Американски тръноопашат (Antilocapra) — уникален северноамерикански вид

Открийте Американския тръноопашат (Antilocapra) — уникален северноамерикански вид: биология, местообитания в прериите и пустините, еволюция и удивителни рогови форми.

Автор: Leandro Alegsa

Американският тръноопашат (Antilocapra americana) е равнинен копитен бозайник, единственият жив представител на семейство Antilocapridae. Това е малък преживен бозайник, който прилича малко на антилопа. Пронгорът живее в Северна Америка. Живее в прериите, но понякога и в пустинята и в Скалистите планини.

Антилокапридите са се развили в Северна Америка, където са запълнили ниша, подобна на тази на говедата, развили се в Стария свят. През миоцена и плиоцена те са били разнообразна и успешна група с много различни видове. Някои от тях са имали рога с причудливи форми или са имали четири, а дори и шест рога.

Описание

Американският тръноопашат е средно голям копитен. Тялото е стройно, с дълги и бързи крайници. Шерстният покрив е предимно жълто-кафяв до ръждив, с бял корем и характерна бяла и черна опашка, която животното вдига и размахва като сигнал при опасност. Има добре развити големи очи, даващи широко зрително поле и отлична видимост на големи разстояния.

  • Размер: височина в раменете около 80–100 см.
  • Маса: обикновено 35–65 кг.
  • Скорост: може да развива много висока скорост — до около 88 km/h в къси ускорения и да поддържа бързо темпо за дълги разстояния.
  • Продължителност на живота: в дивата природа обикновено 7–10 години.

Рога и уникални особености

Рогата на тръноопашатия са уникални: имат костен „основен рог“ покрит с роговата (кератинова) обвивка, която се губи и сменя частично ежегодно — особеност, отличаваща ги от повечето други копитни. И мъжките, и женските могат да носят рога, но при мъжките те са по-големи и по-изразени. Черно-бялата опашка и контрастният гръбен „плат“ служат за визуални сигнали при тревога и социални контакти.

Поведение и хранене

Тръноопашатият е растителнояден — консумира треви, билки и листа на храсталаци. Често се събира в стада, които са сезонно променливи по големина: през зимата и при неблагоприятни условия стада могат да бъдат по-големи. Отличава се с висока будност и бърза реакция при заплаха — предпочита да бяга пред сблъсък. Благодарение на отличното си зрение и бързина често успява да избегне повечето сухоземни хищници.

Размножаване и развитие

Рутът (размножителният период) е през късното лято и есента. След оплождане периодът на бременност е близо 7–8 месеца (около 250 дни). Обикновено се раждат 1–3 малки, като най-често са две. Младите фаунди стават подвижни много бързо — могат да стоят и да тичат в рамките на часове след раждането, което е важно за оцеляването им пред хищници.

Разпространение, миграции и местообитание

Тръноопашатият е характерен за прериите, степите и откритите терени на Северна Америка — от западните и централни полета до отделни пустинни и планински долини. Някои популации извършват сезонни миграции, премествайки се между зоните за хранене през лято и зимни убежища; в отделни случаи тези миграции могат да са значителни на разстояния.

Еволюция и таксономия

Antilocapridae като семейство са изключително разнообразни през неогеновия период — през миоцена и плиоцена са съществували множество форми с разнообразни и понякога причудливи рогови структури. Днес Antilocapra americana е единственият оцеляващ представител от това богато еволюционно звено.

Хищници и заплахи

Най-опасни за възрастните са големите хищници като вълци и планински лъвове, а за малките — койоти, койоти и големи грабливи птици. Основните заплахи за вида идват от човешката дейност: загуба и фрагментация на местообитанията, пътища и огради, които пречат на миграциите, и локално прекомерен отстрел в миналото.

Статус на опазване и мерки

По света общият статус на американския тръноопашат е сравнително благоприятен (IUCN: Least Concern), но някои подвидове и локални популации, особено в южните граници на ареала (например мексиканските популации), са застрашени и се нуждаят от специални мерки. Консервационните усилия включват опазване на коридори за миграция, адаптиране на огради и пътища, управление на местообитанията и възстановителни програми за застрашени популации.

