Варшавското въстание (1944) — 63 дни съпротива на Армия Крайова

До юли 1944 г. Полша е окупирана от нацистките германски войски в продължение на почти пет години. Полската армия е лоялна към полското правителство в Лондон. Тя е планирала да нападне германците. Германия се сражава с група съюзнически сили, водени от Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати.

Първоначалният план на Вътрешната армия е да се присъедини към нахлуващите сили на Западните съюзници, които освобождават Европа от нацистите. През 1943 г. обаче Съветският съюз е на път да достигне до предвоенните граници на Полша, преди съюзническата инвазия в Европа да стигне много далеч.

Съветският съюз и поляците са врагове на нацистка Германия. Но те имаха различни цели. Армия Крайова искаше демократична капиталистическа Полша, която да е съюзник на Запада. Съветският лидер Сталин искаше да превърне Полша в комунистическа държава, която да е съюзник на Съветския съюз.

Съветският съюз и поляците нямат доверие един на друг. Съветските партизани в Полша често имат разногласия с полските съпротивителни отряди, които са съюзници на Армия Крайова.

Сталин прекратява всички полско-съветски отношения на 25 април 1943 г., след като германците съобщават на света за Катинското клане на полски офицери. Сталин отказва да признае, че е наредил убийствата.

На 20 ноември командирът на Армия Крайова Тадеуш Бор-Коморовски изготвя план, наречен "Операция Буря". На Източния фронт местните части на Армия Крайова трябваше да атакуват германския Вермахт и да помогнат на съветските войски.

На 13 юли 1944 г., когато съветската атака пресича старата полска граница, поляците трябва да вземат решение. Те можеха или да започнат да нападат германците, което можеше да не бъде подкрепено от Съветския съюз, или да не нападат и да бъдат критикувани от Съветския съюз.

Поляците се притесняват, че ако Полша бъде освободена от германската окупация от Червената армия, Съюзниците няма да приемат полското правителство в Лондон след войната.

Когато поляците виждат действията на съветските войски, те осъзнават, че трябва да вземат решение. В операция "Остра брама" силите на НКВД разстрелват или арестуват полски офицери и принуждават по-ниските чинове да се присъединят към контролираните от Съветския съюз полски сили.

На 21 юли армията на страната решава скоро да започне операция "Буря" във Варшава. Планът е замислен като начин да се покаже, че Полша е собствена държава, и като атака срещу германските окупатори. На 25 юли полското правителство в изгнание (против мнението на полския главнокомандващ генерал Кажимеж Соснковски) одобрява плана за въстание във Варшава.

В началото на лятото на 1944 г. германските планове изискват Варшава да бъде отбранителен център на района. Германците искат да задържат Варшава, независимо колко загуби ще понесат. Германците са изградили укрепления и са изпратили много нови войски в района. Това се забавя след неуспешния заговор от 20 юли за убийството на Адолф Хитлер. Германските войски във Варшава са слаби и не се чувстват уверени.

До края на юли обаче към германските сили в района са изпратени нови войски. На 27 юли губернаторът на Варшавския окръг Лудвиг Фишер призовава 100 000 полски мъже и жени да изградят укрепления около града. Жителите на Варшава не се съобразяват с неговото искане.

Армията на Отечеството се притеснява от евентуални отмъстителни действия на германците или масови арести, което би затруднило поляците да започнат нападение. Съветските войски се приближават към Варшава и контролираните от Съветския съюз радиостанции призовават полския народ да нападне германците.

На 25 юли Съюзът на полските патриоти излъчва радиопредаване от Москва. То призовава поляците да нападнат германците. На 29 юли първите съветски танкове достигат покрайнините на Варшава. Те са контраатакувани от два германски танкови корпуса: 39-ти и 4-ти СС. На 29 юли 1944 г. намиращата се в Москва радиостанция "Косцюшко" съобщава на поляците да се борят с германците.

На този ден Бор-Коморовски и няколко висши офицери провеждат среща. Пристигналият от Лондон Ян Новак-Йезиорски заяви, че подкрепата на съюзниците ще бъде слаба. На 31 юли полските командири генерал Тадеуш Бор-Коморовски и полковник Антони Хрушел заповядват на силите на Армия Крайова да бъдат готови до 17:00 ч. на следващия ден.

Полюси

Силите на Армия Крайова във Варшавския окръг наброяват между 20 000 и 49 000 войници. Други групировки също предоставят войници; оценките варират от общо 2000 до около 3500 души от крайно десните Национални въоръжени сили и няколко десетки от комунистическата Народна армия. Повечето от тях са се обучавали в продължение на няколко години в партизанска и градска партизанска война, но им липсва опит в продължителни дневни боеве. Силите не разполагат с достатъчно оборудване, тъй като преди да бъде взето решение за включването на Варшава в операция "Буря", Народната армия е изпратила оръжия в източната част на страната.

Други партизански групи се присъединяват под командването на Армия Крайова, а по време на боевете се включват и много доброволци, включително евреи, освободени от концентрационния лагер "Геньовка" в руините на Варшавското гето.

Полковник Антони Хрушел (кодово име "Монтер") командва полските сили във Варшава. Първоначално той разделя силите си на осем района.

На 20 септември те са променени, за да съответстват на трите района на града, държани от полските сили. Цялата войска, преименувана на Варшавски корпус на Армия Крайова (на полски: Warszawski Korpus Armii Krajowej) и командвана от генерал Антони Хрушел, повишен от полковник на 14 септември, се формира в три пехотни дивизии (Śródmieście, Żoliborz и Mokotów).

