Ascaris (Аскарис): род паразитни нематоди и аскаридоза

Ascaris (Аскарис): всичко за паразитните нематоди и аскаридоза — симптоми, усложнения, диагностика, лечение и превенция. Научете как да се предпазите.

Ascaris е род паразитни нематодни червеи, известни като "гигантски чревни кръгли червеи". Един от видовете, A. suum, обикновено заразява свинете, а друг, A. lumbricoides, засяга хората, обикновено в субтропичните и тропичните райони с лоши санитарни условия. A. lumbricoides е най-големият чревен кръгъл червей и е най-често срещаната глистична инфекция при хората - инфекция, известна като аскаридоза. Инвазията може да причини заболеваемост, а понякога и смърт, като влошава хранителния статус, засяга когнитивните процеси, предизвиква тъканни реакции, като например гранулом, и провокира чревна непроходимост или ректален пролапс.

Кръглите червеи са представители на филум Nematoda. Те са изключително успешна група; смята се, че представляват 90 % от целия живот на морското дъно.

Морфология

Възрастните екземпляри на A. lumbricoides са големи: женските достигат обикновено 20–35 cm дължина, а мъжките — 15–30 cm. Тялото е цилиндрично, без сегменти, покрито с хрущялна кутикула. Яйцата имат дебела, многослойна черупка; незрели (неембрионирани) яйца се отделят с фекалиите и са много устойчиви във външна среда — могат да останат жизнени в почвата месеци до години.

Жизнен цикъл

• Яйцата, отделени с фекалиите, трябва да престоят в топла, влажна почва 2–4 седмици, за да се ембрионират и да станат заразни.
• Човек поглъща ембрионирани яйца чрез замърсена храна, вода или ръце (фекално-орален път).
• В тънките черва излязат ларви, които пробиват чревната стена и чрез кръвта мигрират през черния дроб към белите дробове.
• В белите дробове ларвите преминават през алвеолите, предизвикват възпаление и еозинофилия, след което се изкачват по дихателните пътища до гърлото и отново се преглъщат.
• В тънките черва ларвите се развиват до възрастни червеи, които полагат яйца — цикълът продължава. Патогенезата при тежки инфекции се дължи главно на броя възрастни червеи в чревния просвет и на миграционните фази.

Клинични прояви

Повечето леки инфекции са асимптоматични. Симптомите и усложненията зависят от интензитета на инфекцията и включват:

• При миграция на ларвите: кашлица, хрипове, временни белодробни инфилтрати и еозинофилия (т.нар. Loeffler синдром).
• Гастроинтенстинални симптоми: коремна болка, гадене, повръщане, диария или запек.
• При масивна инвазия: чревна непроходимост (особено при деца), улцерации, перфорация; възможна миграция в жлъчни и панкреатични пътища с холангит или панкреатит.
• Хронични инфекции при деца: недохранване, забавен растеж и когнитивни нарушения.

Диагноза

• Микроскопско изследване на фекалии за яйца е основният диагностициращ метод.
• При миграция на ларвите — повишена еозинофилия и рентгенови промени в белите дробове.
• При механични усложнения (обструкция) диагнозата може да се установи чрез образни методи (ултразвук, рентгенография, КАТ) или при хирургична интервенция.
• В някои случаи възрастни червеи се отделят през ануса, устата или евакуирани хирургично.

Лечение

• Антихелминтици: албендазол 400 mg еднократно или мебендазол 500 mg еднократно (или 100 mg два пъти дневно за 3 дни) са често използвани и ефективни схеми. Пирвантел памоат (доза около 11 mg/kg, макс. 1 g еднократно) е алтернатива.
• При масивна инвазия с чревна обструкция или при миграция към жлъчни/панкреатични пътища може да е необходима хирургична намеса.
• Масови програми за обезпаразитяване (school-based deworming) използват еднократни дози антихелминти за деца в рисковите райони.
• В бременността лечението е по-обмислено — някои лекарства се избягват през първия триместър; решенията се вземат от лекар според риска/ползата.

Профилактика и контрол

• Подобряване на санитарните условия (саниране, канализация) и достъп до чиста вода — основни мерки за предотвратяване.
• Хигиена: редовно миене на ръцете, миене на плодове и зеленчуци, правилно готвене и съхранение на храната.
• Образователни кампании и редовно масово обезпаразитяване в ендемични общности, особено за деца.
• Контрол на животинския резервуар — A. suum при свине може да бъде източник на зоонозни инфекции; доброто стопанско управление и ветеринарни мерки намаляват риска.

Епидемиологични и обществено-здравни аспекти

A. lumbricoides е широко разпространен в райони с недостатъчна хигиена и лоши санитарни условия. Инфекциите са особено разпространени при деца и водят до значителен бреме за общественото здраве поради ефекти върху растежа, храненето и ученето. Рецидивите и повторните заразявания са чести без постоянни санитарни подобрения.

Ключово: предотвратяването на аскаридозата разчита на комбинация от подобрена санитария, образователни мерки, масови програми за обезпаразитяване и индивидуална хигиена.

Въпроси и отговори

В: Какво е аскарис?

В: Кой вид Ascaris обикновено заразява прасетата?

В: Кой вид Ascaris засяга хората?

В: Къде обикновено хората се заразяват с A. lumbricoides?

В: Какво представлява аскаридозата?

В: Какви са последиците от заразяването с Ascaris?

В: Към кой филум принадлежат кръглите червеи?

Търсене по буква