Wende (Венде) — мирната революция и преходът в ГДР 1989–1990
Wende ("обрат") се отнася до историческия процес в Германската демократична република (ГДР) през 1989 и 1990 г., след съветските реформи на Михаил Горбачов. Комунистическата Социалистическа партия на обединението на Германия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) губи властта си и е създадено демократично правителство. Политиката на това ново правителство води в крайна сметка до обединението на Германия през октомври 1990 г.
За Венде се знае, че е много мирна. Хората, които са били против СИВ и комунизма, не са искали да използват насилие и затова тези събития са известни и като Мирната революция (на немски: Friedliche Revolution).
Причини и международен контекст
Към края на 1980-те години в ГДР и в целия източен блок нараства обществено недоволство от икономическата стагнация, ограничените лични свободи и репресивния апарат (включително Stasi). Реформите на Михаил Горбачов — перестройка и гласност — и неговата политика на невмешателство в делата на сателитните държави намаляват вероятността за военна намеса от страна на СССР и дават морална подкрепа на протестите. Допълнителен фактор е частичното отваряне на границите на Унгария през лятото на 1989 г., което позволи на хиляди граждани на ГДР да избягат в Западна Европа.
Ход на събитията: протести, падане на Берлинската стена и преход
През есента на 1989 г. масови демонстрации започват в множество градове — най-известни са понеделнишните протести в Лайпциг (на немски: Montagsdemonstrationen). Протестиращите поставят искания за свобода на пътуване, свободни избори, разпускане на репресивните служби и покаяние от ръководството на партията.
Властите се опитват да реагират политически: през октомври 1989 г. дългогодишният лидер Ерих Хонекер напуска поста, а на мястото му идва Егон Кренц. Нарастващото обществено напрежение и масовите демонстрации водят до оставката на правителството и назначаването на преходен кабинет под ръководството на Ханс Модров (ноември 1989 — април 1990), който започва разговори с опозиционните граждански движения и подготвя условия за свободни избори.
Върховният момент от процеса е ноември 1989 г., когато поради информационна грешка при пресконференция (декларация от говорителя на правителството Гюнтер Шабовски) и натиска на хилядите хора по граничните контролно-пропускателни пунктове, Берлинската стена е отворена на 9 ноември 1989 г. Това решение символизира края на разделението и ускорява политическите промени в ГДР.
Политически промени и път към обединение
През февруари и март 1990 г. се формират нови граждански организации и партии (напр. Neues Forum, Demokratischer Aufbruch и др.), които участват в подготовката и в провеждането на първите свободни избори в ГДР на 18 март 1990 г. Победата е за коалиция, подкрепяща бърза икономическа и правна интеграция със Федералната република Германия. На 1 юли 1990 г. влизат в сила валутен и икономически съюз (валутна унификация), а на 3 октомври 1990 г. формално е реализирано обединението на Германия. Дипломатическият статут и пълният суверенитет са уредени допълнително с Договора за окончателно регулиране във връзка с Германия (известен като Договорът 2+4) през септември 1990 г.
Последици и наследство
Венде има редица дългосрочни последици:
- Политически: Силата на SED е сломена; партията се трансформира, давайки по-късно начало на PDS и след това на широка левицова коалиция (Die Linke).
- Икономически: Преходът от централизирана планова икономика към пазарна доведе до приватизации, масово затваряне на предприятия, висока безработица и миграция от изток на запад.
- Социално и културно: Появяват се проблеми с интеграцията, но и носталгия по част от социалните практики на ГДР — феноменът, наречен Ostalgie. Отворени са досиетата на Stasi и започва процес на обществена обработка на миналото (напр. ръководителят на Федералната служба за архивиране на щазитските досиета, Йоахим Гаук, по-късно става президент на обединена Германия).
- Геополитически: Обединена Германия се завръща като важен играч в Европа и като член на НАТО и ЕС, а границите в Централна Европа са преустроени в посока интеграция и сътрудничество.
Днес терминът Wende се използва не само за описване на събитията в ГДР 1989–1990 г., но и като общо понятие за радикални и мирни политически промени. Мирният характер на революцията остава ключов елемент в историческата ѝ оценка — въпреки трудностите на прехода, смяната на режима стана основно чрез масови граждански действия, преговори и политически реформи, а не чрез въоръжени сблъсъци.
Демонстрация в понеделник в Лайпциг на 16 октомври 1989 г.
Хора на Берлинската стена при Бранденбургската врата
Начала
Събитията във Венде са част от падането на комунизма в цяла Източна Европа, например в Полша, Унгария и Чехословакия. Скоро в тези страни започнаха реформи. През август 1989 г. Унгария отвори границите си с Австрия и много туристи от Източна Германия пресякоха границата и избягаха в западните страни.
През септември на източногерманците вече не е позволено да ходят в Унгария. Скоро все повече източногерманци отиват в посолствата на Западна Германия във Варшава и особено в Прага. Скоро в посолството в Прага имаше повече от 4000 души. Западна Германия можеше да достигне до това, че Източна Германия позволи на своите хора да отидат. На 30 септември 1989 г. външният министър на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер пристигна в Прага и каза на източногерманците в градината на посолството, че могат да отидат. Те пътуват до Западна Германия с влакове, които минават през ГДР. През първите дни на октомври още повече източногерманци заминават за Западна Германия от Прага.
Демонстрации в понеделник
В самата ГДР са създадени някои опозиционни групи, като например Neues Forum ("Нов форум"), Demokratischer Aufbruch ("Демократично пробуждане") или Demokratie Jetzt ("Демокрация сега").