По време на сраженията поляците получават допълнителни доставки чрез въздушни десанти и чрез пленяване от врага (включително няколко бронирани превозни средства, два танка Panther и два Sd.Kfz. 251 APC). Освен това по време на боевете в работилниците на въстаниците се произвеждат оръжия, включително автомати, огнехвъргачки образец К, гранати, минохвъргачки и дори брониран автомобил (Kubuś).

Германци

В края на юли 1944 г. германските части, разположени във и около Варшава, са разделени на три категории. Първата е Варшавският гарнизон. Към 31 юли той наброява 11 000 войници под командването на генерал Райнер Щахел.

Тези германски сили разполагаха с добри оръжия. Те са се подготвяли за отбраната на града в продължение на много месеци. Няколкостотин бетонни бункера и бодлива тел защитаваха германците.

Освен гарнизонните войски, германските армейски части се намират на двата бряга на Висла и в града. Втората категория е формирана от полицията и SS под командването на полковник Паул Ото Гайбел, като първоначално наброява 5710 души, включително Schutzpolizei и Waffen-SS. Третата категория е формирана от спомагателни части, включващи отряди на Bahnschutz (железопътна охрана), Werkschutz (фабрична охрана), Sonderdienst и Sonderabteilungen (военни части на нацистката партия).

По време на въстанието германската страна получава нови войски всеки ден. В началото на август генералът от СС Ерих фон дем Бах заменя Щахел като общ командир. Към 20 август 1944 г. сражаващите се във Варшава германци включват 17 000 души, разпределени в две бойни групи:

Бойната група "Рор" (командвана от генерал-майор Рор), която включваше бригадата на Бронислав Камински, и бойната група "Райнефарт" (командвана от СС-групенфюрер Хайнц Райнефарт) се състоеше от атакуваща група "Дирлевангер" (командвана от Оскар Дирлевангер), атакуваща група "Рек" (командвана от майор Рек), атакуваща група "Шмидт" (командвана от полковник Шмидт) и различни поддържащи части.

W-час

В 17:00 ч. на 31 юли полската армия решава да започне въстанието в 17:00 ч. на следващия ден. Решението е грешка, тъй като зле екипираните полски сили са подготвени само за нощни атаки. Атакуването на дневна светлина означавало, че поляците ще бъдат застреляни от германски картечен огън.

Въпреки че много партизански групи чакат в целия град, движението на хиляди млади мъже и жени е трудно да се скрие. Някои сражения започнаха преди официалния час на нападението, особено в Жолиборц, както и около площад "Наполеон" и площад "Дъбровски".

Германците са разбрали, че поляците могат да ги нападнат. Те обаче не са знаели, че поляците могат да извършат толкова мащабна атака. В 16:30 ч. на германските войски е казано да бъдат готови за атака.

Същата вечер поляците превземат голяма германска оръжейна сграда, главната поща и електроцентрала, железопътната гара Прага и най-високата сграда във Варшава - сградата Пруденциал. Въпреки това германците задържат Замъкския площад, полицейския район и летището.

Най-голям успех поляците постигат в центъра на града, Стария град и квартал Вола. Въпреки това няколко големи германски опорни точки остават и в някои райони на Вола поляците трябва да отстъпят.

В други райони, като Мокотов, поляците контролират само жилищните квартали. В Прага, на източния бряг на Висла, поляците са изпратени обратно в скривалище от голям брой германски сили.

Полските групи имат проблеми с контактите си с други полски бойни групи. До 4 август по-голямата част от града е в ръцете на полските сили. ^[]

Първите четири дни

Предвижда се въстанието да продължи няколко дни до пристигането на съветските войски; това обаче не се случва и полските сили трябва да се борят с малко външна помощ. Резултатите от първите два дни на сраженията в различни части на града са следните:

• Зона I (център на града и Стария град): Поляците завземат по-голямата част от територията, която им е било казано да завземат, но не успяват да превземат райони, където има много германци (сградите на Варшавския университет, небостъргача PAST, щаба на германския гарнизон в Саксонския дворец, зоната само за германци край алея Шуха и мостовете над Висла). Те не завземат централна позиция, не получават комуникационни връзки с други райони и не получават сухопътна връзка със северния район на Жолиборц чрез северната железопътна линия и Цитаделата. ^[]
• Област II (Żoliborz, Marymont, Bielany): Поляците не са завзели най-важните военни цели край Жолиборц. Много войски се оттеглят извън града, в горите. Въпреки че завземат по-голямата част от района около Жолиборц, войниците на полковник Мечислав Недзиелски ("Живител") не превземат района на Цитаделата и не пробиват германската отбрана на железопътната гара Варшава-Гданск.
• Област III (Wola): Първоначално частите завладяват по-голямата част от територията, но имат тежки загуби (до 30%). Някои единици се оттеглиха в горите, а други се изтеглиха в източната част на района. В северната част на Вола войниците на полковник Ян Мазуркевич ("Радослав") успяват да превземат немските казарми, немския склад за снабдяване на улица "Ставки" и позицията на еврейското гробище на улица "Окопова". ^[]
• Област IV (Ochota): Частите в този район не са завзели нито територията, нито военните цели (концентрационния лагер Gęsiówka и бараките на SS и Sipo на площад Narutowicz). След като понасят тежки загуби, повечето от силите на Армия Крайова се оттеглят в горите западно от Варшава. Само 200-300 души под командването на лейтенант Анджей Чичевски ("Густав") остават в района и продължават да се сражават. В тяхна помощ са изпратени войски от центъра на града. Войниците на Кедив успяват да завземат по-голямата част от северната част на района и превземат всички военни обекти там. Скоро обаче те били нападнати от германците от юг и запад. ^[]
• Област V (Mokotów): Партизаните се опитват да превземат Полицейската зона (Dzielnica policyjna) на улица Rakowiecka и да се свържат с центъра на града. Атаките срещу тези силно укрепени позиции се провалят. Някои части се оттеглиха в горите, докато други успяха да завземат части от Долни Мокотов, които бяха отрязани от повечето комуникации с други райони.
• Област VI (Praga): Въстанието започва и на десния бряг на Висла, където целта е да се превземат мостовете на реката до пристигането на Червената армия. Силите на подполковник Антони Журовски ("Анджей") са превъзхождани по численост от германците. Силите на Армия Крайова са принудени да се върнат в укритие.
• Област VII (Powiat warszawski): тази област се състои от територии извън пределите на Варшава. Действията тук в повечето случаи не успяват да завладеят целите си. ^[]

