Битка при Сталинград | се води по време на Втората световна война

Фон

През пролетта на 1942 г. германската операция "Барбароса" не разгромява Съветския съюз. Войната все още върви добре за германците: офанзивата на подводниците в Атлантическия океан е много успешна, а Ромел току-що е превзел Тобрук.

На изток те са завзели земи, включително Ленинград на север и Ростов на Дон на юг. Имаше няколко места, където съветските атаки бяха изтласкали германците назад (на северозапад от Москва и на юг от Харков), но това не застрашаваше германците. Хитлер е уверен, че ще успее да победи Червената армия след зимата на 1941 г. Въпреки че група армии "Център" има тежки загуби край Москва през предходната зима, 65% от пехотата ѝ не се е сражавала, а е била отпочинала и получила ново оборудване. Групите армии "Север" и "Юг" също не са имали тежки изпитания през зимата. Сталин очаква германските летни атаки отново да бъдат насочени срещу Москва.

Германците решават, че лятната им кампания през 1942 г. ще бъде насочена към южните части на Съветския съюз. Германците искат да унищожат промишлеността на Сталинград. Германците също така искат да блокират река Волга. Реката е път между Каспийско море и Северна Русия. Превземането на реката би затруднило използването ѝ от Съветския съюз за транспортиране на стоки.

Първоначално германските операции са много успешни. На 23 юли 1942 г. Хитлер променя целите на нападението през 1942 г. Той прави една от целите окупирането на Сталинград. Градът е важен, защото носи името на Сталин, лидера на Съветския съюз. Германците смятали, че ако превземат Сталинград, това ще помогне на северните и западните части на германските армии да атакуват Баку. Германците искали да превземат Баку, защото в него имало много петрол.

Съветският съюз е наясно с германския план за нападение. Съветският съюз нарежда всеки, който е достатъчно силен, за да държи пушка, да бъде изпратен да се бие.

 

Атака на Сталинград

На 23 август 6-та армия достига края на Сталинград. Те следват 62-ра и 64-та армия, които са се върнали обратно в града. По-късно Клейст казва след войната:

Превземането на Сталинград беше [място], където можехме да блокираме атаката... на руските сили, идващи от изток.

Съветският съюз е предупреден за германското нападение достатъчно, за да прехвърли цялото зърно, добитъка и вагоните на града през Волга. Но повечето цивилни жители остават в града. Градът не разполага с храна още преди германското нападение. Въздушните атаки на Луфтвафе не позволяват на Съветския съюз да използва река Волга, за да достави провизии в града. Между 25 и 31 юли в река Волга са потопени 32 съветски кораба.

Битката започва с тежките бомбардировки на града от Luftflotte 4. Хвърлени са 1000 тона бомби. Голяма част от града се превръща в развалини. Някои фабрики продължиха да произвеждат стоки.

Сталин премества войските си на източния бряг на Волга. Всички редовни фериботи са унищожени от Луфтвафе. Луфтвафе също така атакува баржи с войски. Много цивилни граждани са изведени от града през Волга. Сталин не позволява на повечето цивилни да напуснат града, защото смята, че това ще накара съветските армии да се бият по-трудно. На цивилните, включително жените и децата, е наредено да копаят окопи. Масираните германски бомбардировки на 23 август предизвикват огнена буря. Тя убива хиляди хора и превръща Сталинград в развалини и руини. Между 23 и 26 август 955 души са убити, а други 1181 са ранени от бомбардировките.

Съветските военновъздушни сили, Воено-Воздушните сили (ВВС), са унищожени от Луфтвафе. Между 23 и 31 август Съветският съюз губи 201 самолета. Те внасят още 100 самолета през август. В края на септември Съветите продължават да внасят нови самолети в Сталинград, но те са унищожени от германците.

За кратко градът е защитаван от 1077-и зенитно-ракетен полк - изцяло женски полк, който всъщност успява да спре цяла германска дивизия благодарение на огромната си огнева мощ. В крайна сметка германците ги пресрещат и убиват, но са шокирани да открият, че през цялото време са били удържани от млади жени, които изглеждат като току-що завършили гимназия. По време на битката НКВД организира "Работническо опълчение", което често е изпращано в боя без пушки.

