Ернст Юлиус Рьом (28 ноември 1887 г. в Мюнхен - 1 юли 1934 г. в Мюнхен) е водеща фигура в ранната структура на нацисткото движение като дългогодишен ръководител и съосновател на германския Щурмабтайлунг (SA, Щурмоваците). Той играе важна роля в разрастването на паравоенната организация, която през 1920-те и началото на 1930-те години служи като масова бойна и охранителна сила за НСДАП. Рьом е и депутат в германския Райхстаг, но не е заемал официално пост на министър в кабинета на Хитлер.

Ранни години и военна служба

Роден в Мюнхен, Рьом постъпва в баварската армия и воюва по време на Първата световна война, където е отличен с Железен кръст първа степен. След войната той се включва в доброволчески и националистически формирования (Freikorps) и по-късно се присъединява към нацисткото движение. Опитът му от фронта и умението да организира въоръжени подразделения го правят естествен лидер за новата паравоенна структура.

Роля в Нацистката партия и развитието на SA

Като ръководител на Щурмабтайлунг Рьом организира и дисциплинира големи маси от бойци, използвани за защита на нацистките митинги и за оказване на натиск върху политическите опоненти. Под неговото влияние SA се превръща в мощна и масова част на движението, чийто числен състав далеч надхвърля този на редовната армия (Reichswehr). Нарастващата сила на SA обаче предизвиква притеснение у консервативните елити, у армията и у някои от водещите фигури в самата НСДАП.

Конфликт с ръководството и Нощта на дългите ножове

През началото на 1930-те между Рьом и Адолф Хитлер се натрупват напрежения поради амбиции за автономна власт и различни виждания за ролята на SA след идването на власт на нацистите. Освен политическото противопоставяне, личният живот на Рьом (той е открито известен със своята хомосексуалност) е използван като инструмент за атакуване и дискредитиране от опоненти.

В края на юни 1934 г. Хитлер нарежда ограничителна акция срещу лидерите на SA. По време на Нощта на дългите ножове Рьом е арестуван и по-късно убит. Убиването му и разчистването на ръководството на SA намаляват влиянието на организацията и довеждат до издигането на SS като основна сила за вътрешен контрол в Третия райх.

Последици и историческа оценка

Смъртта на Рьом бележи драматична консолидация на властта в ръцете на Хитлер и показва готовността му да елиминира дори ранни соратници, когато прецени, че те заплашват стабилността или собствената му власт. Разправата с ръководството на SA променя баланса между паравоенните и държавните институции в Германия и подпомага установяването на тоталитарен контрол. Историците разглеждат делото на Рьом като пример за вътрешнопартийни борби, използване на репресии и инструментализиране на моралната стигма за политически цели.

Рьом остава в историческата памет като една от най-противоречивите фигури на ранния нацизъм — организатор и брутален играч в политическата улична борба, чиято гибел също така символизира трансформацията на нацистката власт към по-централизирана и репресивна структура.