете е била около 1 м.

Останките от Rancho La Brea са особено богати: в асфалтовите „кацанки“ (tar pits) са открити около един милион кости на бозайници от късния плейстоцен, от които около 162 000 кости принадлежат на Smilodon, представляващи вероятно около 1200 индивида. Тези находки дават изключително подробна информация за морфологията, възрастовите групи и нараняванията при вида, тъй като асфалтът запазва костите много добре.

Анатомични особености и начин на лов: Smilodon се отличава с много широк череп, силни шийни мускули, масивни предни крайници и съкратен опаш — комбинация, която подсказва за стил на лов, различен от този на съвременните големи котки. Дългите и плоски горни кучешки зъби са били остри като ножове и вероятно са служели за бързо и прецизно пробиване на меките тъкани (врат, гърло) на големи тревопасни. За да нанесат смъртоносния удар, Smilodon вероятно е използвал мощните си предни крайници да задържи и обездвижи жертвата, докато със специализираната си долна челюст и шийни мускули са нанасяли фатални рани. Такава техника изисква и поведение, фокусирано върху по-едри, бавно движещи се гаджета (например големи копитни и други мегахербивори).

Поведение и социалност: По фрагменти и следи от наранявания учените намират доказателства за живот и оцеляване при индивиди с претърпени травми, което някои интерпретират като индикация за социално поведение и взаимопомощ в групи. Други модели предлагат, че някои ранени животни са оцелявали чрез самостоятелно скитане поради богатите запаси около техните плячки или чрез периодично хранене от трупове. Дебатът за това дали Smilodon е социален като съвременните лъвове остава отворен.

Разпространение и екология: В зависимост от вида Smilodon е обитавал широк спектър от местообитания — от гористи и открити равнини в Северна Америка до субтропични/топли райони в Южна Америка. Плейстоценовите екосистеми, в които е действал, са били богати на големи тревопасни животни (бизони, коне, тапири, гигантски ленивци и др.), които са служели за основна плячка.

Изчезване: Smilodon изчезва заедно с много други големи бозайници в края на плейстоцена преди около 10 000 години — вероятно поради комбинация от климатични промени, намаляване на популациите на голямата плячка и човешки натиск (пряк лов или конкурентно използване на ресурси). Причините за този масов упадък са комплексни и все още се изучават.

Палеонтологично значение: Smilodon е един от най-известните представителите на плеистоценовата фауна и важен обект за изучаване на еволюцията на големите хищници, адаптациите за специализиран лов и взаимодействията между хищник–плячка. Находките в Rancho La Brea и други места продължават да предоставят уникални данни за анатомията, патологии и екологията на тези впечатляващи котки.

За повече детайли и илюстрации посетете съответните палеонтологични сборници и музеи, които експонират оригинални или реконструирани скелетни материали на Smilodon.

Зъби и челюсти

Smilodon е известен най-вече със сравнително дългите си кучешки зъби, които са най-дългите сред саблезъбите котки - около 28 cm (11 инча) при най-големия вид Smilodon populator. Тези на S. fatalis достигат пълния си размер за 18 месеца при скорост на растеж от 7 mm/месец. Тези кучешки зъби са били тънки и са имали фини назъбвания. Те са били крехки и не са могли да се впият в костта. Поради това котките не са използвали дългите си зъби, за да повалят плячка. Те са използвали зъбите си само когато плячката им е била покорена.

Череп на Smilodon, който показва широка паст

Фауна и флора в околната среда на Смилодон

По време на последния ледников период в района на Ла Бреа е имало много възможни видове плячка: мамути, бизони, коне, камили, земни ленивци, рогати, тапири, елени (лосове и други). Повечето от тях са изчезнали преди 5 до 10 000 години. Смята се, че основните причини за това са натискът на голяма промяна в климата и човешкият лов.

По това време е имало повече растителна покривка. В околностите са растели хвойна, дъбове, амброзия, кедри, секвои, салвия, явор, бодил и орех. Смилодонът е оцелявал, докато плячката му е имала растителност.

Smilodon fatalis е показан в мащаб, за да се види строежът му

Въпроси и отговори

В: Какво е Smilodon?

В: Колко вида са били Smilodon?

Въпрос: Кой е бил предният вид на Smilodon?

В: Колко голям е бил Smilodon populator?

В: Какви са били горните кучешки зъби на Smilodon populator?

В: С какво е известен Smilodon fatalis?

В: Колко голям е бил Smilodon fatalis?

Търсене по буква