Към края на август група армии "Юг" (Б) достига Волга. До 1 септември съветските войски могат да снабдяват силите си в Сталинград само чрез преминаване на Волга под постоянни бомбардировки от артилерия и самолети.

На 5 септември съветските 24-а и 66-а армия организират атака срещу XIV танков корпус. Луфтвафе помага за спирането на атаката, като атакува съветската артилерия и войници. На съветските войски се налага да се оттеглят. От 120-те танка, които Съветите са изпратили в битката, 30 са загубени от въздушна атака.

Съветският съюз винаги е бил атакуван от Луфтвафе. На 18 септември съветските 1-ва гвардейска и 24-та армия атакуват VIII армейски корпус . VIII. Fliegerkorps изпраща пикиращи бомбардировачи Stuka, за да попречи на съветските войски да напреднат. Съветската атака е спряна. Щуките унищожават 41 от 106-те съветски танка, които са унищожени тази сутрин. Германските Bf 109 унищожават 77 съветски самолета. В разрушения град съветските 62-ра и 64-та армия, които включват съветската 13-та гвардейска стрелкова дивизия, използват къщи и фабрики, за да се скрият.

Сраженията в града бяха много ожесточени. Със Заповед № 227 на Сталин от 27 юли 1942 г. се постановява, че всички командири, които отстъпят, без да им е било казано да го направят, ще трябва да бъдат изправени пред военен съд.^84-5 "Нито крачка назад!" е бил лозунгът. Германците, които атакуват Сталинград, имат много убити и ранени.

Германия стига до Волга

След три месеца бавно напредване Вермахтът най-накрая достига бреговете на реката. Германците завладяват 90% от разрушения град и разделят съветските сили на две части. Заледяването на река Волга прави невъзможно за съветските войски да доставят провизии с лодки.

 
Настъплението на Германия към Сталинград между 24 юли и 18 ноември  


Съветските войски се подготвят да се борят с германското нападение в предградията на Сталинград  


Октомври 1942 г: Германски офицер с руски автомат ППШ-41 в руините на фабриката в Барикади. Много германски войници взимат руски оръжия, тъй като те са по-добри за близък бой.  


Германските войски в Сталинград  

Съветски контранастъпления

През зимата на 1942 г. германските войски не са готови за бойни действия. Ставката извършва редица атаки между 19 ноември 1942 г. и 2 февруари 1943 г. С тези операции започва Зимната кампания 1942-1943 г. (19 ноември 1942 г. - 3 март 1943 г.), в която участват 15 армии.

Операция "Уран": съветската офанзива

През есента съветските генерали Георгий Жуков и Александър Василевски събират войниците си в северната и южната част на града. Северната страна е защитавана от унгарски и румънски войски. Река Дон никога не е била защитавана добре от германската страна. Съветският план е да се атакуват и обкръжат германските сили в района на Сталинград.

Операцията е с кодово име "Уран". Тя започва с операция "Марс", насочена към група армии "Център".

На 19 ноември 1942 г. Червената армия започва операция "Уран". Нападащите съветски части под командването на генерал Николай Ватутин се състоят от три армии. Това включва общо 18 пехотни дивизии, осем танкови бригади, две моторизирани бригади, шест кавалерийски дивизии и една противотанкова бригада. Съветските войски изтласкват румънската трета армия. Отговорът на Вермахта е дезорганизиран. Лошото време възпрепятства въздушните атаки срещу съветските войски.

На 20 ноември започва втора съветска офанзива (две армии) на юг от Сталинград срещу румънския 4-ти армейски корпус. Румънците са пресрещнати от голям брой танкове. Съветските сили се придвижват на запад и правят пръстен около Сталинград.

 
Съветски войници атакуват къща, февруари 1943 г.  


Съветската контраатака при Сталинград  

Шеста армия в обкръжение

Обкръжени са около 265 000 германски, румънски и италиански войници, 369-и (хърватски) усилен пехотен полк и други войски, включително 40 000 съветски доброволци, които се сражават на страната на германците. На 19 ноември 1942 г. германците са 210 000 души. Имаше и около 10 000 съветски цивилни и няколко хиляди съветски войници, които германците бяха взели в плен по време на битката. Не цялата 6-а армия е попаднала в капан; 50 000 души не са били обкръжени. От 210 000 обкръжени германци 10 000 остават да се бият, 105 000 се предават, 35 000 напускат по въздух, а останалите 60 000 загиват.

