Свински бръмбар (мокрица, дървеница) — описание, биология и значение

Свинският бръмбар (често наричан мокрица) — в някои разговорни варианти и дървеница — е малко сухоземно членестоного от групата на ракообразните (подред Oniscidea в ред Isopoda). Поради външния си вид и походката мокриците често се бъркат със стоножки, многоножки или насекоми, но всъщност са повече родствени на скариди и раци — само че адаптирани към живот на сушата.

Външен вид и анатомия

Тялото на мокрицата е сплескано тъмно-сиво до кафяво, с втвърдено покритие — екзоскелет. Повечето видове са с дължина от няколко милиметра до над 1–2 сантиметра (при някои видове до 3 см). Те имат седем двойки ходилни крака (общо четиринадесет крака) и ясно сегментиран корем. Някои видове могат да се свиват на кълбо (конглобация), при което твърдата им обвивка е обърната навън и защитава по-меките части на тялото.

Дишане и нужда от влага

Въпреки че живеят на сушата, микроракообразите дишат чрез специализирани дихателни органи — модифицирани плевроподни структури/хриле, така че (подобно на водните си сродници) се нуждаят от относително висока влажност в средата, за да могат тези органи да функционират ефективно. Затова често се срещат под камъни, в паднали листа, дървесни кори и в други влажни укрития.

Хранене и екологична роля

Мокриците се хранят предимно с мъртва и разграждаща се органична материя — растителни остатъци, гниеща дървесина, гъбни нишки и листна падина. Чрез разграждането на тази материя те ускоряват връщането на хранителни вещества в почвата и оформянето на хумус, затова се смятат за полезни „чистачи“ и важни детритофаги в много екосистеми.

Размножаване и развитие

Размножаването при мокриците е полово; яйцата се развиват в специална торбичка при майката (marsupium), където ларвите получават влага и защита. Младите излизат като малоизменени малки форми (манки), които растат и постепенно приличат на възрастните индивиди след няколко линявания. Животът им в повечето случаи е няколко години, в зависимост от вида и условията.

Поведение и врагове

Мокриците са предимно нощни и избягват пряката слънчева светлина и изсушаване. Поради ролята им в хранителната верига, за тях има естествени хищници — редица земни хищни членестоноги, птици, земноводни и др.

Отношение към човека и контрол

Обикновено мокриците са безвредни за хората: не пренасят болести и не жилят. В домовете могат да бъдат само неприятни, ако проникнат в мазета, оранжерии или вани за съхранение на растения при висока влажност. В редки случаи в градините при много влажни условия някои видове могат да повредят разсади или корени. За да се намали популацията:

• намалете влагата (проветрявайте, поправете течове);
• премахнете листна падина, купчини дърва и друг органичен материал близо до основите на сградите;
• запечатайте пукнатини и отвори, през които влизат в помещенията.

Често бъркани групи

Поради външния си вид мокриците често се бъркат със стоножки (centipedes), многоножки и други насекоми, но основните отличителни белези са: броят на краката (мокриците имат седем двойки), типът на тялото (сегментирано и с екзоскелет) и принадлежността им към ракообразните, а не към насекомите.

Кратко обобщение: мокриците са полезни сухоземни ракообразни, важни за разграждането на органична материя и поддържането на почвеното здраве; за да се избегнат проблеми вкъщи, достатъчно е да се намали излишната влага и да се контролира наличието на укрития и органични отпадъци близо до сградите.

Търсене по буква