Крахът на Уолстрийт през 1929 г. е един от най-големите и най-известни сривове на фондовата борса в историята на САЩ, който има дълбоки и продължителни икономически последици както в САЩ, така и по света.

Първите сериозни признаци на паника се появяват още през октомври 1929 г. На Нюйоркската фондова борса цените на акциите започват рязко да падат на 24 октомври (наречен "черен четвъртък"), продължават с нови загуби на 28 октомври ("черен понеделник") и достигат своя най-силен спад на 29 октомври 1929 г., известен като „черния вторник“. Последвалите банкови фалити и масови разпродажби довеждат до затваряне на предприятия и до вълна от социални и икономически проблеми. Индексите на борсата не възстановяват нивата си от преди кризата чак до края на 1954 г.

Причини

  • Спекула и покупка „на марж“: голям брой инвеститори купуват акции с кредит, което усилва нестабилността при масови разпродажби.
  • Прекомерно производство и недостиг на търсене: селското стопанство и индустрията произвеждат повече, отколкото пазарът може да погълне.
  • Неравномерно разпределение на богатството и намаляващо потребление от широки слоеве на обществото.
  • Монетарна политика: стесняване на паричното предлагане от Федералния резерв в началото на 30-те години, което затруднява банковия сектор и кредитните потоци.
  • Международни фактори: войнишки дългове и кредити след Първата световна война и нарастващи протекционистични мерки (включително високите мита от 1930 г.) намаляват световната търговия.

Непосредствени последици

Крахът предизвиква вълна от банкрути, банкови фалити и масови безработни. Прекъснатите заплати и затворените предприятия водят много семейства до бедност и бездомност; много хора търсят помощ в кухните за супа или се заселват в т.нар. хувървили (на името на президента Хърбърт Хувър). Намалява и Международната търговия, което в комбинация с дългови задължения и криза на доверието разпространява депресията от САЩ към Европа и останалия свят.

Дълготрайни ефекти и политически реакции

Крахът поставя началото на десетилетие на икономически трудности, известно като Голямата депресия. Безработицата достига двуцифрени проценти в много страни; в САЩ пикът на безработицата е около 25% през 1933 г. Администрацията на Хърбърт Хувър е критикувана за неуспеха да овладее кризата, а политическите и икономическите отговори включват вътрешни реформи и регулиране на финансовите пазари.

В САЩ президентът Франклин Д. Рузвелт въвежда серия мерки, известни като Новият курс (New Deal), насочени към регулиране на банковия сектор, социални помощи, публични работи и стимулиране на икономическата активност. Някои от тези мерки подобряват социалната защита и въвеждат по-строги регулации върху финансовата система, но възстановяването е бавно и непълно до началото на Втората световна война.

Краят на депресията и историческо значение

Глобалната депресия постепенно отслабва през 30-те години, но пълното икономическо възстановяване в САЩ се ускорява след началото на масовата мобилизация за Втората световна война, особено след влизането на САЩ във войната в края на 1941 г. (след нападението над Пърл Харбър). Войната довежда до масово увеличение на държавните разходи, индустриално производство и заетост, които окончателно премахват безработицата от нивата на депресията.

Крахът на Уолстрийт и последвалата Голяма депресия имат дълбок ефект върху икономическата теория, политиката и регулацията: установяват нуждата от по-строг банков надзор, социални мрежи за защита и активна макроикономическа политика за смекчаване на цикличните спадове.

Бележка за датите: често се използват названията „черен четвъртък“ (24 октомври), „черен понеделник“ (28 октомври) и „черен вторник“ (29 октомври 1929 г.) за да се опишат последователните фази на борсовия срив.