Тур (урус) — изчезналото диво говедо Bos primigenius, предшественик на добитъка

Тур (урус) — Bos primigenius: изчезналото диво говедо, предшественик на съвременното добитък, с лировидни рога, полово оцветяване и драматична еволюционна история.

Автор: Leandro Alegsa

Туровете или урусите (Bos primigenius) са голям вид говеда. В миналото са били разпространени в Европа. Сега е изчезнал. Той е бил диво животно, а не опитомено. Изчезналият зубър/урус не е същият вид като зубъра (европейския бизон).

Според Палеонтоложкия музей към Университета в Осло туровете са се развили в Индия преди около два милиона години, дошли са в Близкия изток и по-нататък в Азия, а преди около 250 000 години са достигнали Европа. Някога хората са смятали, че те са различен вид от съвременното европейско говедо (Bos taurus). Днес хората смятат, че туровете и съвременните говеда са един и същ вид.

Съвременният едър рогат добитък е станал много по-малък от дивите си предци: височината на голяма опитомена крава е около 1,5 метра (5 фута, 15 ръце), докато при туровете е била около 1,75 метра (5,75 фута, 17 ръце).

Туровете са имали и няколко особености, които не се срещат често при съвременните говеда, като например лировидни рога, разположени под ъгъл напред, бледа ивица по гръбнака и различен цвят в зависимост от пола. Мъжките са били черни с бледа ивица по гръбначния стълб, докато женските и телетата са били червеникави (тези цветове все още се срещат при няколко породи домашни говеда, като например говедата от породата Джърси). Известно е също, че зурлите са имали много агресивно поведение и в древните култури убийството им се е смятало за акт на смелост.

Кратки обобщаващи факти

  • Научно название: Bos primigenius (наричан още тур или урус).
  • Разпространение: Европа, Азия, Северна Африка (в исторически времена).
  • Размери: мъжките достигали височина при раменете около 1,7–1,8 м и маса до около 1 000 кг; женските били по-дребни.
  • Особености: мощно тяло, дълги извити (лировидни) рога, полова разлика в окраската.
  • Последен обикновен обитател: последният документиран див урус умира в Полша през 1627 г. (Гората Якторов—Jaktorów).

Таксономия и произход

Урусът е дивият предшественик на съвременните европейски едри рогати добитъци (Bos taurus). Палеонтологични и генетични изследвания показват, че днешните домашни породи произхождат от диви популации на Bos primigenius, като опитомяването е станало в няколко географски центъра преди хилядолетия. В някои публикации се разграничават местни подвидове на уруса, които се различавали по размер и външен вид в Европа, Азия и Северна Африка.

Външен вид и биология

Урусите били значително по-едри и по-мощни от повечето днешни домашни говеда. Характерни черти:

  • Масивна гръдна клетка и високо рамене.
  • Дълги, извити напред рога (лировидни), придаващи внушителен външен вид.
  • Изразен полови диморфизъм: мъжките обикновено тъмни — почти черни — с бледа ивица по гърба; женските и телетата — по-рудеещи, рижи нюанси.
  • Хранене: преживни — предимно тревопасни, пасели на открити пасища и ръбове на горите.

Разпространение и местообитания

Исторически урусите населявали широк диапазон от местообитания — от открити пасища и степи до гористи райони. Произходът им е в Азия, разширили се към Близкия изток и Европа. В Европа присъствието им е документирано в археологически остатъци, наскални рисунки и писмени извори от древността.

Отношение с човека и опитомяване

Урусът е бил важна животинска фигура в праисторическите и историческите култури — често срещан мотив в наскалните рисунки (например пещерите Ласко и Алтамира) и в митологията. Хората са го ловували за месо, кожи и рога, а в някои общности неговият лов е имал ритуален и социален смисъл.

