Американски тръноопашат (Antilocapra) — уникален северноамерикански вид
Открийте Американския тръноопашат (Antilocapra) — уникален северноамерикански вид: биология, местообитания в прериите и пустините, еволюция и удивителни рогови форми.
Американският тръноопашат (Antilocapra americana) е равнинен копитен бозайник, единственият жив представител на семейство Antilocapridae. Това е малък преживен бозайник, който прилича малко на антилопа. Пронгорът живее в Северна Америка. Живее в прериите, но понякога и в пустинята и в Скалистите планини.
Антилокапридите са се развили в Северна Америка, където са запълнили ниша, подобна на тази на говедата, развили се в Стария свят. През миоцена и плиоцена те са били разнообразна и успешна група с много различни видове. Някои от тях са имали рога с причудливи форми или са имали четири, а дори и шест рога.
Описание
Американският тръноопашат е средно голям копитен. Тялото е стройно, с дълги и бързи крайници. Шерстният покрив е предимно жълто-кафяв до ръждив, с бял корем и характерна бяла и черна опашка, която животното вдига и размахва като сигнал при опасност. Има добре развити големи очи, даващи широко зрително поле и отлична видимост на големи разстояния.
- Размер: височина в раменете около 80–100 см.
- Маса: обикновено 35–65 кг.
- Скорост: може да развива много висока скорост — до около 88 km/h в къси ускорения и да поддържа бързо темпо за дълги разстояния.
- Продължителност на живота: в дивата природа обикновено 7–10 години.
Рога и уникални особености
Рогата на тръноопашатия са уникални: имат костен „основен рог“ покрит с роговата (кератинова) обвивка, която се губи и сменя частично ежегодно — особеност, отличаваща ги от повечето други копитни. И мъжките, и женските могат да носят рога, но при мъжките те са по-големи и по-изразени. Черно-бялата опашка и контрастният гръбен „плат“ служат за визуални сигнали при тревога и социални контакти.
Поведение и хранене
Тръноопашатият е растителнояден — консумира треви, билки и листа на храсталаци. Често се събира в стада, които са сезонно променливи по големина: през зимата и при неблагоприятни условия стада могат да бъдат по-големи. Отличава се с висока будност и бърза реакция при заплаха — предпочита да бяга пред сблъсък. Благодарение на отличното си зрение и бързина често успява да избегне повечето сухоземни хищници.
Размножаване и развитие
Рутът (размножителният период) е през късното лято и есента. След оплождане периодът на бременност е близо 7–8 месеца (около 250 дни). Обикновено се раждат 1–3 малки, като най-често са две. Младите фаунди стават подвижни много бързо — могат да стоят и да тичат в рамките на часове след раждането, което е важно за оцеляването им пред хищници.
Разпространение, миграции и местообитание
Тръноопашатият е характерен за прериите, степите и откритите терени на Северна Америка — от западните и централни полета до отделни пустинни и планински долини. Някои популации извършват сезонни миграции, премествайки се между зоните за хранене през лято и зимни убежища; в отделни случаи тези миграции могат да са значителни на разстояния.
Еволюция и таксономия
Antilocapridae като семейство са изключително разнообразни през неогеновия период — през миоцена и плиоцена са съществували множество форми с разнообразни и понякога причудливи рогови структури. Днес Antilocapra americana е единственият оцеляващ представител от това богато еволюционно звено.
Хищници и заплахи
Най-опасни за възрастните са големите хищници като вълци и планински лъвове, а за малките — койоти, койоти и големи грабливи птици. Основните заплахи за вида идват от човешката дейност: загуба и фрагментация на местообитанията, пътища и огради, които пречат на миграциите, и локално прекомерен отстрел в миналото.
Статус на опазване и мерки
По света общият статус на американския тръноопашат е сравнително благоприятен (IUCN: Least Concern), но някои подвидове и локални популации, особено в южните граници на ареала (например мексиканските популации), са застрашени и се нуждаят от специални мерки. Консервационните усилия включват опазване на коридори за миграция, адаптиране на огради и пътища, управление на местообитанията и възстановителни програми за застрашени популации.
