Островът на младостта (на испански: Isla de la Juventud) е най-големият кубински остров след самата Куба. Той е шестият по големина остров в Западните Индии. Островът е с площ 3056 км2 (1180 кв. мили) и се намира на около 100 км (62 мили) югозападно от континенталната част на Куба, от другата страна на залива Батабано. Разположен е почти непосредствено на юг от Хавана и провинция Пинар дел Рио. Заради своята площ, население и икономически особености той се счита за специална община и не е част от нито една провинция — управлява се пряко от централното правителство на Куба.

Островът е най-големият от около 350 острова и островчета в архипелага Канареос (Archipiélago de los Canarreos). Населението му се оценява на около 100 000 души. Столицата и най-големият град е Нуева Херона в северната част на острова. Вторият по големина и най-стар град е Санта Фе във вътрешността. Други населени места и райони включват Колумбия, Мак Кинли, Санта Барбара, Кучиля Алта, Пунта дел Есте, Сиера де Кабалос и Сиера де Касас. Преди 1978 г. островът е известен като Островът на боровете (Isla de Pinos).

География и природни особености

Теренът на острова е предимно нископланинен и равнинен, с карстови участъци, пещери и малки хълмове. Крайните брегове са белязани от плажове, лагуни и мангрови гори, а около острова има обширни коралови рифове, които поддържат богат морски живот. Климатът е тропически, със сух и влажен сезон, умерени температури и годишни валежи, подходящи за земеделие.

История

Островът има дълга история — бил е посещаван от коренни народи преди идването на европейците, а по-късно през колониалната епоха е използван като приют за пирати и като място за затвори и наказателни колонии. Във XX век едно от най-известните съоръжения на острова е затворът Presidio Modelo, емблематична сграда, която днес е музей и историческа забележителност. През втората половина на XX в. островът получава специален административен статут и през 1978 г. официално е преименуван на Isla de la Juventud (Островът на младостта).

Икономика

Икономическата дейност на острова включва селско стопанство, риболов и по-малко развита индустрия. Отглеждат се плодове, зеленчуци и тютюн, а риболовът и морската аквакултура са важни за местната икономика. Туризмът постепенно се развива — посетители идват заради плажовете, гмуркането, риболова и историческите обекти. Инфраструктурата е по-развита в района на Нуева Херона, където са разположени административните и търговски центрове.

Администрация и население

Като специална община (municipio especial) островът има административен режим различен от провинциите в Куба и е под прякото управление на централните органи. Населението е смесено — основно говори испански и представителите му са с различен етнически произход, включително европейци, африканци и потомци на местните народи. На острова има училища, здравни заведения и социални услуги, обслужващи местното население.

Транспорт и връзки

Островът се свързва с континенталната част на Куба чрез фериботни линии и редовни морски превози от пристанища на материка. Също така има регионално летище с връзки до Хавана и други кубински градове, което улеснява пътуванията на местните жители и туристите.

Флора и фауна

Първоначалното име Isla de Pinos (Остров на боровете) отразява историческото наличие на борова растителност, макар че днес ландшафтът включва и мангрови гори, тропическа растителност и крайбрежни екосистеми. Морските околности са богати на рифови общности, риби и безгръбначни, което прави района интересен за гмуркане и научни изследвания.

Туризъм и забележителности

Туристите могат да посетят плажовете, да се отдадат на гмуркане и риболов, да разгледат историческия затвор Presidio Modelo и други културни обекти в Нуева Херона и Санта Фе. Местните екскурзии често включват наблюдение на диви птици, обиколки на коралови рифове и посещения на природни пещери.

Островът на младостта остава интересна дестинация заради комбинираното си природно богатство, историческо наследство и специалния си статус в рамките на Куба.