Оси (Hymenoptera): видове, паразитни оси и ролята им в биоконтрола

Много хора бъркат осите и пчелите. Разликата между пчелите и осите е доста лесна, защото пчелите изглеждат доста космати, а осите - не.

Осите имат хапещи устни частици и антени с 12 или 13 сегмента. Обикновено имат крила, а коремчето им е прикрепено към гръдния кош с тънко краче или "талия". Женските имат жило, което използват за пробождане и снасяне на яйца. Възрастните оси се хранят предимно с нектар, но ларвите им се хранят с насекоми или прашец, осигурявани от майката.

Гнезда от хартия

Повечето свободно живеещи оси са социални насекоми, като пчелите и мравките, но има и няколко самотни оси. Социалните оси се формират от хартиените оси, жълтите жилетки и стършелите. И трите правят хартиени гнезда от дървесина на дървета. Те създават хартиени клетки, подобни на килийките, които пчелите правят с восък. Те сдъвкват парчета дърво и ги превръщат в паста, която използват за изграждане на хартиените си гнезда.

Яйца и ларви

Царицата снася по едно яйце във всяка клетка на гнездото. Когато се излюпи, личинката се храни с изкормени насекоми от осите-работнички. В една група - поленовите оси - личинките се хранят само с прашец и нектар. Възрастните оси се хранят само с нектар. За разлика от медоносните пчели, единственият, който оцелява през зимата в колонията на социалните оси, е царицата. Тя си намира място за зимен сън - в хралупите на дърветата, под кората или в стените на сградите. През пролетта тя изпълзява навън и започва всичко отначало, като изгражда няколко клетки, снася няколко яйца и ги отглежда, докато станат работнички, които ще вършат цялата работа, докато тя снася още яйца.

При повечето видове възрастните паразитни оси не приемат никакви хранителни вещества от плячката си, а подобно на пчелите, пеперудите и молците, тези, които се хранят като възрастни, обикновено получават цялата си храна от нектар. Паразитните оси обикновено са паразитоиди и имат изключително разнообразни навици, като много от тях снасят яйцата си в инертни стадии на гостоприемника (яйце или какавида), а понякога парализират жертвата си, като ѝ инжектират отрова чрез яйцеполагалото си. След това те поставят едно или повече яйца в гостоприемника или ги отлагат външно върху него. Гостоприемникът остава жив, докато ларвите на паразитоидите достигнат зрялост, като обикновено умира или когато паразитоидите се окучат, или когато се появят като възрастни. Фермерите купуват тези паразитни оси за контрол на насекомите в полетата си.

Самотен живот

Калната оса е една от най-разпространените самотни оси. Разликата между обикновените оси и калните оси може да се забележи лесно заради дългия им краищен лист. Женската събира кал и я слага в устата си, за да я използва при изграждането на хартиено гнездо за малките си. Тя използва яйцеполагалото си, за да ужили и парализира дребни насекоми, паяци, гъсеници и други същества, които се натъпкват в калното гнездо. След като всяка клетка в гнездото е запълнена и почти препълнена с паяци и насекоми, калната магарица снася по едно яйце във всяка клетка, затваря отворите и напуска. След това, когато яйцата се излюпят, ларвите си осигуряват чудесно угощение, с което ще се хранят, докато станат възрастни.

Някои самотни оси образуват гали, които представляват необичайни образувания по растенията. Те се образуват непосредствено след като осата снесе яйцата си, а растението образува израстък около яйцето, който го обвива. Причината за образуването на гали не е известна. Жълтицата предпазва яйцата, докато се развиват. В края на лятото галите могат да се открият почти навсякъде, особено по клоните на дъбовете, както на тази снимка.

Някои оси снасят яйцата си в дървото, така че младите ларви на осите да се хранят в самото дърво, като при храненето си правят кръгли тунели в дървото, докато се окучат и изпълзят от дървото като възрастни оси.

Няколко души са алергични и могат да умрат, ако бъдат ужилени от оса. Обикновено осите не ужилват, освен ако не ги притеснят първо. Алергията към пчели е рядко срещана в сравнение с алергията към оси. Някои хора имат много изразена местна реакция към ужилване от оса. Обикновено това може да се предотврати с добри грижи за себе си, като повдигане, студен компрес, обезболяващи таблетки и (ако е препоръчано от лекар) антихистамини.

Ужилването не е същото като алергия: реакцията към ужилване е нормален имунен отговор. Ако човек има симптоми на разстояние от ужилването (разпространяващ се обрив или сърбеж, стягане в гърдите, хрипове, затруднено преглъщане, подути устни/лице, отпадналост или гадене), трябва незабавно да потърси медицинска помощ. Предотвратяването на ужилвания е сравнително лесно, ако хората разберат как живеят осите. Избягвайте да консумирате сладки храни в тяхната среда и внимавайте за сладки миризми, когато са особено гладни през есента.

• Пчели