Дирекцията за саботаж и диверсия или Кедив трябваше да охранява щаба. Тези части охраняваха части от Шрьодмиещ и Вола; заедно с частите от Зона I те бяха най-успешни през първите няколко часа. ^[]

Сред най-важните цели, които не са били превзети в началото на въстанието, са летищата Окесие и Мокотовско поле, както и небостъргачът PAST, който се извисява над центъра на града, и жп гарата в Гданск, която охранява прохода между центъра и северния район Жолиборц. ^[]

Клането във Вола

На 4 август войниците на Вътрешната армия успяват да установят фронтови линии в най-западните райони на Вола и Очота. Германската армия спира отстъплението си на запад и започва да приема нови войски. На същия ден генералът от СС Ерих фон дем Бах е назначен за командир на всички сили, използвани срещу въстанието.

Целта на германските атаки е да се съединят с останалите германски групи войски и след това да блокират въстаническите войски откъм река Висла. Сред новите части са и сили под командването на Хайнц Райнефарт.

На 5 август трите атакуващи групи на Райнефарт започват настъпление на запад по улиците Волска и Гурчевска към главната алея Изток-Запад в Йерусалим. Настъплението им е спряно, но полковете започват да изпълняват заповедите на Хайнрих Химлер за избиване на цивилни граждани. Специални групи на СС, полицията и Вермахта минават от къща на къща, разстрелват хората и изгарят телата им. Оценките за убитите цивилни граждани във Вола и Охота варират от 20 000 до 50 000 души, 40 000 до 8 август само във Вола, или до 100 000 души. Ръководители на убийствата са Оскар Дирлевангер и Бронислав Камински.

Убийствата на цивилни граждани имат за цел да спрат желанието на поляците да се бият и да сложат край на въстанието, без да се налага да водят тежки градски боеве. С течение на времето германците осъзнават, че убийствата на цивилни само засилват съпротивата на поляците.

Германците започват да се опитват да намерят политическо решение, тъй като хилядите мъже под ръководството на германския командир не са в състояние да победят въстаниците в градска партизанска обстановка.

Целта им е да постигнат значителна победа, за да покажат на армията на Отечеството, че по-нататъшните боеве са безсмислени. Те искаха местната армия да се предаде. Това не се получи. До средата на септември германците разстрелват всички пленени въстаници, но от края на септември някои от пленените полски войници са третирани като военнопленници.

Безизходица

"Това е най-жестоката [най-ожесточената] от нашите битки от началото на войната. Може да се сравни с уличните битки в Сталинград." - Началникът на СС Хайнрих Химлер пред германски генерали на 21 септември 1944 г.

Въпреки загубата на Вола полската съпротива се засилва. Войските на Зошка и Вацек завземат Варшавското гето и освобождават концентрационния лагер "Гесиувка", като освобождават около 350 евреи.

Районът се превръща в една от основните комуникационни връзки между въстаниците, сражаващи се във Вола, и тези, защитаващи Стария град. На 7 август германските сили са подсилени с пристигането на танкове. Германците поставят полски цивилни граждани пред танковете, за да служат като жив щит.

След двудневни тежки боеве те успяват да преминат през Вола и да стигнат до площад Банковски. Дотогава обаче барикадите, уличните укрепления и танковите препятствия са били добре подготвени. Двете страни достигнаха до патова ситуация (ситуация, в която никоя от страните не може да спечели) с ожесточени боеве от къща на къща. ^[]

Между 9 и 18 август в Стария град и на близкия площад Банковски се водят ожесточени сражения. И германците, и поляците извършват успешни атаки. Германците бомбардират поляците с тежка артилерия и бомбардировачи. Поляците не можеха да се защитят от бомбардировачите, тъй като не разполагаха с противовъздушни артилерийски оръжия. Дори ясно обозначени болници са бомбардирани от "Щуки".

Макар че битката при Сталинград вече е показала опасността от сражения в град, Варшавското въстание показва, че недостатъчно екипирани сили, подкрепяни от цивилното население, могат да се бият с по-добре екипирани професионални войници. ^[]

Поляците задържат Стария град до вземането на решение за оттегляне в края на август. До 2 септември защитниците на Стария град се изтеглят през канализацията. Хиляди хора са евакуирани по този начин. Тези, които остават, са разстреляни или транспортирани до концентрационни лагери като Маутхаузен и Заксенхаузен, след като германците си възвръщат контрола.

Приземяване на Berling

На 26 август съветските атаки срещу 4-ти танков корпус на СС източно от Варшава са подновени и германците са принудени да отстъпят в Прага. Съветската армия под командването на Константин Рокосовски превзема Прага и пристига на източния бряг на Висла в средата на септември.

