Wende

Wende ("обрат") се отнася до историческия процес в Германската демократична република (ГДР) през 1989 и 1990 г., след съветските реформи на Михаил Горбачов. Комунистическата Социалистическа партия на обединението на Германия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) губи властта си и е създадено демократично правителство. Политиката на това ново правителство води в крайна сметка до обединението на Германия през октомври 1990 г.

За Венде се знае, че е много мирна. Хората, които са били против СИВ и комунизма, не са искали да използват насилие и затова тези събития са известни и като Мирната революция (на немски: Friedliche Revolution).

Демонстрация в понеделник в Лайпциг на 16 октомври 1989 г.Zoom
Демонстрация в понеделник в Лайпциг на 16 октомври 1989 г.

Хора на Берлинската стена при Бранденбургската вратаZoom
Хора на Берлинската стена при Бранденбургската врата

Начала

Събитията във Венде са част от падането на комунизма в цяла Източна Европа, например в Полша, Унгария и Чехословакия. Скоро в тези страни започнаха реформи. През август 1989 г. Унгария отвори границите си с Австрия и много туристи от Източна Германия пресякоха границата и избягаха в западните страни.

През септември на източногерманците вече не е позволено да ходят в Унгария. Скоро все повече източногерманци отиват в посолствата на Западна Германия във Варшава и особено в Прага. Скоро в посолството в Прага имаше повече от 4000 души. Западна Германия можеше да достигне до това, че Източна Германия позволи на своите хора да отидат. На 30 септември 1989 г. външният министър на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер пристигна в Прага и каза на източногерманците в градината на посолството, че могат да отидат. Те пътуват до Западна Германия с влакове, които минават през ГДР. През първите дни на октомври още повече източногерманци заминават за Западна Германия от Прага.

Демонстрации в понеделник

В самата ГДР са създадени някои опозиционни групи, като например Neues Forum ("Нов форум"), Demokratischer Aufbruch ("Демократично пробуждане") или Demokratie Jetzt ("Демокрация сега").

От октомври 1989 г. насам се провеждат множество демонстрации срещу SED и за демокрация и човешки права. В град Лайпциг хората се събираха всеки понеделник в една църква, която се нарича Nikolaikirche. Те се молеха за мир и свобода, а след това излизаха да демонстрират. Тези демонстрации се наричат Montagsdemonstrationen ("Демонстрации в понеделник").

На 7 октомври 1989 г. се отбелязва 40-ият "рожден ден" на ГДР. SED организира големи тържества и фестивали в Източен Берлин и други градове. В същото време много хора протестираха по улиците и повече от 1000 от тях бяха арестувани. В Плауен, в южната част на Източна Германия, много хора се събраха на демонстрация. Два дни по-късно, на 9 октомври, в Лайпциг се проведе следващата демонстрация в понеделник. Около 70 000 души преминаха мирно през центъра на града и полицията или Държавна сигурност (Щази) не направиха нищо, за да ги спрат.

На 18 октомври главните лидери на SED решават, че председателят им Ерих Хонекер трябва да подаде оставка. Новият лидер на SED (Generalsekretär des Zentralkomitees der SED, "Генерален секретар на Централния комитет на SED") и държавен глава (Staatsratsvorsitzender, "Председател на Държавния съвет") става Егон Кренц. Той заяви, че иска да започне "Wende", но демонстрантите все още искаха SED да се откаже от цялата власт.

Демонстрация в Плауен на 30 октомври 1989 г.Zoom
Демонстрация в Плауен на 30 октомври 1989 г.

Падането на стената

На 4 ноември на Александерплац в Източен Берлин се проведе много голяма демонстрация. В нея участваха над 400 000 души, а демонстрацията беше показана на живо по източногерманската телевизия.

