Жертви на Холокоста: определение, брой и засегнати групи

Нацистите са вярвали, че някои раси и етнически групи не са толкова добри, колкото други. Те смятат, че "арийската раса" е най-добрата от всички. Искали са нацистка Германия да бъде изпълнена само с "арийци".

Нацистите са смятали, че има етнически групи, които дори не са хора. Две от тези групи са евреите и синти и роми. Нацистите решават да избият всички евреи и синти и роми в нацистка Германия. Нацистите също така смятат, че славянските народи са по-малко от хора, и избиват милиони славяни заради техния етнически произход.

Евреите

Нацистите смятат еврейския народ за етническа група. Това означавало, че дори човек да не изповядва еврейската религия, нацистите все още го смятали за евреин.

В началото на Втората световна война нацистите карат евреите да напуснат домовете си и ги принуждават да живеят в гета. През 1941 г. обаче Адолф Хитлер решава да избие всички евреи в Европа. Този план е наречен "Окончателно решение".

От 1942 г. нацистите депортират евреите от гетата в лагери на смъртта като Аушвиц. В тези лагери хората са убивани в газови камери веднага след пристигането им.

До края на Холокоста всеки трети евреин в света е загинал или е бил убит от нацистите. Само един от всеки трима евреи в Европа оцелява след Холокоста. Много държави губят по-голямата част от еврейското си население. Например:

• 3 милиона полски евреи загиват или са убити (това са 90% от евреите в Полша).
• 2,1 милиона евреи загиват или са убити в Съветския съюз
• Естония, Латвия, Литва, Германия и Австрия губят 90% от еврейското си население.
• Други осем държави губят над половината от еврейското си население: Бохемия и Моравия (89%), Словакия (83%), Гърция (77%), Нидерландия (75%), Унгария (70%), Белгия (60%) и Югославия (60%).

Над един милион еврейски деца умират или са убити по време на Холокоста.

Славяни

Нацистите избиват милиони славянски граждани по време на Холокоста. Сред тях са поляци, руснаци, сърби, украинци, чехи, бошняци и сърби. Нацистите смятат, че славяните са низша раса. Въпреки това те също така искали да прочистят хората в славянските страни, за да има достатъчно Lebensraum ("жизнено пространство") за "арийските" хора.

Полюси

Поляците са една от първите групи, от които Хитлер решава да се отърве. За първи път той споделя тази идея през 1939 г. На 22 август 1939 г. Хитлер казва:

[Ц]елта на войната е ... да се унищожи врагът. Ето защо съм подготвил ... моите "Глави на смъртта" [групи войници] със заповед да убиват без съжаление и милост всички мъже, жени и деца с полски произход или език. Само по този начин можем [да получим] жизненото пространство, от което се нуждаем.^p.115

Преди Втората световна война в Полша живее най-голямото еврейско население в Европа. До края на Холокоста три милиона полски евреи са загинали или са били убити.^p. 403 Също така между 1,8 и 3 милиона поляци, които не са били евреи.^p. 305 Сред тези жертви са:

• Стотици хиляди римокатолици и православни поляци, изпратени в Аушвиц и други концентрационни лагери
• Учени и други важни личности
• Деца от всички възрасти

Почти 17% от населението на Полша загива или е убито по време на Холокоста.

Украинци

Първоначално нацистите планират да убият 65% от 23,2 милиона души в Украйна (около 15 милиона украинци). Те планират да накарат оцелелите да работят като роби.

Между 1941 и 1945 г. нацистите избиват около три милиона украинци. Освен това те депортират над два милиона украинци в Германия, за да ги използват като роби.

В боевете срещу Вермахта в състава на съветската Червена армия са убити повече украинци, отколкото американски, британски и френски войници, взети заедно.

Съветски съюз

По време на операция "Барбароса" (нахлуването на страните от Оста в Съветския съюз) загиват много съветски военнопленници и цивилни. Нацистите убиват много съветски деца, както и възрастни цивилни граждани в завладените от тях земи.

