Военноморска база Гуантанамо Бей — история, правен статус и център за задържане

Заливът Гуантанамо е залив в южната част на остров Куба. Част от него се контролира от Съединенитещати. Те поемат контрола над него през 1903 г. по силата на договор между САЩ и Куба. Сегашното правителство на Куба не смята този договор за законен. Те твърдят, че той нарушава международното право (по-точно Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.).

Южната част на залива е заобиколена от военноморска станция на САЩ. Името на станцията (или базата) понякога се съкращава на GTMO, наричано "Гитмо". Мисията на тази станция е да действа за предотвратяване на тероризма, да помага на хора, които бягат от Куба, и да спира престъпленията, свързани с наркотици.

В момента тази база се използва и като място за задържане на хора, заловени от американските сили в Афганистан и Ирак. Някои затворници са взети и от други държави, като Великобритания и Франция. Някои хора казват, че тези хора не получават правата, които би трябвало да получат като военнопленници съгласно Женевските конвенции. Една от причините, поради които те се намират там, може да е, че законите на Съединените щати не се прилагат за тях. Според някои известни групи за защита на правата на човека някои затворници са били измъчвани, а други може би са били третирани зле според разследването на ФБР. За това съобщават и някои европейци, които са били отведени с "полети за изтезания" на ЦРУ и сега са освободени.

История и управление на базата

Военноморската база в Гуантанамо е установена в началото на XX век след подписването на договори между САЩ и тогавашната република Куба. Оттогава Съединените щати поддържат постоянна военна присъствие в района. В продължение на десетилетия базата изпълнява оперативни и логистични задачи — от наблюдение и контрол на морските пътища до хуманитарни и спасителни операции. След атентатите от 11 септември 2001 г. базата придобива друго значение като удобно отдалечено място за задържане на заподозрени в тероризъм.

Правен статус

Правният статут на американската територия в залива е спорен. Официално САЩ оперират въз основа на договорни и лийн-основания, които им дават право да използват района. Кубинското правителство — особено след революцията от 1959 г. — оспорва легитимността на тези споразумения и смята базата за незаконно заета територия. Проблемът е усложнен от международноправни и политически аргументи, включително тълкувания на договорите и на принципите, залегнали във международното право.

В продължение на години американските власти защитаваха правния си режим на базата с аргумента, че обектите в Гуантанамо са извън териториалната юрисдикция на САЩ, поради което някои федерални закони и права не се прилагат автоматично. Тази позиция обаче е оспорена и от американски съдебни решения, в които Върховният съд призна правото на съдебен контрол (виртуално чрез петиционни и хабеас процедури) за някои задържани лица.

Център за задържане — създаване и функциониране

Затворът в Гуантанамо (официално наричан "Затвор на залива Гуантанамо") е открит в началото на 2002 г. като място за временното задържане на лица, заловени във връзка с глобалната "война срещу терора". Комплексът включва различни лагери и секции за задържане, където се провеждат разпити, разследвания и — в някои случаи — военни трибунали (т.нар. military commissions).

През годините там са били задържани стотици хора — някои с обвинения, свързани с тероризъм, други — без официални обвинения. Числото на всички индивиди, преминавали през Гуантанамо, е значително (повече от няколкостотин), докато броят на оставащите към последните години е спаднал до няколко десетки.

Правни процедури и съдебни решения

• Съдебни спорове: Няколко важни решения на Върховния съд на САЩ промениха рамката за защита на задържаните в Гуантанамо — сред тях решения, които разшириха възможностите за съдебен преглед на задържането и гарантираха процесуални права.
• Военни трибунали: Системата на military commissions бе използвана за някои високопрофилни случаи, но нейният статут и процедурни гаранции бяха обект на силна критика и правни оспорвания.
• Хабилитиране и хабеас: Делата по хабеас корпус доведоха до признание на определени процесуални права и до съдебен контрол върху основанията за продължаване на задържането.

Правозащитни притеснения

Гуантанамо е обект на остри критики от организации като Amnesty International, Human Rights Watch и други правозащитни групи. Основните наблюдавани проблеми включват:

• Индefинирано задържане без формално обвинение или справедлив процес;
• Практики на разпит, които според някои свидетелства и доклади са включвали жестоки и нечовешки методи (неколкократно описвани като форма на измъчване);
• Тайни прехвърляния (extraordinary rendition) и участие на други служби, включително известни случаи, в които европейски граждани са участвали в такива операции и по-късно разказаха за злоупотреби;
• Условия на задържане, включително проблеми с медицинската помощ, изолация и принудително хранене при гладни стачки.

Политика, опити за закриване и текущо състояние

Политическата съдба на Гуантанамо е била предмет на дебати в САЩ и в международен план. През годините няколко администрации са се опитвали да променят статута на базата и на затвора — едни са инициирали закриване и преместване на задържаните на континенталната част на САЩ, други са забавяли или отменяли тези планове. Ограниченията на Конгреса относно трансферите на задържани лица, както и международни и правни усложнения, правят процеса труден.

Към последните години броят на задържаните значително намаля и повечето от тях бяха освободени, екстрадирани или предадени на трети държави под условия. Въпреки това няколко десетки лица остават в Гуантанамо, някои от които са задържани с десетилетия. Работата по приключване на делата, прехвърляне или осигуряване на правна яснота продължава да бъде предизвикателство.

Влияние и международна реакция

Гуантанамо влияе върху международния образ на САЩ и е честа тема в дебати за защитата на националната сигурност срещу гарантирането на човешки права и законност. Много държави и международни институции призовават за пълно спазване на международното право, прозрачни процедури и възстановяване на законовите гаранции за всички задържани лица.

Какво да се очаква

Бъдещето на военноморската база като военна инсталация и ролята на Гуантанамо като център за задържане зависят от комплекс от политически решения, съдебни решения и международен натиск. Възможни са различни сценарии: по-нататъшно намаляване на броя на задържаните и окончателно закриване на затвора, продължаване на сегашния режим за ограничено задържане или трансформация на базата към други военни и логистични нужди.

За повече детайли и конкретни случаи са възможни допълнителни източници и хронологии, които описват по-подробно делата, медицинските доклади и дипломатическите преговори, свързани с Гуантанамо.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява заливът Гуантанамо?

В: Как САЩ получиха контрол над залива Гуантанамо?

Въпрос: Какво представлява GTMO?

В: Каква е мисията в Гитмо?

Въпрос: Имат ли затворниците, държани в Гитмо, права според международното право?

Въпрос: Имало ли е съобщения за лошо отношение или изтезания в Гитмо?

Търсене по буква