До 13 септември германците разрушават останалите мостове над Висла. В района на Прага полски части под командването на генерал Зигмунт Берлинг (затова понякога са известни като berlingowcy - "хората на Берлинг") се сражават на съветска страна. Три патрула от неговата Първа полска армия (1 Armia Wojska Polskiego) се приземяват в районите на Черняков и Повисле и се присъединяват към силите на Армия Крайова през нощта на 14 срещу 15 септември.

Артилерийските и въздушните бомбардировки, осигурени от съветските войски, не спират вражеския картечен огън, докато поляците преминават реката, и десантните войски понасят тежки загуби. Само част от основните части успяват да слязат на брега (I и III батальон от 9-и пехотен полк, 3-а пехотна дивизия).

Десантът на 1-ва полска армия е единствената външна сухопътна сила, която пристига в подкрепа на въстанието.

Германците атакуват позициите на местната армия край реката, за да предотвратят по-нататъшни десанти. Въпреки това те не успяват да напреднат в продължение на няколко дни, докато полските сили държат тези позиции в подготовка за съветски десант.

Полските части от източния бряг правят още няколко опита за десант и от 15 до 23 септември понасят тежки загуби (включително унищожават всички десантни лодки и повечето от другите си съоръжения за преминаване на реката). Подкрепата на Червената армия е недостатъчна. След провала на многократните опити на 1-ва полска армия да се свърже с въстаниците, Съветският съюз ограничава помощта си до случайни артилерийски и въздушни бомбардировки.

Условията, които пречат на германците да отстранят въстаниците, пречат и на поляците да отстранят германците. Плановете за пресичане на реката са спрени "поне за 4 месеца", тъй като борбата срещу петте танкови дивизии на 9-та армия е проблем.

Командирът на 1-ва полска армия, генерал Берлинг, е отстранен от поста си от съветските си началници. През нощта на 19 септемвриб не са предприети нови опити от другата страна на реката и евакуация на ранените не се осъществява. През тази нощ. Войниците на Армия Крайова и 1-ва полска армия се оттеглиха от позициите си на брега на реката. От приблизително 900 души, които се добрали до брега, само малка част успели да се върнат на източния бряг на Висла. Загубите на полската армия на Берлинг при опита да помогне на въстанието са 5660 убити, изчезнали или ранени.

От този момент нататък Варшавското въстание може да се разглежда като едностранна война на изтощение или като борба за добри условия за капитулация. Поляците са силно атакувани в три района на града: Шрьодмиешче, Жолиборц и Мокотов. ^[]

През 1939 г. във Варшава живеят 1 350 000 души. В началото на въстанието в града все още живеят над един милион души.

През първите седмици на въстанието в контролираната от Полша територия хората се опитват да водят нормален живот. Имаше много културни дейности, включително театри и вестници. Момчетата и момичетата от полските скаути разнасяха пощата.

Към края на въстанието липсата на храна, лекарства, пренаселеността и германските въздушни и артилерийски бомбардировки над града правят живота на цивилните много труден. ^[]

Недостиг на храна

Тъй като се предполага, че въстанието ще бъде подпомогнато от Съветския съюз след няколко дни, полското подземие не осъзнава, че недостигът на храна ще бъде проблем.

Въпреки това, тъй като сраженията продължават, жителите на града трябва да се справят с глада и гладуването. На 6 август, когато полските части си възвръщат пивоварната "Хабербуш и Шиле" на улица "Чеглана", варшавските граждани живеят с ечемик от складовете на пивоварната.

Всеки ден няколко хиляди души отивали в пивоварната за чували с ечемик, които след това разнасяли в центъра на града. След това ечемикът се смилал в кафемелачки и се варял с вода, за да се получи супа (на полски: pluj-zupa). Батальонът "Совински" успява да превземе пивоварната до края на боевете. ^[]

Друг сериозен проблем за цивилните и войниците е недостигът на вода. До средата на август повечето водопроводи не работеха или бяха пълни с трупове. Освен това главната помпена станция за вода е в ръцете на германците.

За да предотвратят разпространението на болести и да осигурят вода на хората, властите нареждат да се изкопаят кладенци в дворовете на всяка къща. На 21 септември германците взривяват останалите помпени станции на улица Кошикова и след това обществените кладенци са единственият източник на питейна вода в града. До края на септември в центъра на града има повече от 90 функциониращи кладенеца.

Полски медии

Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

Преди въстанието Бюрото за информация и пропаганда на Вътрешната армия създава група от военни журналисти. Ръководена от Антони Бохдиевич, групата заснема три кинохроники и над 30 000 метра филмов материал за въстанието. Първата кинохроника е показана пред публика на 13 август в кино "Паладиум" на улица "Злота".

Освен филми се появяват и десетки вестници. Няколко нелегални вестника започват да се разпространяват открито. Двата основни всекидневника бяха правителственият Rzeczpospolita Polska и военният Biuletyn Informacyjny. Съществуваха и няколко десетки вестници, списания, бюлетини и седмичници, издавани от различни организации и военни части.

Радиопредавателят с голям обсег на действие в Блыскавица, монтиран на 7 август в центъра на града, е управляван от военните, но от 9 август се използва и от възстановеното Полско радио.

Излъчва три-четири пъти дневно, като излъчва новинарски програми и призиви за помощ на полски, английски, немски и френски език. Излъчваше също така доклади на правителството, патриотични стихове и музика. Това е единствената въстаническа радиостанция в Европа, контролирана от Германия.