Червената армия сформира две отбранителни групи. Фелдмаршал Ерих фон Манщайн казва на Хитлер да не заповядва на 6-та армия да пробие. Манщайн смята, че може да пробие съветските войски и да освободи 6-а армия.^p451 След 1945 г. Манщайн заявява, че е казал на Хитлер, че 6-а армия трябва да се пробие. Американският историк Герхард Вайнберг казва, че Манщайн е излъгал.^p1045

На Манщайн е наредено да атакува Сталинград в рамките на операция "Зимна буря" (Unternehmen Wintergewitter). Той смята, че тази атака може да се осъществи, ако 6-та армия бъде снабдявана по въздуха.

На 30 септември 1942 г. Адолф Хитлер заявява, че германската армия никога няма да напусне града. На среща малко след като Съветският съюз образува пръстен около германците, началниците на германската армия искат да се опитат да избягат на запад от Дон. Хитлер смята, че Луфтвафе може да снабди 6-та армия с "въздушен мост". Това би позволило на германците в града да се сражават, докато се съберат нови сили. Подобен план е използван година по-рано при Демянския джоб.

Директорът на Луфтфлот 4 Волфрам фон Рихтхофен се опитва да спре това решение. Силите под командването на 6-а армия бяха почти два пъти по-големи от редовна германска армейска единица, а освен това в града беше хванат в капан и корпус на 4-а танкова армия. Максималните 117,5 къси тона (106,6 т), които те можеха да доставят на ден, бяха много по-малко от минимално необходимите 800 къси тона (730 т).

За да добавят към ограничения брой самолети Junkers Ju 52, германците използват други самолети като Heinkel He 177 . На 27 ноември генерал Рихтхофен съобщава на Манщайн, че Луфтвафе не може да доставя по въздуха 300 тона на ден. Манщайн вече вижда проблемите на снабдяването по въздух. На следващия ден той изготвя доклад, в който се казва, че снабдяването по въздух ще бъде невъзможно. Той каза, че Шеста армия трябва да се опита да избяга. Той каза, че предаването на Сталинград ще бъде трудна загуба, но че това ще запази Шеста армия непокътната. Хитлер каза, че Шеста армия ще трябва да остане в Сталинград и че въздушните сили ще я снабдяват, докато германците успеят да нападнат Съветския съюз.

Луфтвафе е в състояние да доставя средно 94 къси тона (85 т) доставки на ден. В най-успешния ден, 19 декември, са доставени 289 къси тона (262 т) доставки в 154 полета. В началото на операцията е доставено повече гориво, отколкото храна и боеприпаси, защото германците смятат, че могат да избягат от града. Транспортните самолети също така извеждат болни или ранени хора от града. Германската атака не достига до 6-та армия. Операцията по въздушно снабдяване продължава. Шеста армия бавно измира от глад. 160 германски транспортни самолета са унищожени, а 328 са тежко повредени. Унищожени са около 266 самолета Junkers Ju 52.

 
Центърът на Сталинград след освобождението  


Немски мъртъвци в града  


Румънски войски край Сталинград  

Финални етапи

Операция "Зимна буря

Съветските сили се групират около Сталинград. Започват ожесточени боеве за нападение на германците. Операция "Зимна буря" (Operation Wintergewitter), германският опит за спасяване на попадналата в капан армия от юг, първоначално е успешна. До 19 декември германската армия се изтласква на 48 км от позициите на Шеста армия. Някои германски офицери молят Паулус да тръгне срещу заповедта на Хитлер и да се опита да избяга от Сталинград. Паулус отказва. На 23 декември силите на Манщайн трябва да се защитават от нови съветски атаки.

