Броненосецът е от Cingulata, разред плацентни бозайници от Новия свят. Живите екземпляри имат кожена бронирана черупка. Думата armadillo на испански означава "малък брониран".

Съществуват около 10 рода и около 20 вида броненосци. Средната им дължина е около 75 см (30 инча), включително опашката. Гигантските броненосци достигат до 100 см и тежат 30 кг. Всички видове живеят в Северна и Южна Америка. Повечето от 20-те вида се срещат в открити местности, като например пасища, но някои живеят и в гори.

Видовете броненосци се срещат предимно в Южна и Централна Америка, особено в района на Парагвай. Много от видовете са застрашени от изчезване.

Основни характеристики

Броните на броненосците са изградени от костни плочки (остеодерми), покрити с рогоподобен материал. При някои видове плочките са подредени в подвижни и неподвижни колани, което им позволява да свиват тялото си или да се движат гъвкаво. Само няколко вида, например триръбести (three-banded) броненосци, са в състояние да се свият напълно на топка като защита.

Размер и външен вид: размерите варират значително — от много малки (околo 20–30 см без опашката) до големите priodontes (гигантски броненосец), достигащ над 100 см тяло и десетки килограми маса. Опашката при повечето видове е защитена от плочи и може да бъде дълга.

Поведение и хранене

Повечето броненосци са нощни или сумрачни животни и прекарват деня в нори. Те са отлични копачи — използват мощни предни лапи с дълги нокти, за да изкопават нори и да търсят храна. Храната им обикновено включва:

  • насекоми и техните ларви (мравки, термити),
  • други безгръбначни (червеи, бълхи, др.),
  • понякога плодове, семена и малки гръбначни (в зависимост от вида).

Като екологични инженери, те помагат за аериране на почвата и контрола на популациите на насекоми, а също и за разпространяване на семена.

Размножаване

Размножителните навици варират между видовете. Някои особености:

  • Някои видове имат единично или няколко малки потомства; характерна особеност за деветобандовия броненосец (Dasypus novemcinctus) е, че често ражда четворки, които са почти генетично идентични (клонирани от една яйцеклетка).
  • Някои видове проявяват забавяне на имплантацията (диапауза), което позволява раждането да бъде синхронизирано с благоприятни условия.

Местообитание и разпространение

Броненосците обитават широк спектър от местообитания: сухи пасища, савани, храсти, гори и полупустинни райони. Центърът на разнообразието им е в Южна и Централна Америка, но няколко вида (особено деветобандовият) са навлезли и в части от Южните САЩ.

Заплахи и опазване

Главните заплахи за броненосците са:

  • загуба на местообитания поради земеделие и урбанизация,
  • улов и преследване за месо или търговия,
  • пътни произшествия (roadkill),
  • климатични промени и разрушаване на екосистемите.

Някои видове са застрашени и са включени в международни и национални списъци за опазване. Работата по защитени територии, мониторинг и образователни програми подпомага съхранението им.

Отношение с хората и здравни аспекти

Броненосците често влизат в контакт с хора — като причина за щети в земеделието или като хранителен ресурс в някои култури. Важно е да се знае, че деветобандовият броненосец може да бъде резервоар за причинителя на проказа (Mycobacterium leprae) и има документирани случайни предавания към хора; това налага внимание при контакт и при работа с диви екземпляри.

Кратко резюме

Броненосците са уникални представители на ред Cingulata, със здрави защитни „бронни“ плочи, разнообразни местообитания и важна роля в екосистемите. Въпреки че някои видове са относително чести и адаптивни, множество други са заплашени и изискват мерки за опазване и научни проучвания.