Нацистите убиват милиони военнопленници от Червената армия по много начини:

• Германските войници (особено Waffen-SS) ги екзекутират, след като са заловени
• Много съветски военнопленници умират заради ужасните условия в германските военнопленнически лагери или по време на походите на смъртта.
• Нацистите изпращат много съветски военнопленници в концентрационни лагери, за да бъдат убити.

За осем месеца в периода 1941-1942 г. нацистите убиват около 2,8 милиона съветски военнопленници чрез екзекуции, глад и измръзване.

След като нацистите окупират части от Съветския съюз, те се отнасят ужасно със съветските цивилни граждани. По време на обсадата на Ленинград загиват повече от 1,2 милиона цивилни граждани. Нацистките войници разрушават хиляди селски села в Русия, Беларус и Украйна. През 1995 г. Руската академия на науките съобщава, че нацистите са причинили смъртта на 13,7 милиона цивилни граждани в окупирания Съветски съюз, включително евреи. Това е било 20% от населението на областта. Тези смъртни случаи включват:

• 7,4 милиона жертви на нацисткия геноцид и репресии
• 2,2 млн. смъртни случая на лица, депортирани в Германия за принудителен труд
• 4,1 милиона смъртни случая от глад и болести

Около три милиона души умират от глад и в районите, които нацистите не са превзели.

Роми и синти

По силата на Нюрнбергските закони на нацистите синти и роми са наречени "врагове на расовата държава [Германия]", също като евреите. Подобно на евреите, нацистите искат да избият всички роми и синти в Европа.

През 1936 г. нацистите започват да депортират роми и синти, първо в райони в периферията на градовете, а по-късно в същите гета, в които са изпратени и евреите. През 1942 г. Хайнрих Химлер нарежда ромите и синтите (включително децата) да бъдат изпратени в концентрационния лагер Аушвиц. Нацистите изпращат също така много възрастни и деца от ромски и синти произход в други лагери на смъртта, като Белжец, и в други концентрационни лагери, като Равенсбрюк.

По оценки на историците 220 000 до 500 000 роми и синти са били убити от нацистите. Това е приблизително един на всеки четирима роми и синти, които са живели в Европа по това време. Един изследовател обаче твърди, че по време на Холокоста може да са загинали до 1,5 милиона роми и синти.

След Втората световна война на държавите им отнема много време да признаят, че нацистка Германия е извършила геноцид над ромите и синтите. През 1982 г. Западна Германия признава, че е имало геноцид над ромите. През 2011 г. полското правителство постанови, че Полша ще почита геноцида над ромите на 2 август всяка година.

Нацистите вярват, че хората с увреждания са "недостойни за живот" и че не заслужават да живеят. Хората с увреждания също така не се вписват в идеите на нацистите за раса от съвършени "арийци".

Нацистите принуждават около 375 000 души да бъдат стерилизирани, за да не могат да имат деца с увреждания. Сред тези хора са хора с физически увреждания, психически заболявания, интелектуални затруднения и глухи.

Хората с увреждания са първите, които нацистите убиват в газовите камери. През 1939 г. нацистите създават програма, наречена "Програма за евтаназия Т-4". В рамките на тази програма нацистите изпращат деца и възрастни с увреждания в болници като Центъра за евтаназия в Хартхайм, където те са убивани с отровен газ. Те също така убиват някои деца с увреждания веднага след раждането им. До края на Втората световна война нацистите са убили около 275 000 души с увреждания. Около 5 000 до 7 000 от тези жертви са били деца.

Лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора също са жертви на Холокоста. Нацистите са били особено жестоки към гейовете. Те смятали, че хомосексуалните хора вредят на нацистка Германия по няколко начина:

• Нацистите са смятали, че гейовете са твърде слаби и приличат на жени, за да могат да се бият за нацистка Германия.
• Нацистите са искали "арийските" германци да имат колкото се може повече деца, но гейовете не са искали да създават деца.
• Нацистите са смятали, че хомосексуалността е заразна и че другите германци ще станат хомосексуални само ако са в обкръжението на гейове.