Операция "Малък Сатурн

На 16 декември Съветският съюз започва операция "Малък Сатурн". Тя се опитва да пробие армията на Оста (предимно италианците) на Дон и да превземе Ростов. Германците създават отбрана от малки части. 15 съветски дивизии - подкрепени от поне 100 танка - атакуват италианските дивизии Косерия и Равена. Съветските войски така и не успяват да се доближат до Ростов заради италианската отбрана.

Германският опит за пробив към Сталинград е спрян, а на група армии А е наредено да се върне от Кавказ.

Шеста армия вече не можеше да се надява да избяга. 6-та армия не разполагаше с достатъчно гориво. Освен това германските войници много трудно пробиват съветските линии пеша в студените зимни условия.

Съветската победа

Германците се оттеглят от предградията на Сталинград към самия град. Загубата на двете летища - в Питомник на 16 януари 1943 г. и в Гумрак през нощта на 21 срещу 22 януари - означава край на въздушните доставки и на извозването на ранените. Третата и последна писта е на Сталинградското летателно училище, на което са извършени последните кацания и излитания през нощта на 22 срещу 23 януари. След това не е имало никакви кацания, освен въздушни сваляния на боеприпаси и храна.

Германците вече не само гладуват, но и нямат достатъчно боеприпаси. Те продължават да се бият, защото смятат, че Съветският съюз ще екзекутира всеки германец, който се предаде. Една съветска група (майор Александър Смислов, капитан Николай Дятленко и един тръбач) носи предложение на Паулус: ако се предаде в рамките на 24 часа, ще получи гаранция за безопасност за всички пленници, медицински грижи за болните и ранените, пленниците ще могат да запазят личните си вещи, ще получат хранителни дажби и ще бъдат изпратени в която държава пожелаят след войната. Хитлер нарежда на Паулус да не се предава, затова той не отговаря.

На 30 януари 1943 г., 10-та годишнина от идването на Хитлер на власт, Гьобелс заявява: "Героичната борба на нашите войници на Волга трябва да бъде предупреждение за всички..." Също на този ден Хитлер повишава Паулус в генералфелдмаршал. Тъй като нито един германски фелдмаршал не е попадал в плен, Хитлер предполага, че Паулус ще продължи да се бори или ще се самоубие.

На следващия ден южната група в Сталинград е разгромена от съветските войски. Съветските сили достигат до входа на германския щаб. Генерал Шмидт се предава в щаба. Паулус заяви, че не се е предал, и отказа да заповяда на останалите германски сили да се предадат.

Четири съветски армии атакуват останалата северна група. На 2 февруари генерал Стрекер се предава. Взети са около 91 000 уморени, болни, ранени и гладуващи пленници, включително 3000 румънци (оцелелите от 20-та пехотна дивизия, 1-ва кавалерийска дивизия и "Полковник Войку" Отряд). Сред пленниците са и 22 генерали. Хитлер се ядосва и казва, че Паулус е трябвало да се самоубие, но вместо това "предпочита да отиде в Москва". Паулус бил римокатолик и затова не го направил.

 
759 560 съветски военнослужещи са наградени с този медал за защитата на Сталинград от 22 декември 1942 г.  


Генералфелдмаршал Фридрих Паулус (вляво) с началника на щаба си генерал-лейтенант Артур Шмидт (в средата) и помощника си Вилхелм Адам (вдясно) след капитулацията им.  


Съветски победи (показани в синьо) по време на операция "Малък Сатурн  

Последици

Германската общественост е уведомена официално за загубата едва в края на януари 1943 г., въпреки че положителните съобщения в медиите са спрели в седмиците преди обявяването. Сталинград бележи първия случай, в който нацисткото правителство публично признава провал във военните си усилия. Това е голямо поражение, при което германските загуби са почти равни на тези на съветските. Преди това загубите на Съветския съюз обикновено са били три пъти по-големи от германските. На 31 януари по германското държавно радио прозвучава частта Adagio от Седмата симфония на Антон Брукнер, последвана от съобщението за поражението при Сталинград.

На 18 февруари министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс произнася речта "Sportpalast" в Берлин, с която насърчава германците да приемат тоталната война.

От близо 110 000 германски пленници, пленени в Сталинград, се завръщат само около 6000. Те са изпратени в пленнически лагери, а по-късно и в трудови лагери из целия Съветски съюз. В крайна сметка около 35 000 са изпратени с транспорт, като 17 000 от тях не оцеляват. Някои от тях са задържани в града, за да помогнат за възстановяването му.

