Островът на младостта (Isla de la Juventud) — кубински остров и специална община
Островът на младостта (на испански: Isla de la Juventud) е най-големият кубински остров след самата Куба. Той е шестият по големина остров в Западните Индии. Островът е с площ 3056 км2 (1180 кв. мили) и се намира на около 100 км (62 мили) югозападно от континенталната част на Куба, от другата страна на залива Батабано. Разположен е почти непосредствено на юг от Хавана и провинция Пинар дел Рио. Заради своята площ, население и икономически особености той се счита за специална община и не е част от нито една провинция — управлява се пряко от централното правителство на Куба.
Островът е най-големият от около 350 острова и островчета в архипелага Канареос (Archipiélago de los Canarreos). Населението му се оценява на около 100 000 души. Столицата и най-големият град е Нуева Херона в северната част на острова. Вторият по големина и най-стар град е Санта Фе във вътрешността. Други населени места и райони включват Колумбия, Мак Кинли, Санта Барбара, Кучиля Алта, Пунта дел Есте, Сиера де Кабалос и Сиера де Касас. Преди 1978 г. островът е известен като Островът на боровете (Isla de Pinos).
География и природни особености
Теренът на острова е предимно нископланинен и равнинен, с карстови участъци, пещери и малки хълмове. Крайните брегове са белязани от плажове, лагуни и мангрови гори, а около острова има обширни коралови рифове, които поддържат богат морски живот. Климатът е тропически, със сух и влажен сезон, умерени температури и годишни валежи, подходящи за земеделие.
История
Островът има дълга история — бил е посещаван от коренни народи преди идването на европейците, а по-късно през колониалната епоха е използван като приют за пирати и като място за затвори и наказателни колонии. Във XX век едно от най-известните съоръжения на острова е затворът Presidio Modelo, емблематична сграда, която днес е музей и историческа забележителност. През втората половина на XX в. островът получава специален административен статут и през 1978 г. официално е преименуван на Isla de la Juventud (Островът на младостта).
Икономика
Икономическата дейност на острова включва селско стопанство, риболов и по-малко развита индустрия. Отглеждат се плодове, зеленчуци и тютюн, а риболовът и морската аквакултура са важни за местната икономика. Туризмът постепенно се развива — посетители идват заради плажовете, гмуркането, риболова и историческите обекти. Инфраструктурата е по-развита в района на Нуева Херона, където са разположени административните и търговски центрове.
Администрация и население
Като специална община (municipio especial) островът има административен режим различен от провинциите в Куба и е под прякото управление на централните органи. Населението е смесено — основно говори испански и представителите му са с различен етнически произход, включително европейци, африканци и потомци на местните народи. На острова има училища, здравни заведения и социални услуги, обслужващи местното население.
Транспорт и връзки
Островът се свързва с континенталната част на Куба чрез фериботни линии и редовни морски превози от пристанища на материка. Също така има регионално летище с връзки до Хавана и други кубински градове, което улеснява пътуванията на местните жители и туристите.
Флора и фауна
Първоначалното име Isla de Pinos (Остров на боровете) отразява историческото наличие на борова растителност, макар че днес ландшафтът включва и мангрови гори, тропическа растителност и крайбрежни екосистеми. Морските околности са богати на рифови общности, риби и безгръбначни, което прави района интересен за гмуркане и научни изследвания.
Туризъм и забележителности
Туристите могат да посетят плажовете, да се отдадат на гмуркане и риболов, да разгледат историческия затвор Presidio Modelo и други културни обекти в Нуева Херона и Санта Фе. Местните екскурзии често включват наблюдение на диви птици, обиколки на коралови рифове и посещения на природни пещери.
Островът на младостта остава интересна дестинация заради комбинираното си природно богатство, историческо наследство и специалния си статус в рамките на Куба.
История
Малко се знае за предколумбовата история на острова, въпреки че в пещерен комплекс близо до плажа Пунта дел Есте са запазени 235 древни рисунки, направени от местното население. За първи път островът става известен на европейците по време на третото пътуване на Христофор Колумб до Новия свят през 1494 г. Колумб нарича острова Ла Еванджелиста и го обявява за Испания; в различни периоди от историята си островът е известен още като Isla de Cotorras ("Островът на папагалите") и Isla de Tesoros ("Островът на съкровищата").