През 1936 г. Хайнрих Химлер се опитва да използва германските закони и да създаде нови закони, за да преследва гейовете. Най-малко 100 000 германски гей мъже са арестувани, а 50 000 са осъдени и вкарани в затвора. Някои от тях са били принудително настанени в държавни психиатрични болници. Съдилищата нареждат стотици европейски гейове, живеещи в контролирани от нацистите райони, да бъдат кастрирани с химикали.

Между 5000 и 15 000 гейове са затворени в концентрационни лагери. Често те са били третирани дори по-зле от останалите затворници. Трябвало е да носят розов триъгълник на ризите си, точно както мъжете, осъдени за сексуално насилие над деца и за секс с животни.

С лесбийките обикновено не се отнасят толкова лошо, колкото с гейовете. Обикновено те не са били вкарвани в затвора само защото са лесбийки. В концентрационните лагери те обикновено са носели черен триъгълник.

Според Мемориалния музей на Холокоста в САЩ "нацистка Германия не се е стремяла да убива всички хомосексуалисти. Въпреки това нацистката държава чрез активно преследване се опитва да тероризира германските хомосексуалисти, за да ги накара да се съобразяват със сексуалните и социалните норми, което води до смъртта на хиляди хора и разбива живота на много повече."

След Втората световна война много хомосексуалисти, освободени от концентрационните лагери, все още са преследвани в Германия. Те можеха да бъдат обвинени по параграф 175 - закон, който обявяваше "похотливостта между мъже" за незаконна. Ако бъдат осъдени, те ще бъдат изпратени в затвора. (Времето, прекарано в концентрационните лагери, ще бъде приспаднато от присъдата им.) Това е много различно от начина, по който са третирани другите жертви на Холокоста. Другите жертви бяха компенсирани (получаваха пари) за загубата на членове на семейството и възможности за образование. Жертвите гейове бяха третирани като престъпници.

Нацистите убиват и много хора, които не са съгласни с техните политически убеждения. Те смятат тези хора за политически врагове на нацистка Германия.

Политически затворници

Нацистите са особено жестоки към хората, които се изказват или се борят срещу нацисткото правителство. Когато арестуват тези хора, нацистите често ги убиват веднага след разпита им. Понякога нацистите убивали и семействата им. Хората, които не са били убивани веднага, са били изпращани в политическия Народен съд. Този съд е известен с броя на издадените от него смъртни присъди.

Левичари

Нацистите са смятали левичарите за политически врагове. Левите включваха анархисти, комунисти, социалисти, либерали, либертарианци и социалдемократи. Германските комунисти и социалдемократи са едни от първите хора, изпратени в концентрационния лагер Дахау. Нацистката партия мразеше комунизма и се притесняваше, че германските комунисти ще бъдат лоялни към Съветския съюз - комунистическа държава. Нацистите разпространяват слухове за насилие от страна на комунистите, за да бъде приет Законът за разрешаване на комунизма от 1933 г. Този закон дава на Адолф Хитлер първите му правомощия като диктатор.

Хитлер и нацистите ненавиждат и германските левичари, защото те не са съгласни с расизма на нацистите. Когато нацистите превземат дадено място, комунистите, социалистите, либералите и социалдемократите обикновено са едни от първите хора, които малтретират. Понякога те убивали левичарите веднага.

Свидетели на Йехова

Като част от своите религиозни убеждения Свидетелите на Йехова отказват да служат в германската армия, да поздравяват нацисткото знаме или да казват "Хайл Хитлер" ("Да живее Хитлер"). Те отказват да се съгласят с нацистките вярвания и закони, които противоречат на религиозните им убеждения.

Поради това много Свидетели на Йехова са изпратени в концентрационни лагери. Между 2500 и 5000 Свидетели на Йехова умират в концентрационните лагери.

Римокатолици

Нацистите нападат и Католическата църква по време на Холокоста. Хитлер иска да унищожи католицизма и християнството в нацистка Германия и вместо това да ги превърне в езически. Хиляди германски духовници, монахини и католически лидери са арестувани, след като нацистите вземат властта.