По въстаническото радио говорят Ян Новак-Йезиорски, Збигнев Свентоховски, Стефан Сойецки, Йереми Пшибора и Джон Уорд, военен кореспондент на лондонския вестник "Таймс".

Според много историци въстанието се проваля поради липсата на външна подкрепа и късното пристигане на подкрепата, която все пак пристига.

Полското правителство в Лондон се опитва да получи подкрепа от западните съюзници преди началото на битката. Съюзниците не помагат без съветско одобрение. Полското правителство в Лондон няколко пъти моли британците да изпратят съюзнически войски в Полша, но британските войски пристигат едва през декември 1944 г. Малко след пристигането им съветските власти ги арестуват.

От август 1943 г. до юли 1944 г. над 200 полета на британските Кралски военновъздушни сили (RAF) свалят 146 полски военнослужещи, обучени във Великобритания, над 4000 контейнера с провизии и 16 млн. долара в банкноти и злато за Армията на страната.

Единствената поддържаща операция, която се провежда през цялото въстание, са нощните доставки, извършвани от самолети с голям обсег на действие на RAF, други военновъздушни сили на Британската общност и части на полските военновъздушни сили. Те трябваше да използват летища в Италия, което намали количеството на доставките, които можеха да пренесат.

RAF извършва 223 полета и губи 34 самолета. Ефектът от тези въздушни десанти е най-вече този, че те дават на бунтовниците чувство на надежда. Въздушните десанти доставиха твърде малко доставки за нуждите на въстаниците и много от тях се приземиха извън контролираната от въстаниците територия. ^[]

Въздушни капки

"Нямаше трудности с намирането на Варшава. Тя се виждаше от 100 километра. Градът беше в пламъци, но при толкова много горящи огромни пожари беше почти невъзможно да се уловят [видят] сигналните ракети за обозначаване на целта." - Уилям Феърли, южноафрикански пилот, от интервю през 1982 г.

От 4 август западните съюзници започват да подкрепят въстанието с въздушни десанти на боеприпаси и други доставки. Първоначално полетите се извършват от 1568-та полска ескадрила за специални задачи на полските военновъздушни сили (по-късно преименувана на 301 полска бомбардировъчна ескадрила), разположена в Бари и Бриндизи в Италия. Те летят със самолети B-24 Liberator, Handley Page Halifax и Douglas C-47 Dakota.

По-късно, след като полското правителство в изгнание иска още помощ^, към тях се присъединяват "Либърейтър"-ите на 2 крило - № 31 и № 34 от южноафриканските военновъздушни сили, базирани във Фоджа в Южна Италия, и "Халифакс", управлявани от № 148 и № 178 от ескадрилите на RAF.

Свалянето от британски, полски и южноафрикански сили продължава до 21 септември. Общото тегло на съюзническите десанти варира в зависимост от източника (104 тона, 230 тона или 239 тона), като са извършени над 200 полета.

Съветският съюз не разрешава на западните съюзници да използват неговите летища за десанти, така че самолетите трябва да използват бази в Обединеното кралство и Италия. Това намали теглото, което можеха да носят, и броя на полетите. Искането на Съюзниците за използване на писти за кацане, направено на 20 август, е отхвърлено от Сталин на 22 август. Сталин нарича въстаниците "престъпници" и заявява, че въстанието е започнато от "врагове на Съветския съюз".

Като не дава право на кацане на съюзнически самолети на контролирана от Съветския съюз територия, Съветският съюз затруднява съюзниците да помогнат на въстанието. Съветите обстрелват съюзнически самолети, които пренасят доставки от Италия и навлизат в контролираното от тях въздушно пространство.

Американската подкрепа също е ограничена. След възраженията на Сталин за подкрепа на въстанието британският министър-председател Уинстън Чърчил телеграфира на 25 август на президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт и му казва, че трябва да изпрати самолети. Рузвелт не иска да разстройва Сталин преди конференцията в Ялта. Рузвелт каза, че няма да изпрати самолети.

Накрая, на 18 септември, Съветският съюз разрешава на полет от 107 летящи крепости B-17 от 3-та дивизия на Осми въздушен флот да кацне на съветските летища, използвани в операция "Франтик", но вече е твърде късно да се помогне на въстаниците.

Самолетите пускат 100 тона провизии, но само 20 тона са взети от бунтовниците поради голямата площ, на която са разпръснати. По-голямата част от доставките попадат в районите, контролирани от Германия. USAAF губят два B-17, а други седем са повредени. Самолетите се приземяват в авиобазите на операция "Франтик" в Съветския съюз.

На следващия ден 100 самолета B-17 и 61 самолета P-51 напускат СССР, за да бомбардират Шолнок в Унгария на път за базите си в Италия. Съветският съюз смята, че 96% от доставките, хвърлени от американците, са попаднали в германски райони.

Съветският съюз отказва разрешение за по-нататъшни американски полети до 30 септември. По това време времето е твърде лошо за полети, а въстанието е почти приключило.

Между 13 и 30 септември съветски самолети пускат оръжия, лекарства и хранителни продукти. Първоначално тези доставки са хвърлени без парашути, което води до повреди и загуба на съдържанието им - освен това голям брой контейнери попадат в германски райони.

Съветските военновъздушни сили изпълняват 2535 снабдителни полета с малки двуплощни самолети "Поликарпов По-2". Те доставят общо 156 50-мм минохвъргачки, 505 противотанкови пушки, 1478 картечници, 520 пушки, 669 карабини, 41 780 ръчни гранати, 37 216 минохвъргачки, над 3 млн. патрона, 131,2 тона храна и 515 кг лекарства.

