Pelagornis е род огромни фосилни птици. Един от видовете, P. sandersi, е една от най-големите птици, откривани някога. Размахът на крилете ѝ е два пъти по-голям от този на най-големия албатрос. Размахът на крилата му се оценява на около 6,4-7,4 метра. Вкаменелостта на този конкретен вид е от етапа на олигоцена, преди около 25 милиона години (mya).

Морфология

Пелагорните (сем. Pelagornithidae) са известни с характерните костеливи издатини по клюна — т.нар. „псевдозъби“, които не са истински зъби, а костни възвишения, покрити с кератин. Тези издатини са служели за втърдяване и прихващане на хлъзгави морски жертви като риба и калмари. Тялото им е било адаптирано за дълги полети над морето: крилата са били много дълги и тесни, с леко построени, кухи кости, което е позволявало голям размах при сравнително ниско тегло.

Екология и поведение

Пелагорните вероятно са били отлични плътно- и динамични планьори, използващи въздушни течения и морски вълни за икономично дълго летене. Това предполага начин на живот, свързан с морско летене на големи разстояния, подобен по някои аспекти на живите албатроси — проследяване на крилатите въздушни потоци, търсене на плячка по повърхността и евентуално „обиране“ на риби от повърхността. Функцията на краката и начинът на кацане и излитане са предмет на дебат: дългите тесни криле улесняват полета, но могат да усложняват излитането от водна повърхност или от земята при по-големи видове.

Вкаменелост и разпространение

Фосили на Pelagornis и родствени групи са откривани в седиментни пластове от късния еоцен до плиоцена, което показва дълъг геологичен обхват. Откритията са направени на различни континенти — в Европа, Северна и Южна Америка, Африка и други райони с древни морски басейни. Вкаменелостите включват части от черепи, елементи от крила и други кости, по които се установяват характерните „псевдозъби“ и модификациите на крилните кости.

Известни видове

  • P. sandersi — известен като един от най-големите летящи птици със споменатия размах на крилата (ок. 6,4–7,4 m). Откритието привлече внимание заради впечатляващите размери и възможностите за полет при такива параметри.
  • Други видове от рода Pelagornis и от родствени родове са по-малки и показват разнообразие в размерите и формата на клюна; някои от тях са съществували през неогеновия период.

Изчезване

Цялата група на пелагорните е изчезнала преди около три милиона години (късен плиоцен). Точните причини за изчезването не са напълно изяснени; възможни причини включват промени в климата и океанските течения, спад на подходящите местообитания и хранни ресурси, както и възникване на конкуренция с нови групи морски птици и други морски животни. Комбинацията от екологични промени и ограничена способност за бърза адаптация вероятно е довела до упадъка на групата.

Научно значение

Pelagornis и сродните пелагорни помагат на палеонтолозите да реконструират древните морски екосистеми и адаптациите за дълги полети при големи птици. Оценките за размах на крилата, тегло и начин на живот се правят чрез сравнение с живи видове, анализ на костната структура, както и чрез компютърни модели и сканирания на вкаменелости.

Ключови факти:

  • Pelagornis е род големи фосилни морски птици с характерни псевдозъби по клюна.
  • P. sandersi е един от най-големите известни летящи птици — с размах на крилете около 6,4–7,4 м.
  • Адаптирани за дълги морски полети и плъзгащо (соаринг) летене.
  • Групата е изчезнала преди около 3 милиона години; причините вероятно са многофакторни.