Parapuzosia — най-големият известен амонит от долна креда
Parapuzosia seppenradensis е най-големият известен вид амонит. Според ранни описания той е бил намерен в морски наносни отлагания на територията на днешна Германия. В оригиналния текст се посочва, че е живял през долната креда, но по-нови изследвания го отнасят към по-късните части на кредовия период (ценоман — началото на късната креда). Тази промяна в хронологията се дължи на прецизиране на стратиграфските данни и датировката на находищата.
Един от най-известните екземпляри, открит в Германия през 1895 г. (в района на Сеппенраде близо до Людинген/Людингхаузен), има запазена диаметрална част с дължина 1,8 м (5,9 фута). Предната камера — т. нар. "жива камера", където е живяло животното — е липсвала или е повредена при този екземпляр. Възможно е голям хищник да е откъснал част от черупката и да е занесъл с нея живото животно; подобни увреждания на живата камера са често срещани при вкаменелостите на амонити и се свързват с атаки от големи морски хищници или с разпадане след смъртта.
Оценките за пълния диаметър при този екземпляр варират: ако липсващата част е била възстановена, диаметърът би бил около 2,55 м, а според по-консервативни или по-оптимистични реконструкции някои автори дават стойности до около 3,5 м (11 фута). Оценките за общата жива маса също са приблизителни — в публикации се срещат стойности около 1455 kg за общата маса, от които самата черупка би тежала приблизително 705 kg. Тези числа се основават на реконструкции на формата на черупката, плътността на минерализираните тъкани и сравнения с модерни наутилоидни и други главоноги.
Морфология, екология и значения
Parapuzosia се отличава със силно разширена, сравнително плоска спирала и добре развито реброобразуване при някои екземпляри. Както при повечето амонити, животното е имало серия от газонапълнени камери (септи), които са служили за регулация на плавучестта, и по-малка предна камера, в която е живял мекотелият организъм.
- Екология: Вероятно е бил свободно плуващ (нектонен) или близо до дъното (нектобентонен) организъм, който се е хранил с по-малки риби и ракообразни.
- Хищници и увреждания: Чести са следите от атаки по "живата камера" — причините могат да са големи риби, акули или морски влечуги от епохата. Тези повреди затрудняват точната реконструкция на пълния размер.
- Музейни находки: Оригиналният голям екземпляр от Сеппенраде е експониран в местен музей в Западна Германия и е честа тема в популярната палеонтология заради внушителните си размери.
Важно е да се отбележи, че всички данни за размери и маса са оценки с голяма степен на несигурност — те зависят от допускания за формата на липсващите части, плътността на меките тъкани и методите на реконструкция. Въпреки това Parapuzosia seppenradensis остава символ на гигантизма сред амонитите и показва колко разнообразни и големи са могли да бъдат тези изчезнали главоноги.