Въпреки че над района на Варшава почти няма германска въздушна отбрана, около 12% от 296-те самолета са загубени, тъй като трябва да прелетят 1600 км навън и същото разстояние обратно над силно защитена вражеска територия (112 от 637 полски и 133 от 735 британски и южноафрикански летци са свалени).

Повечето от свалянията са извършени през нощта на височина 100-300 фута. Много от пакетите, свалени с парашут, попадат в контролирана от Германия територия (само около 50 тона от доставките, по-малко от 50 % от тях, са възстановени от въстаниците).

Съветска позиция

Ролята на Червената армия по време на Варшавското въстание е противоречива и историците все още не са единодушни за нея. Въстанието започва, когато Червената армия пристига близо до града. Поляците във Варшава очакват Съветският съюз да превземе града след няколко дни.

Този подход на започване на въстание срещу германците няколко дни преди пристигането на съюзническите сили е използван успешно в редица европейски столици, като Париж и Прага.

Въпреки лесното завземане на района югоизточно от Варшава обаче Съветският съюз не помага на въстаниците. Вместо това Съветският съюз изчаква, докато германците избиват войниците от антикомунистическата Полска армия.

По това време краищата на града се защитават от слабата германска 73-та пехотна дивизия. Слабите германски отбранителни сили не са атакувани от Съветския съюз. Това позволява на германските сили да изпратят повече войски за борба срещу въстанието в самия град.

Червената армия води сражения на юг от Варшава, за да превземе мостовете над река Висла. Червената армия води сражения на север от града, за да превземе мостове над река Нарев. В тези сектори се сражават най-добрите германски бронирани дивизии.

Съветската 47-а армия навлиза в Прага (предградията на Варшава) на десния бряг на Висла едва на 11 септември (когато въстанието приключва). За три дни съветските войски бързо превземат предградието. Слабата германска 73-та дивизия бързо е разгромена.

До средата на септември поредица от германски атаки свежда територията, държана от поляците, до един тесен участък от брега на реката в района на Черняков. Поляците се надяват съветските сили да им помогнат.

Въпреки че комунистическата 1-ва полска армия на Берлинг преминава реката, тя не получава голяма подкрепа от Съветския съюз и основните съветски сили не я последват.

Една от причините за неуспеха на въстанието е, че съветската Червена армия не помага на Съпротивата. На 1 август, в деня на въстанието, съветското настъпление спира. Скоро след това съветските танкове престават да получават петрол.

Съветският съюз знае за планираното въстание от своите агенти във Варшава. Знаели са и защото полският министър-председател Станислав Миколайчик им е съобщил за плановете за въстание на Полската армия. Липсата на подкрепа от страна на Червената армия за полската съпротива е решение, което Сталин взема, за да може Съветският съюз да контролира Полша след войната.

Ако полската Армия Крайова беше победила, полското правителство в Лондон щеше да може да се върне в Полша. Също така унищожаването на основните полски съпротивителни сили от германците помогна на Съветския съюз, тъй като значително отслаби всяка потенциална полска опозиция срещу съветската окупация.

Спирането на настъплението и превземането на Варшава през януари 1945 г. позволява на Съветския съюз да каже, че е "освободил" Варшава.

Фактът, че съветските танкове се намират в близост до Воломин, на 15 км източно от Варшава, убеждава ръководителите на Армия Крайова да започнат въстанието. В резултат на битката при Радзимин в края на юли обаче тези танкове от съветската 2-ра танкова армия са изтласкани от Воломин и се връщат на около 10 км.

На 9 август Сталин съобщава на премиера Миколайчик, че първоначално Съветският съюз е планирал да бъде във Варшава до 6 август. Той каза, че атака на четири танкови дивизии им е попречила да стигнат до града. До 10 август германците са обкръжили и сериозно повредили съветската 2-ра танкова армия при Воломин.

Когато Сталин и Чърчил се срещат през октомври 1944 г., Сталин казва на Чърчил, че липсата на съветска подкрепа се дължи на съветските загуби в района на Висла.

Германците смятат, че Съветският съюз се опитва да помогне на въстаниците. Германците смятаха, че именно защитата на Варшава е предотвратила съветското настъпление. Германците не са смятали, че Съветският съюз не е искал да напредва.

Германците публикуват пропагандни материали, в които твърдят, че британците и Съветският съюз не помагат на поляците.

Съветските части, които достигат покрайнините на Варшава през последните дни на юли 1944 г., настъпват от 1-ви Белоруски фронт в Западна Украйна. Съветските войски разгромяват много германски войски.

Германците се опитват да изпратят нови войски, за да задържат линията на Висла. Това беше последната голяма речна преграда между Червената армия и Германия.

Германците изпращат много пехотни части с лошо качество и 4-5 висококачествени танкови дивизии в състава на 39-и танков корпус и 4-и танков корпус на СС.

Възможни са и други обяснения за липсата на съветска помощ за поляците. В средата на август Червената армия подготвя голяма атака на Балканите през Румъния. В тази посока са изпратени много съветски войски и оборудване, докато атаките в Полша са спрени.

Сталин решава да окупира Източна Европа, вместо да се насочи към Германия. Превземането на Варшава не е от съществено значение за Съветския съюз. Те вече са завзели мостовете на юг от Варшава и ги защитават от германски атаки.

И накрая, съветското върховно командване може да не е разработило план за помощ на Варшава, защото не е разполагало с точна информация. Пропагандата на Полския комитет за национално освобождение твърди, че Армия Крайова е слаба, и заявява, че тя е съюзник на нацистите. Информацията, подавана на Сталин от съветските агенти, често е била погрешна.