Някои висши офицери са отведени в Москва и използвани за пропагандни цели. Някои от тях се присъединяват към Националния комитет за свободна Германия. Някои от тях, включително Паулус, подписват антихитлеристки изявления, които се излъчват сред германските войски. Паулус свидетелства в полза на обвинението по време на Нюрнбергския процес. Той остава в Съветския съюз до 1952 г., след което се премества в Дрезден в Източна Германия. Генерал Валтер фон Зайдлиц-Курцбах предлага да събере антихитлеристка армия от оцелелите от Сталинград, но Съветският съюз не приема. Едва през 1955 г. последните 5-6 000 оцелели са репатрирани (в Западна Германия).

 
На тази пропагандна снимка войник от Червената армия отвежда германски войник в плен.  

Друга информация

Бойни заповеди

По време на отбраната на Сталинград Червената армия използва шест армии (8-ма, 28-ма, 51-ва, 57-ма, 62-ра и 64-та армия) в града и около него. Допълнителни девет армии в последната атака срещу германците. Деветте армии, използвани за финалната атака, са 24-та армия, 65-та армия, 66-та армия и 16-та въздушна армия от север като част от настъплението на Донския фронт и 1-ва гвардейска армия, 5-та танкова, 21-ва армия, 2-ра въздушна армия и 17-та въздушна армия от юг като част от съветския Югозападен фронт.

Жертви

Трудно е да се пресметне колко души са били убити и ранени в битката при Сталинград. Един от начините е да се отчитат само боевете в града и предградията. Друг начин за преброяване е да се преброят всички боеве в южната част на съветско-германския фронт от пролетта на 1942 г. до зимата на 1943 г. Различните учени правят различни оценки в зависимост от това колко широко се разглеждат сраженията.

Осите имат от 500 000 до 850 000 жертви (убити, ранени, пленени) сред всички видове въоръжени сили на Германия и нейните съюзници и само 5-6 000 се завръщат в Германия до 1955 г. Останалата част от военнопленниците умират в съветски плен.

На 2 февруари 1943 г. боевете на войските на Оста в Сталинград спират. От 91 000 пленници, взети от Съветския съюз, 3000 са румънци.

Червената армия има общо 1 129 619 жертви: 478 741 убити или изчезнали и 650 878 ранени. Тези цифри са за целия Донски регион; в самия град 750 000 души са убити, пленени или ранени.

От 25 000 до 40 000 съветски цивилни загиват в Сталинград и предградията му за една седмица въздушни бомбардировки от Luftflotte 4, когато германските 4-та танкова и 6-та армия се приближават до града; общият брой на цивилните, убити в районите извън града, е неизвестен.

В резултат на битката са дадени общо около 1,7-2 милиона жертви от страните на Оста и Съветския съюз, което я прави вероятно най-кървавата битка в цялата човешка история.

Обхват на битката

В първоначалния план от 1942 г. окупацията на Сталинград не е била цел. Въз основа на военните успехи на германците през първия месец на атаките Хитлер решава да разшири военните цели. Хитлер смята, че съветските сили отвъд река Дон са слаби. Новите цели включваха Сталинград и дори превземането на Волга.

След като армиите започват да се сражават за града, и двете страни усещат, че е много важно да победят. Германците изпратиха много войски в града. Това означаваше, че тяхната страна не контролираше река Дон и съветските мостове. Германската страна постига постоянен напредък в боевете и в крайна сметка държи около 90% от града.

Фокусирането на германците върху града ги кара да не мислят за слабостта на отбраната си по Дон и за масивното струпване на съветски сили от двете им страни. След съветския пробив германците са силно дезорганизирани. В крайна сметка 6-та армия е реорганизирана навреме за битката при Курск, но е съставена предимно от нови войници и никога не е толкова силна, колкото е била преди.

