Кедър (Cedrus) — описание, видове, местообитание и характеристики
Кедърът (научно наименование Cedrus) е род шишаркови дървета от семейство Pinaceae. Произхождат от планините на западните Хималаи и Средиземноморския регион. Срещат се на височина 1500-3200 метра в Хималаите и 1000-2200 метра в Средиземноморието.
Кедрите са дървета с височина до 30-40 метра (понякога до 60 метра), с дървесина с пикантен аромат, дебела кора с ребра или квадратни пукнатини и широки, равни клони. Издънките са два вида - дълги, които образуват рамката на клоните, и къси, които носят по-голямата част от листата. Листата са вечнозелени и игловидни, дълги 8-60 mm, разположени в отворена спирала на дългите леторасти и в гъсти спирални групи от 15-45 заедно на късите леторасти; те варират от ярко тревистозелено до тъмнозелено и силно гланцирано бледосиньозелено, в зависимост от дебелината на белия восъчен слой, който предпазва листата от изсъхване. Женските семенни шишарки са бъчвовидни, 6-12 cm дълги и 3-8 cm широки, отначало зелени, после стават сиво-кафяви и, както при Abies, се разпадат, когато узреят, за да освободят крилатите семена. Семената са дълги 10-15 mm, с 20-30 mm крило; както при Abies, семената имат 2-3 мехура, съдържащи неприятна на вкус смола, която се смята за защита срещу изяждането им от катерици. Шишарките узряват за една година, като опрашването е през есента, а семената узряват по същото време една година по-късно. Мъжките шишарки са тънки, яйцевидни, дълги 3-8 cm, произвеждат се в края на лятото и хвърлят прашец през есента.
Видове
В рода Cedrus най-често разграничават четири основни вида (понякога някои от тях се считат за подвидове):
- Cedrus libani — кедър ливански (Lebanon cedar): разпространен исторически в Ливан, части от Турция и Сирия; характерен със силно разклонена корона и широки, равни клони.
- Cedrus atlantica — атласки кедър (Atlas cedar): среща се в планините Атлас в Мароко и Алжир; поносим към сухи и по-хладни условия.
- Cedrus deodara — хималайски или девдар (Deodar cedar): естествен за западните Хималаи (Пакистан, Индия, Афганистан); има по-пластични, по-извити клони и по-дълги игли.
- Cedrus brevifolia — кипърски кедър (Cyprus cedar): ендемичен за Кипър или близки популации; понякога се разглежда като вариант на C. libani.
Морфология и жизнен цикъл
Кора и дървесина: кората при възрастните дървета е дебела, фисурирана; дървесината е ароматна, устойчива на гниене и вредители, затова исторически е била високо ценена за строителство и корабостроене. От нея се добива и етерично масло (масло от кедрово дърво), а от смолата — дъвчива и защитна субстанция.
Листа и шишарки: вечнозелените игли са групирани на къси плодни клонки или разположени по дългите леторасти. Женските шишарки растат на късите клонки, узряват за около една година и се разпадат, пускайки семената. Опрашването е в края на лятото/есента, а семената се освобождават обикновено след една година.
Възраст и растеж: кедърът е дълголетно дърво — расте бавно, но може да живее стотици години; известни са и отделни екземпляри, чиято възраст надхвърля хилядолетие.
Разпространение и местообитание
Естествените местообитания на кедрите се простират от средиземноморските планини до западните части на Хималаите. Те предпочитат слънчеви, добре дренирани скалисти склонове и планински гори, където почвата е камениста до умерено бедна. В зависимост от вида, срещат се на надморска височина от около 1000 до над 3000 m.
Използване
- Дървесина и строителство: устойчива на влага и насекоми, използва се за вътрешно оформление, мебели, греди и външни конструкции.
- Етерично масло и смола: използват се в парфюмерия, ароматерапия и традиционна медицина.
- Озеленяване и декоративна растителност: кедърът е популярен в паркове и големи градини заради голямата си, впечатляваща форма и устойчивостта си на суша (особено след установяване).
- Културно и историческо значение: кедърът на Ливан е национален символ и има голяма роля в митологията и религиозните текстове на Балканския и Близкоизточния регион.
Отглеждане и грижи
За успешно засаждане и поддържане на кедър следвайте няколко основни принципа:
- Изберете слънчево място с добро оттичане; кедърът не понася застойна влага.
