Огледалната мечка (Tremarctos ornatus), известна още като андска мечка, е единственият съвременен представител на рода на късокраките мечки (Tremarctinae). На местно ниво тя се нарича и ukuku, jukumari или ukumari. Другите късолики мечки вече са изчезнали и са населявали земите през средната до късната епоха на плейстоцена.

Описание

Огледалната мечка е сравнително дребен за семейство мечка вид, с компактно телосложение и силни крайници, приспособени за катерене. Козината ѝ е предимно тъмна — от тъмно кафява до черна. По лицето и горната част на гърдите често има характерни, светли (бежови или кремави) петна или „огледала“, чиято форма и големина варират и са различни при всеки индивид.

Има отчетлив полов диморфизъм: мъжките са значително по-едри от женските. Типичните теглови ориентири са приблизително 80–175 kg за мъжките и 35–65 kg за женските, въпреки че стойностите варират в зависимост от района и наличието на храна. Дължината и височината също варират, но общо взето това е по-малка мечка в сравнение с големите северни видове. Очите, муцуната и силните предни лапи с дълги нокти са пригодени за издърпване на плодове и добив на храна от дървета и храсти.

Разпространение и хабитат

Огледалната мечка е единствената оцеляла мечка, обитаваща Южна Америка, и единственият жив представител на подсемейство Tremarctinae. Среща се в няколко райони на северната и западната част на южноамериканския континент: западна Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, западна Боливия, северозападна Аржентина и източна Панама. Наблюдава се предимно в планински и предпланински райони на Андите, в широк диапазон от надморски височини — от ниски гори до над 4 000 m, като предпочита облачни гори, гори от магела и пасища (парамо).

Поведение и хранене

Огледалните мечки са предимно самотни животни, най-активни през ранното утро и късния следобед, но активността може да варира в зависимост от човешкия натиск и наличието на храна. Те са отлични катерачи и често използват дърветата за сън, убежище и търсене на храна.

Диетата им е предимно растителна: плодове, брокати, листа, бамбук и стъбла. Включват и мед, цветове и корени, а при нужда и насекоми, яйца и дребни животни. Плодоядството прави огледалните мечки важни разпространители на семена в планинските екосистеми.

Размножаване и жизнен цикъл

Размножаването не винаги е строго сезонно; двойки се образуват и в различни периоди от годината в зависимост от района. Мечките практикуват забавена имплантация (диапауза), което означава, че активната бременност изглежда по-кратка, но общият период от зачеване до раждане достига около 6–7 месеца. Обикновено женската ражда 1–2 малки. Мечетата остават при майката за около 1–2 години, докато станат самостоятелни. Продължителността на живота в дивата природа е обикновено 20–25 години, в плен може да надвиши 30 години.

Статус и заплахи

Огледалната мечка е класифицирана от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) като уязвим вид (Vulnerable) поради намаляващата популация и фрагментацията на хабитатите. Основните заплахи включват:

  • Разрушаване и фрагментация на горите заради земеделие, пасища и сеч;
  • Конфликти с хората — нападения над домашни животни или навреждане на насаждения, което води до преследване и убиване;
  • Незаконен лов и търговия;
  • Климатични промени, които променят разпространението на растителните ресурси в Андите.

Защитни мерки и консервация

Съществуват национални и международни програми за опазване, включително защитени територии, проекти за възстановяване на коридори между популациите и образователни кампании сред местните общности. Успешните мерки комбинират наука, мониторинг и сътрудничество с хората, които живеят в районите на мечките — създаване на икономически алтернативи, системи за предотвратяване на конфликти и програми за възстановяване на местообитанията.

Огледалната мечка е уникален символ на андинските екосистеми и нейното опазване е важно както за биологичното разнообразие, така и за културните и икономическите интереси на местните общности.