Правителството на ГДР обсъжда нов закон за пътуванията до Западна Германия и други страни. Вечерта на 9 ноември 1989 г. се провежда пресконференция с участието на прессекретаря на Централния комитет на СДПГ Гюнтер Шабовски. Непосредствено преди тази пресконференция Егон Кренц дава на Шабовски лист хартия за новия закон за пътуванията. Преди края на пресконференцията един журналист от Италия зададе на Шабовски въпрос за свободата на пътуване. Шабовски прочете своя лист хартия, в който се казваше, че всеки трябва да може да напуска страната и да се връща, когато пожелае. Когато го попитаха кога това правило трябва да влезе в сила, Шабовски отговори "веднага" и "незабавно".

Много хора гледат тази пресконференция по телевизията, а западногерманските средства за масова информация съобщават, че ГДР иска да отвори границите "незабавно". Затова все повече източногерманци отидоха до Стената, за да проверят дали това е вярно. Когато видяха, че Стената все още е затворена, те се ядосваха все повече и повече. След 23:00 ч. границата беше отворена на един контролно-пропускателен пункт, на Bornholmer Straße, а скоро последваха и другите контролно-пропускателни пунктове. През тази нощ много хора отидоха до Западен Берлин и обратно. През следващите дни и седмици хиляди хора посетиха Западна Германия.

Пресконференция на Шабовски на 9 ноември 1989 г.Zoom
Пресконференция на Шабовски на 9 ноември 1989 г.

Пътници от Източна Германия на път за Западна Германия, 12 ноември 1989 г.Zoom
Пътници от Източна Германия на път за Западна Германия, 12 ноември 1989 г.

"Кръглите маси" и краят на Щази

На 13 ноември 1989 г. Ханс Модров става новият министър-председател на Източна Германия. Той създава Кръгла маса за политически решения. В Кръглата маса влизат членове на SED и нейните масови организации, на опозиционни групи и на църквите. В градовете, селата и селата бяха създадени и много други кръгли маси.

Много хора в ГДР все още се страхуват от Министерството на държавната сигурност, известно като "Щази". Модров преименува министерството в Amt für Nationale Sicherheit ("Служба за национална сигурност"; AfN). AfN започва да унищожава документите, които е събирала през годините. Опозиционните сили искаха документите да бъдат запазени и затова през декември 1989 г. и януари 1990 г. окупираха всички офиси на "Щази" в страната. Последната е централата на Щази в Източен Берлин на 15 януари 1990 г.

Безплатни избори

На 18 март 1990 г. се провеждат свободни избори за парламент на Източна Германия - Volkskammer ("Народна камара"). Тези избори са спечелени от Allianz für Deutschland ("Алианс за Германия") - група партии, които искат ГДР да бъде присъединена към Западна Германия. Най-важната партия от Алианса е ХДС, а нейният председател Лотар де Мезиер става новият министър-председател на ГДР. Новото правителство започва процеса на обединение, който в крайна сметка приключва на 3 октомври 1990 г.

Въпроси и отговори

В: Какво е Уенде?



О: Венде е исторически процес в Германската демократична република (ГДР) през 1989 г. и 1990 г., след съветските реформи на Михаил Горбачов.

В: Какво означава терминът Wende?



О: Wende, което на английски език означава обрат, означава политическите промени, настъпили в ГДР през 1989 и 1990 г.

В: Кой загуби властта си по време на Венде?



О: Комунистическата Социалистическа партия на обединението на Германия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) губи властта си по време на Wende.

В: Мирна ли беше Венде?



О: Да, известно е, че Венде е била много мирна.

В: Каква беше политиката на новото правителство, което беше създадено по време на Венде?



О: Политиката на новото правителство, създадено по време на Венде, трябваше да доведе до окончателното обединение на Германия през октомври 1990 г.

В: Какъв е другият термин, използван за събитията, които се случват по време на Венде?



О: Събитията, които се случват по време на Венде, са известни и като Мирната революция (на немски: Friedliche Revolution).

В: Използваха ли хората, които бяха против SED и комунизма, насилие по време на Wende?



О: Не, хората, които са били против SED и комунизма, не са искали да използват насилие по време на Wende.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3