От октомври 1989 г. насам се провеждат множество демонстрации срещу SED и за демокрация и човешки права. В град Лайпциг хората се събираха всеки понеделник в една църква, която се нарича Nikolaikirche. Те се молеха за мир и свобода, а след това излизаха да демонстрират. Тези демонстрации се наричат Montagsdemonstrationen ("Демонстрации в понеделник").
На 7 октомври 1989 г. се отбелязва 40-ият "рожден ден" на ГДР. SED организира големи тържества и фестивали в Източен Берлин и други градове. В същото време много хора протестираха по улиците и повече от 1000 от тях бяха арестувани. В Плауен, в южната част на Източна Германия, много хора се събраха на демонстрация. Два дни по-късно, на 9 октомври, в Лайпциг се проведе следващата демонстрация в понеделник. Около 70 000 души преминаха мирно през центъра на града и полицията или Държавна сигурност (Щази) не направиха нищо, за да ги спрат.
На 18 октомври главните лидери на SED решават, че председателят им Ерих Хонекер трябва да подаде оставка. Новият лидер на SED (Generalsekretär des Zentralkomitees der SED, "Генерален секретар на Централния комитет на SED") и държавен глава (Staatsratsvorsitzender, "Председател на Държавния съвет") става Егон Кренц. Той заяви, че иска да започне "Wende", но демонстрантите все още искаха SED да се откаже от цялата власт.
Демонстрация в Плауен на 30 октомври 1989 г.
Падането на стената
На 4 ноември на Александерплац в Източен Берлин се проведе много голяма демонстрация. В нея участваха над 400 000 души, а демонстрацията беше показана на живо по източногерманската телевизия.
Правителството на ГДР обсъжда нов закон за пътуванията до Западна Германия и други страни. Вечерта на 9 ноември 1989 г. се провежда пресконференция с участието на прессекретаря на Централния комитет на СДПГ Гюнтер Шабовски. Непосредствено преди тази пресконференция Егон Кренц дава на Шабовски лист хартия за новия закон за пътуванията. Преди края на пресконференцията един журналист от Италия зададе на Шабовски въпрос за свободата на пътуване. Шабовски прочете своя лист хартия, в който се казваше, че всеки трябва да може да напуска страната и да се връща, когато пожелае. Когато го попитаха кога това правило трябва да влезе в сила, Шабовски отговори "веднага" и "незабавно".
Много хора гледат тази пресконференция по телевизията, а западногерманските средства за масова информация съобщават, че ГДР иска да отвори границите "незабавно". Затова все повече източногерманци отидоха до Стената, за да проверят дали това е вярно. Когато видяха, че Стената все още е затворена, те се ядосваха все повече и повече. След 23:00 ч. границата беше отворена на един контролно-пропускателен пункт, на Bornholmer Straße, а скоро последваха и другите контролно-пропускателни пунктове. През тази нощ много хора отидоха до Западен Берлин и обратно. През следващите дни и седмици хиляди хора посетиха Западна Германия.
Пресконференция на Шабовски на 9 ноември 1989 г.
Пътници от Източна Германия на път за Западна Германия, 12 ноември 1989 г.
"Кръглите маси" и краят на Щази
На 13 ноември 1989 г. Ханс Модров става новият министър-председател на Източна Германия. Той създава Кръгла маса за политически решения. В Кръглата маса влизат членове на SED и нейните масови организации, на опозиционни групи и на църквите. В градовете, селата и селата бяха създадени и много други кръгли маси.
Много хора в ГДР все още се страхуват от Министерството на държавната сигурност, известно като "Щази". Модров преименува министерството в Amt für Nationale Sicherheit ("Служба за национална сигурност"; AfN). AfN започва да унищожава документите, които е събирала през годините. Опозиционните сили искаха документите да бъдат запазени и затова през декември 1989 г. и януари 1990 г. окупираха всички офиси на "Щази" в страната. Последната е централата на Щази в Източен Берлин на 15 януари 1990 г.
Безплатни избори
На 18 март 1990 г. се провеждат свободни избори за парламент на Източна Германия - Volkskammer ("Народна камара"). Тези избори са спечелени от Allianz für Deutschland ("Алианс за Германия") - група партии, които искат ГДР да бъде присъединена към Западна Германия. Най-важната партия от Алианса е ХДС, а нейният председател Лотар де Мезиер става новият министър-председател на ГДР. Новото правителство започва процеса на обединение, който в крайна сметка приключва на 3 октомври 1990 г.
Въпроси и отговори
В: Какво е Уенде?
О: Венде е исторически процес в Германската демократична република (ГДР) през 1989 г. и 1990 г., след съветските реформи на Михаил Горбачов.
В: Какво означава терминът Wende?
О: Wende, което на английски език означава обрат, означава политическите промени, настъпили в ГДР през 1989 и 1990 г.
В: Кой загуби властта си по време на Венде?
О: Комунистическата Социалистическа партия на обединението на Германия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) губи властта си по време на Wende.
В: Мирна ли беше Венде?
О: Да, известно е, че Венде е била много мирна.
В: Каква беше политиката на новото правителство, което беше създадено по време на Венде?
О: Политиката на новото правителство, създадено по време на Венде, трябваше да доведе до окончателното обединение на Германия през октомври 1990 г.
В: Какъв е другият термин, използван за събитията, които се случват по време на Венде?
О: Събитията, които се случват по време на Венде, са известни и като Мирната революция (на немски: Friedliche Revolution).
В: Използваха ли хората, които бяха против SED и комунизма, насилие по време на Wende?
О: Не, хората, които са били против SED и комунизма, не са искали да използват насилие по време на Wende.