Според Дейвид Гланц (военен историк, пенсиониран полковник от американската армия и член на Академията на природните науки на Руската федерация) Червената армия не може да помогне на въстанието, независимо от политическите цели на Сталин. Германската военна сила през август и началото на септември спира всякаква съветска помощ за поляците във Варшава. Гланц твърди, че Варшава ще бъде труден за превземане от германците град за Съветския съюз. Освен това Варшава не е добро място за бъдещи атаки на Червената армия.

Капитулация

"9-та армия е смазала последната съпротива в южната част на Висла. Въстаниците се сражаваха до последния куршум." - Немски доклад, 23 септември (T 4924/44)

През първата седмица на септември и германските, и полските командири осъзнават, че Съветската армия няма да атакува и да прекъсне патовата ситуация. Германците смятат, че едно по-дълго въстание ще затрудни задържането на Варшава като фронтова линия. Поляците се притесняваха, че продължаващата съпротива ще доведе до много жертви. На 7 септември генерал Рор предложи да се разговаря, за което Бор-Коморовски се съгласи да се обсъди на следващия ден.

На 8, 9 и 10 септември на около 20 000 цивилни е позволено да напуснат града. Рор признава правото на въстаниците от Вътрешната армия да бъдат третирани като бойци. Поляците прекратяват преговорите на 11 септември, тъй като получават новини, че съветските войски настъпват през Прага. Няколко дни по-късно пристигането на 1-ва полска армия вдъхва увереност на съпротивата и преговорите са прекратени.

До сутринта на 27 септември обаче германците си възвръщат Мокотув. Преговорите са подновени на 28 септември. Вечерта на 30 септември немците превземат Жолиборц. Поляците са изтласкани в по-малък район и има опасност да бъдат избити. На 30 септември Хитлер награждава фон дем Бах, Дирлевангер и Райнефарт, а в Лондон генерал Соснковски е уволнен като полски главнокомандващ. Бор-Коморовски е повишен във върховен главнокомандващ, въпреки че е хванат в капан във Варшава.

Бор-Коморовски и министър-председателят Миколайчик отново се обръщат към Рокосовски и Сталин с молба за съветска помощ. Никой не дойде. Според съветския маршал Георгий Жуков, който по това време е на Висленския фронт, и той, и Рокосовски съветват Сталин да не атакува поради големите съветски загуби.

Заповедта за капитулация на останалите полски сили е подписана на 2 октомври. Всички боеве са прекратени същата вечер. Съгласно споразумението Вермахтът обещава да се отнася към войниците от Армия Крайова в съответствие с Женевската конвенция и да третира хуманно цивилното население.

На следващия ден германците започват да обезоръжават войниците от Вътрешната армия. По-късно изпращат 15 000 от тях във военнопленнически лагери в различни части на Германия. Между 5000 и 6000 въстаници решават да се слеят с цивилното население с надеждата да продължат борбата по-късно. Цялото цивилно население на Варшава е изведено от града и изпратено в лагера Durchgangslager 121 в Прушков.

От 350 000-550 000 цивилни граждани, преминали през лагера, 90 000 са изпратени в трудови лагери в Третия райх, а 60 000 са изпратени в лагери на смъртта и концентрационни лагери (включително Равенсбрюк, Аушвиц, Маутхаузен и др.). Останалите са транспортирани до различни места в Генералния щаб и освободени.

Източният фронт не се променя в района на Висла. Съветският съюз не прави опити да напредне, докато на 12 януари 1945 г. не започва настъплението Висла-Одер. Почти изцяло разрушена, Варшава е освободена от германците на 17 януари 1945 г. от Червената армия и Първа полска армия.

Разрушаване на града

"Градът трябва напълно да изчезне от повърхността на земята... Не може да остане камък. Всяка сграда трябва да бъде [разрушена]..." - Началникът на СС Хайнрих Химлер, 17 октомври, конференция на офицерите от СС

Унищожаването на полската столица е планирано преди началото на Втората световна война. Варшава е трябвало да бъде превърната в провинциален германски град. Неуспехът на Варшавското въстание дава възможност на Хитлер да започне трансформацията.

След като останалото население е изселено, германците продължават разрушаването на града. Германските инженери опожаряват и разрушават останалите сгради. Според германските планове след войната Варшава е трябвало да бъде превърната във военна станция или дори в изкуствено езеро - последното нацисткото ръководство вече е възнамерявало да осъществи за съветската/руската столица Москва през 1941 г. За разрушаването на къщите отрядите за събаряне използвали огнехвъргачки и експлозиви. Те унищожават исторически паметници, полски национални архиви и забележителности.

До януари 1945 г. 85% от сградите са разрушени: 25% в резултат на въстанието, 35% в резултат на германските действия след въстанието, а останалите - в резултат на предишното въстание във Варшавското гето и кампанията от септември 1939 г. Материалните загуби се оценяват на 10 455 сгради, 923 исторически сгради (94%), 25 църкви, 14 библиотеки, включително Националната библиотека, 81 начални училища, 64 гимназии, Варшавския университет и Варшавския технологичен университет, както и повечето исторически паметници.

Почти един милион жители губят цялото си имущество. Точният размер на загубите на частна и обществена собственост, както и на произведения на изкуството, паметници на науката и културата не е известен, но се смята за огромен. Изследвания, направени в края на 40-те години на ХХ век, оценяват общите щети на около 30 милиарда щатски долара.