- Почвата може да бъде бедна до умерено плодородна; при тежки глинести почви е желателно да се подобри дренажът.
- Млади растения изискват редовно поливане през първите 2–3 години; възрастните дървета са по-сухоустойчиви.
- Режете само при необходимост — кедърът не понася силно подрязване близо до старите дървесни тъкани.
- Размножава се чрез семена (предварително стратифицирани) или чрез присаждане и вегетативно размножаване за запазване на определени качества.
Заплахи и опазване
Много популации, особено на Cedrus libani, са пострадали от обезлесяване, превръщане на земите в земеделски площи, дърводобив и изменението на климата. Защитени резервати и програми за залесяване помагат за възстановяване на горите. При отглеждане на нови насаждения е важно да се използват местни генотипове и да се планират мерки за адаптация към климатичните промени.
Кратки практически съвети
- При засаждане оставете достатъчно пространство — възрастните дървета развиват широка корона.
- Следете за коренови болести при лош дренаж и взимайте мерки за подобряване на почвата.
- Избягвайте засаждане в силно урбанизирани среди със замърсен въздух; някои видове са чувствителни към индустриални емисии.
Кедърът остава важно дърво както в природните екосистеми, така и в културата и икономиката на регионите, където расте. Правилните съхранителни и възстановителни мерки ще помогнат да се запазят тези впечатляващи дървета за бъдещите поколения.
Наименуване на видовете
Шишарките на кедъра имат сходна структура с тази на елховите шишарки и дълги години в миналото специалистите са смятали, че те са близки родственици, но съвременните научни изследвания показват, че те принадлежат към едно и също семейство, но не са близки родственици.
Съществуват няколко вида кедри и специалистите не могат да постигнат съгласие относно тяхната родствена връзка. Някои учени ги поставят в една група, докато други ги разделят на различни групи.
Това са имената на различните видове кедри:
- Деодар или Деодаров кедър, Cedrus deodara (известен също като C. libani subspecies. deodara). Произхожда от Западни Хималаи.
- Ливански кедър или Ливански кедър, Cedrus libani. Произхожда от планините на Средиземноморския регион, от Турция и Ливан на запад до Мароко.
- Ливански кедър, Cedrus libani subspecies. libani. Произхожда от планините на Ливан, Западна Сирия и Южна и Централна Турция.
- Турски кедър Cedrus libani подвид stenocoma. Произхожда от планините на Югозападна Турция.
- Кипърски кедър, Cedrus brevifolia (известен също като Cedrus libani subsp. brevifolia или Cedrus libani variety brevifolia). Произхожда от планините на Кипър.
- Атласки кедър, Cedrus atlantica (известен също като Cedrus libani subspecies atlantica). Атласки планини в Мароко и Алжир.


Ливански кедър в Кю Гардънс, Великобритания
Въпроси и отговори
В: Какво е научното наименование на кедъра?
О: Научното наименование на кедъра е Cedrus.
В: Къде се срещат кедрите?
О: Кедрите произхождат от планините на западните Хималаи и от Средиземноморския регион.
В: Колко високи са кедрите?
О: Кедрите могат да достигнат височина от 30 до 40 метра, като понякога достигат до 60 метра.
В: Как изглеждат листата на кедъра?
О: Листата на кедъра са вечнозелени, игловидни, дълги 8-60 mm, разположени в отворена спирала на дългите леторасти и в гъсти спирални групи от 15-45 заедно на късите леторасти. В зависимост от дебелината на белия восъчен слой, който ги предпазва от изсъхване, те варират от ярко тревистозелено до тъмнозелено и силно гланцирано бледосиньозелено.
Въпрос: Как изглеждат женските шишарки за семена?
О: Женските семенни шишарки са бъчвообразни, 6-12 cm дълги и 3-8 cm широки, отначало зелени, а след това узряват сиво-кафяви. Когато узреят, те се разпадат и освобождават крилати семена.
В: Как изглеждат мъжките шишарки за прашец?
О: Мъжките шишарки са тънки, яйцевидни, дълги 3-8 cm и се образуват в края на лятото, като през есента изхвърлят прашец.
В: Колко време е необходимо, за да узрее една шишарка?
О: Шишарката узрява за една година, като опрашването става през есента, а семената узряват една година по-късно.