Paramylodon е изчезнал род на сухоземни ленивци, ендемичен за Северна Америка. Живял е от края на плиоцена до края на плейстоцена — от около 4,9 милиона години до преди приблизително 11 000 години.
Външен вид и размери
Paramylodon е бил масивен животински вид: при изправяне върху задните си крака е достигал височина около 3 метра, а оценките за теглото му са в порядъка на около 1 тон (примерна оценка ~1 089 кг). Тялото му е било здраво и компактно, с мощни крайници и големи извити нокти, пригодени за дърпане на растителност и за изкопаване.
Череп, зъби и кожа
Черепът и структурата на зъбите подсказват, че е бил предимно листояден — хранел се предимно с листа, млади клонки и меки части от растенията. Зъбите му са относително прости и добре пригодени за раздробяване на растителност. Както при някои други представителите на групата, Paramylodon е имал кожни костици (остеодерми) — малки костни пластинки, вградени в кожата, които вероятно са служели като защита срещу хищници, особено при атаки отзад.
Поведение и начин на хранене
Вероятно е бил смесен браузер — стоящ на задните си крака, използвал огромните си предни крайници и нокти, за да издърпва клони и листа към устата си. Съществува и възможност да е използвал ноктите си за разкопаване на корени или за защита. Неговата морфология сочи, че е бил по-бавен и по-стабилен вид, повече пригоден към сила, отколкото към бързина.
Разпространение и находки
Фосили на Paramylodon са намерени в различни части на Съединените щати, в Мексико и на юг до Гватемала. Едни от най-пълните скелетни материали идват от известните катранени ями в Ла Бреа, където са запазени множество индивиди. Останки от рода са откривани както във влажни гори, така и в по-отворени местообитания, което говори за относително широка екологична толерантност.
Таксономия и исторически бележки
Съществува само един широко признат вид — P. harlani (Owen, 1840). Видът често се нарича Harlan's ground sloth в чест на американския палеонтолог, който през 1835 г. описва долна челюст, свързвана със сухоземните ленивци. Paramylodon принадлежи към семейство Mylodontidae и е тясно свързан с южноамерикански родствените форми като Mylodon и Glossotherium; в миналото родовете често са били обект на таксономични преоценки и обърквания.
Изчезване
Подобно на много други големи бозайници от късния плейстоцен, Paramylodon изчезва около края на последния ледников период — приблизително преди 11 000 години. Причините за изчезването вероятно са мултифакторни: климатични промени, промяна в растителността и възможно влияние на човешката дейност (лов и конкуренция). Някои находки се припокриват хронологично с ранното човешко присъствие в американския континент, което оставя вероятността за човешко влияние като част от причините за заличаването им.
Значение за палеоекологията
Фосилите на Paramylodon допринасят за разбирането на еволюцията и разпространението на мегафауна в Северна Америка и връзките ѝ със средата на живот през плейстоцена. Наличието на добре запазени екземпляри, особено от Ла Бреа, позволява подробни проучвания на анатомията, здравословното състояние и отношенията с други видове от пейзажа на късния плейстоцен.
Кратко резюме: Paramylodon е голям северноамерикански сухоземен ленивец от семейство Mylodontidae, живял от плиоцена до края на плейстоцена, с масивно тяло, кожни костици и начин на живот, адаптиран към дърпане и дъвчене на растителна храна. Откриван е във фосилни находища в САЩ, Мексико и Гватемала, а изчезването му около 11 000 г. пр.н.е. вероятно се дължи на комбинация от климатични промени и човешко въздействие.