Защо е интересен

Американският тръноопашат е уникален както поради своята еволюционна история — единствен жив представител на семейството си — така и заради впечатляващите си адаптации за скорост и далекозорство. Той е любим обект на изучаване за поведение, еволюция и управление на видове в откритите американски ландшафти.

Външен вид

Козината на пронгорона е жълтокафява до червеникавокафява, с бяла долна част и бели ивици по шията и около устата. Мъжките рогачи имат и черни маркировки по шията и лицето. Рогата на мъжките екземпляри са дълги до 25 cm. Женските обикновено нямат рога; ако имат рога, те са много къси.

Живот

Рогачите могат да бъдат активни по всяко време на деня и нощта, но най-често са активни по здрач. Рогачите се хранят с трева, но също и с листа и билки. Рогачите имат способността да хранят отровни растения. Това се дължи на прекалено големия им черен дроб, който помага за филтрирането на токсините.

През лятото възрастните мъжки рогачи се борят с други мъжки за територия. На тази територия мъжкият държи група женски, с които се чифтосва през септември. Възрастните мъжки стигат до крайности в борбата помежду си за спечелване на женската, като нараняват смъртоносно другия рогат добитък и определят кой мъжки е по-силен. Младите мъжки, които все още не се борят за територия, образуват малки групи, а старите слаби мъжки живеят сами. Женските живеят на групи от около 20 животни. Когато женската е близо до раждане, тя напуска групата за известно време, за да роди потомството си.

След бременност от 8 месеца и половина женската ражда 1-2 бебета, рядко 3. Бебетата се крият в продължение на три дни, а след седмица могат да тичат с майка си. Бебето на пронгорна е със сива козина, а след 3 месеца придобива окраската на козината на възрастните. Те пият мляко в продължение на 5-6 месеца, а след три седмици започват да ядат трева. Женските стават зрели на 15-16-месечна възраст, а мъжките - на 24-месечна възраст.

Изображения

·        

Два женски рогача

·        

Мъжки рогач

·        

Стадо прасета

  1. [pubs.geoscienceworld.org/geolmag/article-lookup/155/3/674. "Диета и местообитание на мезо бозайниците и мега бозайниците"] Проверка |url= value (help). 1 март 2018 г. |first= липсва |last= (help)
  2. ↑ [www.journals.uchicago.edu/doi/10.1086/497401. "Голяма цена на вземането на проби от женски партньори при еленския бухал"] Проверка |url= value (help). 6 октомври 2005 г. |first= липсва |last= (help)

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява проногата?


О: Рогатият рогач е четвероног копитен бозайник, единственият жив представител на семейство Antilocapridae.

В: Как изглежда рогатият кон?


О: Рогатият кон прилича на антилопа. Дълъг е 1,3-1,5 м от носа до опашката и е висок 81-104 см в раменете.

В: Къде живее рогатият кон?


О: Рогатият кон живее в Северна Америка. Живее в прериите, но понякога и в пустинята и в Скалистите планини.

В: Къде са се развили антилокапридите?


О: Антилокапридите са се развили в Северна Америка.

В: Колко успешни са били антилокапридите?


О: През миоцена и плиоцена антилокапридите са били разнообразна и успешна група с много различни видове. Някои от тях са имали рога с причудливи форми или са имали четири или дори шест рога.

Въпрос: Как изглеждат говедата в сравнение с антилокапридите?


О: В Африка при бовидите са се развили много преживни животни, които приличат на елени, но истинските елени са различни бозайници и не живеят в южните континенти. Антилокапридите са запълнили ниша, подобна на тази на говедата, които са се развили в Стария свят.

Въпрос: Какво е забележителното при рогатия кон?


О: Пронгорът е най-бързият сухоземен бозайник в Западното полукълбо, като развива скорост до 90 км/ч. Често го наричат второто най-бързо сухоземно животно, отстъпвайки само на африканския гепард, и може да поддържа висока скорост по-дълго от гепардите.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3