Защо е интересен
Американският тръноопашат е уникален както поради своята еволюционна история — единствен жив представител на семейството си — така и заради впечатляващите си адаптации за скорост и далекозорство. Той е любим обект на изучаване за поведение, еволюция и управление на видове в откритите американски ландшафти.
Външен вид
Козината на пронгорона е жълтокафява до червеникавокафява, с бяла долна част и бели ивици по шията и около устата. Мъжките рогачи имат и черни маркировки по шията и лицето. Рогата на мъжките екземпляри са дълги до 25 cm. Женските обикновено нямат рога; ако имат рога, те са много къси.
Живот
Рогачите могат да бъдат активни по всяко време на деня и нощта, но най-често са активни по здрач. Рогачите се хранят с трева, но също и с листа и билки. Рогачите имат способността да хранят отровни растения. Това се дължи на прекалено големия им черен дроб, който помага за филтрирането на токсините.
През лятото възрастните мъжки рогачи се борят с други мъжки за територия. На тази територия мъжкият държи група женски, с които се чифтосва през септември. Възрастните мъжки стигат до крайности в борбата помежду си за спечелване на женската, като нараняват смъртоносно другия рогат добитък и определят кой мъжки е по-силен. Младите мъжки, които все още не се борят за територия, образуват малки групи, а старите слаби мъжки живеят сами. Женските живеят на групи от около 20 животни. Когато женската е близо до раждане, тя напуска групата за известно време, за да роди потомството си.
След бременност от 8 месеца и половина женската ражда 1-2 бебета, рядко 3. Бебетата се крият в продължение на три дни, а след седмица могат да тичат с майка си. Бебето на пронгорна е със сива козина, а след 3 месеца придобива окраската на козината на възрастните. Те пият мляко в продължение на 5-6 месеца, а след три седмици започват да ядат трева. Женските стават зрели на 15-16-месечна възраст, а мъжките - на 24-месечна възраст.
Изображения
· 
Два женски рогача
· 
Мъжки рогач
· 
Стадо прасета
- ↑ [pubs.geoscienceworld.org/geolmag/article-lookup/155/3/674. "Диета и местообитание на мезо бозайниците и мега бозайниците"] Проверка
|url=value (help). 1 март 2018 г.|first=липсва|last=(help) - ↑ [www.journals.uchicago.edu/doi/10.1086/497401. "Голяма цена на вземането на проби от женски партньори при еленския бухал"] Проверка
|url=value (help). 6 октомври 2005 г.|first=липсва|last=(help)
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява проногата?
О: Рогатият рогач е четвероног копитен бозайник, единственият жив представител на семейство Antilocapridae.
В: Как изглежда рогатият кон?
О: Рогатият кон прилича на антилопа. Дълъг е 1,3-1,5 м от носа до опашката и е висок 81-104 см в раменете.
В: Къде живее рогатият кон?
О: Рогатият кон живее в Северна Америка. Живее в прериите, но понякога и в пустинята и в Скалистите планини.
В: Къде са се развили антилокапридите?
О: Антилокапридите са се развили в Северна Америка.
В: Колко успешни са били антилокапридите?
О: През миоцена и плиоцена антилокапридите са били разнообразна и успешна група с много различни видове. Някои от тях са имали рога с причудливи форми или са имали четири или дори шест рога.
Въпрос: Как изглеждат говедата в сравнение с антилокапридите?
О: В Африка при бовидите са се развили много преживни животни, които приличат на елени, но истинските елени са различни бозайници и не живеят в южните континенти. Антилокапридите са запълнили ниша, подобна на тази на говедата, които са се развили в Стария свят.
Въпрос: Какво е забележителното при рогатия кон?
О: Пронгорът е най-бързият сухоземен бозайник в Западното полукълбо, като развива скорост до 90 км/ч. Често го наричат второто най-бързо сухоземно животно, отстъпвайки само на африканския гепард, и може да поддържа висока скорост по-дълго от гепардите.
обискирам