Щурците са кръглоноги — група ракообразни, които в зрелия си вид живеят прикрепени за твърди повърхности. Тялото им е почти напълно покрито с твърди плочки от калциев карбонат, които образуват надеждна "кослушка" или купол. Поради този външен вид и твърдата обвивка, за дълго време те са били смятани за мекотело, докато изследванията върху развитието им не показват, че са ясно ракообразни.
През 30-те години на XIX в. Дж. В. Томпсън открива и описва ларвите им и проследява тяхното развитие до възрастната форма. Ларвата им е тип "науплиус", характерна за ракообразните. По-късно Чарлз Дарвин посвещава около осем години на изучаването на щурците и публикува обширни монографии, които потвърждават, че Томпсън е бил прав и че тези организми принадлежат към ракообразните.
Външна морфология и приспособления
Възрастните щурци са седящи (неподвижни) вегетативни животни. Те имат:
- калциеви плочки, които покриват тялото (при някои видове плочките са ясно видими и оформят "чашка");
- усуквани или перести крачета (цираи), които се използват за филтриране на хранителни частици от водата;
- циментова жлеза в тялото, чрез която отделят силно лепило и се залепват за скали, бентове, кораби или други организми;
- много видове са еднополови гермафродити, но оплождането обикновено е между отделни индивиди; за целта те имат изключително дълъг и подвижен полов орган, който достига съседни особи.
Жизнен цикъл
Жизненият цикъл включва няколко плаващи ларвни фази, които позволяват разпространение по водата, и една прикрепваща фаза. След серия от науплиусни стадии следва специализирана "циприс" ларва — това е стадият, в който ларвата търси подходящ субстрат, залепва се и метаморфозира в зрял щурец. В този процес се развиват калциевите плочки и се изгражда окончателната форма на възрастния индивид.
Среда и разпространение
Щурците обитават крайбрежните зони по цял свят. Те се срещат по кейове, лодки, скали и по други животни като костенурки и китове. Има както плитководни, така и дълбоководни видове — някои дори са адаптирани към екстремни местообитания като хидротермални отвори. Някои видове са прикрепени и върху плаващи предмети, което улеснява разпространението им по океаните.
Икономическо и екологично значение
Щурците често се смятат за вредители за корабоплаването и за собствениците на лодки, защото формирането на плътен слой от тях по корпуса увеличава съпротивлението на плавателния съд и повишава разхода на гориво. Освен това могат да запушват водовземки и да повреждат технически съоръжения. Поради това се прилагат мерки за предотвратяване и отстраняване на биофаулинг, като антикорозионни и антифоулинг покрития, механично почистване и модерни технологии (ултразвук и специални сплави).
От друга страна, щурците имат роля във функционирането на крайбрежните екосистеми като филтратори и като храна за някои видове риби и птици. Някои видове щурци, например гъсникоподобните (goose barnacles), са деликатес в някои места и се събират за храна.
Класфикация и бележки
Щурците принадлежат към групата Cirripedia (в рамките на ракообразните). В миналото погрешно са били поставяни при мекотелите поради твърдата си обвивка — факт, който подчертава значението на ембриологичните изследвания (напр. работата на Томпсън и Дарвин) за правилната таксономична класификация.
Контрол и опазване
За да се намалят вредите от щурците върху човешки конструкции, използват се:
- антифоулинг бои и покрития;
- регулярно почистване и поддръжка на дъното на плавателните съдове;
- биологични и механични методи за контрол в специфични обекти (пристанища, водовземки).
Щурците са интересна и адаптивна група ракообразни — от малки междувълнови представители до по-едри видове — и продължават да привличат вниманието както на учените, така и на практиците в морското стопанство.