През 1939 г. Хитлер нахлува в Полша и слага началото на Втората световна война. Полша е предимно католическа страна. Нацистите искат да унищожат Полша. Те започват с унищожаването на Католическата църква в Полша. Те арестуват църковните водачи и затварят църкви и манастири. През 1940 г. нацистите създават специална барака само за свещеници в концентрационния лагер Дахау. От 2720 духовници, затворени в Дахау, почти всички (94,88%) са били католици. Около 1700 са полски свещеници; половината от тях умират или са убити в Дахау. Нацистите дори забраняват на свещениците където и да било да дават католически тайнства на поляци. Поне един немски свещеник е изпратен в Дахау за това, че е приел изповед от полски католик.

През 1933 г. Германия е сключила споразумение със Светия престол за защита на католицизма в нацистка Германия. Нацистите обаче често нарушават това споразумение. Те закриват католическата преса, училищата, политическите партии и младежките групи в Германия на фона на убийства и масови арести.

Църквата е третирана особено зле в земите, които Германия завладява. В Австрия католическата собственост е отнета, католическите организации са закрити, а много свещеници са изпратени в Дахау. В Чехословакия нацистите отказват на хората да следват религиозни ордени, затварят училища, обявяват религиозните учения за незаконни и изпращат свещеници в концентрационни лагери. Католическият народ, епископите, духовенството и монахините протестират и атакуват нацистката политика.

През 1942 г. холандските епископи протестират срещу лошото отношение към евреите. Когато холандският архиепископ отказва да се подчини на нацистите, Гестапо събира католически "евреи" и изпраща 92 в Аушвиц Холандска католическа монахиня на име Едит Щайн е убита в Аушвиц. Максимилиан Колбе, полски свещеник, също е убит. И двамата в крайна сметка са обявени за католически светци от папа Йоан Павел II през 80-те години на ХХ век. Други католически жертви на Холокоста също са обявени за блажени, включително някои от полските свещеници, загинали в Дахау.

Протестанти

Някои протестантски църкви се съгласяват с нацистките идеи. Други - не. За да се опитат да завладеят протестантството в Германия, нацистите създават църквата на Националния райх: официална държавна църква, която проповядва държавна религия, основана на нацизма. Църквата на Райха:

• Отнемане на всички християнски кръстове и замяната им с нацистката свастика
• Уволнява всички духовници и ги заменя с нацистки говорители
• Изисква Библията никога повече да не се печата в Германия.
• поставя книгата на Хитлер Mein Kampf на олтарите на всички свои църкви.

Те уволняват всички духовници, които не са "арийци". Членовете на църквата наричали себе си "германски християни" и казвали, че имат "свастика на гърдите си и кръст в сърцето си".

Протестантските групи, които не са съгласни с нацистките идеи, създават Изповядващата църква - група от германски църкви. Мартин Ниймьолер е един от техните лидери. Нацистите преследват Изповядващата църква. През май 1936 г. Изповядващата църква изпраща писмо до Хитлер, в което критикува действията му. Нацистите реагират, като:

• Арестуване на стотици пастори
• Изпращане на някои от лидерите на Изповядващата църква в концентрационни лагери
• Вземане на всички пари на Изповядващата църква
• Обявяване на членовете на Изповядващата църква за незаконни да дават пари на Църквата

Повечето пастори и църкви не са членове нито на Райхцърквата, нито на Изповядващата църква. Пасторите, които се изказват срещу действията на нацистите, са заплашвани, арестувани и понякога изпращани в концентрационни лагери.

Бахайската вяра

През 1937 г. нацистите обявяват за незаконно практикуването на бахайската вяра. Нацистите закриват всички бахайски организации в Германия. Нацистите не харесват бахайската вяра, защото тя проповядва пацифизъм.

По време на Холокоста бахайците са арестувани и им се налагат много високи глоби. Нацистите продължават да закриват и техните организации.

Масони

Нацистите обвиняват масонството за загубата на Германия в Първата световна война.Те твърдят, че лидерите на масоните са участвали в заговор с евреи за превземане на Германия. През 1941 г. Адолф Хитлер решава, че масоните са политически врагове. Нацистите изпращат десетки хиляди масони в концентрационни лагери. Убити са между 80 000 и 200 000 масони.

В тази таблица е посочен общият брой на смъртните случаи, причинени от Холокоста.