През 2004 г. президентът на Варшава Лех Качински, по-късно президент на Полша, създава историческа комисия, която да оцени загубите, причинени от германските власти. Комисията оценява загубите на най-малко 31,5 милиарда щатски долара по цени от 2004 г. По-късно тези оценки бяха увеличени на 45 млрд. щатски долара за 2004 г., а през 2005 г. - на 54,6 млрд. щатски долара.

Жертви

Точният брой на жертвите и от двете страни не е известен. Оценките за броя на жертвите са в приблизително сходни граници. Смъртта на полските цивилни се оценява на 150 000 до 200 000 души. Загубите на полски и германски военнослужещи се оценяват поотделно на по-малко от 20 000 души.

Освен това германците губят ценно военно оборудване, включително три самолета, 310 танка и бронирани коли, 340 камиона и леки коли и 22 леки (75 мм) артилерийски оръдия.

След войната

Повечето войници от Армия Крайова (включително тези, които участват във Варшавското въстание) са заловени от НКВД или политическата полиция на УБ. Задавани са им въпроси под заплаха и са вкарвани в затвора по различни обвинения, като например "фашизъм".

Много от тях са изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Между 1944 г. и 1956 г. всички бивши членове на батальон "Зошка" са вкарани в съветски затвори. През март 1945 г. в Москва се провежда инсцениран съдебен процес срещу 16 лидери на полската подземна държава, задържани от Съветския съюз - (Процесът на шестнадесетте).

Правителственият делегат, заедно с повечето членове на Съвета за национално единство и ЦК на Армия Крайова, са поканени от съветския генерал Иван Серов със съгласието на Йосиф Сталин на конференция за евентуалното им влизане в подкрепяното от Съветския съюз Временно правителство.

Представена им е заповед за безопасност, но на 27 и 28 март те са арестувани в Прушков от НКВД. Леополд Окулицки, Ян Станислав Янковски и Кажимеж Пужак са арестувани на 27-ми, а на следващия ден - още 12 души. А. Звежински е арестуван по-рано.

Те са докарани в Москва в Лубянка.

След няколко месеца на жестоки разпити и изтезания те получават фалшиви обвинения в "сътрудничество с нацистка Германия" и "планиране на военен съюз с нацистка Германия".

Много въстаници, заловени от германците и изпратени в лагери за военнопленници в Германия, по-късно са освободени от британски, американски и полски сили и остават на Запад. Сред тях са и ръководителите на въстанието: Тадеуш Бор-Коморовски и Антони Хрушел. ^[]

Фактите от Варшавското въстание са проблем за Сталин. Фактите са променени в пропагандата на Полската народна република, която подчертава недостатъците на Армия Крайова и полското правителство в изгнание. Тя не допускаше критики към Червената армия или целите на Съветския съюз.

В следвоенния период името на Вътрешната армия е забранено, а повечето филми и романи, посветени на въстанието от 1944 г., са или забранени, или променени така, че името на Вътрешната армия да не се появява. От 50-те години на ХХ в. полската пропаганда представя войниците от въстанието като смели, а офицерите - като коварни, реакционни и отличаващи се с пренебрежение към загубите.

Първите сериозни публикации по темата на Запад излизат едва в края на 80-те години. Във Варшава до 1989 г. не е построен паметник на Армията на Отечеството. Вместо това усилията на подкрепяната от Съветския съюз Народна армия са възхвалявани и преувеличавани. ^[]

За разлика от тях на Запад историята на полската борба за Варшава се разказва като история за доблестни герои, които се борят срещу жесток и безмилостен враг. Предполагаше се, че Сталин е спечелил от това, че Съветският съюз не е помогнал. Опозицията срещу евентуалния съветски контрол над Полша е премахната, когато нацистите избиват партизаните.

Убеждението, че въстанието се е провалило заради Съветския съюз, допринася за антисъветските настроения в Полша. Спомените за въстанието вдъхновяват полското работническо движение "Солидарност", което през 80-те години на ХХ век води мирно опозиционно движение срещу комунистическото правителство.

До 90-те години на ХХ век историческият анализ на събитията е слаб поради официалната цензура и липсата на академичен интерес. Проучванията на Варшавското въстание се активизират след падането на комунизма през 1989 г., поради прекратяването на цензурата и разширяването на достъпа до държавните архиви. Към 2004 г. обаче достъпът до някои материали в британските, полските и бившите съветски архиви все още е ограничен.

Въпросът се усложнява допълнително от британското твърдение, че архивите на полското правителство в изгнание са унищожени, а материалите, които не са предадени на британските власти след войната, са изгорени от поляците в Лондон през юли 1945 г.

В Полша 1 август вече се чества като годишнина. На 1 август 1994 г. в Полша се провежда церемония по случай 50-годишнината от въстанието, на която са поканени президентите на Германия и Русия. Въпреки че германският президент Роман Херцог присъства, руският президент Борис Елцин отклонява поканата; сред другите видни гости е вицепрезидентът на САЩ Ал Гор.

Херцог е първият германски държавник, който от името на Германия поднася извинения за германските зверства, извършени срещу полския народ по време на въстанието. По време на 60-годишнината от въстанието през 2004 г. официалните делегации включват: германският канцлер Герхард Шрьодер, заместник министър-председателят на Обединеното кралство Джон Прескот и държавният секретар на САЩ Колин Пауъл; по този повод папа Йоан Павел II изпрати писмо до кмета на Варшава Лех Качински. Русия отново не изпрати свой представител. Ден преди това, на 31 юли 2004 г., във Варшава беше открит Музеят на Варшавското въстание.