Пиратската дейност в района и около него оставя следи в английската литература. Както "Островът на съкровищата" на Робърт Луис Стивънсън, така и "Питър Пан" на Джеймс Матю Бари се основават отчасти на разкази за острова и неговите местни и пиратски обитатели, както и за дългите канута (които често са били използвани от пиратите, както и от местните жители) и големия американски крокодил (Crocodylus acutus) на острова.
След победата на Съединените щати в Испано-американската война Испания се отказва от всички претенции към Куба съгласно условията на Парижкия договор от 1898 г. Остров Хувентуд не е споменат в поправката Плат, която определя границите на Куба, и това води до съперничещи си претенции към острова от страна на Съединените щати и вече независимата Куба. През 1907 г. Върховният съд на САЩ решава, че островът не принадлежи на Съединените щати. През 1925 г. между САЩ и Куба е подписан договор, който признава кубинската собственост.
География и икономика
Голяма част от острова е покрита с борови гори. Те са източник на голямата дърводобивна промишленост на острова. В северната част на острова има ниски хребети, от които се добива мрамор. Южната част на острова е издигната равнина. Основните отрасли на острова са земеделието и риболовът, като се отглеждат и цитрусови плодове и зеленчуци. Плажът с черен пясък е образуван от вулканична дейност.
Климатът на острова е мек, но той е известен с честите си урагани. Той е популярна туристическа дестинация с много плажове и курорти, включително плажа Бибихагуа. До експроприацията на цялата чуждестранна собственост от кубинското правителство в началото на 60-те години на ХХ в. голяма част от земята е собственост на американци.
Карта
Транспорт
Основният транспорт до острова е с лодка или самолет. Пътуването с хидроплани (комети) и моторни катамарани отнема между два и три часа. Много по-бавният и по-голям товарен ферибот извършва прехода за около шест часа, но е по-евтин. В провинцията има само една община, която също носи името Isla de la Juventud.
Затвори
От 1953 г. до 1955 г. кубинският лидер ФиделКастро е затворен в президиума Модело на остров Хувентуд от режима на Фулхенсио Батиста, след като ръководи неуспешното нападение срещу казармата Монкада през юли 1953 г. в провинция Ориенте. По-късно Кастро използва същото съоръжение, за да затваря контрареволюционери и дисиденти, като Хубер Матос (някога комендант на бунтовнически отряди, подкрепящи Кубинската революция, но по-късно влязъл в конфликт с кубинското правителство), който твърди, че е бил измъчван там [1], и Армандо Ф. Валадарес.
Presidio Modelo вече е затворен и превърнат в музей. Той е заменен от по-модерни затвори. Те включват (MAS = затвор с максимална сигурност; COR = корекционен затвор):
- Затвор El Guayabo (MAS)
- Център за превъзпитание на непълнолетни (COR)
- Корекционна служба Los Colonos (COR)
- Paquito Rosales Cueto (1 и 11) (COR)
- Затворнически ла 60 (Колумбия) (COR)
Затвор Presidio Modelo, декември 2005 г.
Въпроси и отговори
В: Как се нарича най-големият кубински остров след самата Куба?
О: Островът на младостта (на испански: Isla de la Juventud).
В: Колко голям е островът на младостта?
О: Площта му е 3056 км2 (1180 кв. мили).
В: Къде се намира Островът на младостта?
О: Намира се на 100 км (62 мили) югозападно от континенталната част на Куба и през залива Батабано. Намира се почти точно на юг от Хавана и Пинар дел Рио.
В: За какъв тип община се смята?
О: Заради повърхностното си разширение, населението и икономическите си характеристики се счита за специална община.
В: Колко острова има в архипелага Канареос?
О: В архипелага Канареос има 350 острова.
В: Как се е наричал островът преди 1978 г.?
О: Преди 1978 г. островът се е наричал Островът на боровете (Isla de Pinos).
В: Каква е приблизителната численост на населението на Острова на младостта?
О:Населението на острова се оценява на 100 000 души.