Германия се проваля при Сталинград, защото разширява целите си през втората половина на юли. След един месец успехи германците започват да вярват, че могат да спечелят битката. Хитлер нарежда твърде много цели и не смята, че съветските резерви са толкова силни, колкото са. На юг от Сталинград група армии А се опитва да завладее петролните полета. След това целите ѝ бяха разширени, за да включат цялото черноморско крайбрежие.

Сталинград е повратен момент във войната. Той също така показва дисциплината и решителността на германския Вермахт и на съветската Червена армия. Съветската армия първо защитава Сталинград срещу силна германска атака. Новопристигналите съветски войници често загиват за по-малко от ден. Съветските офицери често умират за три дни.

Историците говорят за това колко много терор е имало в Червената армия. Бийвър отбелязва храбростта на съветските войници. Ричард Овъри казва, че някои хора смятат, че през "лятото на 1942 г. съветската армия се е сражавала, защото е била принудена да се сражава", но според него това не е вярно Един историк е разговарял със съветски ветерани за терора на Източния фронт. Много войници казват, че са изпитали облекчение при заповедта да не се отстъпва. Пехотинецът Лев Лвович е казал, че се е почувствал по-добре.

За героизма на съветските защитници на Сталинград през 1945 г. градът е удостоен със званието Град-герой. Двадесет и четири години след битката, през октомври 1967 г., на хълма Мамаев Курган, от който се вижда градът, е построен паметник "Родината зове". Всъщност хълмът е бил много по-голям, но е бил изравнен със земята поради постоянния артилерийски обстрел. Статуята е част от военен мемориал, който включва разрушени стени от битката. Все още могат да се посетят силозът за зърно, както и къщата на Павлов.

Много жени се сражават на страната на Съветския съюз или са подложени на обстрел. В началото на битката в района на Сталинград е имало 75 000 жени и момичета, които са завършили военно или медицинско обучение, и всички те е трябвало да служат в битката. Жените обслужват голяма част от зенитните батареи, които се борят не само с Луфтвафе, но и с германските танкове. Съветските медицински сестри не само лекуваха ранените под огъня, но и връщаха ранените войници в болниците под вражески огън. Много от съветските безжични и телефонни оператори са жени, които често претърпяват тежки наранявания и загиват. Въпреки че жените обикновено не са обучавани за пехотинци, много съветски жени се сражават като картечарки, миночистачки и разузнавачки. Жените са били и снайперисти при Сталинград. Три въздушни полка при Сталинград са изцяло женски. Поне три жени са получили титлата Герой на Съветския съюз, докато са управлявали танкове при Сталинград.

Германската армия проявява голяма дисциплина, след като е обкръжена. Много германски войници умират от глад или измръзват. Въпреки това дисциплината е запазена до самия край. Генерал Фридрих Паулус се подчинява на заповедите на Хитлер и не прави опит да избяга от града. Германските боеприпаси, припаси и храна стават оскъдни. Генералите и от двете страни страдали от огромен стрес заради битката, а също и заради факта, че трябвало да докладват на най-бруталния лидер в историята на своята нация. Много генерали страдат от здравословни проблеми заради стреса.

Паулус изпълнява заповедите му и се сражава докрай. Той поискал разрешение да се предаде, но му било отказано. Хитлер го повишава в чин генералфелдмаршал. Нито един германски фелдмаршал не се е предавал дотогава и последиците от това бяха ясни. Хитлер вярваше, че Паулус или ще се бие до последния човек, или ще се самоубие. Паулус е взет в плен.

След залавянето му Паулус заявява на Съветския съюз, че не се е предал. Той отказва да издаде заповед за капитулация на германците.

В популярната култура

Събитията от битката за Сталинград са показани в няколко филма от немски, руски, британски и американски произход.

Битката е описана в много книги.

В романа "Крадецът на книги" се предполага, че един от героите е загинал или е бил пленен в битката при Сталинград.

Във видеоиграта Red Orchestra 2: Heroes of Stalingrad от 2011 г. са показани известни места от битката, като къщата на Павлов, фабриката "Червеният октомври", Мамаев Курган и др.

В играта Company of Heroes 2 от 2013 г. битката беше показана в някои мисии. Тя беше разкритикувана от руските играчи, че е невярна, и на 7 август продажбите в Русия бяха спрени.

 
Последиците от битката при Сталинград