Опитомяването на диви представители на род Bos довежда до появата на домашните говеда. Това е сложен процес, включващ селекция и разпространение на опитомените форми; генетичните данни показват, че днешните породи произлизат от няколко отделни опитомителни групи, а не от един единствен източник.

Причини за изчезване

Основните фактори, довели до изчезването на уруса, са комбинация от:

  • Интензивен лов — особено на възрастни мъжки екземпляри.
  • Загуба и фрагментация на местообитанията заради разрастване на земеделието и урбанизацията.
  • Конкуренция с домашни животни и заболявания, пренасяни от тях.
  • Промени в екосистемата, намаляващи естествените пасища.

Последните популации в Европа са били настъпателно притискани от човека и природните условия, като последният известен див урус е регистриран през XVII век в Полша (1627 г.).

Опити за "възстановяване" и наследство

През XX век се появиха проекти за "възстановяване" на външния вид на уруса чрез кръстосване на наследници на големи, дивоподобни породи говеда (най-известните са Heck кравите в Германия). Тези програми възстановяват някои външни белези, но не възстановяват генетично истинския Bos primigenius. Съвременни инициативи (например проекти като TaurOs и други "breeding back" програми) работят за създаване на животни, близки по екология и морфология до уруса, за да помогнат за възстановяване на пасищни екосистеми.

Разлика между урус и европейски бизон

Важно е да се прави разграничение между уруса и европейския бизон (зубър, Bison bonasus) — това са два различни вида. Въпреки че и двата са големи преживни бозайници, те принадлежат към различни родове и имат различна биология, екология и еволюционна история.

Културно значение

Урусът е бил символ на сила и дивост в много древни общества. Неговите образи са запазени в пещерните рисунки и древните художествени изображения, а ловът на урус често е бил ритуален и социален показател за смелост.

Съвременните изследвания на останки от урус (кости, рога, ДНК) продължават да допълват знанията ни за неговата биология, популационна структура и връзката му с опитомяването на говедата. Това наследство има значение за разбирането на миналите екосистеми и за усилията за опазване и възстановяване на природните местообитания днес.

Скелет на турчин в Дания.Zoom
Скелет на турчин в Дания.

Говедата от породата Хек приличат на зурлитеZoom
Говедата от породата Хек приличат на зурлите

Подвид

По едно време са съществували три подвида зубри, а именно Bos primigenius namadicus (Falconer, 1859), който се е срещал в Индия, Bos primigenius mauretanicus (Thomas, 1881) от Северна Африка и Bos primigenius primigenius (Bojanus, 1827) от Европа и Близкия изток. Само европейският подвид е оцелял до неотдавна.

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се наричаше видът говеда?


О: Видът едър рогат добитък се е наричал зубър или урус (Bos primigenius).

В: Къде са били разпространени туровете?


О: Туровете са били разпространени в Европа.

Въпрос: Изчезналият зубър/урус същият вид ли е като зубъра (европейския бизон)?


О: Не, не е. Изчезналият зубър не е един и същ вид с зубъра (европейския бизон).

Въпрос: Колко високи са били туровете в сравнение със съвременните крави?


Отговор: Голямата опитомена крава е висока около 1,5 метра (5 фута, 15 ръце), докато туровете са били високи около 1,75 метра (5,75 фута, 17 ръце).

В: Какви цветове са имали мъжките и женските екземпляри от този вид?


О: Мъжките екземпляри са били черни с бледа ивица по гръбначния стълб, докато женските и телетата са били червеникави на цвят. Тези цветове се срещат и днес при някои опитомени породи говеда, като например говедата от породата Джърси.

В: Колко агресивно е било това животно?


О: Туровете са имали много агресивно поведение и в древните култури убийството им се е смятало за акт на смелост.

В: Кога са се появили за първи път според Палеонтологичния музей на Университета в Осло?


О: Според Paleontologisk Museum University of Oslo туровете са се развили в Индия преди около два милиона години и са достигнали Европа преди около 250 000 години.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3